№ 84
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20221110208269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******,
чрез адв. Т. Д., с която се иска допълване на Решение № 4560 от 29.11.2022 г.,
постановено по НАХД № 8269/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в
частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна РД“АА“ – София да
заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1104,00 лева
с ДДС, съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или
становище от насрещната страна – Директор на РД“АА“ – София.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 4560 от 29.11.2022 г., постановено по НАХД № 8269/2022
г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 42-0001177/09.05.2022 г., издадено от Директор на РД“АА“
- София, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството -
жалбоподател „Б. Е.“ ООД, ЕИК ****** имуществена санкция в размер на
3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
1
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно – договор
за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г., Фактура №
**********/21.10.2022 г., преводно нареждане по Фактура №
**********/21.10.2022 г., списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
доказателство за разходването им - сключен договор за правна защита и
съдействие, Фактура № **********/21.10.2022 г., преводно нареждане по
Фактура № **********/21.10.2022 г., списък по реда на чл.80 от ГПК.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
2
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за
допълване на решението в тази му част е основателно.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на Директор
на РД“АА“ – София, обективирано в съпроводително писмо рег.№ 52-00-59-
3643/2/23.06.2022 г., съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която при интерес от 1000 до 10
000 лв., възнаграждението се определя в размер на 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лева, респективно в настоящия случай минималният
размер на възнаграждението, изчислен по посочения механизъм е в размер на
720,00 лева с ДДС, който съответства и на фактическата и правна сложност на
делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 1104,00 лева с
ДДС е прекомерен и следва да бъде намален.
По изложените съображения на въззивника в производството „Б. Е.“
ООД, ЕИК ****** следва да се присъди сумата в размер на 720,00 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение - минималният размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, респективно за разликата над
3
присъдения размер до пълния претендиран такъв от 1104,00 лева с ДДС
молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 4560 от 29.11.2022 г., постановено по НАХД №
8269/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София
да заплати на „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
в гр.София, район Възраждане, ж.к.“Зона Б-5-3“, ул.“Средна гора“ № 27Б,
представлявано от И. Ангелов Йотов и Ангел Георгиев Йотов, сумата в
размер на 720,00 (седемстотин и двадесет) лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******
молба с правно основание по чл. 248 ГПК за разликата над присъдения размер
от 720,00 лева с ДДС до пълния претендиран такъв от 1104,00 лева с ДДС,
като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град с частна жалба в седмодневен дневен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4