№ 263 / 5.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 881 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от К.А.К. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 17 – 0996 - 006573 издадено на 14.02.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление с възражението, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е бил съблюдаван принципа за по – благоприятното му приложение, а и случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно да го измени като намали размера на наложеното наказание на 300.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят К.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09.11.2017г., около 10:25ч. на път ТРЕТИ КЛАС № 101 с посока на движение от гр.Бойчиновци към с.Мърчево, Област Монтана, жалбоподателят К.К. управлявал товарен автомобил марка ,,ЩАЕР 26 С 31” с рег.№ XXXX . При извършена проверка от страна на полицейските служители А. Н. и С. М. било установено, че същият не е закупил и залепил на предно панорамно стъкло на МПС – то валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. Вследствие на проверката бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. С него бил иззет и регистрационен талон част ІІ с № *********. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприема като безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено в нарушение на закона и при наличие на съществено процесуално нарушение.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е, че деянието, за което жалбоподателят е бил подведен под административна отговорност, е било извършено на 09.11.2017г. Към момента на действие на ЗДвП (редакция от 18.10.2018г.), е действала разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП, вменяваща задължението на водача на моторно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Впоследствие с изменение в законодателната уредба правната норма е била отменена. Същевременно деецът е бил подведен под административна отговорност за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, изискващо не залепване на винетен стикер, а заплащане на винетна такса, което на свой ред бива санкционирано по чл.179, ал.3 т.1 от ЗДвП с наказание глоба в размер на 3 000 лева. Наказателното постановление е издадено на 14.02.2018г., т.е. в период на действие на горепосочените материално правни и процесуално правни норми.
От друга страна към момента на разглеждане на делото е налице изменение в законодателната уредба, предвиждаща по – леко наказание за извършеното административно нарушение, а именно глоба в размер на 300.00 лева. Следователно в случая следва действително да бъде съблюдаван принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложение на по – благоприятния закон за дееца, но не по отношение на санкциониращата разпоредба по чл.179, ал.3 от ЗДвП, а спрямо наличието на административно нарушение, което е следвало да бъде вменено на жалбоподателя към момента на неговото извършване – чл.100, ал.2 от ЗДвП. Несъмнено, към момента на деянието, законодателят е бил направил необходимото разграничение между управление на МПС без заплатена винетна такса и без залепен на панорамното стъкло винетен стикер. И двете хипотези са били поместени в обжалваното наказателно постановление, като за тях е посочена като нарушена правната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП. По разбиране на съда по – благоприятната норма в случая се явява тази, с която административно наказващият орган некоректно е пропуснал да подведе под отговорност санкционираното лице. Видно от променената нормативна уредба е, че същата е била действаща и към момента на издаването на наказателното постановление. В случая освен противоречивостта досежно фактическите параметри на наказателното постановление относно наличието на две административни нарушения е налице и нарушение на материално правна норма, явяваща се по – благоприятна за отпадането на отговорността на дееца. За пълнота следва да се отбележи, че към момента на издаване на наказателното постановление административно наказващият орган не е отчел същественото разминаване между двете изпълнителни деяния, а след отпадането на административната отговорност по чл.100, ал.2 от ЗДвП за съда не остава друга възможност освен да прецени, че деецът няма как да бъде санкциониран за противоправно деяние по чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като същото касае различен вид законоустановени отношения. Като последица от влизане в сила на различни санкциониращи норми на закона и отпадане на правната норма, предмет на нарушението, следва да бъде отмяната на обжалвания санкциониращ административен акт.
С оглед изхода на делото се явява безпредметно обсъждането на обосноваността на обжалваното наказателно постановление и извършване на преценка във връзка с маловажността на случая и изменяне на наложеното наказание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 – 0996 - 006573 издадено на 14.02.20180г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на К.А.К. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: