О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №263721
11.10.2021 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,
Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20720 по описа за
2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 и сл. ГПК
Съдът е сезиран с молба вх.
№ ***/ 27.04.2021 г. от ищцата Н.К.К., с която прави
искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото
решение. Твърди, че упълномощеният от нея адвокат П.,
получил препис от решението на 15.03.2021 г., се разболял от ***г., като в срока за обжалване на връченото му решение
бил поставен под ****. Моли за уважаване на молбата.
Насрещната страна по молбата
– ответникът А.А., чрез процесуалния си представител
адв. Д., взема становище за неоснователност на молбата за възстановяване на
срока и моли за нейното отхвърляне. Изтъква, че молбата за възстановяване била
неоснователна и с оглед разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените
от страните твърдения, намира следното:
По делото е постановено
решение от 01.03.2021 г., с което е отхвърлен предявеният от ищцата осъдителен
иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Препис от решението е връчен редовно на
ищцата чрез упълномощения от нея процесуален представител съгласно нормата на
чл.39, ал.1 ГПК. Страната е депозирала молба вх. № ***/ 27.04.2021 г., с която
иска да се повторят процесуалните действия по връчване на препис от съдебното
решение, като връчването се извърши лично на ищцата. С определение от
28.04.2021 г. съдът е оставил без уважение това искане, като е приел, че при
наличие на упълномощен представител адвокат, разполагащ с три броя пълномощни
по делото (на л.40, л.48 и л.167), на който до приключването на съдебното
дирене и до постановяване на съдебния акт пълномощията не са оттеглени, то
връчването следва да се извърши чрез адвоката. В този изричен смисъл е нормата
на чл.39, ал.1 ГПК, както и съдебната практика на ВКС, в която се приема, че
личното призоваване на страната по делото, когато тя е посочила съдебен адрес
или адрес на процесуалния представител, е нередовно. Поради това, при редовно
връчване на препис от решението, страната може да иска единствено
възстановяване на срока за обжалване, каквото е сторено в случая.
Молбата за възстановяване на
пропуснат срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му
– чл.64, ал.3, изр.1 ГПК. В случая, след като е приел, че постановеното по делото
решение е влязло в сила, като необжалвано на основание чл. 296, т.2 ГПК, съдът
е разпоредил с разпореждане от 19.04.2021 г. издаването на изпълнителен лист в
полза на ответника за присъдените разноски с решението. Изпълнителният лист е
получен от процесуалния представител на ответника адв. Д. на дата 22.04.2021 г.
От данните по делото е видно, че пълномощника на ищцата адв. П. се е запознал с
материалните по делото и е направил фотокопие на книжа, на дата 23.04.2021 г.,
видно от отбелязването на контролния лист на заглавната корица на делото. Съдът
приема, че от този момент страната е узнала за пропуснатия срок за въззивно
обжалване на решението. Поради това депозираната на 27.04.2021 г. молба за
възстановяване по реда на чл.64 и сл. ГПК е в законовия преклузивен срок.
Изискване за допустимост на
молбата за възстановяване се поставя и в разпоредбата на чл.65, ал.1 и ал.2 ГПК. В молбата страната е длъжна да посочи всички обстоятелства, които я
обосновават, както и всички доказателства за основателността й. Освен това
едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за
подаването на които се изисква възстановяване на срока, а ако срокът е за
внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им – чл.65,
ал.2 ГПК. Към молбата за възстановяване ищцата не представя доказателства за
основателността й, нито пък книжа, за подаването на които се изисква
възстановяване на срока – въззивната жалба срещу решението. Тези доказателства
и книжа се представят едва в откритото съдебно заседание, насрочено за
разглеждане на молбата съгласно чл.66, ал.1, изр.2 ГПК. В този случай съдът
няма задължение да даде указания на страната да представи посочените книжа,
като единствено такова изискване е поставено за внасянето на държавна такса,
какъвто не е настоящият случай. Съдът намира, че доколкото ищцата не е
изпълнила законовите изисквания на чл.65, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК, молбата за
възстановяване е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този
смисъл е налице съдебна практика на ВКС – определение № 545/ 28.09.2012 г.,
постановено по ч.т.дело № 449 по описа за 2012 г. на ВКС, I т.о. и
цитираното в него определение № 390/ 22.06.2012 г., постановено по ч.т.дело №
343/ 2012 г. на ВКС, I т.о.
За пълнота следва да се
отбележи, че в молбата по чл.64 ГПК ищцата прави искане да и се даде възможност
да представи препис от въззивната жалба, за което се иска възстановяване на
срока. Това искане представлява по своята правна природа молба за продължаване
на срока за попълване на съдържанието и приложенията към молбата за
възстановяване, което предвид изричната норма на чл.64, ал.4 ГПК е недопустимо
– не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на
срока. Законът е категоричен, че молителят е длъжен с подаване на молбата за
възстановяване да представи, в случая, и въззивната жалба срещу решението.
Недопустимо е продължаване на срока за това, както и представянето на книжата
впоследствие. Уредените в процесуалния закон срокове са преклузивни
и пропускането им погасява правото на страната. Обстоятелството, че ищцата е
заявила искането за възстановяване на срок като евентуално, в случай не се
уважи искането й за повторно връчване на препис от решението, не я освобождава
от задължението да представи редовна молба за отмяна, съпроводена от всички
изискуеми от закона в чл.65 ГПК документи. По аналогичен начин стои
процесуалното положение на ищец, който предявява искове при условията на
евентуалност – както главният иск, така и евентуалният иск следва да отговарят
на изискванията за редовност и допустимост към момента на предявяването им, а
не същите да се привеждат съобразно изискванията на закона едва след отхвърляне
на главния иск (което се извършва с решението по делото). Поради това страната
е следвало да представи молбата за възстановяване на срока, ведно с въззивната
жалба и доказателства за основателността на искането по чл.64 ГПК.
Неизпълнението на това изискване води до недопустимост на молбата и оставянето
й без разглеждане по същество.
Следва да се добави също
така, че изтъкнаният довод от ответника, че молбата
на ищцата е неоснователна, тъй като не се допуска възстановяване, ако е било
възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие –
чл.64, ал.3, изр.2 ГПК, е неправилен. Нормата на чл.63, ал.3 ГПК изрично
предвижда, че продължаването на срока е неприложимо за сроковете за обжалване и
за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, какъвто е случаят. Поради
това ищцата е нямало как да поиска продължаване на срока за обжалване, а
единствено неговото възстановяване, което обаче се прие за недопустимо с оглед
гореизложените съображения.
Насрещната страна по молбата
прави искане за присъждане на разноски в производството по чл.64 ГПК. На
основание чл.67 ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна
от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се
понасят от молителя. Поради това ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да се присъди в полза на процесуалния
представител адв. Р.Д..
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №
276330/ 27.04.2021 г. от ищцата Н.К.К., ЕГН: **********,
с искане за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: ********** да
заплати на основание чл.67 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Р.Д.Д., ПАК,
личен № ******, адрес: ****, сумата от 300
лв. (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде
обжалвано от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред
Окръжен съд Пловдив.
Препис от определението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.