Решение по дело №571/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 607
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20211001000571
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000571 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от ответника „Суисмод” ООД молба по чл.
240 ГПК за отмяна на постановено неприсъствено решение № 95 от
23.07.2020г. по т.д. 66/2020г. по описа на Софийски окръжен съд. Молителят
поддържа молбата с доводи да не му е надлежно връчена призовката с препис
от исковата молба за отговор, както и тази за проведеното първо о.с.з. пред
първата инстанция, предвид на което и е лишен от възможност да вземе
участие в производството пред Софийски окръжен съд. Излага процедурата
по връчване на книжата по горното дело да е нередовна, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл. 50 ГПК. Поддържа регистрираният му адрес за седалище
и управление да е „Фабрика до мотел Ихтиман“, която на всички в Ихтиман е
известна като фабриката на „Сиусмод“ ООД. Сочи, дори адресът да е посетен
от призовкар, както е отразено във върнатите по делото книжа и което
оспорва, то последният още от специално изграденият път за достъпване до
обекта би следвало да е забелязал наличният павилион в началото на обекта,
на който е поставена табела с надпис „Суисмод“ ООД и са изписани два
1
телефона за връзка. Излага при горното обозначение връчителят, дори да не е
намерил лице на обекта, да е бил длъжен на основание чл. 51, ал 4 ГПК да
залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Поддържа уведомление да не е био
залепяно, тъй като обекта се посещава ежедневно, както от охранители, така и
от други представители на дружеството и същото би било забелязано,
респективно ответникът би упражнил разписаните в закона негови права по
получаване на съдебните книжа. По изложените доводи поддържа да не е
налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на съобщенията чрез
прилагане на книжата по делото, както е сторил първоинстанционният съд, и
да са налице предпоставките по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на
постановеното неприсъствено решение по спора.
Ответникът по молбата -ищец в първоинстанционното производство,
„АЛС България“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва молбата по чл. 240 ГПК.
Поддържа на първо място молбата да е просрочена, доколкото ответникът е
уведомен за постановеното неприсъствено решение с връчения му по реда на
чл. 50, ал. 2 ГПК препис от същото на 23.07.2020г., уведомен е за решението
и с връчената му призовка за доброволно изпълнение по ДОПК на
06.08.2020г. и с връчената ПДИ по образуваното изпълнително дело №
20209260400706, получена на 04.11.2020г. Оспорва молбата и като
неоснователна. Поддържа съобщенията да са редовно връчени на ответника
при спазване на процесуалния закон и да не са налице предпоставките по чл.
240 ГПК за отмяна на постановеното от първоинстанционният съд
неприсъствено решение. Излага в оформени по реда на процесуалния закон
съобщения да е отразено, че ответникът е напуснал регистрирания си адрес,
което е признато и с молбата по чл. 240 ГПК на последния, а именно, че от
2013г. е предоставил обекта за ползване на трето лице. Поддържа при така
установената безспорно фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд да е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК и счел
ответникът да е редовно уведомен чрез прилагане на книжата по делото. По
изложените доводи моли съда да остави молбата по чл. 240 ГПК без
разглеждане като просрочена, евентуално без уважение като неоснователна.
Сезираният състав на САС приема молбата по чл. 240 ГПК за
допустима като подадена в установения в последната законова разпоредба
едномесечен преклузивен срок от връчване на неприсъственото решение.
2
Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК връчването на съдебните актове на
страните се извършва с връчване на препис от самия съдебен акт. Видно от
преписката по делото, включително приложените по делото доказателства с
писмения отговор на молбата по чл. 240 ГПК на ищеца, по делото не се
установява връчване на препис от постановеното по делото неприсъствено
решение на молителя „Суисмод“ ООД. Изготвено е съобщение с препис от
неприсъственото решение, което е приложено от деловодителя и с
разпореждане на съда към делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на дата
04.08.2020г. Последното действие на съда не може да бъде прието като
връчване по чл. 240 ГПК, което да сложи начало на теченето на
преклузивния срок по последната норма, доколкото се основава на
оспорваната от молителя преценка на съда за връчване на книжата по делото
по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и няма целеният с нормата на чл. 240 ГПК
резултат страната реално да е получила съдебния акт, за да може да упражни
правата си по чл. 240 ГПК. Препис от съдебния акт не се установява да е
връчен на ответника и като приложение на изпратената призовка за
доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 ДОПК за плащане на присъдената с
решението държавна такса, като видно от върнатия по делото отрязък от
съобщението, в същия липсва запис в този смисъл. Препис от решението не е
връчен и с връчената на молителя ПДИ по изпълнително дело №
20209260400706, получена на 04.11.2020г., като видно от удостоверителния
запис по последния документ като приложение към същия е връчен препис от
издадения изпълнителен лист, но не и от неприсъственото съдебно решение.
По тези доводи и доколкото по делото не се установява връчване на
процесното неприсъствено решение на молителя „Суисмод“ ООД преди
датата на подаване на молбата по чл. 240 ГПК на 29.03.2021г., то последната
следва да бъде счетена от съда за подадена в срок.
Молбата е основателна по следните мотиви:
Съдът приема за установено от преписката т.д. 66/2020г. по описа на
Софийски окръжен съд, съобщението до ответника с препис от исковата
молба и приложенията да е изпратено на сочения с исковата молба адрес - гр.
Ихтиман, Фабрика до мотел Ихтиман. Съобщението е върнато с отбелязана
констатацията на длъжностното лице по връчване на съдебните книжа, че
3
обектът не работи, няма офис или представител на фирмата. С разпореждане
от 01.06.2020г. съдът е постановил прилагане на съобщението по делото на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК като считано от същата дата е счел и
съобщението за редовно връчено.
За насроченото на 21.07.2020г. открито заседание по делото
съобщението до ответника „Суисмод“ ООД е приложено в цялост от
деловодителя на състава на съда на 16.06.2020г.
В о.с.з. представител на ответника „Суисмод“ ООД не се е явил. След
даване ход по съществото на спора, съдът по искане на ищеца е постановил
неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от записите по партидата на ответника „Суисмод“ ООД в
публичния търговски регистър регистрираният в търговския регистър адрес
за седалище и управление на дружеството ответник от 26.02.2008г. и
понастоящем е гр. Ихтиман, Фабрика до мотел Ихтиман.
В производството по чл. 240 ГПК пред въззивния съд са събрани
гласните доказателства от разпита на свидетеля Ц. П.. Свидетелят П. дава
показания да е била служител на „Суисмод“ ООД. Знае за Фабриката до
мотел Ихтиман, като последното е и официалният адрес на „Суисмод“ ООД.
На този административен адрес се намира административна сграда и
производствено хале, които са оградени от ограда. В имота се влиза през
портал, непосредствено до който има разположена будка с поставена табела
„Суисмод“ ООД и записани два телефона за връзка. Единият е нейният, а
другият на адвокат Н., като са изписани съответно и имената им. Табелата е
видима и надписите са с достатъчно голям шрифт. Свидетелят дава показания
през 2013г. обектът да е даден под наем на друго дружество, и от тази дата
служители на „Суисмод“ ООД да няма на адреса. През 2019г. „Суисмод“
ООД си е върнал имота – наемателят се е изнесъл, но не са възобновили
производствената дейност и на адреса няма постоянно служители на
„Суисмод“ ООД. Сключен е договор за охрана със „СОТ“, но без присъствие
на охранител непрекъснато на обекта. Обектът се посещава два/три пъти
седмично от нея или г-н Н., понякога и по -често при сигнали от
охранителната фирма. Служители на последната редовно обхождат обекта и
4
ги уведомяват ако забележат нещо. Включително имат установена практика
да лепят на портала на обекта уведомления за датите, на които са посещавали
обекта. Няма пощенска кутия на портала. Последното фактическо положение
свидетелят потвърждава да е било и към месец май 2020г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът намира
процедурата по призоваване на ответника в производството пред СОС за
нередовна, противна на установените в процесуалния закон правила, по
следните мотиви:
Предвид гореизложените констатации на въззивния съд съобщенията до
ответника в първоинстанционното производство са прилагани по делото в
цялост и оформени като връчени по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на
връчване на съобщения и призовки на търговец и юридическо лице, което е
вписано в съответен регистър, е последният посочен в регистъра адрес. С
оглед диспозицията на чл. 50, ал. 2 ГПК, ако търговецът е напуснал адреса и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Видно от записа върху върнатото по делото в цялост съобщение, липсва
ясно удостоверяване от връчителя, че при извършеното от него едно
посещение на регистрирания адрес на ответника е установил по обективни
данни ответното дружество да е напуснало адреса и да се е преместило на нов
такъв. Не е удостоверено и да са събрани данни от трети лица в този смисъл.
Вписаните констатации, че на адреса няма служители на ответното
дружество, не са равнозначни на удостоверяване липсата на офис на
ответника на същия адрес.
На второ място, от събраните в производството пред въззивния съд по
чл. 240 ГПК доказателства –гласни от разпита на св. П., по делото се
установява ответното дружество да има офис на адреса, който е ясно
обозначен с табела на входа на обекта, макар в последния офис да няма
непрекъснато служители и офисът да се посещава няколко пъти седмично.
Последните установени пред въззивния съд обстоятелства изключват
връчването на книжа по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, а с оглед липсата на лице от
5
адреса, което да се е съгласило да приеме книжата, връчването е следвало да
бъде осъществено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепяне на уведомление
на входната врата на адреса.
Извършеното връчване на съобщения до молителя ответник по реда на
чл. 50, ал. 2 ГПК, без да са налице предпоставките по последната норма по
гореизложените мотиви на съда, покрива твърдяната в сезиралата съда молба
по чл. 240 ГПК хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на
ответника на съобщенията по т.д. 66/2020г. по описа на Софийски окръжен
съд, и на основание последната норма постановеното по делото
неприсъствено решение следва да бъде отменено и делото върнато на СОС за
продължаване на процесуалните действия по исковата молба като последната
бъде връчена за отговор на ответника на основание чл. 367 ГПК.
Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от Тълкувателно
решение 6 от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноски не
следва да бъдат присъждани в настоящото производство по отмяна на
неприсъствено решение. Производството по чл. 240 ГПК по отмяна на
неприсъствено решение е по извършване на извънинстанционен контрол,
независим от функционалната подсъдност. Решението по чл. 240 ГПК не
формира сила на пресъдено нещо и не разрешава спора по същество, а само
при уважаване на молбата по чл. 240 ГПК възстановява висящността на
процеса. Именно във възстановения исков процес при новото разглеждане на
спора от първоинстанционния съд при приложение нормата на чл. 78 ГПК и с
оглед изхода по съществото на спора следва да бъдат разпределени
разноските по делото, включително и сторените такива в настоящото
производство по чл. 240 ГПК. По изложените мотиви и съдът с настоящото
решение няма да присъжда разноски по делото. Присъждането на такива не е
и поискано от страните.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240 ГПК неприсъствено решение № 95 от
23.07.2020г. по т.д. 66/2020г. по описа на Софийски окръжен съд.
6
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за разглеждане и
продължаване на производствените действия по подадената искова молба от
„АЛС България“ ЕООД – в несъстоятелност, по т.д. 66/2020г. по описа на
Софийски окръжен съд с връчване на препис от ИМ за отговор на ответника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7