№ 431
гр. В., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320201167 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ЕЛ БИ
Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“,
№ 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, против Наказателно
постановление № 05-2400146 от 23.07.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и
чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител в с.з. заема идентично с жалбата становище.
Ответната страна в с. з., моли да се потвърди атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
1
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят А. А. Ш. - Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище В. твърди, че при извършена проверка по документи на
„ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, на
22.05.2024 г. и проверка по документи в Д ИТ със седалище В. на 04.06.2024 г.
е установено, че работодателят „Ел Би Б.“ ЕАД не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание № 14 от Протокол № ПР2404049 от
21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024 г., а именно,
Работодателят да осигури на работниците заети в сектор „Заявки,заготовки и
пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност „оператор“определеното
работно облекло „ туника с панталон“- бели, съгласно разпоредбите на чл.6,
ал.1 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9
от 28.01.2011г./. Установила била, че в едно от звената „заявки и пласмент“
работещите бяха с тениски с обозначение „Ел Би Б.“, но с къс ръкави, но тъй
като в тези работни места температурата е по-ниска и работещите и казвали,
че трябва да са с тениски с дълъг ръкав. При последваща проверка през м. май
е установила също ходейки по работните места и от разговора с работниците,
че такива не са били предоставени. Работодателят има задължение съгласно
наредбата да определи на какво имат право работещите. А след като го е
определил да го предостави. Влизала била в цеха 4 пъти, през м. май 2 пъти.
Не била видяла нито един работник без работно облекло. Всеки който влизал в
производствената база на „Ел Би Б.“ е с работно облекло. Не била видяла в
цеха човек без работно облекло. По изпълнение на това предписание
документите, които са представени, са представени в процеса на проверката,
че нямат налични облекла и търсят фирма която да извърши ушиването.
Свидетелят П. твърди, че процедурата по изпълнение на предписанието
била тромава и се е получило забавяне, което се приема от съда като без
отношение към предменат на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. А. Ш. -
Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., и
административно-наказателната преписка.
2
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също
е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие
в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството
на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ
документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти,
както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни
предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на
дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част,
касаеща задължително за изпълнение предписание № 14 от Протокол №
3
ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024 г., а именно,
Работодателят да осигури на работниците заети в сектор „Заявки,заготовки и
пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност „оператор“определеното
работно облекло „ туника с панталон“- бели, съгласно разпоредбите на чл.6,
ал.1 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9
от 28.01.2011г./..
Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в
протокола за проверка е установено, че в указания срок работодателят не е
изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание № 14 от
Протокол № ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024
г., а именно, Работодателят да осигури на работниците заети в сектор
„Заявки,заготовки и пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност
„оператор“определеното работно облекло „ туника с панталон“- бели,
съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1 от Наредба за безплатно работно и
униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9 от 28.01.2011г./. Фактът е отрицателен и
се установява именно с протокол, каквато функция играе този в тази си част.
Същият не е оспорен от работодателя, поради което изложените в него факти
следва да се приемат за обективирали се в реалността. Посочените факти и
обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. В случая предписанието не е оспорено пред Административен съд –
В., както и по административен ред, и е станало задължително за неговия
адресат.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Обстоятелството, че са представени доказателства след около месец след
изтичане на срока за изпълнение на предписанието, каято в тази насока са и
показанията на свидетеля П., че процедурата била тромава и не са могли да
4
изпълнят предписанието в срок, не освобождава нарушителя да изпълни
даденото предписание, което е задължително, не е обжалвано по надлежния
ред пред Административен съд – В., влязло е в сила и е с конкретен срок за
изпълнение. Твърденията в жалбата не се подкрепят от каквито и да било
доказателства по делото.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон, на предвидения минимум.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400146 от
23.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., с което на жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. –
Изпълнителен директор, е наложено административно наказание на основание
чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/
за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж.
5
Ж. – Изпълнителен директор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени
разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6