Р Е
Ш Е Н
И Е № 260035
гр. Пловдив, 04 ноември 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 285/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4605/10.02.2020 г. от С.Д.С.
,представлявана от адв.Б. против решение № 75/17.01.2020 г. ,постановено
по гр.д. № 1446/2018 г. по описа на ОС –Пловдив,
с което са отхвърлени обективно съединени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността и разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане на недвижим имот ,сключен между Е. С. и
ответниците К. Н. и Т.К. .По
съображенията ,подробно изложени в жалбата жалбоподателката счита решението за
необосновано ,неправилно ,незаконосъобразно и постановено при допуснати
процесуални нарушения и заявява искане същото
да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което така предявените искове да
бъда уважен ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна К.Е. н. е постъпил отговор ,с която
се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него се заявява
искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено ведно с присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна Т.Ц.К. не е депозиарала отговор .
Пловдивски апелативен съд след прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от С.Д.С. в качеството й на наследник на Е. З.С.
,починала на 13.06.2018 г. ,против Т.Ц.К.
и К.Е. н. за прогласяване за нищожен поради липса на основание и поради
накърняване на добрите нрави на договор ,сключен между С. и ответниците за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане ,обективиран в нот.акт № 66 /20.03.2018
г. ,а в условията на евентуалност ,в случай ,че първите искове бъдат отхвърлени
,посочения договор да бъде развален поради неизпълнение от страна на
ответниците на поетите по него задължения.Ищцата е поддържала ,че към момента
на сключване на договора нейната наследодателка е била в много тежко
здравословно състояние ,което е било
известно на ответниците и същите са знаели
това ,както и че смъртта й ще настъпи скоро ,което е и станало ,поради
което договорът е лишен от основание и е нищожен .Същият е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престацията доколкото
ответниците са съзнавали предстоящата смърт на прехвърлителката и поради това
са били наясно ,че няма да престират по сделката. Извън горното са твърдяли ,че
е налице и неизпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане ,тъй като
не са оказвали на прехвърлителката никакво
съдействие нито в къщи ,нито по време на
хоспитализацията й ,където е била оставена сама дори и без морална подкрепа.
Ответниците К. н. и Т.К. са оспорили исковете като са поддържали ,че към момента на
сключване на договора Е. С. е била жизнена като не са били никакви индикации за
скорошната й смърт ,както и че именно тя е била инициатора за сключване на
договора.Заявяват също така ,че са изпълнявали задълженията си по договора като
са се грижели за храната ,лекарства ,чистота ,отоплението като са наели и жена ,която да се грижи за С.
в тяхно отсъствие.
С обжалваното решение съдът е приел ,че тъй като не се установява
към момента на сключване на договора
знание у ответниците за предстоящата скорошна смърт на прехвърлителката по него
,то недоказано е твърдението ,че същият е
нищожен поради липса на основание ,тъй като приобретателите са знаели
,че няма да престират нищо ,както и твърдението ,че договорът е нищожен поради противоречие
с добрите нрави ,тъй като е сключен с оглед на предполагаемата близката смърт
на С..По тези съображения тези искове са били отхвърлени.По съображения,че от
събраните по делото гласни доказателства се установява ,че ответниците са
престирали грижи регулярно и в обем ,задоволяващ нуждите на прехвърлителката
,съдът е приел и евентуално съединения иск за неоснователен и е отхвърлил
същия.
Безспорно е ,че ищцата е наследник на Е. З.С. ,починала на
13.06.2018 г. като е нейна дъщеря,както
и че с нот.акт № 66 /20.03.2018 г. С. е прехвърлила на ответниците правото на собственост върху описания в акта
недвижим имот срещу задължението на последните две ,заедно и поотделно ,да
поемат издръжката и гледането на прехвърлителката до края на живота й ,лично или чрез трето
лице като й осигурят ежедневна грижа с достатъчно храна ,облекло ,лекарства
,светлина ,чистота и отопление като С.
си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления
имот.
За да се приеме ,че алеаторният договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен поради липса на основание
,както се приеме в трайно установената практика по този въпрос, следва към
момента на сключването му да е налице такова здравословно състояние на прехвърлителя
,което очевидно сочи на скорошна смърт ,както и знание у приобретателите за
това, а времевият период между сделката и настъпилата смърт на прехвърлителя да
е твърде кратък . В случая се установява ,че С. е страдала от сърдечно
заболяване и е имала проблеми с щитовидната жлеза от много години, както и
клапни проблеми ,което е налагало оперативна намеса ,която обаче С. е
отказала.От свидетелските показания обаче – тези на св.Б.и св.Г. , е видно ,че
макар и в по -късен момент здравословното състояние на С. да се е влошило ,което е довело до нейната
хоспитализация ,към м .април 2018 г.същата се е придвижвала сама ,макар и
трудно ,обслужвала се е сама ,хранела се е сама. Това недвусмислено сочи ,че
макар и със сърдечно заболяване и в напреднала възраст ,същата не е била в
безпомощно състояние ,в състояние ,сочещо близкия и неизбежен летален
изход ,а още по малко ответниците да са
знаели и предвиждали близката й смърт. Следователно и независимо,че смъртта на С.
е настъпила приблизително 3 месеца след сключването на договора не може да се
направи извод ,че не е налице основание за неговото сключвани .Както се приема
в наложилата се касационна практика именно
напредналата възраст и недоброто здравословно състояние и свързаната с
тях необходимост за полагане на постоянни грижи занапред е основанието за
сключването на алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка . А допускането ,че прехвърлителя по този договор може
скоро да почине не е знание за скорошна ,близка и неизбежна смърт ,поради което
и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност и съответно не
води до нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави.
Гореказаното сочи ,че обсъжданият в настоящето производство договор
за прехвърляне на недвижим имот от С. в полза на ответниците срещу насрещното
задължение за издръжка и гледане не е
нищожен поради липса на основание ,нито поради накърняване на добрите нрави
,което прави исковете за установяване неговата нищожност лишени от основание
,поради което същите подлежат на отхвърляне.
След като главните искове следва да бъдат отхвърлени на
разглеждане подлежи и предявеният в условията на евентуалност иск за разваляне
на договора поради неизпълнение от страна на ответниците на поетите по него
задължения за престиране на издръжка и гледане.
За установяване на относимите към спора обстоятелства
,свързани с изпълнение на задълженията по договора са събрани гласни
доказателства.Най- непосредствени са впечатленията на свидетелката Н. Г.
доколкото тя е жената ,която ответниците са наели да осъществява фактически
грижи за С. .От показанията на този свидетел се установява ,че Е. С. е
била човек с властен и авторитарен
характер ,изискващ най-вече подчинение ,което се потвърждава и от показанията
на свидетеля Б.,по виждането на който именно това е била причината за влошените
отношения на С. с дъщеря й /ищцата по делото /.
Така св.Г. установява ,че тя и ответницата Т.К. са осъществявали
фактическите грижи за С.,а ответницата н. й заплащала по 600 лв.
месечно.Установява ,че по настояване на С.Т. закупувала готова храна от
конкретен ресторант и други хранителни продукти
,а Г. готвела супи и други ястия. Установява ,че посещавала ежедневно С.
във време ,когато тя искала ,за което й се обаждала по телефона .Установява ,че
почистването на апартамента се извършвало по начина ,по който С. настоявала , а
именно единствено с прахосмукачка и то по свободните от вещи места ,а апартаментът
бил разхвърлян и натрупан с вещи –
вестници били разпръснали навсякъде ,хола бил пълен с буркани и консерви , а
коридора с тоалетна хартия като С. не разрешавала нищо да се изхвърля. За
състоянието на апартамента свидетелства и св. Д. ,която по настояване на св.Б.и
поради виждането на същия ,че Е. С. имала нужда от грижи ,се свързала с
последната и за период от няколко дни й пазарувала и чистела . Свидетелката Г. установява
също ,че за времето ,през което се грижела за С. – от февруари 2018 г. до
смъртта й същата два пъти е постъпвала в болница като втория път – през м.май,двете
с Т. били със С. ,а първия път е била
придружена от жената ,която св.Б.изпратил ,което се потвърждава и от
показанията на св.Д. .Установява също така ,че
преди да се влоши състоянието й С. била дейна ,пишела на машина ,давала
на Г. разни документи ,които да занесе в съда ,както и че имала желание да
прехвърли на ответниците някакъв магазин
,а на нея самата апартамента на ул.“В. А.“. Що се отнася до последните дни преди
смъртта на С. установява ,че двете с Т. са
били неотлъчно нея като са се сменяли ,а също и че двете са били при нея
,когато е починала.
В показанията на св.Г.
има данни за получени 2 000
лв. от С. за закупуване на автомобил ,с който да я превозват ,за което същата
свидетелка твърди ,че такъв бил закупен,като понататък заявява ,че по настояване
на св.Б.,с който се срещнали при С. ,,дала отчет за тези 2 000 лв. като
описала касови бележки.Данни за това ,че св.Г. е дала отчет на св.Б.за
похарчени предоставени й от С. парични суми се съдържат и в показанията на св.Б..Въпреки,че
показанията на Г. по отношение на начина ,по който за използвани предоставените
й от С. парични суми са противоречиви , това не се отнася до показанията й по отношение на полаганите
грижи от нея и ответниците и следва да бъдат кредитирани поради тяхната непосредственост ,а и тъй като
обстоятелствата ,които същата установява ,се подкрепят от показанията на
свидетеля Н. Б. ,както и частично от показанията на свидетелите Б.и Д.. А
следва да се каже и това ,че това дали с предоставените парични суми е закупен
автомобил или същите са използвани за покупки за С. ,за което Г. е дала отчет
по касови бележки ,е обстоятелство ,което е неотносимо към полаганите грижи от
последната по възлагане на ответниците.
С оглед на гореказаното съдът намира за установено ,че през периода от сключване
на процесния договор до смъртта на Е. С. ответниците лично и чрез
трето лице ,в синхрон с уговорките в
договора ,са полагали нужните грижи за
прехвърлителката по начин и в обема,претендирани от последната ,поради
което същите са изпълнявали поетите по договора задължения за целия период и не е налице основание за
неговото разваляне поради неизпълнение.Този извод не се променя от факта ,че за
кратък период от време за С. е полагало грижи и друго лице – св.Д. ,тъй като
това е било епизодично – за няколко дни и не може да елиминира установеното до тук ,че ответниците
лично и чрез трето лице са изпълнявали задълженията си за престиране на грижи за С.. С оглед на тези
мотиви така предявеният иск за разваляне на алеаторния договор ,сключен между С.
от една страна ,и н. и К. – от друга,се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционният окръжен съд е стигнал до същите изводи
,поради което решението ,с което исковете от С. против н. и К. са отхвърлени е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски в полза на адв.Б.
възнаграждение в размер на 1 400 лв.,както
е претнедирано.
Ето защо ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 75 / 17.01.2020 г. ,постановено по гр.д.1446/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на адв. А.Г.Б. сумата от 1 400 лв.
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.