РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Благоевград, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210103128 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Б*, ул. „Т* чрез адв. Н. М. М. - АК Я* ул. „Б*-партер, срещу „В* ЕИК
*, адрес на управление: гр. С* ж.к. „Л* бул. „Д*, офис * представлявано от управителя С*
П* *.
Ищцата твърди, че на 10.06.2024г. е сключила с ответника Договор за паричен заем
„Standart 14” № 6047172, по силата на който „В*е предоставил в собственост заемни
средства в размер на 3 000.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%,
годишен процент на разходите - 50.04% и срок за погасяване на заема 60 седмици. В чл. 1,
ал. 3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на
документи и отпускане на паричен заем в размер на 1 824.00 лева. Съгласно чл. 4 от
договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на
процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на
условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се
дължи неустойка в размер на 1 216.20 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената
неустойка ищцата е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към
която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 227, 47 лв. Твърди, че
ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция. Счита, процесният договор за потребителски кредит
попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да
отговаря на императивните му разпоредби и законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10
и чл. 11. Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от
1
ЗПК, поради което е недействителен. На първо място, в договора е визиран годишен процент
на разходите, като абсолютна процентна стойност - 50.04%. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1
от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). При липсата на данни за наличие
на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не
става ясно как е формиран ГПР от 50.04%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент - 40.32%. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
По отношение вземането за неустойка - чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем,
според която се дължи неустойка в размер на 1 216.20 лева при неизпълнение на
задължението по чл. 6, ал. 1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, намира, че се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Общата сума, която трябва да заплати заемополучателят за експресно разглеждане на заявка
и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция е в размер на 3 040.20
лв., която сума счита, че следва да се включи в ГПР и това води до недействителност на
договора, сключен между страните на основание чл. 22 ЗПК. Отделно намира, че на
основание чл. 33 ЗПК се заобикаля законът с тази неустоечна клауза. Излага съображения в
тази насока и моли съда да постанови решение, с което да прогласи сключения между
страните Договор за паричен заем „Standart 14“ № 6047172, сключен на 10.06.2024г. за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище за неоснователност на предявения иск по подробно изложени в
отговора съображения, по отношение на договорената неустойка. Оспорва се и твърдението
на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Оспорва се твърдението на ищцата, че е нищожен процесният договор, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, както и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, доколкото
2
процесният договор не е сключен при общи условия. Оспорва и останалите изложени
основания в исковата молба за нощожност на процесния договор за кредит. Моли искът да
бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се оспорва от ответника, че между страните е сключен на 10.06.2024г. Договор за
паричен заем „Standart 14” № 6047172, което се установява от приетото копие по на същия
по делото, както и погасителен план към него; Общи условия приложими към договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
От посочените писмени доказателства се установяват параметрите на облигационната
връзка между страните, възникнала на основание посочения договор от 10.06.2024г. между
тях – ответникът е предоставил в собственост заемни средства в размер на 3 000.00 лева на
ищцата, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на
разходите - 50.04% и срок за погасяване на заема 60 седмици.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно
разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1 824.00 лева.
Съгласно чл. 4 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения:
поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция,
като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1 216.20 лева (чл. 4, ал. 2 от
договора).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр.
с чл. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.
В тежест на ищцата е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба
клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания,
доколкото от този факт извлича изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да
проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.
В тежест на ответника е да докаже в процеса, че клаузите на договорите за кредит не
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са
индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да
установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на
всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в
съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материалн
норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4
от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално
уговорена и не е неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
3
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Неустойката за непредоставяне на
обезпечение по чл. 4 от процесния договор, както и таксата за експресно разглеждане на
документите безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с
§1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за
кредит и е предварително известно на кредитора, доколкото е предложено от него и не
освобождава кредитора да отрази неустойката за непредставяне на обезпечение съгласно чл.
4, ал. 2 от договора и таксата за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора в ГПР по
договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е
посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е
налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира. Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото
изчислен с онлайн ГПР калкулатор, ГПР по процесния кредит надвишава многократно
максимално допустимия от закона размер при включване в същия на неустойката по чл. 4,
ал. 2 от договора и таксата за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора.
По тези съображения, искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 201, 00 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение. Ищцата претендира
разноски по списък за адвокатско възнаграждение в размер на по 982, 40 лв. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
основателно. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр. 88/04.11.2022г. редакция на
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални
размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и
съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно
предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява
в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела,
адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са
провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални
действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.
Размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на
свършената от адвоката работа и материалния интерес по делото. Предвид изложеното,
съдът намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200, 00 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК,
поради противоречие със закона за Договор за паричен заем „Standart 14” № 6047172,
сключен на 10.06.2024г. между Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б* ул. „Т* като заемател
и „В*, ЕИК *, адрес на управление: гр. С*, ж.к. „Л*, бул. „Д* представлявано от управителя
С* П* като заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В*, ЕИК *, адрес на управление: гр. С*,
ж.к. „Л* бул. „Д*, представлявано от управителя С* П**да заплати на Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Б*, ул. „Т* сумата от 401, 00 лева, представляваща разноски по
делото, от които 201, 00 лева за внесена ДТ и 200, 000 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5