№ 981
гр. Велико Търново , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101110 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 140 ал. 3 СК.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че с ответника са
родители на детето Б.С. Д. и че с решение по гр.д. № 3702/2017г. на ВТРС й е
предоставено упражняването на родителските права върху него. Сочи, че на
01.10.2020г. и на 15.03.2021г. детето е претърпяло две оперативни интервенции на
долни крайници, за всяка от които е заплатила сумата от по 2200 лв. или общо 4400 лв.
Уточнява, че операциите са извършени в гр. Плевен и че във връзка с пътуването до
там и обратно, както за операциите, така и за контролни прегледи е извършила разходи
за гориво, престой, храна и смяна на гипс. Допълва, че е извършила разходи и за избор
на екип и закупуване на ортопедични стелки и обувки, като смята, че заплащайки
цялата стойност на оперативното лечение и горепосочените разходи е обедняла за
сметка на обогатяването на ответника. Ищцата счита, че ответникът следва да понесе
по – голяма част стойността на лечението, тъй като реализира доходи, позволяващи му
да отдели повече средства. В тази връзка иска от съда да осъди ответника да й заплати
общо сумата от 3087 лв., представляваща стойността на обедняването й при покриване
на разходите за операциите, за избор на екип, за ортопедични стелки, за гориво, за
престой в хотел, за изхранване на детето по време на престоя, за обувки, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
1
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание
и размер. Признава, че е баща на детето Б. Д. и че ищцата е титуляр на родителските
права върху него. Възразява, че с оглед получаваните от него доходи като служител на
РДПБЗН гр. В. Търново, който са в размер под средната за страната работна заплата и
предвид обстоятелството, че дължи издръжка за още едно ненавършило пълнолетие
дете, няма възможност да заплати претендираната от него сума в размер на 3087 лв.
Освен това възразява, че с решение по гр.д. № 916/2019г. на ВТРС е увеличен размер
на дължимата от него издръжка на 190 лв. месечно, включително по съображения, че
общото на страните дете има необходимост да носи стелки за корекция на сводовете.
Оспорва ищцата да доказва реално заплащане на претендираните от нея разходи за
оперативно лечение, за обувки, за гориво, за престой на детето, за смяна на гипс. В тази
връзка излага аргументирани съображения по всеки един от представените от ищцата
документи, че не доказват извършване на разходи за нуждите на детето. Претендира
разноски.
С определение от 16.08.2021г. на основание чл. 253 ГПК, поради грешка, съдът е
отменил протоколното си определение от 19.07.2021г., с което по реда на чл. 214 ал. 1
ГПК е увеличил размера на предявения иск от първоначално заявения 3087 лв. на 3482,
27 лв. В тази връзка съдът следва да се произнесе по предявения иск в рамките на
първоначално заявените основание и петутум до размера на сумата от 3087 лв.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане на
Община В. Търново, издадено въз основа на акт за раждане № 0305/23.06.2009г. се
установява, че страните са родители на малолетния Б.С. Д., понастоящем на 12г. От
съвпадащите им твърдения се установява, че след раздялата им ищцата е определена за
титуляр на родителските права върху детето, а с решение от 14.06.2019г. по гр.д. №
916/2019г. на ВТРС размера на дължимата от ответника издръжка е увеличен на
основание чл. 150 СК на 170 лв. месечно, считано от 22.03.2019г.
От представените амбулаторни листи от 29.06.2020г. и от 07.01.2021г.,
становище на ЛКК от 09.07.2020г., декларация от лекуващ лекар, оперативен протокол
№ 451/01.10.2020г., както и двете епикризи на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен,
се установява, че детето Б. страда от плоскостъпие на ходилата на двата крака /пес
плановалгус билатералис/, чието лечение е наложило извършването на две операции на
01.10.2020г. и на 11.03.2021г., при който са му поставени два импланта на костите на
пета и гипсова имобилизация за период от 45 дни. Общата цена на двата импланта е
4400 лв. и не се покрива от НЗОК нито изцяло, нито частично. Същите се осигуряват от
болничната аптека на лечебното заведение след заплащане на доставната цена. Преди
2
всяка от операциите имплантите са доставени в болничното заведение и за всеки от тях
е заплатена единичната цена /2200 лв./, видно от представените фактури от
01.10.2020г. и от 11.03.2021г. След първата операция на детето е поръчен и закупен
един чифт ортопедични стелки на стойност 120 лв., която е заплатена с фискален бон
от 07.01.2021г. При извършване на втората оперативна интервенция ищцата е заявила
избор на екип, за което е платила сумата от 300 лв. с фискален бон от 11.03.2021г.
Представени са две броя фактури от 07.01.2021г. и от 22.03.2021г. с получател ищцата
за закупуване на два чифта маратонки „***“ съответно на стойност 230, 99 лв. и 252, 99
лв. Ищцата е представила 7 броя фискални бонове за закупуване на дизелово гориво от
дати 27.09.2020г. на стойност 49, 97 лв., от 01.11.2020г. на стойност 50, 02 лв., от
07.01.20201г. на стойност 50 лв., от 11.02.2021г. на стойност 42, 84 лв., от 10.03.2021г.
на стойност на 85, 01 лв., от 15.03.2021г. на стойност 99, 30 лв. и от 22.03.2021г. на
стойност 80, 03 лв. или общо сумата от 457, 17 лв. Във фискалните бонове от
27.09.2020г., от 11.02.2021г. и от 15.03.2021г. като клиент е посочено търговското
дружество „***“ ООД. Ищцата е представила и 3 броя фискални бонове за заплатени
нощувки в хотел „***“ гр. Плевен на стойност 60 лв. от дата 30.09.2020г., на стойност
30 лв. от дата 02.10.2020г. и на стойност 60 лв. от дата 10.03.2021г.
Липсва спор между страните, а и от представеното от ответника удостоверение
за раждане на Община В. Търново се установява, че последният е родител на още едно
малолетно дете – Р.С. Д., на 7г. От представените от ответника извлечения от
банковата му сметка за периода 16.09.2020г. – 16.03.2021г. е видно, че през всеки
месец от този период същият е заплащал за сина си Б. присъдената издръжка от 170
лв., а за другия си сина издръжка в размер на 150 лв. От служебна бележка за доходи от
21.06.2021г. се установява, че ответникът работи в РДПБЗН-гр. В. Търново и че за
периода 01.06.2020г. – 31.05.2021г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер
на 13994, 21 лв. респ. 12 711, 29 лв. в нетен размер. Същият е кредитополучател по
договор за кредит от 26.03.2020г. в размер на 30 000 лв., която сума е следвло да върне
на 120 равни месечни анюитетни вноски, всяка в рамзер на 311, 86 лв., по погасителен
план, неразделната част от договора /листи 52-59/.
От показанията на свид. Д. /фактически съжител на ищцата от 2014г./ се
установява, че оперативното лечение на детето Б. е било назначено, след като не е дала
ефект провежданата преди това физиотерапия. Преди първата операция ходили на
преглед в гр. Плевен, а след всяка операция ходили на контролни прегледи веднъж
месечно. Ищцата продала автомобила си, поради което пътували до гр. Плевен с
негови автомобили, едният от които се води на фирмата му, като на нейно име вземал
фактури за зареденото гориво. За двете операции се наложило детето и ищцата да спят
на хотел, тъй като условията в болницата не били добри. Ищцата се води на работа при
него, но не й е плащал заплата. Свидетелят посочва, че сумите за операциите,
3
нощувките и горивото са дадени от него на ищцата и тя ги е платила, както и че поема
всички разходи по издръжката на Б.. При прегледите на детето било предписано да
носи ортопедични стелки и обувки.
От показанията на свид. С. – приятелка на ищцата се установява, че последната
й препоръчала ответника като майстор строител и тя разговаряла с него по телефона,
но същият не е извършвал при нея ремонтни дейности.
От показанията на свид. Д.а – майка на ответника се установява, че същият
работи като пожарникар и месечния му доход е около 900-1000 лв. От м.декември
2019г. до м. март 2021г. живеел на квартира със сегашната си съпруга, като заплащал
наем от 400 лв. месечно. След това се премесил да живее на таванската стая към
жилището на свидетелката, като за ремонта й теглил кредита от 30 000 лв.
Свидетелката отрича сина й да извършва ремонти срещу заплащане.
По делото са приобщени и други писмени доказателства, но те касаят
предприетото от ищцата недопустимо изменение на иска й, поради което не се
обсъждат от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 125 ал. 1 СК всеки родители има правото, но е и задължен да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. В обема на
дължимата по закон грижа родителят е задължен да осигурява на детето си
необходимите за това условия и средства за личния му живот, образование и
запазването на личните му и имуществени интереси. Необходимите средства за
задоволяване потребностите на детето във връзка с развитието му във всеки един от
горепосочените аспекти, включително за опазване здравето му, като част от
физическото му израстване, формират неговата издръжка. Отделените средства за
задоволяване на специфичните здравни потребности на едно дете се включват в обема
на цялостната му издръжка и не са нещо различно или нещо друго. По тези
съображения възраженията на ищцата, че извършените разходи за лечение на детето,
доколкото нямат обичаен характер, не са част от тази издръжка и че спора не е свързан
с нея са изцяло неоснователни.
Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, произтича от
закона и тежи върху двамата родители, независимо дали те са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си /арг. чл. 140 ал. 1 т. 2 и 143 ал. 2 СК/. По
изричната повеля на закона /чл. 140 ал. 3 СК/, ако издръжката на детето е осигурявана
4
само от единия от тях, той може да търси от другия това, което последният е бил
длъжен да дава, заедно със законната лихва. Уредената в тази норма на закона
възможност за връщане на даденото в повече за издръжката на детето е израз на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В светлината на настоящия
казус общите предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване –
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това друго лице и липсата
на основание за обогатяване изискват по делото да се установи, че ищцата е платила
изцяло или част от издръжката на детето, по – голяма от тази, която по закон дължи,
което е довело до обогатяване на ответника, тъй като са му спестени разходи за
издръжка, която е задължен да дава. В последното именно се състои причинната връзка
между обогатяването на единия родител и обедняването на другия. То е неоснователно
и за неговото осуетяване законодателят е приел изричната норма на чл. 140 ал. 3 СК.
Наличието на тази конкретно уредена възможност за недопускане на неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго в областта издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца, изключва квалифицирането на настоящата претенция
по чл. 59 ал. 1 ЗЗД. Посочената норма има субсидиарно действие, тъй като правото на
иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД възниква, само когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити. Възникването и упражняването на правото на иск по чл. 140 ал. 3
СК не е предпоставено от това дали имащият право на издръжка е предявил иск за
такава или не е, защото правото на иск по чл. 140 ал. 3 СК се поражда с даването на
дължащата се по закон издръжка от едно от съзадължените лица.
Понастоящем ищцата е основала исковата си претенция по чл. 140 ал. 3 СК на
твърдения, че изцяло и сама е осигурила издръжката на детето за задоволяване на
специфичните му потребностите във връзка с оперативното лечение на двете му
ходила и следоперативните разходи по възстановяването му.
Извършването на оперативните интервенции на 01.10.2020г. и на 11.03.2021г. в
гр. Плевен, както и поставянето на имплант /Н-плака/ на всяко от ходилата на детето Б.
е безспорно установено по делото. По тези обстоятелства липсва спор между страните,
а и те се установяват от представените епикризи и оперативен протокол на УМБАЛ гр.
Плевен. Оперативното лечение и влагането на тези медицински изделия е било
наложително предвид заболяването на детето - плоскостъпие на ходилата /пес
плановалгус билатералис/. В тази връзка са становищата на лекуващия лекар и на ЛКК
до НЗОК /листи 14-16/. От тези доказателства безспорно се установява, че имплантите
се доставят на болничното заведение от вносителя „***“ ЕООД, че общата им стойност
е 4400 лв. или по 2200 лв. всеки от тях, както и че тази цена не се реимбурсира
/покрива/ било то изцяло, било частично от НЗОК. Представаните от 01.10.2020г. и от
11.03.2021г. установяват, че вносителят е доставил на УМБАЛ гр. Плевен процесните
плаки, а от показанията на свид. Д., че тяхната стойност е заплатена от майката на
5
касата на болницата. Доколкото ищцата не е страна по обективираната в счетоводните
документи доставка, не е налице забраната по чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК и е допустимо,
вкл. по арг. от чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, да се установява със свидетелски показания
заплащането на стойността на имплантите. А и след като при операцията плаките са
поставени и след като тяхната стойност не се покрива от НЗОК, следва логическия
извод за заплащане на тяхната цена. С плащането й са задоволени специфичните
здравни потребностти на детето и осигуряването й е част от задължението му за
издръжка. Част от това задължение е и стойността на услугата избор на екип във
връзка с втората операция на детето. Ползването на тази услуга е било наложително,
тъй като адекватното задоволяване на здравните нужди на детето е изисквало същият
оперативен екип за извърши и втората му операция. По делото се доказа, че размера на
тази услуга е 300 лв. и е заплатен от ищцата на 11.03.2021г. /деня на втората
оперативна интервенция/, предвид представения от нея фискален бон.
Обстоятелството, че същия се намира в нейно държане доказва,че тя е платеца на
задължението. Ищцата е заплатила и предписаните на сина й ортопедични стелки,
чието използване е част от постоперативното лечение, видно от амбулаторен лист
07.01.2021г. Със заплащането на сумата от 120 лв., майката е задоволила изцяло тази
специфична здравна нужда на детето си.
По делото не се доказа извършените от ищцата разходи гориво в общ размер на
457, 17 лв., за престой в хотел в общ размер на 150 лв. и за закупуване на мартонки в
общ размер на 483, 98 лв. да са отишли за покриване на процесните здравни нужди на
общото на страните дете, за да дължи ответника припадащата му се от тях част, в
качеството си на родител – съзадължено лице. В тази връзка представени от ищцата
доказателства за зареждане на гориво в процесния период /м. септември 2020г. – м.
март 2021г./ не установят с нужната сигурност, че това са разходи свързани с
транспортирането на детето Б. за операции и контролни прегледи до гр. Плевен и
обратно. От една страна не се доказа по делото, че закупеното с представените
фискални бонове гориво е използвано единствено и само за сочените от ищцата
дейности, а и част от него е зареждано на името на търговско дружество. Не се
установи по делото, колко гориво е необходимо за превозване на детето до гр. Плевен
и обратно респ. че цялото количество заредено гориво е използвано само за тази
дейност. От друга страна, извън датите на операциите, не се установи, че на датите на
зареждане или непосредствено след това детето е било транспортирано до гр. Плевен
за контролни прегледи. Показанията на свид. Д. в тази си част са общи и не дават
нужната конкретика кога са извършвани такива прегледи на детето, за да се направи
обоснования извод, че предствените доказателства касаят разходи за гориво за
задоволяване на неговите здравни потребности. От представените епикризи е видно, че
за първата операция детето е постъпило в лечебното заведение на 30.09.2020г. и е
престояло до 03.10.2020г. респ. за втората операция е постъпило на 10.03.2021г. и е
6
лежало в болницата до 15.03.2021г. Предвид на това стойността на нощувките в хотела
в гр. Плевен за дати 30.09.2020г., 02.10.2020г. и 10.03.2021г., когато детето е било в
болничен престой, не се доказа да е послужила за задоволяване на неговото
здравословно състояние, поради което тяхната стойност не следва да се включва в
задължението за издръжка относно процесните здравни нужди. Не е част от това
задължение и претендирания разход за маратонки, тъй като представените фактури не
установяват закупуването на обувки за нуждите на детето. В счетоводния документ не
е отразено, че тези маратонки са предназначение за детето. Най – малкото не е
посочено, че се касае за маратонки за момчета, нито е доказано, че поръчения номер,
отговаря на този носен от детето Б.. Отделно от това по делото не се доказа, че за
задоволяване на специфичните здравни потребности на същия е препоръчано
закупуването точно на този вид и марка обувки. Само тогава извършването на този
разход би съставлявал част от специфичната издръжка на детето. Дадената препоръка
за носенето на нови обувки не е достатъчна да обоснове нуждата от закупуването на
процесните маратонки. Извън това ищцата изобщо не е представила каквито и да е
било доказателства за претендираните от нея разходи за гипсова имобилизация и за
храна на детето по време на престоя в гр. Плевен. Във връзка с последното следва да се
отбележи, че в полза на детето е присъдена издръжка, която ответника заплаща
редовно, поради което разходите му за храна, а и за облекло /обувки/, които са част от
обичайните потребности на всяко дете, следва да се покриват от нея.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че за задоволяване на специфичните
здравни потребности на детето за лечение на неговото заболяване /плоскостъпие/ в
периода м. септември 2020г. – м. март 2021г. е заплатена общо сумата от 4820 лв.,
включваща разходите за импланти, избор на екип и ортопедични стелки. Тези средства
са допълнителна и извънредна издръжка и не са съобразени при присъждане на
дължимата от ответника месечна издръжка в размер на 170 лв. с решението от
14.06.2019г. по гр.д. № 916/2019г. на ВТРС. При определянето на последната са взети
предвид единствено присъщите за детето с оглед на възрастта му нужди от храна,
облекло, учебни пособия, извънкласни занимания и др. Макар и в мотивите на
съдебния акт да е отбелязана евентуална необходимост от закупуване на ортопедични
стелки, в качеството си на извънреден разход тяхната стойност следва да е присъдена
по реда на чл. 143 ал. 4 СК, наред с издръжката, за да се приеме, че това задължение на
ответника е погасено с изплащането на последната.
Въпросната сума от 4820 лв. като обща стойност на разходите за лечение на
детето Б. е заплатена от ищцата. Макар по делото да се установи, че ищцата не работи,
от показанията на свид. Д., в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява,
се доказва, че горепосочената сума й е дарена от него, за да се заплати лечението на
сина й. Предоставянето на парични средства от свид. Д. на ищцата за посрещане
7
разходите за лечение на детето й покрива същественото съдържание на договор за
дарение на парични средства. Последният е неформален и с извършване на
дарственото разпореждане паричните средства веднага и безвъзмездно преминават в
притежания на надарения. Уговорката, че получените от последния суми по дарение
следва да послужат за заплащане на операциите и другите свързани с лечението на
детето му разходи, сочи, че дарението е сключено с тежест /арг. чл. 226 ал. 3 ЗЗД/. В
случая тежестта има възмезден характер и доколкото има за адресат трето за сделката
лице, не представлява насрещна престация между страните по нея, за да рефлектира
върху действителността на договора за дарение.
С плащането на сумата от 4820 лв. ищцата е покрила изцяло процесните здравни
нужди на детето и за нея е налице обедняване, тъй като е платила издръжка в част по –
голяма от тази, която дължи. Това от своя страна е довело до обогатяване на ответника,
тъй като са му спестени разходи за издръжка, която е задължен да дава. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е безусловно и лицето, което я дължи не може да се
освободи от това задължение, дори и да неработи или да има други задължения към
кредитни институции. Във връзка с последното представените от ответника
доказателства за кредитна задлъжнялост не могат да се вземат предвид при определяне
възможностите му да осигури нужната за детето си издръжка. За преценка на тези
възможности е без значение и дали ответника, с оглед на доходите си, може да отдели
еднократно претендираната от него сума.
Съгласно задължителната съдебна практика /ППВС № 5/1970г./ от значение за
възможностите на ответника да дава издръжка са неговите доходи, имуществено
състояние и квалификация. По делото не се установи какво имущество притежава
ответника, но се доказа, че работи като пожарникар и за последната година е получил
средномесечено брутно възнаграждние от 1166 лв. Доказа се и че притежава
квалификация, позволяваща му да изкарва допълнителни доходи от извършване на
довършителни строително монтажни работи. По делото се доказа, че същият има
алиментно задължение към още едно малолетно дете, което следва да бъде отчетено
при преценка на възможностите му да осигурява издръжка.
При съобразяване на изложеното и доколкото по делото се установи, че ищцата е
тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
респ. дава в натура част от дължимата от нея издръжка, съдът намира, че
възможностите на двамата родители са изравнени. В тази връзка ответникът следва да
покрие половината от разходите за лечение на детето си в периода м. септември 2020г.
– м. март 2021г., чийто доказан размер възлиза на 4820 лв. или същият следва да
заплати сумата от 2410 лв. Средствата необходими за задоволяване на специфичните
здравни потребности на детето са част от неговата издръжка и предвид негово
8
малолетие бащата е безусловно задължен да осигури припадащата му се част от
същата. Ответникът е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания пречещи му
да полага труд, а и се установи, че има квалификация за изкарване на допълнителни
доходи.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
иск с правна квалификация по чл. 140 ал. 3 СК следва да се уважи до размера на 2410
лв., представляваща дължимата от ответника част от издръжката на детето Б. дадена за
лечение на заболяването на двата му крака в периода м. септември 2020г. –м.март
2021г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата. За горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 3087 лв. искът неоснователен и недоказан подлежи
на отхвърляне.
При този изход на делото претенциите на страните за присъждане на разноски
се явяват частично основателни. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, с оглед доказания
размер на направените по делото разноски от 578, 48 лв., в полза на ищцата следва да
се присъди сумата от 451, 62 лв., съразмерно с уважената част от иска. На основание
чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,
88 лв., разноски за възнаграждение за един адвокат, чийто плащане е доказано с
представения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характера на
разписка по см. на т. 1 от ТР 6/2013г. на ОСГТК, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Й., ЕГН:
********** от ***, на основание чл. 140 ал. 3 СК, СУМАТА от 2410 лв. /две хиляди
четиристотин и десет лева/ - представляваща дължимата от ответника част от
издръжката на детето Б.С. Д., ЕГН: *** дадена за лечение на заболяването на двата му
крака в периода м. септември 2020г. –м.март 2021г., с която неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху нея от датата на
исковата молба – 12.04.2021г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 2410 лв. до пълния предявен
размер от 3087 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Й., ЕГН:
********** от *** СУМАТА от 451, 62 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 62
9
стотинки/ - сторените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Д., ЕГН:
********** от гр. *** СУМАТА от 100, 88 лв. /сто лева и 88 стотинки/ - сторените
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10