Н.о.х.д. № 1328 / 2012 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия Е.Е.М. *** е повдигнато за това, че на 28.12.2011 год., в гр.Хасково причинил телесна повреда на повече от
едно лице: на Т.Н. Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи
на счупване на ладиевидната кост на дясната ръка; на П.И.Л. средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на тялото на долната
челюст в дясно на ниво 2 -3 зъби и открито счупване с разместване в левия ъгъл
на долната челюст и изкълчване III степен на 2-ри долен десен зъб /счупване на
челюст/ - и двамата от гр.Хасково - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск по
чл.45 от ЗЗД от Т.Н. Т. против Е.Е.М. за
сумата в размер на 6 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената средна телесна
повреда.
По делото е предявен и граждански иск по
чл.45 от ЗЗД от П.И.Л. против Е.Е.М. за сумата в размер на 6 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на нанесената средна телесна повреда.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. Същото се доказало от многобройните разпити
на свидетелите, по-голяма част от тях присъствали на инцидента, както и от
изслушаното заключение на вещото лице, което посочвало механизма на причиняване
на увреждането. Прокурорът твърди, че в хода на проведените няколко съдебни следствия, всички по категоричен начин посочвали единствено и само като извършител на въпросното
деяние Е.М.. Деянието било извършено
от него при пряк умисъл така, като било посочено. По отношение на наказанието, с оглед обществените
отношения, които се засягали, същото следвало да
бъде определено при разпоредбите на чл. 54 от НК, но с прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът
пледира съдът да наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, с изпитателен срок от 4
години, при условията на чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият Е.Е.М. не се
признава за виновен. Дава обяснения. Подсъдимият твърди, че се прибирал към дома си
и решил да си вземе
пица. Било към 05ч. – 05.30ч. сутринта. Преди това М. бил на бар, но не бил пил
алкохол. Бил с приятеля си И. на бара. Подсъдимият си чакал реда,
защото пред мен имало двама - трима човека и му звъннал
телефона. Тогава някаква група от хора - сочи към гр.ищец и ч.обвинител Т.Н. Т. и брат му и
още едно момче и още двама – трима приближила към подсъдимия. Т. минал покрай М. и му казал „тази музика ще я слушаш в Турция”, а телефона на подсъдимия действително звучала някаква турска музика. Имало таксита и Т. отишъл към такситата и М. го
попитал какъв му е проблема. Тогава Т. казал на подсъдимия „ела, да ти покажа какъв ми е проблема”. Подсъдимият отишъл до Т. Т.. Зад Е.М. бил неговия приятел И.,
а трима или четирима от тяхната група застанали
пред и отстрани на
подсъдимия, почти го обградили, а
зад гърба му бил само И.. Тогава момчето с дългата коса-сочи към гр. ищец и ч. обвинител Т.Н. Т.в започнал да удря
с шамари на Е.М. и му казал „тези музики в Турция ще
ги слушаш”. Тогава брат му на Т. започнал да
удря И. и от там ги сграбчили и
станало едно меле. После, след няколко минути
разбрали, че някой извикал още хора. Към 10-15
човека минали
отгоре. Подсъдимият М.
твърди, че избягал към
страната на баничките, а не от бариерата. Когато бягал се чували още
звуци, викове и т.н. Подсъдимият Е.М. твърди, че не бил удрял с юмрук Т., не бил
удрял с юмрук и П.. Него даже не го познавал, не го бил виждал. Е.М. не бил удрял никой от тях двамата с юмрук по лицето и
челюстта.
Подсъдимият Е.М. иска да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия също пледира за
оправдателна присъда. По делото било безспорно,
че между подсъдимия и „момчето с дългата коса” били разменени някакви реплики, които не били от най – нормалните. Също било безспорно, че двамата се дръпнали
малко по-настрани до такситата. В тази насока
различия между доказателствата нямало. От
там нататък подсъдимият в своите
обяснения заявил, че му били
бити шамари и че репликите между двамата продължили и след като се отдръпнали встрани. Какви били тези репликите останало скрито, не могло да
се изясни. Обвинението имало достатъчно основания да бъде преквалифицирано по
текста на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като факта на разменените реплики бил неоспорим, а също било
безспорно, че между Тенев и подсъдимия се случвало нещо там. В противен случай
те нямало просто защо да се дърпат и да се оттеглят
по-настрани. Можело да се твърди, че подсъдимият действал в състояние на
силно раздразнение, за което пък свидетелства самия той, че ми били нанасяни удари, както и че другото момче И.И. също
било бито. Ако съдът
приемел, че деянието било съставомерно по повдигнатите законови текстове,следвало да се приложи разпоредбата
на чл.55 от НК. Било
безспорно, че подсъдъмият бил младо момче, а младата възраст винаги била приемана като смекчаващо вината обстоятелство. Същият бил
неосъждан, с почти перфектни
характеристични данни, поради което и най - ниското предвидено в закона
наказание щяло да се окаже несъразмерно тежко с
извършеното.
Моли съда за съдебен акт в
този смисъл.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа страна обстановката :
На 27.12.2011г. св.Т.Н. Т. и брат му - св.Д.Н. Т. и приятелите им - св.И.Й.Й.
и св.Г.Ж.Й. били в бар „Космополитан“ в гр.Хасково. Всички пили алкохол и се забавлявали.
Около 04.00 часа вече на
28.12.2011г. четиримата
от компанията решили да си
тръгнат от бара, като се отправили към паркинга на Община-Хасково, където продавали
закуски и пици.
Св.И.Й.Й. и св.Г.Ж.Й. решили да закусят с пици и се спрели на опашката до пиците. От своя страна св.Т.Н. Т.
и брат му св.Д.Н. Тенев останали да ги изчакат.
По същото време на паркинга пред Община-гр.Хасково били св.П.И.Л. и св.И.Д.К.,
които преди това
също били в питейно заведение - бар
„Джой“ в гр. Хасково. Двамата си купили
закуски и застанали
отстрани на будките с храна и
започнали да се
хранят.
По същото време – около 4,00 часа на 28.12.2011г., на същото място –
паркинга пред Община-Хасково дошли
и св.И.Р.И. и
подсъдимия Е.Е.М., с намерение също да си купят
закуски.
Когато подсъдимия Е.М. минавал покрай
св.Т. Т. и неговата компания, мобилния
му телефон иззвънял с турска мелодия. Св.Т.Н. Т. се подразнил и казал на подсъдимия Е.М., че турската музика следва да си я слуша в Турция,
защото не подхожда на коледните
празници в България.
Подсъдимият Е.Е.М. се подразнил от репликата на св.Т. Т. и с остър тон го
попитал какво иска. Св.Т. отговорил, че не иска нищо и продължил към таксито наблизо.
Подсъдимият М. останал недоволен и настигнал св.Т. Т., хванал го за ревера на палтото, след това посегнал с ляв юмрук и го ударил по дясната
страна на челото. След
това подсъдимият продължил да блъска св.Т., докато го държал за ревера на
палтото и така св.Т. загубил рабновесие и паднал на земята. При падането на
земята св.Т. се подпрял с дланта на дясната ръка за да омекоти удара. Почувствал
силна болка в областта на дясната длан и китка.
В следствие на бутането и падането на
земята и подпирането с дясната ръка за омекотяване на удара, св.Т. Т.в получил счупване
на ладиевидната кост на дясната ръка, което причинило трайно затруднение в
движението на дясната ръка – за период повече от 30 дни.
Св.Д.Н. Тенев – брат на св.Т.Н. Т. видял сбиването и веднага се прибилижил, като хванал подс.Е.Е.М.
за ръката и го дръпнал. Подсъдимият Е.М. се обърнал и ударил с юмрук по устата св.Д. Тенев.
В това време св.П.И.Л., който бил наблизо на паркинга заедно
със св.И.Д.К., се приближил към тях с намерение да спре сбиването, след което св.Л. хванал за рамото подс.Е.М. и го дръпнал.
Подсъдимият веднага се обърнал към св.П.И.Л. и го ударил силно с юмрук в областта на челюстта. Св.Л. почувствал остра
болка, като ударът
бил доста силен и св.Л. паднал
на земята.
В резултат от нанесения
удар от Е.М. с юмрук в областта на челюстта на св.П.Л., същия получил открито счупване с разместване на тялото на
долната челюст в дясно на ниво 2 -3 зъби и открито счупване с разместване в
левия ъгъл на долната челюст и изкълчване 3 степен на 2-ри долен десен
зъб /счупване на челюст/.
След това св.И.Д.К. отишъл до св.П.Л. и го вдигнал от земята, двамата се качили в такси и отишли до ЦСМП
– Хасково.
Подсъдимият Е.Е.М. избягал в посока бариерата на паркинга на Община-Хасково.
На място дошла полиция.
По делото са извършени няколко
съдебно-медицински експертизи.
От заключенията на същите става ясно, че
на Т.Н. Т. е било причинено трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което се
дължи на счупването на ладиевидната кост на дясната ръка и на П.И.Л. е било причинено счупване
на челюст по смисъла на чл. 129 от НК - открито счупване с разместване на
тялото на долната челюст в дясно на ниво 2 -3 зъби и открито счупване с
разместване в левия ъгъл на долната челюст и изкълчване 3-та степен на 2-ри долен десен зъб.
Това означава, че подсъдимият Е.М. е
причинил средни телесни повреди на две лица.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на събраните доста обстойни гласни доказателства.
На първо място това са показанията на св.Т.
Т., който е и пострадал. Показанията на този свидетел са подробни, логически
последоватлни и непротиворечиви. Тези показания се потвърждават и от
показанията на св.П.Л., който е другия пострадал. Този свидетел също дава
показания, които потвъждават и допълват казаното от св.Т. Т..
Съдът цени с внимание показанията на св.Д.
Т., който е брат на пострадалия св.Т. Т.. Въпреки, че са дадени от лице, което
се намира в родствена връзка с пострадалия, показанията на този свидетел също
еднопосочно и доста логично и безпротиворечиво отразяват фактическа обстановка,
която е в унисон с показанията на св.П.л. и св.Т. Т. и отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Свидетелят Г.Ж.И. няма никаква родствена
връзка с подсъдимия или пострадалите и съдът цени показанията на този свидетел
като максимално безпристрастни. Този свидетел също еднозначно и ясно разказва
за събарянето на св.Т. Т. на земята от подс.Е.М. и след това удара, който
подсъдимия е нанесъл на св.П.Л. в областта на лицето / челюстта/.
Свидетел-очевидец.
Свидетелят И.К. също няма родствена
връзка с никой. Той е приятел на св.П.Л. и е бил заедно с него. Този свидетел е
също очевидец на инцидента и ясно твърди, как е видял с очите си как подс.Е.М.
удря с юмрук с областта „на устата” пострадалия П.Л. и последния е паднал на
земата.
Разпитът на двете поемни лица – св.Н.В.
и св.Н.Ц., участвали в разпознаването на подсъдимия Е.М. на променя изводите на
съда, относно осъществилата се фактическа обстановка, нито относно авторството
на деянието.
Подсъдимият Е.Е.М. не е осъждан. Няма
криминални регистрации. Има добри характеристични данни.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.131 ал.1 т. 4 пр. 3 вр. чл.129 ал.2 пр.2, пр.3 вр.ал.1 от НК, като на
28.12.2011 год., в гр.Хасково причинил телесна
повреда на повече от едно лице: на Т.Н. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
дясната ръка, което се дължи на счупване на ладиевидната кост на дясната ръка;
на П.И.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с
разместване на тялото на долната челюст в дясно на ниво 2 -3 зъби и открито
счупване с разместване в левия ъгъл на долната челюст и изкълчване III степен
на 2-ри долен десен зъб /счупване на челюст/ - и двамата от гр.Хасково.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл – подс.Е.М. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал именно този резулат –причиняване на
телесни повреди на двамата пострадали.
Характера и вида на телесните повреди –
и двете средни се установява от извършените съдебно -медицински експертизи.
Защита излага довод за необходимост от преквалификация на деянието в по-леко
такова по чл.132 ал.1 т.2 от НК – т.нар.”афектно причиняване на телесна
повреда”. Характерно за причиняването на телесни повреди по този текст на НК са
няколко неща. Първо – особеното психо-емоционално състояние, в което се намира
подсъдимия – състояние на „силно раздразнение” – т.нар.”физиологичен афект”,
при който макар и да не са напълно изключени волево-контролните способности на
дееца, същите са силно затруднени. Второ – това състояние на подсъдимия е
предизвикано от поведението на пострадалия – и то не какво да е поведение – а
насилие, тежка обида, клевета или друго противозакнно действие. Трето – за
съставомерност от обективна страна при афектното причиняване на телесна повреда
е необходимо от поведението на пострадалия да е могло да настъпят тежки
последици за подсъдимия или неговите близки.
В конкретния случай репликата на св.Т. Т.
за недопустимостта или неадекватността на турската музика по Коледа в България не
би могла да се определи нито като насилие, нито като тежка обида – която засяга
тежко самооценката на личността, а не коментар за относимост на музикален тон
на мобилен телефон към празник, нито като клевета, нито като друго
противозаконно действие, от което са могли да настъпят тежки последици за Е.М.
или неговите близки.
Доказателствата по делото ясно сочат
освен това, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичмен афект
при причиняване на първата, а след това и на втората средна телесна повреда.
Употребил алкохол и с занижен контрол – да, но не и в състояние на физиологичен
афект по чл.132 ал.1 от НК.
Ето защо няма основание за
преквалификация на деянието по по-лекия привилегирован състав на закона.
В тази връзка съдът определи наказането
на подсъдимия по следния начин :
Делото протече по общия ред и няма
основание за приложение на привилегировани разпоредби. Престъпния състав на чл.131 ал.1 т. 4 пр. 3 вр. чл.129 ал.2 пр.2, пр.3 вр.ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 – до 10 години. Съставът на престъплението има и
специален минимум и специален максимум. Съдът определи наказанието по
правилата на чл.54 от НК – като обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия до този инцидент, липсата на криминални
регистрации, младата възраст. Като отгечаващи вината обстоятелства съдът прие
липсата на критично отношение към стореното от страна на подсъдимия. Ето защо
съдът прие пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства и определи
наказанието на минимума – а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК в
предвид липсата на минала съдимост и отложи изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от 4 години.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
По делото бе предявен и и граждански иск
по чл.45 от ЗЗД от Т.Н. Т. против Е.Е.М. за сумата в размер на 6 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на нанесената средна телесна повреда. На първо място
съдът счете, че са налице кумулативно елементите на фактическия състав на
генерелния деликт – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. Ето
защо гражданския иск следва да бъде уважен. Средната телесна повреда при този
пострадал се е изразила в счупване на ладиевидната кост на дясната ръка, с
което пострадалият се е подпрял на терена при падането. Срокът за пълно
възстановяване, вкл. и рехабилитацията бил 2 месеца /разпит на вещото лице
с.з.04.02.2013г./. В предвид характера и вида на увреждането и
продължителността на болката съдът счете, че по справедливост този иск следва
да се уважи до размера от 2 200 лв. За разликата над този размер претенцията ще
следва да бъде отхвърлена.
По делото бе предявен и и граждански иск
по чл.45 от ЗЗД от П.И.Л. против Е.Е.М. за сумата в размер на 6 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на нанесената средна телесна повреда. На първо място
съдът счете, че са налице кумулативно елементите на фактическия състав на
генерелния деликт – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. Ето
защо гражданския иск следва да бъде уважен. Средната телесна повреда при този
пострадал се е изразила в открито счупване с разместване на тялото на долната челюст в дясно
на ниво 2 -3 зъби и открито счупване с разместване в левия ъгъл на долната
челюст и изкълчване 3 степен на 2-ри долен
десен зъб /счупване на челюст/. Срокът за пълно възстановяване, вкл. и
рехабилитацията бил минимум 30-40 дни /разпит на вещото лице с.з.04.02.2013г./.
Тук се касае обаче за създаващо значителен дискомфорт счупване, което засяга
доста сериозно и съществено качеството на живот на пострадалия през периода на
възстановяване/ за разлика от счупването на ладиевидната коста на дясната
ръка/. Това е така, защото имобилизацията на счупената челюст до зарастването й
се извършва чрез фиксация за горната челюст по метода на „Василев”. През този
период пострадалият почти не може да говори, храни се със сламка единствено с
течна храна – супи, бульони, сокове, защото дъвченето е невъзможно. След това е
и необходимостта от естетична хирургия в предвид белезите – касае се за човешко
лице. Ето защо в предвид характера и вида на увреждането и продължителността на
болката и преживяния дискомфорт съдът счете, че по справедливост този иск
следва да се уважи до по-голям размер – а именно – до 4 000 лв. За разликата
над този размер претенцията ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 140 лв., за
възнаграждение на вещо лице, 260 лв. ДТ върху уважената част от гражданските
искове и по 400 лв. разноски, направени от пострадалите за делото.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.В.