Р Е Ш Е Н И Е № 135
гр.Пловдив, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 865 по описа
за 2019 година,
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.
422 от ГПК.
„Балджиеви-91“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Севлиево 5400, Община
Севлиево, ул. Гочо Москов № 2, вх. А, ет.1, съдебен адрес: ****, моли да се
признае за установено по отношение на ответната „Земеделска Кооперация Нов
път“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Житница, Община
Калояново, област Пловдив, че същата дължи на дружеството-ищец сумата
257 017.75 лева на основание издаден от „Земеделска Кооперация Нов път“,
ЕИК ********* на 12.11.2018 г. запис на заповед за посочената сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.07.2019 г. – дата на подаване на
заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 10960/2019 г. на РС – Пловдив, XVII-ти състав, до окончателното плащане. Ангажира писмени и гласни
доказателства. Претендира направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
„Земеделска
Кооперация Нов път“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Житница,
Община Калояново, обл. Пловдив, оспорва исковата молба. Твърди, че записът на
заповед е нищожен, тъй като в него е записано, че е издаден в гр. Севлиево.
Заявява, че не е подписвал никакви документи в град Севлиево, включително и
процесния запис на заповед. Не ангажира доказателства.
В
допълнителна искова молба, дружеството-ищец поддържа твърденията си и оспорва
тези на ответната кооперация.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Приложено е
ч.гр.д. № 10960/2019 г. на ПРС, XVII с-в на ПРС. От същото се установява, че съдът е бил
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Балджиеви-91“ ООД против „Земеделска
Кооперация Нов път“ за сумата 257 017.75 лева, дължим по запис за заповед,
издаден на 12.11.2018 г. с падеж 31.12.2018 г. Приложен е цитирания запис на
заповед, от който се установява, че същият е подписан от представляващия
кооперацията Н.М.. Съдът е издал заповед № 7216 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за посочената сума и
изпълнителен лист № 7305/07.08.2019 г.
От длъжника
е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е дал възможност
на заявителя да предяви установителен иск.
Искът е
подаден в законоустановения срок и е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Записът на
заповед е представен в оригинал. Съдът намира, че той е редовен от външна
страна и удостоверява изискуемо вземане.
Възраженията
на ответника основно са две.
На първо
място, той счита, че записът на заповед е нищожен, тъй като не е подписвал
такъв документ в град Севлиево, както е посочено в него.
Съдът намира
посоченото възражение за неоснователно предвид правното значение на посочения
реквизит. Твърденият порок, дори да е налице, е равнозначен на липса на
посочено място на издаване. Предвиденият в
чл. 535, т. 6 от ТЗ реквизит – място на издаване – е съществен реквизит
на записа на заповед, но в чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ са регламентирани
презумптивни възможности за определянето му, ако в писмения документ са
посочени мястото на плащане, местожителството на издателя или мястото, посочено
до името на издателя. Вярно е, че теорията и съдебната практика приема, че под
"място" /на издаване или на плащане/, законодателят визира конкретен
административен адрес, какъвто в настоящия случай действително не е посочен
като място на издаване. Смисълът на посочения реквизит е, че понятието
"място", като административен адрес, е необходимо за целите на
изпълнението, а именно, за да създаде отнапред безспорност за длъжника и за
кредитора къде може и трябва да се изпълни менителничното задължение. Именно
затова и разпоредбата на чл. 535, ал. 3 от ТЗ презумира "мястото на
плащане" с "мястото на издаване", като придава менителничния
акцент на "мястото на плащане", каквото в случая е посочено като
конкретен административен адрес. Необходимостта от вписване на адрес, като част
от реквизитите "място на плащане" и "място на издаване"
произтича от характера на менителничното задължение, породено от записа на
заповед. Задължението е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от
издателя място на плащане. Т. е. – текстът на записа на заповед следва да е
формулиран по начин, че още при издаването му да съществува абсолютна яснота
относно конкретно място, в което при настъпване на падежа издателят – платец ще
може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят – да
упражни насрещното си право да получи плащането, като се легитимира с ценната
книга.
В настоящият
случай, дори да се приеме, че липсва като реквизит място на издаване, то е
налице нормата на чл. 536, ал.6 от ТЗ, съгласно която „Запис на заповед, в който не е посочено мястото на
издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя“. В
конкретния случай – с. Житница. Налице е, следователно, пълна яснота относно
конкретното място, в което издателят платец може да предложи и извърши плащане.
Ответникът е
направил възражение, че не е подписвал записа на заповед. Представеният от ищеца запис на заповед е частен
писмен документ. Доколкото ответникът оспорва истинността му, а ищецът е
заявил, че ще се ползва от този документ, съдът указа изрично на ответника, че
на основание чл. 193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване неистинността на частен
документ, който носи подписа на страната, която го оспорва, е върху оспорващата
страна. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани.
Предвид
изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
С
оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят в пълен размер
направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК общо в размер
на 14741 лв.
Ето
защо, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че „Земеделска Кооперация Нов път“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Житница, Община Калояново, обл. Пловдив, дължи на „Балджиеви-91“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Севлиево 5400, Община
Севлиево, ул. Гочо Москов № 2, вх. А, ет.1, съдебен адрес: ****, сумата
257 017.75 лева, за която е издадена заповед № 7216 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
№ 7305/07.08.2019 г. по ч.гр.д. № 10960/2019 г. на ПРС ХVII-ти гр.с-в, която сума представлява пълен размер на вземане по запис на
заповед, издаден на 12.11.2018 г. от „Земеделска Кооперация Нов път“, ЕИК
********* за сумата 257 017.75 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното плащане, както и
14 741 лв. деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: