Решение по дело №1112/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20182230201112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е № 486

 

                                            гр.Сливен, 15.11.2018 год.

 

                                              В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

    Сливенският районен съд, наказателно отделение, пети състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

 

          при съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1112 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по повод жалба от Г.Г.Г. против НП № 18-0804-001455 от 13.06.2018 г. издадено от Началник сектор към ОДМВР - гр. Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 400,00 лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

          В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В първото заседание по делото се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. В заседанието при даване ход по същество, не се явява и не се представлява.

          В с.з. административно - наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

          На 14.04.2018 год. в 15,20 часа жалбоподателят управлявал мотопед "Пиаджо", с рег. № X4LWWC, в гр. Сливен, по улица "Карандила". Мотопедът бил забелязан от служители на СПП, които го последвали и спрели за проверка. При проверка на документите на водача и автомобила се установило, че същият не може да представи валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Проверяващите  извършили справка, при което се установило, че за мотопеда, към датата и часа на проверката, няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За констатираното проверяващите му съставили АУАН, за нарушение на чл./638/, чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото мотопедът бил с чужда регистрация. Въз основа на съставеният АУАН е издадено обжалваното НП № 18-0804-001455 от 13.06.2018 год. на Началник сектор към ОДМВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 400,00 лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

          Въз основа на нея направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

          При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

          Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл./638/, чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото мотопедът е бил с чужда регистрация. Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ обаче договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което  притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, задължението за лицето, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка е по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. В този смисъл е налице неправилно посочване на законовата разпоредба, която е нарушение, налице е и противоречие между описанието на нарушението, в което изрично е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е с българска регистрация. На следващо място съдът констатира и противоречие между АУАН и НП, доколкото в НП е посочена правилната законова разпоредба, а именно чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. Действително тази разпоредба отговаря на описанието на нарушението в АУАН, но посочването на правилната разпоредба не може да санира порока на съставения АУАН. На следващо място наказанието е наложено по чл.638, ал.3 от КЗ, т.е. на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В съставения АУАН изрично е посочено, че управляваният от жалбоподателя мотопед е негова собственост. След като се съставя акт на лице, за което се твърди, че е собственик, то следва задължително да се наложи и санкцията предвидена за лице, което е собственик. На следващо място е налице още едно много съществено нарушение на процесуалните правила. На физическо лице - жалбоподателят Г.Г.Г. е наложено адм. наказание "имуществена санкция". Съгласно чл.83 от ЗАНН наказанието имуществена санкция се налага само на ЮЛ и ЕТ, като за физическите лица са предвидени наказания обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

          Посочените разминавания във фактическата обстановка и правната квалификация, отразена в АУАН и в НП и между АУАН и НП, както и неправилно наложената санкция, водят до нарушаване правото на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност.

          Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

          Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно, поради което съдът няма да се спира на констатациите по акта и на това дали нарушенията са доказани от събраните по делото доказателства или не.

          Предвид изложеното, съдът

 

                                                  Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  НП  № 18-0804-001455 от 13.06.2018 год. на Началник сектор към ОДМВР – гр. Сливен, с което на Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. /638/, чл.483, ал.1, т.1  от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 400,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: