Производството е по чл.218 във вр. с чл.213 и следващите от ГПК. Постъпила е частна жалба от Лейла Мюмюн Байрам от гр.Джебел, против разпореждане от 04.09.2007г. на Председателя на Районен съд-Момчилград за връщане на възвивната й жалба против решението по гр.д.№3/2007г. по описа на МРС. Твърди се в частната жалба, че разпореждането е неправилно, тъй като не било налице валидно връчване на съобщението за решението по цитираното дело на МРС, поради което твърди, че не бил започнал да тече срока за обжалването му, съответно-този срок не бил изтекъл. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на РС-Момчилград за администриране на жалбата. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното гр.д.№ 35/2007г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че по същото е било постановено решение №105/24.04.2007г. До жалбодателката са били изпратени 2бр. обявления за постановеното решение – едното на адрес гр.Джебел, ул.Тракия 46, върнато в деловодството на съда в цялост и с отбелязване – „свидетел : Роза Миланова Богданова”, с подпис на Роза Богданова, и второ на адрес гр.Джебел, ул.Тракия 6, вх.В, ет.6, ап.46, също върнато в цялост и с отбелязване – „свидетел : Роза Миланова Богданова /сестра/, с подпис на Роза Богданова. И двете обявления са от дата 07.05.2007г. Към същите е приложено писмо № П-227/31.05.2007г. на деловодство на общинска администрация-Джебел, видно от което обявлението до Лейла Мюмюн Байрям се връща, тъй като лицето живеело в гр.София. Видно от молба с вх.№ 1366/01.08.2007г., 14ч., Лейля Мюмюн Байрям е поискала от РС-Момчилград да й бъдат издадени заверени копия от молбата за образуване на гр.д.№ 35/2007г. по описа на МРС, приложените към нея доказателства и акта на съда, с който била осъдена, както и решението по делото. На същата молба жалбодателката се е подписала за това, че на 01.08.2007г. лично е получила преписи от решение, молба и доказателства. От договор за правна защита и съдействие, и пълномощно-л.19 от в.ч.гр.д.№341/2007г. по описа на КОС, се установява че на 01.08.2007г. жалбодателката е упълномощила адвокат Димитър Аврамов да „прави справки и да подаде въззивна жалба и молба за отмяна на решение, както и да я представлява пред ВКС и КОС по гр.д.№35/2007г. на МРС”. На 03.09.2007г. чрез РС-Момчилград пълномощникът на жалбодателката е сезирал Окръжен съд-Кърджали, с въззивна жалба за отмяна на Решение № 105/24.04.2007г. по гр.д.№35/2007г. по описа на МРС; на същата дата – 03.09.2007г., чрез МРС е депозирана и молба до ВКС за отмяна на посоченото по-горе решение. Въззивната жалба е върната с резолюция на председателя на РС-Момчилград, на осн.чл.200, ал.1, б.”а” от ГПК, поради пропуснат срок за обжалване. Предмет на настоящата въззивна частна жалба е именно тази резолюция за връщане на въззивната жалба на Лейля Байрям против решението на съда по гр.д.№ 35/2007г. по описа на МРС. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. На първо място, безспорно се установи, че на 01.08.2007г. жалбодателката лично е получила препис от решението по гр.д.№ 35/2007г. по описа на МРС и на същата дата е упълномощила адв.Аврамов да подаде въззивна жалба и молба за отмяната му. Нито тя, нито пълномощникът й е сторил това в законоустановения 14 дневен срок по чл.197 от ГПК, а въззивната жалба е депозирана в съда на 03.09.2007г. /л.5 от в.ч.гр.д.№341/07г. по описа на КОС/, поради което и атакуваното разпореждане за връщането й е правилно и законосъобразно, а частнатÓ жалба против него-неоснователна. На следващо място, следва да се отбележи, че в хода на гр.д.№35/2007г. по описа на МРС жалбодателката /ответница в първоинстанционното производство/ не е била редовно призована за участие в процеса. Призовките на същата не са й били надлежно връчени, а връщани с придружителни писма от деловодството на общинска администрация-Джебел, видно от които по данни на сестра й Роза Богданова, Лейла Байрям живеела в гр.София. Впрочем, установява се, че адресът, на който е била призовавана жалбодателката не е бил постоянния й адрес, видно от 2бр. удостоверения за постоянен адрес /л.19 и л.20 от гр.д.№35/2007г. по описа на МРС, които съдът дори е приобщил към доказателствата по делото/. Неправилно първоинстанционният съд нито веднъж не я е призовал на адреса, посочен в тези удостоверения, и е приел, че ответницата следва да се счита за редовно призована, тъй като след като заминала за гр.София не била посочила адрес за призоваване в гр.София. Това е така, тъй като призовките не са били връчени по правилата на чл.46 от ГПК, нито пък е била изпълнена разпоредбата на чл.50 от ГПК. Още по-малко пък е била налице хипотезата на чл.51 от ГПК, на основание на която съдът е приел, че страната е редовно призована. Тези съображения обаче са ирелевантни за настоящия спор, който касае частната жалба против разпореждането на председателя на МРС за връщане на въззивната жалба против решението по гр.д.№35/2007г. по описа на МРС, и се излагат само с оглед пълни констатации по фактологията на делото. Водим от изложеното и на основание чл.218 във вр. с чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Лейла Мюмюн Байрам от гр.Джебел, против разпореждане от 04.09.2007г. на Председателя на Районен съд-Момчилград за връщане на възвивната й жалба против решение №105/24.04.2007г. по гр.д.№3/2007г. по описа на МРС. Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.2.
|