О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 03.05.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на трети май
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 127 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава Х,
раздел ІV АПК, чл. 197 и сл.
от АПК.
Образувано е по частна жалба на А.В.П.
*** срещу отказ от разглеждане на заявление РС-22-527/20/12/2022 г. по описа на
Инспектората към Висшия съдебен съвет по реда на „Глава трета" от Закона
за съдебната власт, обективиран в писмо с изх. №
94-А- 54/14.03.2023 г. на Заместник-министър на правосъдието.
В частната жалба са изложени
обстоятелствата във връзка с подадено заявление по чл.60а от Закона за
съдебната власт (ЗСВ). Твърди се, че ИВСС не е трябвало да възприема
становището на районен съдия, че жалбоподателката не
п. от престъпление лице, а е следвало да извърши самостоятелна проверка на
обстоятелствата, съгласно чл. 60в от ЗСВ
Счита, че заключението на ИВСС и Министъра на правосъдието, че няма
качеството на п.лице от документно престъпление - представяне на неистински
пълномощни и договори за правна помощ от адв. Г.М.***,
пред съдебните инстанции и пред ЧСИ М.М.в своя полза
(за да извлече материална облага за себе си) е погрешно, което правило и
неразглеждането на заявлението незаконосъобразно. Моли съда да отмени отказа на
Министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. №
94-а-54/14.03.2023г. като незаконосъобразен и върнете преписката на
административния орган - Министерство на правосъдието, респ. ИВСС, за
разглеждане на заявлението вх. № РС-22-527/20.12.2022г. по същество.
Административният орган - Заместник-министър
на правосъдието в писмено становище моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявява, че заявлението не
подлежи на разглеждане реда на Глава трета „а" от ЗСВ, т. е. същото се
явява недопустимо, тъй като А.П. не попада в кръга на лицата по чл. 60а, ал. 2,
т. 2 ЗСВ, които могат да подадат заявление. Претендира за разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 150 лв. по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Съдът, след като разгледа
доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и
въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Досъдебното производство №
174"ИП"/2021 г. по описа на ОДМВР-Сливен е било образувано на
04.11.2021 г. срещу виновното лице за това, че през 2018 г. и 2019 г. в
гр.Сливен съставил неистински частни документи - пълномощни и договори за
правна помощ, съзнателно ползвани пред СлАС, СлРС, ВКС и ВАС София, като за съставянето им от лицето не
може да се търси нак, отговорност - престъпление по
чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК. В хода на разследването
е установено, че по изпълнителен лист за присъдени суми на М.Б.срещу жалбоподателката А.П., през 2021 г. адв.Г.
М. е инициирал образуване на изпълнително дело при ЧСИ М.М.,
като е приложил пълномощно от 08.10.2020 г., с което М.Б. го упълномощава да я
представлява пред ДСИ и ЧСИ с район на действие РС гр.Сливен за образуване на
изпълнително дело по издадения изпълнителен лист. Адм.
Г.М. е приложил и договор за правна помощ от 08.10.2020 г. между него и М.Б..
Според експертиза по ДП, подписът срещу „упълномощител“
в оригинала на Пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от М.Б.от 08.10.2020
г. не е положен от М.Б.. Експертизата не можела да отговори дали подписът е
положен от адв.М. или от В.К.. Ръкописният текст в
пълномощното и договора за правна помощ от 08.10.20г. също не бил изписан от М.Б..
Експертизата допускала, че ръкописният текст не е изписан от адв.М. и не можела да даде отговор дали е изписан от св. В.К..
В пълномощно от 12.08.2021г., с изявление на М.Б., всички досегашни правни и
фактически действия, извършени от адв.Г.М. по
изпълнителното дело, образувано при ЧСИ М.М., били
признати за извършени в качеството му на неин пълномощник и тя ги потвърждава.
С Постановление за прекратяване
на досъдебно производство от 14.12.2022 г., вх.№ 2843/21 от 15.12.2022,
наказателното производство спрямо неизвестния извършител е прекратено на
основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.9
ал.2 от НК.
На 21.12.2022 г. А.П. е подала
жалба до РС-Сливен срещу постановлението. Образувано е ЧНД № 1459/2022 г. по
описа на РС-Сливен. С определение от 23.12.2022 г. съдът е оставил без
разглеждане жалбата на П. срещу постановлението от 15.12.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство като процесуално недопустима по
съображения, че няма право на жалба по реда на чл.243, ал.4 от НПК, тъй като
няма качеството на п. по смисъла на чл.74 от НПК.
На 10.01.2023 г. А.П. е подала
жалба до ОС-Сливен срещу определението, по която е образувано ВЧНД № 26/2023 г. по описа на ОС-Сливен. С
определение от 23.01.2023 г. съдебният състав с председател Н. Я. и членове -
съдия С. К. и съдия С. С. е потвърдил определението на РС-Сливен.
Със заявление, регистрирано с вх.
№ РС-22-527 от 20.12.2022 г., подадено от А.В.П., до Инспектората към Висшия
съдебен съвет, заявителката е изложила твърдения, че е нарушено правото и на
разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство №
174"ИП"/2021 г. по описа на ОДМВР-Сливен, пр.пр.вх.№
2843/2021 г. по описа на РП-Сливен, приключено с постановлението от 15.12.2022
г., постановено по пр.пр.вх.№ 2843/2021 г. по описа
на РП-Сливен. Продължителността на
производството възлизала на 1 година, 6 месеца и 15 дни. Направила е искане да
бъде определено обезщетение в размер на 10 000 лева. Към заявлението е
приложена декларация по чл. 60б, ал. 2 от ЗСВ.
На 24.02.2023 г., състав на
специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен по
реда на чл. 60в, ал.
3 от ЗСВ след разглеждане на заявлението и проверка на материалите
по досъдебно производство № 174"ИП"/2021 г. по описа на ОДМВР-Сливен,
пр.пр.вх.№ 2843/2021 г. по описа на РП-Сливен, приел,
че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разгледано по същество, тъй
като съгласно чл. 60а, ал.
2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗСВ
- заявления могат да се подават от граждани и юридически лица, които са
обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни
производства, а в конкретния случай П. не е от кръга на лицата по чл. 60а, ал.
2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗСВ,
които могат да подадат заявление, поради което е недопустимо разглеждането му
по реда на глава трета
"а" от ЗСВ.
На основание чл. 60д от ЗСВ констативният протокол от 24.02.2023 г. заедно със заявлението и
всички документи към него били изпратени на министъра на правосъдието за
произнасяне по компетентност.
С процесното писмо зам. министъра
на правосъдието уведомил жалбоподателката, че подаденото заявление № РС-22-527
от 20.12.2022 г. е разгледано от
Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Уведомил
жалбоподателката за констатациите на Инспектората към ВСС, както и че спрямо П..
съдебните органи са намерили, че няма качеството на п.лице, а съгласно чл. 60а, ал.
2, т. 2 от ЗСВ заявление срещу нарушаване правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок може да бъде подадено от обвиняеми, пострадали
или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Посочено
било, че с оглед установените от Инспектората към ВСС факти и обстоятелства и
на основание чл. 60а, ал.
2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗСВ
заявлението не подлежи на разглеждане реда на Глава трета
"а" от ЗСВ, тъй като заявителя не попада в кръга на лицата
по чл.60а ал.2 т.2 от ЗСВ.
По делото е представена заповед №
ЛС-04-409/10.08.2022 г., с която на основание чл. 60а,
чл. 60е,
чл. 60з от ЗСВ, във вр. с чл. 3, ал. 2
от Устройствения правилник на Министерство на
правосъдието, министъра на правосъдието е оправомощил
з.-м. Е. Д. да се произнася по заявления от вида на процесното. Обжалваното писмо
е подписано от з. м. с отразяване на горепосочената заповед.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните прави изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалването. Доколкото по
преписката липсват данни за съобщаване на оспореното писмо на жалбоподателката,
то следва да се направи извода, че жалбата е подадена в предвидения за това
срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният отказ е издаден от
материално и териториално компетентен орган и е постановен в писмена форма,
подписан е от издателя си съгласно посочена заповед за оправомощаване
и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания. В хода на
производството съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения водещи на
това основание до отмяна на акта. В съответствие с чл. 60в от ЗСВ е извършена проверка на заявленията по чл. 60а, ал. 1 от специализирано
звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. По постъпилото заявление е
образувана преписка № РС-22-527 от 20.12.2022
г. разпределени, на състав на принципа на случайния подбор, и е
определен докладчик. За резултатите от проверката е съставен констативен
протокол в срока по чл. 60д от ЗСВ. В съответствие с чл. 60д ал. 2
от ЗСВ след приключването на проверката протоколът, ведно с
преписката са изпратени на министъра на правосъдието.
По реда на чл. 60а от ЗСВ и следващите се разглеждат заявления на граждани и юридически
лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с
които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Видно от нормата на чл. 60а, ал.
3 от ЗСВ целта на процедурата е при констатиране на нарушение на
горепосоченото право, на заявителя да се определи и изплати обезщетение в
съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000 лева.
Съгласно чл. 60е, ал.
1 от ЗСВ министърът на правосъдието или оправомощено
от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и
обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато: 1.
продължителността на производството не надхвърля разумния срок; 2. забавянето
се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или
процесуален представител. В ал. 2 на чл.
60е от ЗСВ е предвидено, че когато правото на заявителя на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на
правосъдието или оправомощено от него лице определя
размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на
човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. От горното се налага
извод, че е предвидено отхвърляне на заявлението, респ. неизплащане на
обезщетение, когато заявлението е неоснователно, или определяне на размер на
обезщетението и предложение за сключване на споразумение – когато заявлението е
основателно.
Преди да пристъпи към произнасяне
по същество е извършена преценка за допустимостта на заявеното искане и в
случая е постановен отказ да се разгледа по същество заявление по чл. 60а ЗСВ.
От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че с определение от
23.12.2022 г. РС Сливен е оставил без разглеждане жалбата на П. срещу
постановлението от 15.12.2022 г. за прекратяване на наказателното производство
като процесуално недопустима по съображения, че няма право на жалба по реда на
чл.243, ал.4 от НПК, тъй като няма качеството на п. по смисъла на чл.74 от НПК.
С определение от 23.01.2023 г. по ВЧНД №
26/2023 г. по описа на ОС-Сливен е потвърдено определението на РС-Сливен. Изрично е посочено, че определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Горното не се оспорва от
жалбоподателката, която счита, че ИВСС и министъра на правосъдието е следвало
да не се съобразяват с тези съдебни актове. Обратно на твърдяното, съдът
намира, че правилно ответника в производството е приел за установена липсата на
положителна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението по същество.
В този смисъл правилно не е игнорирано определение от 23.01.2023 г. по ВЧНД № 26/2023 г. по описа на ОС-Сливен, за
което не се спори, че е окончателно. Релевираните
доводи в жалбата сочат на несъгласие на жалбоподателя по приложението на
материалния закон и изложените от съда мотиви, което не би могло да преодолее
влязъл в сила съдебен акт задължителен за страните и административните органите
и длъжностни лица, които следва да се съобразят с него.
Действително по арг. от чл. 60е, ал.
1 от ЗСВ, единствено констатациите на ИВСС досежно
установени факти и обстоятелства са обвързващи министъра на правосъдието и оправомощено от него лице. Ответната страна в
производството не е извела самостоятелни мотиви от извършената проверка от ИВСС,
а се е позовала на определенията на РС Сливен и ОС Сливен. Това обаче не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като според практиката на
ВАС изложена в Определение № 8931 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2022
г., VI о., при оспорване на акт, издаден по реда на глава 3
"а" от ЗСВ, административният съд няма правомощия да
ревизира действията на разследващите и правораздавателните органи, респективно
да подлага на контрол съставените от тях актове в наказателните производства. Този
извод в пълна степен следва да се приложи и за административния орган.
Дори да се приеме обратната теза,
че административния орган не е обвързан от горепосочените съдебни актове, то не
може да се приеме, че жалбоподателката е п. от
престъпление лице по смисъла на чл. 74 НПК. Прекратеното досъдебно производство
е било образувано за престъпление по чл. 316, вр. с чл, 309, ал.1 от НК. Документните престъпления имат за
родов обект на посегателство обществените отношения, които определят реда и
осигуряват правната сигурност при документирането и в документооборота и
поначало са без конкретен адресат. Тази характеристика на обществените
отношения - обект на защита не предопределя извода, че пострадал от документно
престъпление не може да бъде и конкретно ФЛ или ЮЛ, тъй като предметът на
престъплението е част от неговия обект. Предмет на престъпленията по Глава IХ
"Документни престъпления" е документът като изрично писмено изявление
на определено лице (ФЛ или ЮЛ), което изявление има правно значение.
Застрашаването или увреждането на обществените отношения, представляващи
предмет на документното престъпление, може да се изрази в накърняване на
конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и
използването на този предмет. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството на
пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1
от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление,
въобще, без да се придават други законови критерии. (Решение № 131 от
23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК)
Сочената от жалбоподателката
вреда, свързано с образуването на изпълнително производство и запорирането на нейни банкови сметки, не представлява
следствие от посоченото деяние – документно престъпление, а от действията на
пълномощник легитимирал се с неистински документ. Какъв е характерът на тези
действия и дали същите представляват престъпление по смисъла на НК, в
досъдебното производство не е изяснен, тъй като не е разследван. При
нарушаването на права, винаги има и вреда, но в случая, не е установено, че
срещу жалбоподателката е образувано нелегитимно изпълнително производство,
доколкото, същото е образувано въз основа на валидно изпълнително основание, а
действията на адв.М. са потвърдени от взискателя. Ето защо, няма нарушение на правата на
оспорващата, поради което същата не е установила, че има качеството на п. в
наказателното производство.
Твърденията за предубеденост на
съдебния състав, разглеждал делото пред РС Сливен, както и че същото е решено
от „стажант съдия" пред Окръжен съд - Сливен, са ирелевантни
за спора. Съображения за евентуална предубеденост на съдебния състав не могат
да бъдат предмет на разглеждане в рамките на административната процедура по
реда на Глава трета „а" ЗСВ, нито в съдебното производство по оспорване
законосъобразността на административен акт. Няма пречка жалбоподателката да
сезира ИВСС на собствено основание с тези свои съмнения, но те не представляват
основание за отмяна на процесния отказ.
Съгласно чл. 170, ал.
2 от АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт,
оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В
контекста на горното жалбоподателката не е ангажирала доказателства за
изложените в жалбата си твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ.
Изложеното мотивира извода на
настоящия съдебен състав, че в случая е налице възприетото от ответника
основание за отказ за разглеждане на заявлението на жалбоподателката по
същество, а при служебната проверка се установи, че отказа е постановен от
компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и
материалния закон, както и в съответствие целта на закона, тъй като целта на
производството е изплащане на обезщетение на правоимащо
лице. С оглед гореизложеното жалбата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ - за
предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за
изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. В настоящият случай, съдът
счита, че минималният размер от 50 лв. съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което следва да осъжи
жалбоподателката да заплати на МП сумата от 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.200 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба на А.В.П., против отказ обективиран
в писмо изх. № 94-А-54/14.03.2023 г. г. на зам. министъра на правосъдието
постановен по заявление с № РС-22-527/20.12.2022 г. за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати
на Министерство на правосъдието направени по делото разноски в размер на 50
(петдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :