Присъда по дело №624/2019 на Районен съд - Дупница

        М   О   Т  И  В  И     П  О    Н О Х Д № 624/2019г   П О   О П И С А   Н А     Дупнишки Районен Съд

 

 

Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу В.И.Ч. - роден на *** ***, ***гражданин, ***образование, не***, работещ, осъждан, с ЕГН **********, за престъпление по чл. престъпление по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

        В обвинителният акт се твърди, че на 18.02.2017 год. в гр. ***, обл. Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в съучастие с И.Г.В. (по отношение на когото производството е прекратено със споразумение № 242/22.12.2017 г.), като съизвършители от жилище, находящо се на ул. „***” № 8, са отнели чужда движима вещ, а именно: преносим компютър, марка „НР мини”, модел 210-3067SZ на стойност 260 лв. от владението на С.И.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и от сергия на зеленчуков пазар в гр. *** са отнели чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон, марка „Леново 606” на стойност 190 лв. от владението на В.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, или вещи на обща стойност 450 лв., като е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като с постигнато и одобрено споразумение № 26/05.12.2014 год. по НОХД № 486/2014 год. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 05.12.2014 год. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и вр. с чл. 30 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по тази присъда (изтърпяно на 23.11.2016 г.) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

Представител на Дупнишка районна прокуратура в съдебно заседание е поддържал обвинението така както е повдигнато,и е изразил становище по обвинението , а именно,че обвинението е доказано по категоричен и  несъмнен начин,   молил е  да се признае подсъдимият за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,и да му бъде наложено наказание,при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,като се вземе в предвид съдебното минала на подсъдимия, но и невисоката стойност на отнетите вещи.

 

        Защитника на подсъдимия В.И.Ч.,адвокат Й.Г., моли подсъдимия да бъде признат за не виновен по така повдигнатото му обвинение.Счита, че по никакъв начин в хода на производството по делото не е установена съпричастност на подсъдимия,към деянието за което му е повдигнато обвинение.

 

Подсъдимият В.И.Ч.,не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение,дава обяснения по случая,моли да бъде оправдан,тъй като не е извършил деянието в което е обвинен.

 

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на подсъдимия, приема за установено следното:

По фактическата обстановка:

 

ПОДСЪДИМИЯТ В.И.Ч. - роден на *** ***, ***гражданин, ***образование, не***, работещ, осъждан, с ЕГН **********

 

Със споразумение № 26/05.12.2014 год. по НОХД № 486/2014 год. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 05.12.2014 год. за извършено  престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и вр. с чл. 30 от НК,на подсъдимия В.И.Ч. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по тази присъда (изтърпяно на 23.11.2016 г.),поради което по отношение на В.И.Ч. са налице предпоставките на чл.29,ал.1,б.”а” от НК.

 

Подсъдимият И.Г.В., (по отношение на когото производството е прекратено със споразумение № 242/22.12.2017 г.),и подсъдимият В.И.Ч. се познават.На 18.02.2017г., преди обяд двамата се срещнали в гр.***,в района на пазара.Двамата употребили алкохол,след което при минаването им покрай павилион на пазара,стопанисван от свидетелката В.Д. Кукуданска,в който павилион същата продавала кюфтета и кебапчета,подсъдимите забелязали оставен мобилен телефон марка „Леново 606,оставен от свидетелката в близост до скарата.Възползвайки се от това, че по това време свидетелката Кукуданска не е в близост до телефона си ,решили да го вземат,да го продадат и така да се  снабдят със средства.Подсъдимият В.И.Ч. се приближил,до мястото където бил оставен телефона и го взел.След което двамата бързо се отдалечили от мястото.Приключвайки работния ден, свидетелката Кукуданска потърсила телефона си,но не го открила, и тъй като не била сигурна какво точно се е случило с него,веднага не сигнализирала органите на полицията за липсата му.На същият този ден, около 13.30 часа, след като телефона вече бил взет, двамата подсъдими решили да отидат на гости на свидетеля С.И.Х.,***.След като отишли в дома му, седнали да пият алкохол.В стаята където седнали да пият двамата подсъдими видели, че има преносим компютър /лаптоп/, марка НР мини модел 210-3067 SZ.При едно от излизанията на свидетеля Х. от стаята, за да донесе още алкохол,И.Г.В.,взел намиращия се зад него лаптопи го сложил под якето си. При идването на свидетеля Х. в стаята тримата продължили да пият,след което по-късно същия ден си тръгнали от дома на Х..В. и Ч. се разделили като преди това се разбрали на следващия ден да се видят, за да продадат вещите, и да си разделят парите от тях, като вещите останали във В.. На следващия дан свидетелят Х. срещнал В. и Ч. и ги помоли да му върнат лаптопа в противен случай ще сигнализира органите на полицията.Същите не му върнали вещта,поради което същия подал жалба за отнетата му вещ.На 19.02.2017г., след обяд свидетеля Н.С.К., бил в гаража,на къщата си в гр.***,ул.”Ев. Трайчев”№61, и чистил колата си.По това време по улицата минали В. и Ч.,виждайки свидетеля в гаража си спрели при него.Тогава В. му предложил да купи мобилен телефон „Леново”, за сумата от 50.00 лева,като му обяснили, че телефона не е краден а е на Ч..Първоначално двамата не се съгласили,тъй като свидетеля К. им казал, че ще им даде 30.00 лева.и се тръгнали.Малко след това се върнали, и казали, че им трябват пари.Същия се съгласил да плати сумата от 30.00 лева,и дал сумата на В..Няколко дни след това,свидетеля К. отново бил в гаража си,когато отново при него дошли В. и Ч.,като В. влязъл при него в гаража, и му предложил да купи лаптоп.Първоначално му поискали сумата от 80.00 лева,но К. им казал че няма да им даде толкова пари, при което се спазарили за сумата от 50 лева,която им дал, и те си тръгнали.И двата пъти когато му предложили да закупи вещите били и двамата и Ч. и В.,Телефона бил в подсъдимия Ч., но В.,който познавал свидетеля К. му го предложил, и В. му предложил отново да закупи и лаптопа тъй като познава свидетеля.След продажбата на вещите В. и Ч. се разделили парите.На 02.03.2017г., свидетелят К. след като разбрал,че продадените му от В. и Ч. вещи са предмет на кражба,предал вещите на органите на полицията за което били съставени и съответните протоколи.Видно от изготвена, приета по делото и не оспорена от страните съдебно оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи,а именно един брой преносим компютър марка НР мини е 260.00 лева, а на мобилния телефон марка „Леново 606”, е 190.00 лева,като общата стойност на откраднатите вещи е 450.00 лева.

 

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели-В.Д. Кукуданска,В.К.ч., И.П.И.,С.И.Х.,Н.С.К.,И.Г.В..

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са обективни,логични,без противоречиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства.Дадени са от свидетели незаинтересовани от изхода на делото.

При разпита си по време на съдебното производство свидетеля В.Д. Кукуданска  е заявила, че и е бил откраднат мобилен телефон,марка „Леново 606”,и именно такъв телефон е предал на органите на полицията свидетеля К.,като продаден му от Ч. и В..Свидетелят В.К.Ч. при разпита си е заявил, че след подадена жалба ,е установил че извършителите на деянието са В. и Ч..Същите са заявили, че познават свидетеля Х. на когото са били на гости,използвали са момента в който той не е бил в стаята и са влезли лаптопа.Свидетелят И.П.И. при разпита си е заявил, че Ч. не знаел нищо за кражбата, че лаптопа е бил взет от В., но при продажбата на вещта на свидетеля К. и двамата са били там. Свидетелят С.И.Х. при разпита си е заявил,че двамата-В. и Ч. да му отишли на гости.Употребили са доста алкохол, и след като двамата са си тръгнали към 04.00 часа е установил липсата на лаптопа си.Заявил, е че на другият ден е казал на двамата да му го върнат, или ще подаде жалба срещу тях.Също така при разпита си е заявил-„по предишните дела се установи,поне от следователя разбрах,че го е взел И..”Видно от показанията на свидетеля Х., е че до този момент,преди да разбере от следователя лаптопа, а и жалбата му у подадена срещу двамата, му е бил взет от двамата-Ч. и В..При разпита си свидетеля Х. е заявил-„взеха го от мен,а доколкото знам от следствието е продаден на някакъв таксиджия за 70 лева”.Свидетелят Н.С.К., при разпита е заявил, че и двамата и Ч. и В. са били при продажбата както на лаптопа така и на телефона.След като са били прочетени показанията му,дадени пред друг състав на Районен съд ***,е заявил, че В. и Ч.,виждайки свидетеля в гаража си спрели при него.Тогава В. му предложил да купи мобилен телефон „Леново”, за сумата от 50.00 лева,като му обяснили, че телефона не е краден а е на Ч..Първоначално двамата не се съгласили,тъй като свидетеля К. им казал, че ще им даде 30.00 лева,и се тръгнали.Малко след това се върнали, и казали, че им трябват пари.Същия се съгласил да плати сумата от 30.00 лева,и дал сумата на В..Няколко дни след това,свидетеля К. отново бил в гаража си,когато отново при него дошли В. и Ч.,като В. влязъл при него в гаража, и му предложил да купи лаптоп.Първоначално му поискали сумата от 80.00 лева,но К. им казал че няма да им даде толкова пари, при което се спазарили за сумата от 50 лева,която им дал, и те си тръгнали.И двата пъти когато му предложили да закупи вещите били и двамата и Ч. и В.,телефона бил в подсъдимия Ч., но В.,който познавал свидетеля К. му го предложил, и В. му предложил отново да закупи и лаптопа тъй като познава свидетеля К..

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел-А.В.Н., тъй като показанията му са в разрез със свидетелските показаният на които съдът дава вяра, а и не се подкрепят от събраните по делото както гласни така и писмени доказателства.При разпита си същия не е посочил за какъв точно случай свидетелства.Едва попитан по-късно е заявил, че случая за който свидетелства е станал миналата година.Също така при разпита си свидетеля Н. е заявил,че не помни къде и колко са пили,но че В. му е показал някакъв телефон, но какъв не може да каже.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ч.,че няма участие в кражбите, а само е присъствал при продажбата на вещите от страна на В.,тъй като противоречат на събраните доказателства по делото,а и това че В. му звъни по телефона да му носи неща в затвора останаха неподредени с каквито и да е доказателства,поради което съдът  ги приема като негова защитна теза.

С оглед изложеното, подсъдимия В.И.Ч., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

     От обективна страна:

 

Обект на престъплението са имуществени отношения, свързани със собствеността.Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие,като на 18.02.2017 год. в гр. ***, обл. Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в съучастие с И.Г.В. (по отношение на когото производството е прекратено със споразумение № 242/22.12.2017 г.), като съизвършители от жилище, находящо се на ул. „***” № 8, са отнели чужда движима вещ, а именно: преносим компютър, марка „НР мини”, модел 210-3067SZ на стойност 260 лв. от владението на С.И.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и от сергия на зеленчуков пазар в гр. *** са отнели чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон, марка „Леново 606” на стойност 190 лв. от владението на В.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, или вещи на обща стойност 450 лв., като е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като с постигнато и одобрено споразумение № 26/05.12.2014 год. по НОХД № 486/2014 год. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 05.12.2014 год. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и вр. с чл. 30 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по тази присъда (изтърпяно на 23.11.2016 г.) Деянието е извършено от подсъдимия Ч. при условията на опасен рецидив.

 

           От субективна страна:

 

 От субективна страна  подсъдимият е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, а именно да отнеме чужди движими вещи от владението на другиго с намерението да установи трайната си фактическа власт върху тях, без съгласието на законно владеещото ги лице в нарушение на закона, и по този начин се обогати.

Отегчаващо отговорността на подсъдимият В.И.Ч. обстоятелство, са многобройните му предходни осъждания, по-голямата част от които кражби и грабежи.

 

Определяне на наказанието:

Съдът определи наказанието, като взе в предвид вида и пределите, предвидени съответно в чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ,степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Степента на обществена опасност на деянието е сравнително по- висока от характерната такава за този вид престъпления.Съдът прави този извод, като взе предвид времето, мястото, начина и подбудите за извършване на деянието,както и обстоятелството че подсъдимия Ч. е осъждан многократно на лишаване от свобода,но това не е повлияло на ниското му правосъзнание.  

Смекчаващи  вината обстоятелства няма.

С оглед на изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия Ч., при условията на чл.54,ал.1 от НК,като му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

 

         ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

           

          Защитника на подсъдимия  излага доводи за недоказаност на обвинението, като сочи,че Ч. не е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние.Както бе посочено по-горе, всички гласни доказателства установиха,че Ч. и В. са извършили заедно действията по отнемане на вещите и разпореждането с тях-упражнявали са  заедно фактическата власт, като всеки един от тях е държал съответно ,както телефона, така и преносимия компютър,като заедно са ги продали.

 Предвид на изложеното, съдът прие,че тезата на защитника  е необоснована  и се опроверга от събраните по делото доказателства.

 

Съдът е осъдил подсъдимия В.И. ***, с ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски в размер на 38,50 лв. (тридесет и осем лева и петдесет стотинки) за изготвяне на експертиза по сметка на ОДМВР - Кюстендил.

 

Съдът счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани  в чл.36 от НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия,както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                               Районен съдия: