№ 28
гр. Ямбол, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Застрахователна компания "Уника"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Тодор
Александров" №18, представлявана от Д. Т. - изпълнителен директор, и Б. П. - главен
изпълнителен директор, чрез юрк.Г. В.; и по въззивна жалба от ищеца П. К. К. от гр.*****,
ЕГН **********, чрез адв.С. Г. от САК, срещу Решение № 260328/23.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 3203/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол.
С въззивната жалба от ответника Застрахователна компания "Уника" АД, ЕИК
********* се обжалва Решение № 260328/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3203/2020 г.
по описа на Районен съд - Ямбол, в частта, с която ЯРС е осъдил ЗК "УНИКА"АД със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, да заплати на П. К. К., ЕГН
**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над 8400лв. до 10 400,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от ПТП настъпило
на 21.05.2019г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. Въззивникът ЗК
"Уника" АД счита постановеното първоинстанционно решение, с което ЗК „Уника" АД е
осъдена да заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 400 лева,
съставляваща част от общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 16 000лв.,
определено след отчитане доброволно изплащане на застрахователно обезщетение от
5600лв., в частта за разликата над 8 400 лева до пълния уважен размер, за неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и
1
задължителната съдебна практика. Въззивникът-ответник възразява и излага съображения,
че при определяне на размера на застрахователните обезщетения, първоинстанционният съд
в нарушение на закона и на задължителната съдебна практика /Постановление № 4 от 1968г.
на Пленума на ВС/ не е взел предвид всички подлежащи на анализ конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера
на обезщетението, и по-конкретно - икономическата конюнктура към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Счита, че по делото пред първоинстанционния съд се е
доказало виновно поведение на ищеца, но немотивирано и неправилно ЯРС не го е отчел
при изготвянето на съдебния акт като не е кредитирал заключението на вещото лице по
ATE. Смята, че неправилно ЯРС е приел, че счупването на двата прешлена е резултат от
процесното ПТП. По изложените в жалбата съображения моли ЯОС да отмени обжалваното
решение в атакуваната му част и постанови друго, с което да намали размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди и присъди направените от
застрахователя разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни
инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от П. К. К. чрез
адв.С. Г., съдържащ становище за неоснователност на въззивната жалба с изложени
аргументи за материалноправна и процесуална законосъобразност и обоснованост на
решението на ЯРС в обжалваната му част. Моли въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба от П. К. К., чрез адв.С. Г. от САК се обжалва Решение №
260328/23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3203/2020 г. по описа на ЯРС в
отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявеният иск за разликата над 10 400.00
лв. до пълния предявен размер от 23 105.26 лв. и иска за имуществени вреди за сумата от
76,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.06.2021 г. до окончателното му
изплащане. Смята решението на ЯРС за неправилно в обжалваната отхвърлителна част.
Счита, че съдът е приложил формално разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е отчел в пълна
степен релевантните факти - вида и характера на уврежданията - шест леки и една средна
телесна повреда, претърпените интензивни болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, необходимостта от чужда помощ за задоволяване
на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е търпял
пострадалия, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП
върху живота му като тези правнозначими факти са установени от приетата по делото СМЕ
и показанията на разпитания по делото свидетел П. М.. Счита за неправилен извода на съда
относно размера на справедливото обезщетение, предвид доказателствата по делото,
установяващи вида на претърпените вреди, тяхната продължителност и интензитет. Смята,
че законната лихва се дължи от датата на забавата, която при непозволеното увреждане
настъпва и без покана, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. Счита, че тъй като датата на настъпване на
2
деликта предшества датата на заплащане на обезщетението, законна лихва се дължи и за
времето, през което застрахователят добросъвестно е изпълнявал задължението си по
чл.497, ал.1 КЗ, като принципите на отговорността не са променени и лихвата за забава по
реда на чл.497 КЗ се дължи само в случаите на извънсъдебно уреждане на отношенията,
каквото в случая не е налице. Моли ЯОС да отмени решението в обжалваната част и осъди
ЗК„УНИКА" АД с ЕИК ********* да заплати на П. К. К., сумата до пълния предявен размер
- 23 105, 26 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 21.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от 18.06.2021 г. до окончателното и изплащане, и уважи иска за имуществени вреди за
сумата от 76,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.06.2021 г. до
окончателното му изплащане, както и да измени решението и в частта му за разноските,
досежно адвокатското възнаграждение предвидено в Наредба № 1/ 09.07.2004 г., като на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата осъди ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца съответното възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
ЗК"УНИКА"АД, чрез юрк.Г. В.. В отговора се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна. В случай че представителят на другата страна по делото претендира
възнаграждение, по-високо от минимално предвиденото в НМРАВ №1/2004г. прави
възражение за прекомерност на възнаграждението му, а доколкото не са представени
документи, удостоверяващи реалното му изплащане, моли да не се присъжда такова за
насрещната страна.
В о.с.з страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпила е
молба с вх. № 153/12.01.22 г. от ЗК „Уника“ АД, подадена чрез пълномощника –
юрисконсулт Г. В., в която е заявил, че поради служебна ангажираност не може да се яви в
о.с.з., но не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната
жалба, оспорва въззивната жалба на другата страна, няма доказателствени искания и е
заявил доводи по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 21.05.2019 г., около 15.30 ч.,в гр. Ямбол, на кръстовището на ул. „Бузлуджа" и
„Александър Стамболийски" е възникнало ПТП между лек автомобил „Дачия Докер", с peг.
№ *******, управляван от Н. А. Ш., и велосипедиста П. К. К., в резултат на което на
последния са причинени телесни увреждания. От извършена справка в „Гаранционен фонд“
се установява, че към датата на ПТП - 21.05.2019 г., между ответника и собственика на
процесното МПС „Дачия Докер“ с рег.номер ******* е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установяват
следните факти: Н. Ш. е с отрицателна проба за алкохол; пострадалият - П. К. е получил
мозъчно сътресение, а в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че участник
3
1 /водач на лекия автомобил/ не пропуска движещия се по път с предимство участник 3 /
велосипедист/ и го удря, като така настъпва ПТП. От съдебномедицинско удостоверение №
274/2019 г. с вх. № 276/28.05.2019 г. се установява, че пострадалият от процесното ПТП е
бил прегледан и освидетелстван от д-р Т. Ч. със специалности по съдебна медицина и обща
клинична патология. Последния е дал заключение, че К. е получил автомобилна травма -
велосипедист блъснат от лекотоварен микробус, при което е паднал на пътното платно и за
известно време нямал спомен. При извършените прегледи и изследвания са установени
данни за сътресение на мозъка, кръвонасядане в областта на дясното рамо, кръвонасядане и
охлузване в областта на дясната лакътна става, кръвонасядане в областта на страничната
повърхност на кръста, масивен хематом в дясната седалищна област, болки в опашната
област и контузия на лявата колянна става с наличие на масивно кръвонасядане по
вътрешната повърхност на коляното, болки и в областта на дясното бедро.
На 01.10.2020г. ответникът-застраховател е получил извънсъдебната претенция на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение от процесното ПТП в размер на
24,416.24 лв. за неимуществените вреди и обезщетение за имуществени вреди- разходи за
закупуване на медицински консумативи, медикаменти и потребителски такси за посещение
при медицински лица. Във връзка с тази претенция ответното дружество е изплатило на
ищеца - К. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
размер на 600.00 лв. и 11.60 лв. за направени и доказани разходи за лечение.
От заключението на вещото лице инж. М. М. по изслушаната авто-техническа
експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 21.05.2019 г., около
15.30 ч., при дневна светлина, суха асфалтова настилка и оптимални атмосферни и пътни
условия, при регулирано кръстовище от знакова уредба, регламентираща, че ул. „Бузлуджа"
е път с предимство за преминаване през кръстовището, лек автомобил „Дачия Докер" с peг.
№ ******* е подходил за навлизане в кръстовището на ул. „Бузлуджа" и ул. „Александър
Стамболийски", от спряла позиция, идвайки от посока Градски парк", с тенденция направо.
По същото време, при същите оптимални атмосферни и пътни условия велосипедистът
навлязъл в кръстовището, движейки се по ул. „Бузлуджа", която е път с предимство за
преминаване през кръстовището, с тенденция движение направо. Сблъсъка между двете
ППС настъпил в кръстовището, на пресечната точка на траекторията им на движение. За
лекия автомобил „Дачия", ударът бил страничен отляво, обособен в равнината на преден ляв
калник и част от прилежащата врата, като за велосипедистът, ударът бил челен. В резултат
на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на велосипедиста.
Според вещото лице, от техническа гладна точка, причините за настъпване на
произшествието е навлизането на л.а. „Дачия" в кръстовището, без да бъде съобразено
пресичането на пътя с предимство ул. Бузлуджа", с наличието на приближаващо от ляво
ППС-пострадалия велосипедист. Вещото лице изчислило, че скоростта на движение на
лекия автомобил била 12,5 км./час, а скоростта на велосипедиста, осреднена като величина
на движение, преди настъпване на ПТП била 10 км./час.
Вещото лице-автоексперт е посочило, че водачът на лекия автомобил би избегнал
4
произшествието ако е подходил за пресичане на кръстовището, едва след като
велосипедистът бил преминал през него. Посоката на движение на автомобила
/перпендикулярно на траекторията на движение на велосипедиста/ го е поставила като
препятствие на движението на велосипеда, което определяло, че аварийното спиране не би
предотвратило удара. Предвид характера на процесното кръстовище - водачът на л.а. Дачия
не е имал ограничения на видимостта в посока наляво, което да го възпрепятства да
възприеме наличието на велосипедиста, приближаващ от ляво, по ул. „Бузлуджа", т.е. имал
е обективната възможност да възприеме приближаващия от ляво велосипедист. От друга
страна в. л. посочва, че велосипедистът е имал обективна възможност да възприеме
наличието на л.а. Дачия, който бил разположен в дясно, на ул. „Бузлуджа", но предвид
обстоятелството, че се движил по път с предимство, е очаквал същото да му бъде дадено.
След направени изчисления, в.л. заявява, че ако велосипедистът е задействал аварийно
спирачките на велосипеда в момента, когато л.а. е подходил за навлизане в кръстовището,
ударът щял да бъде избегнат, тъй като велосипедистът би спрял на 2,1 м. преди позицията на
пресичащия автомобил. Също така в.лице излага, че кръстовището било регулирано с
наличната знакова уредба, регламентираща, както следва: ул. „Бузлуджа" е път с предимство
за преминаване през кръстовището, регламентирано от пътен знак БЗ, разположен преди
навлизане в кръстовището; ул. „Ал. Стамболийски" е път без предимство за преминаване
през кръстовището, което е определено от наличието на знак Б2, позициониран, преди да се
навлезе в ул. „Бузлуджа".
При изслушването в. л. уточнява, че по велосипеда на ищеца липсвали увреждания
като това се потвърждавало и от протокола за ПТП издаден от органите на „Пътна полиция".
Относно скоростта на велосипеда била приета средна величина за движение. Сблъсъкът бил
в самото кръстовище, като автомобилът се явил като преграда за движението на велосипеда
и сблъсъкът бил осъществен около левия калник, като се виждала деформация на лявото
странично огледало за обратно виждане. В конкретната ситуация водача на л.а. „Дачия" бил
спрял, но не предоставил предимство за преминаващия в кръстовището велосипедист. В.л. е
обяснил, че в следващия момент велосипедистът видял, че някой му препречва пътя, като е
имал практическа възможност да спре, но е можел да падне от същия при аварийно спиране
и не предприел действия в тази насока. За него ударът бил фронтален и ляво страничен за
л.а. Част от пораженията за последния можели да са настъпили от движението на тялото към
автомобила. При сблъсъка скоростта за движение на велосипеда за известно време била
нула, като било възможно удрянето на велосипеда да е причинило пораженията, най-вече в
областта на огледалото. От контакта с велосипеда се бил увредил калника.
От заключението на вещите лица - съдебен лекар и психиатър по назначената
комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че в
резултат на настъпило на 21.05.2019 г., около 15.30 ч. при ПТП пострадалия П. К. К.
получил велосипедна травма (блъскане на велосипедист в лявата странична повърхност на
отнелия му предимство л.а.), изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на
главата с данни за сътресение на мозъка, по повод на което бил хоспитализиран в
5
хирургично отделение при МБАЛ" Св.Пантелеймон" АД за наблюдение и лечение; контузия
на дясната раменна област с наличие на кръвонасядане по страничната й повърхност с
размери 4-5 см.; контузия в областта на лявата лакътна става на дясната ръка с наличие по
задно- страничната й повърхност на повърхностно охлузване и кръвонасядане на кожата с
размери 3-4 см.; контузия на поясната област с наличие в дяната й половина на масивно
кръвонасядане на кожата и изразена функционална (при движение на снагата) болезненост;
контузия на седалищната област с наличие на масивен хематом и болезнен травматичен
оток на меките тъкани в дясната й половина с изразени палпаторна ( при опипване и натиск
с ръка) и функционална (при движение) болезненост; контузия на опашната област с
установена при прегледа изразена фукционална болезненост; контузия на гръбначния стълб
с клинични и от образните изследвания (МРТ изследване на гръбначния стълб- лумбален
отдел № 474 от 30.07.2019 г., изд. от д-р Лесов) данни за компресионно счупване на телата
на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на гръбначния стълб (Thl2) и първи прешлен от
лумбалния ( поясния) сегмент на гръбначния стълб (L1); контузия на десния крак с наличие
по вътрешната повърхност на колянната му става с кръвонасядане с болезнен травматичен
оток на меките тъкани в областта.
В резултат на удара в областта на главата ищецът-въззивник е получил сътресение
на мозъка, което според в.л. е било лекостепенно, протекло без пълна загуба на съзнание до
степен на комоционна кома. Сътресението на мозъка е протекло с леко до умерено изразени
общомозъчна и вегетативна неврологична симтоматика като липса и неясен спомен за
кратък период от време, главоболие, световъртеж, гадене, дезориентация и др. Полученото
от К. сътресение на мозъка осъществило медикобиологичната характеристика на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Счупването на телата на
дванадесети прешлен от гръдния сегмент на гръбначния стълб и първи прешлен от
лумбалния сегмент на гръбначния стълб е довело до затрудняване движенията на снагата за
срок не по-малък от 6-8 м. при нормалния ход на оздравителните процеси като контузията
на пострадалия осъществила медикобиологичната характеристика на трайно затрудняване
движенията на снагата. Останалите увреждания на пострадалия К. в резултат на ПТП в
своята съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му. Дадено е заключение, че описаните увреждания на ищеца К. се намират в пряка
причинно-следствена връзка и претърпяното от пострадалия ПТП, настъпило на 21.05.2019
г. около 15.30 ч. на кръстовището между ул. „Бузлуджа" и „Ал. Стамболийски" в гр. Ямбол.
Констатирано е от в.л. от медицинските документи, че К. е имал клинично изявени
симптоми на радикулопатия в лумбо-сакралната област и междупрешленна дискова болест с
давност от около 10 год. преди настъпване на ПТП и се наблюдавали признаци на известна
прогресия в симптоматиката, която можела да се дължи както на процесното ПТП, така и на
възрастовата прогресия на тези заболявания и дегенеративните изменения на лумбо-
сакралния отдел на гръбначния стълб. Неврологичното състояние на ищеца установени от
лекар специалист-невролог по повод установените дискови хернии в шийния сегмент на
гръбначния стълб, според в.л. нямат отношение към процесното ПТП.
6
Продължителността на оздравителните процеси е много относителна, поради факта,
че те зависят от множество екзогенни и ендогенни фактори, които били строго специфични
за отделните хора, както по продължителност, така и като степен на възстановяване.
Състоянието на пострадалия К. отговаря на описаните в медицински документи
неврологичен статус при ПТП като цяло. Като последствие в.л. установява остатъчна
болезненост и ограничения на движенията в торако-лумбалния отдел на гръбначния стълб
поради компресионното счупване на дванадесети гръден и първи поясен прешлени. Също
така в.л. заключава, че острата стресова ситуация в резултат на ПТП се покрила с наличния
ограничен фактор - мозъчно сътресение. От медицинската документация в.л. разбира, че
нямало усложнения в протичането и прави прогноза, че може да се стигне до клинично
оздравяване, но с оглед възрастта на пострадалия предполага, че най-вероятно могат да
възникнат и късни последици от типа на вегетативно-вестибуларни нарушения или
емоционална неустойчивост със стойност - минимални мозъчни увреждания. В.л. заключава,
че възможностите за справяне със стресогенната ситуация са намалени и тежестта и
продължителността на състоянието му могат да персистират във времето и да продължават
под формата на остатъчна симптоматика. Психотравмата, която е свързана с претърпяното
ПТП и последствията от това събитие е породила състояние на хроничен стрес, индуциращ
тревожно-депресивни реакции. Постравматичното стресово разстройство възниква като
протрахиран отговор на стресогенното събитие като ходът на заболяването е флуктуиращ и
разстройството поема хроничен ход и ще бъде с дългогодишна продължителност, а
възрастта му ще има значение то да премине в трайна промяна на личността. Ищецът е
преживял психотравмираща ситуация, която е породила състояние на хроничен стрес -
невъзможност да живее пълноценно, осъзнаване, че той вече няма да може да има живота,
който е водил преди, който му е осигурявал добър начин на съществуване, а трябва да живее
с физическите си проблеми, които го поставят в позиция на зависимост от околните,
социална депривация и някои други ограничения. От психиатрична гледна точка съществува
непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора, травмата и
началото на симптомите.
Експертизата е категорична, че счупването на дванадесети гръден и първи лумбален
прешлени се дължат на травмата, получена по време на ПТП. Приложените по делото
множество амбулаторни листи, фактура и касови бонове, всичките били необходими и
относими на определен етап към лечението на получените в резултат на процесното ПТП
увреждания.
По делото са разпитани свидетели. В показанията си свидетелят П. Т. М. (зет на
ищеца) посочва, че отишъл на мястото на ПТП след обаждане от органите на полицията.
Искал да вземе колелото на ищеца и да го прибере, но не му било дадено в момента. Същото
било подпряно отстрани на месарския магазин, малко преди кръстовището. Когато
свидетелят отишъл, тъстът му бил откаран в болницата. Колелото било с леко огънати задна
спирачка и жило. Тъстът му лежал 3-4 дни в болницата, оплаквал се, че от дясната му страна
целия му крак бил син, бил натъртен и не можел да се изправи, за което му помагал
7
свидетеля. И след като го изписали продължавал да се оплаква от болки в крака и кръста.
Свидетелят видял кутия от обувки, която била пълна с хапчетата, които ищецът пиел. В
свободното си време свидетелят ходил да му помага на няколко пъти, тъй като съпругата на
ищеца също не била добре. Болките продължили доста време, около 1-2 месеца, след което
ищецът отишъл на лекар в гр. Стара Загора и там му казали, че има счупени прешлени.
Продължил да се лекува, като 4-5 месеца бил в болнични.
В последствие ищецът имал психологически проблем, като го било страх да излиза
навън в порядъка на около 1 м., не излизал изобщо навън и посещавал в тази връзка
специализиран лекар. След като излязъл от болницата в продължение на два месеца
свидетелят му помагал. Ищецът му казал, че жената, която управлявала л.а. го бутнала и
ударила точно в крака, и целият бил син странично, от горе до долу.
По отношение на установяване на механизма на настъпилото ПТП, по делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят И. А. Е., без родство със страните сочи, че си
спомня за инцидента за възникналото ПТП на 21.05.2019 г., въпреки, че от тогава било
минало доста време. Били изпратени от дежурния на ОДМВР по сигнал за настъпило ПТП
между лек автомобил и велосипедист. На място установили автомобила марка „Дачия
Докер" и велосипеда, за който не си спомня марката. На мястото на ПТП били и двамата
водачи, като МПС било управлявано от Н. А. Ш.. Водач на велосипеда бил П. К. К.. Било
установено, че ударът настъпил в самото кръстовище, но когато отишли на място, лекият
автомобил бил изтеглен от кръстовището, а велосипедът бил подпрян на близкия стълб.
Свидетелят разговарял с водачите и разбрал как е настъпило ПТП. Велосипедът се движил
по ул. „Бузлуджа" в посока х-л „Тунджа", а автомобилът се движил по ул. „Ал.
Стамболийски" в посока към съда. Водачът на лекия автомобил навлязъл в кръстовището,
като не пропуснал движещото се с предимство велосипедист. Ударът по лекия автомобил
бил в ляв калник и броня, а по велосипеда - в предната капла, като не си спомня същата
дали е била изкривена. Пробвали и двамата водачи за алкохол с техническо средство дрегер,
като резултатите и на двамата били отрицателни. Велосипедистът се оплаквал, като имал
болки от самото падане, била извикана линейка, която го взела, а те останали на място и
получили информация, че на ищеца няма причинена средна телесна повреда, и затова
обработили ПТП по административен ред. На водача на л.а. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. На велосипедиста бил издаден протокол за
пострадал от ПТП. Свидетелят установява, че когато отишли на място самото ПТП било
нарушено - л.а. бил изтеглен от кръстовището, като предницата му била в посока ул. „Ал.
Стамболийски". При съставянето на АУАН водачът на л.а. възразила, че била спряла на
място, но когато се изнасяла отнела предимството на велосипедиста. Свидетелят изготвил
констативния протокол за пострадали лица, актосъставител бил колегата му.
В показанията си свидетелят Н. А. Ш., без родство със страните, сочи, че е
участвала в ПТП като същата управлявала л.а. като идвала от БИЛЛА" и била сама в него.
Спряла на знак „Стоп", който бил до кръстовището на съда, щяла да продължи движението
си направо. Нямало автомобили, не видяла и велосипедист. В момента в който потеглила,
8
велосипедистът се блъснал в лявата врата. Калникът и страничното огледало били счупени.
Спряла в средата на кръстовището. Човекът бил паднал на земята и когато отишла до него
бил в съзнание и лежал на една страна. В този момент се стекли на помощ и други хора,
които му помогнали да се изправи и го придружили до тротоара да седне, една жена се
обадила на тел. 112. Нямало видими наранявания по човека, който ударила, не му течала
кръв от никъде. Не си спомня разговора, който водила с велосипедиста, защото била много
уплашена. През това време дошла линейка и патрулна кола. Сочи, че при идването на
полицаите, вече била изместила автомобила, защото бил по средата на кръстовището и
пречил на движението. Велосипедът също бил изместен на тротоара. Изпробвали я за
алкохол и наркотици, пробата била отрицателна. Останали 2-3 часа и след като полицаите
получили съобщение, че за пострадалия няма последствия, й съставили акт и й казали, че
може да тръгва. Полицаите написали някакъв документ, който бил обжалван за по-малка
сума и понеже било описано, че не била спряла на знак „Стоп" затова обжалвала, понеже
била спряла, като тъкмо тръгвала от спряло положение и се случило. Свидетелката сочи, че
както било кръстовището, тя спряла, защото нямало видимост и в момента, в който тръгнала
и навлязла в кръстовището, станал ударът в платното в ляво от нея. Велосипедистът бил в
ляво. Ударът бил в лявата врата и имало счупени огледала. От застрахователната копания
заснели щетите по автомобила и го пратили на ремонт в гр. Бургас. ЗК била „Уника".
Всичко станало толкова бързо, че не видяла как паднал велосипедистът. Времето било сухо
и слънчево, някъде по обяд. На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката е
отговорила, че тя спряла и веднага дошли хора да помогнат. Водили разговор, но не помни
какъв, линейката дошла бързо, докато тя измести автомобила. Медиците в момента не
казали нищо, но после след като направили изследвания нямало телесна повреда. Вляво
калника, вратата и огледалото били счупени. Не видяла как ищецът паднал, вдигнала го.
Свидетелката Ц. П. Ж. / без родство със страните/ сочи, че си спомня за ПТП-то
съвсем смътно, поради миналото време - връщала се от обедна почивка, пресичала
пешеходната пътека от хотел „Тунджа" към адв. кантори. Чула тропот и когато се обърнала
видяла, че ищецът бил с велосипеда на платното и охкал. Тя се обадила на СП, извикала
линейка. Свидетелката не видяла самото ПТП и какво се случило. Имало служебен л.а. и
млада госпожица, която стояло до него и била в прединфарктно състояние. Преместила
колелото на тротоара, за да освободят пътното платно за движение. На помощ се притекъл
едър мъж, който помогнал на господина (ищеца) да стане и го оставили да легне на тротоара
след което дошла бърза помощ и започнали да се занимават с него. Свидетелката си
оставила телефона и имената за връзка, но две години никой не я потърсил. Спомня си, че
колелото било на платното, но къде било позиционирано нямала спомен. Нямала спомен за
видими наранявания на пострадалото лице. Нямала спомен да е чула скърцане на спирачки.
Нямала спомен за увреждания по автомобила, но не била и го оглеждала. Дамата била много
притеснена, като буквално и на нея трябвало да й се помага. Свидетелката я попитала дали
има нужда от помощ, дали има телефон, за да се обади на някой, а тя само повтаряла „не
знам". Било пълна какафония, тя бързала да се обади на линейка. Пострадалият говорил, че
го боли кръст, гръб. Бил на платното, паднал от колелото.
9
От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на процеса с две
платежни нареждания от 17.06.2021 г., на ищеца са му изплатили сумата от 5647.87 лв., след
което по реда на чл.214 от ГПК ищецът е направил изменение размера на иска за
неимуществени вреди, който е приет за 23105.26 лв. ведно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане, и за имуществени вреди
за 76.93 лв. ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни.
Преценена по същество, въззивната жалба на ищеца е основателна, а тази на ответника е
неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявеният иск е по чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
По делото е установено, че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
застрахователя-ответник, при който е заведена щета, и застрахователят е платил
обезщетение в предвидените срокове в размер на 600, 00 лв. за неимуществени вреди и
11,60 лв. за имуществени вреди. Ищецът не е бил съгласен с размера на определеното и
изплатено обезщетение и е предявил претенциите си пред съда.
Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което
осъществява деликтния състав по чл.45 от ЗЗД: противоправно деяние – действие и/или
бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите и вина, която се презумира. В случая автомобилът "Дачия
Докер", управляван от Н. А. Ш. е имал застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество в деня на ПТП, по силата на
която ответникът-въззивник, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
С наказателно постановление по отношение на водача на л.а. е осъществена
административнонаказателната отговорност за това, че на 21.05.2019 г. при управлението на
лекия автомобил "Дачия Докер" е допуснала нарушение на правилата за движение по чл.50,
10
ал.1 от ЗДвП и е станала причина за настъпване на ПТП. От събраните доказателства е
установен механизмът на ПТП: На 21.05.2019 г., около 15.30 ч., при дневна светлина, суха
асфалтова настилка и оптимални атмосферни и пътни условия, при регулирано кръстовище
от знакова уредба, регламентираща, че ул. „Бузлуджа" е път с предимство за преминаване
през кръстовището, лек автомобил „Дачия Докер" с peг. № ******* е подходил за навлизане
в кръстовището на ул. „Бузлуджа" и ул. „Александър Стамболийски", от спряла позиция,
идвайки от посока Градски парк", с тенденция направо. По същото време, при същите
оптимални атмосферни и пътни условия велосипедистът навлязъл в кръстовището,
движейки се по ул. „Бузлуджа", която е път с предимство за преминаване през
кръстовището, с тенденция движение направо. Сблъсъка между двете ППС настъпил в
кръстовището, на пресечната точка на траекторията им на движение. За лекия автомобил
„Дачия", ударът бил страничен отляво, обособен в равнината на преден ляв калник и част от
прилежащата врата, като за велосипедистът, ударът бил челен. В резултат на настъпилото
ПТП са причинени телесни увреждания на велосипедиста. От техническа гладна точка,
причините за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „Дачия" в кръстовището,
без да бъде съобразено пресичането на пътя с предимство - ул. "Бузлуджа", с наличието на
приближаващо от ляво ППС-пострадалия велосипедист. Скоростта на движение на лекия
автомобил била 12,5 км./час, а скоростта на велосипедиста преди настъпване на ПТП била
10 км./час. Водачът на лекия автомобил би избегнал произшествието ако е подходил за
пресичане на кръстовището, едва след като велосипедистът бил преминал през него.
Посоката на движение на автомобила /перпендикулярно на траекторията на движение на
велосипедиста/ го е поставила като препятствие на движението на велосипеда, което
определя, че аварийното спиране не би предотвратило удара. Предвид характера на
процесното кръстовище - водачът на л.а. Дачия не е имал ограничения на видимостта в
посока наляво, което да го възпрепятства да възприеме наличието на велосипедиста,
приближаващ от ляво, по ул. „Бузлуджа", т.е. имал е обективната възможност да възприеме
приближаващия от ляво велосипедист.
Събраните доказателства по делото обосновават извод, че поведението на водача на
л.а."Дачия Докер" Н.Ш. осъществява деликтния състав по чл.45 от ЗЗД и в пряка причинна
връзка с това поведение са претърпените от ищеца вреди.
Доказателствата по делото не обосновават извод за поведение на пострадалия, с
което пряко и непосредствено да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Неоснователно е възражението на застрахователя, че по делото се е доказало
виновно поведение на ищеца. Ищецът-велосипедист се е движил по път с предимство и
ПТП е настъпило само в резултат на противоправното поведение на водача на л.а., която не
го е пропуснала да премине, нарушавайки чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание и
размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52
от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
11
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС като такива правно
значими обстоятелства са посочени „при телесните увреждания….. характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.". Предвид характера и тежестта на уврежданията на ищеца
(в резултат от ПТП на 21.05.2019г., причинено от застрахования при ответника), а именно:
сътресение на мозъка, протекло с леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна
неврологична симтоматика като липса и неясен спомен за кратък период от време,
главоболие, световъртеж, гадене, дезориентация, остатъчна симтоматика; счупване на телата
на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на гръбначния стълб и първи прешлен от
лумбалния сегмент на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата за срок не по-малък от 6-8 м. при нормалния ход на оздравителните процеси;
контузия на дясната раменна област с наличие на кръвонасядане по страничната й
повърхност с размери 4-5 см.; контузия в областта на лявата лакътна става на дясната ръка с
наличие по задно-страничната й повърхност на повърхностно охлузване и кръвонасядане на
кожата с размери 3-4 см.; контузия на поясната област с наличие в дясната й половина на
масивно кръвонасядане на кожата и изразена функционална (при движение на снагата)
болезненост; контузия на седалищната област с наличие на масивен хематом и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в дясната й половина с изразени палпаторна и
функционална болезненост; контузия на опашната област с установена при прегледа
изразена фукционална болезненост; контузия на гръбначния стълб; контузия на десния крак
с наличие по вътрешната повърхност на колянната му става с кръвонасядане с болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта, състояние на хроничен стрес,
постравматично стресово разстройство с дългогодишна продължителност, невъзможност да
живее пълноценно, социална депривация, предвид възрастта на пострадалия, с оглед
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и лимитът на
застраховката, въззивният съд определя обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца, в размер на 45000лв. като с оглед предявения размер от 23 105.26 лв. след
приетото изменение на размера му по чл.214 от ГПК, съдът го уважава изцяло. С оглед
изложеното, неоснователна е въззивната жалба на застрахователя за сумата над 8400лв. до
10400 лв. неимуществени вреди. Ето защо, следва да се отмени решението на ЯРС в
обжалваната от ищеца отхвърлителна част и въззивният съд осъди ЗК„УНИКА" АД с ЕИК
********* да заплати на П. К. К., сумата 12705.26 лв. - разликата над уважения размер от
10400 лв. до пълния предявен размер от 23105.26 лв., представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното
изплащане. Съдът намира, че с оглед събраните писмени доказателства за направените
разходи за диагностика и лечение и заключението на в.л. по КСМСПЕ, че същите са били
необходими и относими към лечението на получените в резултат на процесното ПТП
12
увреждания, следва да уважи иска за имуществени вреди за сумата от 76,93 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 18.06.2021 г. до окончателното му изплащане. Предвид
неоснователността на жалбата на въззивника-ответник, решението в обжалваната от него
част следва да се потвърди.
При този изход на делото, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА следва да
бъде осъден въззивника - ответника ЗК "УНИКА"АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК *********, да заплати на адвокат С. Г. от АК-*****, с адрес
гр.*****,ж.к.*****, ул.****№*, офис ******, сумата от 2450.94 лв. (по 1225.47 лв. за всяка
инстанция за адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004г.)
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗК "УНИКА"АД следва
да заплати в полза на съда, по бюджета на съдебната власт, върху уважения размер на иска
д.т. в размер на 927.29 лв. и разноски в размер на 520 лв.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Отменя решение № 260328/23.07.2021 г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 3203/2020 г.
по описа на Районен съд - Ямбол, в частта, с която са отхвърлени предявеният иск за
неимуществени вреди за разликата над 10400.00 лв. до пълния предявен размер от 23105.26
лв., и иска за имуществени вреди за сумата от 76,93 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 18.06.2021 г. до окончателното му изплащане, както и в частта за разноските,
вместо което постановява:
Осъжда ЗК„УНИКА" АД с ЕИК ********* да заплати на П. К. К., ЕГН **********,
сумата 12705.26 лв. - разликата над уважения размер от 10400 лв. до пълния предявен
размер от 23105.26 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 76,93
лв. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА"АД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
*********, да заплати на адвокат С. Г. от АК-*****, с адрес гр.*****,ж.к.*****, ул.****№*,
офис ******, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 2450.94 лв. за
адвокатско възнаграждение (по 1225.47 лв. за първата и за въззивната инстанция).
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА"АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на съда, в полза
на бюджета на съдебната власт, д.т. в размер на 927.29 лв. и разноски за вещи лица в размер
на 520 лв..
Потвърждава решение № 260328/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3203/2020 г.
по описа на Районен съд - Ямбол, в частта, с която ЯРС е осъдил ЗК "УНИКА"АД със
13
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, да заплати на П. К. К., ЕГН
**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над 8400лв. до 10 400,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от ПТП настъпило
на 21.05.2019г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14