Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря П.И.и участието на прокурора В.К., разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10195/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 262/23.05.2023 г. по АНД № 20224110200224/2023 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново е
отменено
Наказателно
постановление № 04-2200183/16.01.2023 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ -
Велико Търново, с което на „Валенти – Катрина“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул.
„Акация“ № 9, ет. 1, ап. 2, за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл.
63, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл.
414, ал. 3 от
КТ е
наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 600,00
лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, чрез ст. ***С.С., с
което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че изводите на въззивната инстанция са направени при
неправилна преценка на събраните по делото докозателства.
Счита за доказано, че работодателят е допуснал до
работа Х.К.на длъжност „продавач-консултант“ по трудов договор от 02.11.2022г.
преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД
на НАП. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация, „Валенти – Катрина“
ЕООД, гр. Велико Търново не се явява и не заема становище по жалбата.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за обосновани и
законосъобразни изводите на съда за неосъществен
състав на нарушението от обективна страна, поради което е правилен и
постановения съдебен акт. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 02.11.2022 г., инспектори
при ДИТ-В. Търново към 15.58 часа, извършили проверка на магазин за дрехи,
стопанисван от "Валенти-Кристина"ЕООД, при която на място заварили Х.К.. Установили,
че в
качеството си на работодател „Валенти – Катрина“ ЕООД, гр. Велико Търново е допуснал до работа - Х.К.,
на длъжност "продавач-консултант"
без да й предостави предвидените от законодателя документи - копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ, вр. с чл. 63, ал. 1
от КТ. От
представените документи от работодателя – трудов договор, график, правилник за
вътрешния ред и от попълнена от Х.К.декларация, установили, че същата била
допусната на длъжност "Продавач-консултант" без да й предостави
предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3, заверено от ТД на НАП.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно поради несъставомерността на
деянието от обективна страна.
Настоящият
състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от
настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав
на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа
обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се
от събраните писмени доказателства, както и наведените от
страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е попълнил
делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него
факти.
Съгласно чл. 63, ал. 1,
ал. 2 КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1. Забраната по ал. 2 от чл.
63 КТ е ясна – отнася се за документите по ал. 1 - сключен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушаването на това задължение,
изразяващо се в допускане на работа на работник преди да му е връчен документа,
осъществява бланкетния състав на нарушението по чл. 414, ал.
3 от КТ, вр. с чл. 63, ал. 2
от КТ.
От
събраните в АНП доказателства не може да се установи по безспорен начин
признаците на нарушеното от работодателя задължение по чл. 63, ал. 2
от КТ, да не допуска до работа работника, преди връчването на всички
необходими по чл. 63, ал. 1 от КТ, документи. В случая, изводът направен от
контролните органи, че св. К.е започнала работа преди регистрирането на
уведомлението за сключения трудов договор на 02.11.2022 г., в 10:57ч. не е възприето от
проверяващите, посетили търговския обект в 15.58 часа. В писмената декларация К.е отразила работното
време на магазина, а не началото на престиране на труда си в конкретния ден, като е установено по делото, че е изчакала
регистрирането на трудовия договор и копие от уведомление, преди да започне
фактически изпълнението на работата си.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е
установил правилно фактическата обстановка е извел необосновани изводи. В
обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното
нарушение. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви,
поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262/23.05.2023 г. по АНД № 20224110200224/2023 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.