№ 193
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000102 по описа за 2024 година
С решение № 338/30.10.23 г., постановено по т.д. № 42/23 г. на ОС
Стара Загора, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от „Д. Ф." ЕООД ЕИК ********* срещу "А.
С." ООД - в несъстоятелност ЕИК *********, че съществува в полза на „Д.
Ф." ЕООД вземане в размер на общо 4 142 812,08 лв., представляващо
обезщетение за недоставени количества продукция по Договор за покупко-
продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020 г. между "А. С." ООД
и "А. А." ЕООД, Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2020 г. и
Допълнително споразумение № 2 от 11.01.2020 г., включено в списъка на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на "А. С." ООД - в
несъстоятелност, обявен в търговския регистър на 10.05.2022 г., одобрен от
съда по несъстоятелността с Определение № 44 от 20.01.2023 година по т. д.
№ 1241/2021 г. по описа на СтОС.
Решението е изменено в частта за разноските с определение
№32/11.01.24 г., като "А. С." ООД - в несъстоятелност е осъдено да заплати
на основание чл. 697, ал. 7 от ТЗ държавна такса в размер на 41 428,12 лв. по
сметка на СтОС.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Д. М. Б. в
качеството й на синдик на "А. С." ООД - в несъстоятелност. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
"А. С." ООД - в несъстоятелност, представлявано от управителя Е.
Ч. - Д., чред процесуален представител адв. Т., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна „Д. Ф." ЕООД изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
С решение № 60/11.03.2022г. по т.д. № 1241/2021 г. на СтОС на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на "А. С.”
ООД и е открито е производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника, като е постановена е обща възбрана и запор върху имуществото
му. Решението е вписано в ТР на 16.03.2022 г.
С молба вх. № 3862/13.04.2022 "А. А." ЕООД е предявявило в
производството по несъстоятелност вземане спрямо длъжника в размер на 4
142 812,08 лв. Вземането е включено в списък на неприети вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 10.05.2022 г.
От страна на "А. А." ЕООД е депозирано възражение по чл. 690 ТЗ,
което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение №
44/20.01.2023 г. по т. д. № 1241/2021 г. на ОС-Стара Загора. Определението е
обявено в ТР на 23.01.23 г.
Искът по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е заведен от „Д. Ф.“ ЕООД, което
2
дружество е придобило вземането по силата на дговор за цесия от 08.08.2022
г., сключен с "А. А." ЕООД в качеството му на цедент, като за прехвърлянето
на вземането по посочения договор за цесия, "А. С." ООД е уведомено по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез синдика Е. Н. П. на 16.08.2022г., за което е
представена обратна разписка към куриерска пратка № *********** на „С.”
АД.
Съобразно горното се споделя изводът на първоинстанционния съд,
че предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е допустим – същият е
предявен от кредитор, чието вземане не е прието в производството по
несъстоятелност, включено е било в списъка с неприетите вземания, той е
направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, което е оставено без уважение от
съда. Налице са изискуемите положителните процесуални предпоставки за
предявяване на иска.
Процесното вземане произтича от договор, сключен между "А. С."
ООД като продавач и "А. А." ЕООД като купувач, за покупко-продажба на
селскостопанска продукция от 26.03.2020 г. с нотариална заверка на подпис и
съдържание . Съгласно този договор "А. С." ООД продава на "А. А." ЕООД
цялата своя бъдеща селскостопанска продукция (пшеница, тритикале,
царевица, слънчоглед, фуражен грах, люцерна), реколта 2020 г., реколтирана
от продавача по видове култури в масиви по споразумения и физически
блокове в посочени землища, с обща площ на насажденията от 55 582.063
дка, от които: пшеница от общо 14 666.120 дка; тритикале от 814 дка;
царевица от общо 20384.080 дка; слънчоглед от общо 16 092.263 дка;
фуражен грах от общо 3 472.600 дка; люцерна от 153 дка. Съгласно чл.1/2/ от
договора продаваната селскостопанска продукция се добива в създадените
масиви за ползване, съгласно Заповеди на Директора на ОД „З.“ гр. П. по чл.
37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за одобряване на споразумения между собствениците и
ползвателите на земеделски земи в посочените в договора землища. Според
чл. 2 от договора срещу продадената селскостопанска продукция от
земеделски култури купувачът се задължава да заплати на продавача обща
цена в размер на 10 439 848.96 лв., която е формирана при прогнозни добиви,
както следва: пшеница при прогнозен добив от 650кг/дка, при цена от 280
3
лв./тон и при общо обработвани 14 666.120 дка, общата продажна цена е 2
669 233.84 лв.; тритикале при прогнозен добив от 500 кг/дка, при цена от 200
лв./тон и при общо обработвани 814 дка, общата продажна цена е 81 400 лв.;
царевица при прогнозен добив от 900 кг/дка, при цена от 260 лв./тон и при
общо обработвани 20 384.080 дка, общата продажна цена е 4 769 984.72 лв.;
слънчоглед при прогнозен добив от 300 кг/дка, при цена от 250 лв./тон и при
общо обработвани 16 092.263 дка, общата продажна цена е 2 655 223.40 лв.;
фуражен грах при прогнозен добив от 300 кг/дка, при цена от 250 лв./дка и
при общо обработвани 3 472.600 дка, общата продажна цена е 260 445 лв.
люцерна при прогнозен добив от 240 кг/дка, при цена от 100 лв./тон и при
обработвани 153 дка, общата продажна цена е 3 672 лв. Договорената обща
продажна цена е дължима от купувача в срок до 31.10.2020 г. (чл. 2, ал.4 от
договора). По силата на чл.2 ал.2 от договора в случай, че реалният добив от
съответната култура се различава от договорения прогнозен добив, страните
преизчисляват цената по вид и количество, за да определят окончателната
продажна цена, отчитайки факта, че посочената крайна цена в договора е на
база прогнозни добиви, а определената цена за един тон от съответния вид
селскостопанска продукция е окончателна и не подлежи на промяна,
независимо от измененията на пазарните цени към момента на прибиране на
съответния вид култура.
Съгласно чл. 6, ал.3 от договора, в случай че добивите от декар
площ за отделните видове култури са по-малки с повече от 25 % от
прогнозния добив за съответния вид култура, продавачът дължи
обезщетение на купувача по пазарни цени за разликата между
установения след прибиране на реколтата добив от декар и прогнозния
добив от декар за съответния вид култура, умножена по площта на
масивите от този вид култура.
С Допълнително споразумение № 1 от 31.03.2020 г., с нотариална
заверка на подпис и съдържание, страните се договарят, че при неполагане на
дължимата грижа на добрия търговец от страна на продавача добивите от
земеделските площи ще намалеят с 20 на сто, което в парично изражение
представлява загуба в размер на 2 087.969.79 лв. Съгласно чл. 4 от това
споразумение страните се съгласяват да обезпечат евентуалните загуби на
4
купувача от неизпълнението на задълженията на продавача по чл. 4, ал.1,
т.1,2,3 и 4 от договора за покупко-продажба чрез учредяването от страна на
продавача в полза на купувача на особен залог върху всички негови вземания
от ДФ "З." - Р. а. за субсидии от ДФ "З." за директни плащания за кампания
2019 г. по Заявление за подпомагане 2019 г. от 30.05.3019 г., УРН ******,
както и особен залог върху всички налични и бъдещи вземания и парични
средства на залогодателя по откритата на негово име сметка в "Б. Д**" ЕАД.
Между "А. С." ООД като залогодател и "А. А." ЕООД като заложен
кредитор е сключен Договор за особен залог на имущество по чл.4, ал.1 от
ЗОсЗ от 31.03.2020 г, с предмет: особен залог върху всички вземания на
залогодателя от ДФ "З."-Р. а. за субсидии от ДФ "З." за директни плащания за
директни плащания за кампания 2019 г. по Заявление за подпомагане 2019 г.
от 30.05.2019 г., както и по схеми и мерки за подпомагане (Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/ за 6 113.61 хектара, Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда - зелени директни плащания /ЗДП/-6 113.61 хектара, Схема за
обвързано подпомагане на протеинови култури /СПК/- 290.43 хектара),
особен залог върху всички налични и бъдещи вземания и парични средства на
залогодателя по откритата на негово име сметка в "Б. Д**" ЕАД, по която
сметка постъпват или ще постъпят вземания за субсидии от ДФ "З." по
Заявление за подпомагане 2019 г. от 30.05.2019 г., както и особен залог върху
всички останали сметки в други банки, небанкови институции или при трети
лица, по които постъпват или ще постъпят вземания за субсидии от ДФ "З."
за кампания 2019 г. Съгласно чл.2, ал.1 от договора за особен залог залогът
обезпечава вземанията на кредитора към залогодателя, произтичащи от
допълнителното споразумение № 1, в размер на 2 087 969.70 лева. Особеният
залог е вписан в ЦРОЗ с потвърждение за вписване № *************. Д. ф.
"З." е уведомен за учредения особен залог върху вземанията с писмо с вх. №
**-****/**** от 02.04.2020г.
С Допълнително споразумение № 2 страните отчитат резултатите
за добита и доставена продукция и съответните разлики с прогнозните
стойности, приемат, че купувачът е изпълнил всички свои задължения по
договора и на база установените разлики за следните видове земеделски
5
култури: пшеница, тритикале, царевица, люцерна се съгласяват продавачът да
заплати обезщетение на купувача за разликата между прогнозния и реален
добив по пазарни цени общо в размер на 4 329 939.17 лв., в срок до
21.06.2021 г.
По чл. 6 от допълнително споразумение № 2 страните уговорят, че
при забава на плащането на горното обезщетение за недоставени
количества, задължението на продавача към купувача се увеличава с 20 %
като цялата сума от общо 5 195 927 лв. става незабавно дължима.
Предмет на предявения иск по 694, ал.2, т.1 от ТЗ е част от горното
вземане в размер на 4 142 812,08 лв, като разликата до общия размер от
5 195 927.08 лв. е заявено, че е погасена чрез прихващане по заявление за
прихващане от 29.06.2021 г. срещу задължението на "А. А." ЕООД (в
качеството на наемател) към "А. С." ООД (в качеството на наемодател), до
размера на 266 986.05 лв., възникнало на основание описани 10 бр. договори
за наем на земеделска земя, както и по заявление за прихващане от 29.06.2021
г. срещу задължението на "А. А." ЕООД към "А. С." ООД до размера на 786
128.87 лв., възникнало на основание Договор за встъпване в дълг от 20.04.21
г., сключен между "А. А." ЕООД (в качеството на поемател) и "Г. В." ЕООД, с
ЕИК ******** (в качеството на уговорител), по силата на който "А. А." ЕООД
встъпва в дълга на "Г. В." ЕООД към А. С. за заплащане на наемна цена по
договори за пренаемане на земеделска земя, сключени между А. С. (в
качеството на Наемодател) и Г. В. (в качеството на Наемател), описани в
Приложение № 1 към договора.
С писмена покана за плащане от „А. А.“ ООД до „А. С.“ ООД,
връчена на 30.06.2021 г. на представляващите А. С., е отправена покана за
плащане на сумата в размер на 4 142 812.08 лв., представляваща разликата
между обезщетението по чл. 6 от Допълнително споразумение № 2 от
11.02.2021 г. към договор за покупко- продажба на селскостопанска
продукция от 26.03.2020 г. за недоставени количества селскостопанска
продукция по договора в размер на 5 195 927 лева, дължимо в срок до
21.06.2021 г. и прихващането на сумите от 266 986.05 лв. и 786 128.87 лева по
заявленията за прихващане от 29.06.2021 г.
6
По делото е прието заключение на ССчЕ, подобно възпроизведено в
първоинстанционното решение. От същото е установено, че във връзка с
процесния договор от 26.3.20 г. "А. С." ООД е издало две фактури от същата
дата, съответно за сумите 10 175 731,96 лв. /договорираните количества
бъдеща реколта 2020 г. за пшеница, тритикале, царевица и слънчоглед/ и 316
940,40 лв. /договорирани количества за люцерна и фуражен грах/. И двете
фактури са съответно отразени в счетоводствата на съконтрахентите по
договора. За разликата между прогнозните количества съгласно договора от
26.03.2020 г. и реалните добиви реколта 2020 г., установени със съставените
констативни протоколи между двете дружества са съставени съответни
дебитни и кредитни известия, също отразени в счетоводствата на двете
дружества. С МО от 11.01.21 г. и 21.06.2021 г. са начислени съответно
неустойката в размер на 4 329 939,17 лв. по допълнително споразумение № 2,
и увеличението за неспазване на срока за плащане от 865 987,83 лв., които са
отразени в счетоводството на "А. С." ООД като задължения към „А. А.“ ООД.
По счетоводни данни към 23.08.2023 г. "А. С." ООД дължи на ищцовото
дружество „Д. Ф.“ ЕООД процесната сума от 4 142 812,08 лв.,
представляващо обезщетение по договора за продажба на бъдеща реколта вр.
договора за цесия. Вещото лице е направило извод, че във връзка с
извършените осчетоводявания по процесния договор счетоводствата на "А.
С." ЕООД и „А. А.“ ООД са водени редовно, всички счетоводни операции
могат да бъдат проследени, счетоводното отчитане се извършва в
хронологичен ред и е спазен принципа за документално обоснованост;
счетоводното отчитане се извършва на принципа на двустранното счетоводно
записване, чрез счетоводни сметки в които се съдържа аналитична
информация за анализ и обобщаване в счетоводни регистри.
Проследени са счетоводните записвания и във връзка с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2020 г . между "А. С." ООД и „Г.
В.“ ЕООД, по силата на който "А. С." ООД прехвърля на „Г. В.“ ЕООД
вземанията си спрямо „А. А.“ ЕООД, произтичащи от договор за покупко
продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020 г., срещу цена
представляваща 90% от тях. Като краен резултат е отразено закриване на
вземането на "А. С." ООД от „А. А.“ЕООД във връзка с продажбата на
селскостопанска продукция общо в размер на 6 340 964,20 лв. , съответно е
7
отразено вземане по договора за цесия от „Г. В.“ ЕООД.
В ССчЕ е мотивиран е извод, че към 26.03.2020 г. "А. С." ООД
разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на
задълженията си по договора за покупко-продажба от същата дата за
извършване на необходимите обработки по отглеждане на селскостопанска
продукция, прибирането и съхранението й.
По делото е прието и заключение на съдебно-агротехническа
оценителна експертиза, в което са посочени средните добиви от декар за
пшеница, тритикале, царевица, слънчоглед, фуражен грах и люцерна - за 2020
г. за област П., като се сочи, че не е налична информация за отделните
землища; посочват се средни пазарни цени по тримесечия за тон пшеница,
тритикале, царевица, слънчоглед, фуражен грах и люцерна реколта за 2020 г.
за 2020 г. и 2021 г. по официални данни от НСИ. В открито съдебно заседание
вещото лице е дало обяснения, че получаването на по-високи добиви зависи
от това какви агротехнически дейности се прилагат, какви семена се
използват, какви са метеорологичните условия.
При така събраните доказателства, първоинстанционният съд е
приел, че с оглед надлежното осчетоводяване на възникналите от процесния
договор права и задължения, пълното погасяване на вземането за уговорена
продажна цена чрез прихващане с придобити от "А. С." ООД вземания на "Г.
В." ЕООД от "А. А." ЕООД, "А. А." ЕООД се явява изправна страна по
договора и в негова полза е възникнало правото да претендира уговорените
неустойки за неизпълнение на поетите от "А. С." ООД задължения, което
неизпълнение е безспорно установено по делото. Позовал се е на извода на
ССчЕ, че счетоводствота на "А. С." ЕООД и "А. А." ЕООД са водени редовно,
всички счетоводни операции могат да бъдат проследени, счетоводното
отчитане се извършва в хронологичен ред и е спазен принципа за
документално обоснованост. В този смисъл е приел за установено, че ищецът
по делото има действително вземане спрямо несъстоятелния ответник.
Възражението на синдика за нищожност на клаузата за неустойка по
чл. 6, ал. 3 от договора поради противоречие с добрите нрави, по начин водещ
8
до неоснователното обогатяване на Купувача - „А. А." ЕООД за сметка на „А.
С.“ ООД и излизаща извън предвидената от закона обезщетителна функция, е
счетено за неоснователно.
Във въззивната жалба, подадена от синдика на "А. С." ЕООД, на
първо място, се излага оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил
ясни и логични мотиви защо счита, че страните по договора за продажба на
селскостопанска продукция са определили коректно прогнозните добиви от
различните видове земеделски култури, вкл. предвид обстоятелството, че
продукцията е продадена „на зелено“, не е била отделена от земеделските
площи и не би могло да се определи по принцип конкретното количество от
декар, което ще бъде добито при бъдещата жътва, а същевременно добивите
безспорно зависят от външни фактори като метеорологични услови,
агротехнически мероприятия, професионални умения, използвани сортове
семена, вложени торове и т.н. Настоящият съдебен състав намира, че липсата
на подобни мотиви не опорочава решението. Липсвал и отговор на въпросите
защо "А. С." ЕООД не е продало само част от произведената продукция, дали
е участвало в други подобни сделки или тази е единствената му такава преди
да бъде прекратено, защо не е платило дължимото се по договора
обезщетение на падежа и защо въобще нищо не е платило, като това негово
бездействие очевидно целяло увеличение размера на неустойката. Счита, че
заложените в договора прогнозни добиви са били изкуствено завишени, а
реалните резултати – занижени, като по този начин ищецът е придобил
значително по размер вземане за неустойка, което е нереално. Оспорват се
направените от „А. А.“ ЕООД прихващания със задълженията му за наемни
вноски като извършени в нарушение на материалния закон и непородили
правно действие. Излагат се оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане в необходимата степен на приетите
по делото заключения на вещи лица. Оспорва се като незаконосъобразен и
необоснован изводът, че уговорената клауза за неустойка е действителна,
респ. не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав споделя оплакванията във въззивната
жалба относно изводите на първоинстанционния съд за действителност на
9
неустоечната клауза, като намира, че в случая същата излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и се явява уговорена в противоречие с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост, включително и в
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани различни критерии съобразно конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай, например: естеството
/парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. /В този смисъл ТР № 1/15.06.10 г.
на ВКС, ОСТК, по т.д. № 1/2009 г./
В конкретния случай се касае за непарично задължение, а такова за
продажба на конкретни количества селскостопанска продукция /пшеница,
тритикале, царевица, слънчоглед, фуражен грах, люцерна/ по определени
прогнозни добиви. Необоснован е изводът в обжалваното решение, че
прогнозните добиви, определени в договора, кореспондират със средните
добиви за този период и област от страната /посочени в заключението на
агротехническата експертиза/. Напротив, сравнението между прогнозните
добиви и средните добиви за областта сочи на съществени разлики между
двете величини:
пшеница – прогнозен добив 650 т, среден – 529 т;
тритикале – прогнозен добив 500 т, среден – 313 т
10
царевица – прогнозен добив 900 т, среден – 544 т
слънчоглед – прогнозен добив 300 т, среден – 242 т
фуражен грах – прогнозен добив 300 т, среден – 199 т
люцерна – прогнозен добив 240 т, среден – 331 т
Видно е, че за пет от шестте вида селскостопанска продукция,
предмет на договора, уговорените прогнозни добиви са съществено по-високи
от средните за областта. Разбира се, страните по всеки договор разполагат с
автономия на волята и са свободни да определят параметрите на договора,
включително и в случая да определят свободно към какви прогнозни добиви
ще се стреми продавачът по сделката с оглед постигане на по-добри резултати
/в какъвто смисъл е и защитната теза на ищцовата страна/. Но същевременно
следва да се отчете спецификата на задължението, свързано с това, че
достигането на определен добив е свързано не само с изпълнение на
задълженията на продавача да полага грижата на добрия търговец при
отглеждане на продаваната продукция и за извършване на всички необходими
агротехнически мероприятия до прибиране на реколтата /чл. 4, ал.1,т.1 и 4 от
договора/, но и от външни фактори като метеорологичните условия за
конкретния сезон, които по естеството си не могат да бъдат предвидени в
началото на селскостопанския сезон– обстоятелство, което по никакъв начин
не е отчетено при уговарянето на процесната неустойка по чл. 6, ал.3 от
договора.
Освен горното, начинът на определяне на неустойката по никакъв
начин не се свързва с евентуалния размер на вредите, които купувачът би
претърпял от неизпълнението. По принцип една от основните функции на
неустойката е да покрие вредите, които изправната страна търпи от
неизпълнението на задължението от страна на длъжника. В тази връзка следва
да бъде съобразен начина, по който е уговорено изпълнението на
задължението на купувача по отношение плащането на цената – макар в
договора да е уговорена глобална цена на база прогнозните добиви и
уговорената цена между страните за тон продукция, плащането на цената се
осъществява в един по-късен момент –до 31.10.20 г., след прибиране на
реколтата, определянето на реалния добив и определянето на окончателна
цена съобразно постигнатия реален добив – чл.2 от договора. Действително
договорът за продажба на бъдеща реколта по принцип крие по - голям риск,
11
както се приема и в първоинстанцинното решение, но в случая съобразно тези
уговорки, е видно, че този риск е единствено за сметка на продавача, респ. не
съществува въобще по отношение на купувача по договора. При това
положение е накърнен принципът на справедливост и на равнопоставеност на
страните в търговското отношение, което създава условия за неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Горният извод се потвърждава и от начина, по който е определен
размера на неустойката, дължима от продавача – цялата пазарна стойност на
непроизведената продукция по цени на ССБ за цялото неизпълнено
количество продукция. Съпоставката между уговорените цени по договора и
средните пазарни цени, посочени от агротехническата експертиза, сочи, че
договорните цени са съществено по-ниски от пазарните /напр. за царевица е
уговорена цена от 260лв/т при средни пазарни цени по тримесечия за 2020 г.,
вариращи между 289 лв/т до 328.70 лв/т; за пшеница: уговорена цена от 280
лв/т при средни пазарни цени по тримесечия за 2020 г., вариращи в диапазона
314 – 358 лв/т./ Същевременно по силата на договора отглеждането на
реколтата и осъществяването на всички необходими агротехнически
мероприятия е изцяло задължение на продавача, за което същият следва да
поеме и съответните разходи. Този начин на определяне размера на
неустойката за недостигане на прогнозните добиви според настоящия
въззивен състав излиза извън рамките на присъщата обезщетителна и
санкционна функция на неустойката.
Посоченото мотивира състава на ПАС да приеме, че клаузата на чл.
6, ал.3 от договора е нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
поради което не поражда правно действие, респ. претендираното от ищеца
право, предмет на исковата претенция по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ не е
възникнало валидно и не съществува. При това положение обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение доводите, свързани с параметрите на реалното
изпълнение от страна на продавача, съдът намира същите за неоснователни.
Посочените стойности на реално изпълнение в допълнителното споразумение
№ 2 напълно кореспондират със счетоводните данни по счетоводствата и на
12
двете дружества – съконтрахенти, което се установява от заключението на
ССчЕ. По делото няма събрани каквито и да било други доказателства в тази
насока, поради което няма основание да се сподели тезата, че страните
„произволно са написали избрани цифри“ , единствено с цел да се завиши
размера на дължимото обезщетение, тъй като подобен извод не може да
почива на предположения.
Що се отнася до доводите във въззивната жалба, свързани с
твърдяните прихващания, за това, че същите не кореспондират със
счетоводните записвания, извършени са в нарушение на материалния закон
/ЗЗД/ и не са породили правно действие, защото насрещните задължения на
„А. С.“ ООД не били ликвидни и изискуми към дата 29.06.21 г. и като цяло
такива вземания на „А. А.“ ООД спрямо „А. С.“ ООД не са съществували,
въззивният състав намира, че същите са изцяло неотносими към правния
спор по делото. Евентуалните задължения на А. С.“ ООД към „А. А.“ ООД
по договорите за наем на земеделска земя и по договора за встъпване в дълг
не са предмет на настоящето дело. Не е предмет на делото и въпросът за
съществуването на процесното вземане над предявения размер от 4 142 812.08
лв. до пълния претендиран размер от 5 195 927 лв. Правното действие на
заявленията за прихващане касаят именно тази разлика, която не е предмет на
предявения иск, поради което и така повдигнатите въпроси по отношение на
прихващанията са изцяло ирелевантни и не следва да се обсъждат.
Съобразно този изход на делото на осн. чл. 694, ал.7 от ТЗ следва
ищецът „Д. Ф." ЕООД да бъде осъден да заплати ДТ за първоинстанционното
производство в размер на 41 428.12 лв. по сметка на ОС Стара Загора, и за
второинстанционното производство – 20 714.06 лв. по сметка на ПАС.
Предвид изложеното ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 338/30.10.23 г., изменено в частта за
разноските с определение № 32/11.01.24 г., постановени по т.д. № 42/23 г. на
ОС Стара Загора,
13
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от „Д. Ф." ЕООД ЕИК ********* срещу "А.
С." ООД - в несъстоятелност ЕИК *********, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването в полза на „Д. Ф." ЕООД вземане в размер
на общо 4 142 812,08 лв., представляващо обезщетение за недоставени
количества продукция по Договор за покупко-продажба на селскостопанска
продукция от 26.03.2020 г. между "А. С." ООД и "А. А." ЕООД,
Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2020 г. и Допълнително
споразумение № 2 от 11.01.2020 г., включено в списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на "А. С." ООД - в несъстоятелност, обявен
в търговския регистър на 10.05.2022 г., одобрен от съда по несъстоятелността
с Определение № 44 от 20.01.2023 година по т. д. № 1241/2021 г. по описа на
СтОС.
ОСЪЖДА „Д. Ф." ЕООД ЕИК ********* да заплати 41 428.12 лв. –
държавна такса за първа инстанция по сметка на ОС Стара Загора, и
20 714.06 лв. – държавна такса за втора инстанция по сметка на Пловдивски
апелативен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14