Р Е Ш Е Н И Е
172/20.5.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На двадесети май две хиляди и
двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр.
Кръстев
Секретар: Ф. А.
Прокурор: В. Колев
Като разгледа докладваното от
районния съдия
Наказателно дело от административен характер № 362 по
описа за 2020г.
Р Е
Ш И:.
ПРИЗНАВА Д.Д.К. с ЕГН **********,
бълг. гр., родена на ***г. в гр. Пловдив, средно образование, работи, неосъждана
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че при условията
на продължавано престъпление в периода от 14.05.2018г. до 18.06.2018г. в гр.
Шумен съставила неистински частни документи, както следва:
- положила подпис в разчетно-платежна ведомост за заплата за месец февруари 2018г. на „Денс
Стил 96“ ЕООД гр. Шумен, на който бил придаден вид, че е положен от Б.Б.Х.и го употребила на 15.05.2018г. и на 18.06.2018г. пред
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, за да докаже, че не съществува
задължение за заплащане на възнаграждение по трудово правоотношение от страна
на „Денс Стил 96“ ЕООД гр. Шумен към Б.Б.Х.;
- положила подпис в разчетно-платежна
ведомост за заплата за месец март 2018г.
на „Денс Стил 96“ ЕООД гр. Шумен, на който бил
придаден вид, че е положен от Б.Б.Х.и го употребила
на 14.05.2018г. и на 18.06.2018г. пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен,
за да докаже, че не съществува задължение за заплащане на възнаграждение по
трудово правоотношение от страна на „Денс Стил 96“
ЕООД гр. Шумен към Б.Б.Х.;
- положила подпис в разчетно-платежна
ведомост за заплата за месец април
2018г. на „Денс Стил 96“ ЕООД гр. Шумен, на който
бил придаден вид, че е положен от Б.Б.Х.и го
употребила на 18.06.2018г. пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, за да докаже,
че не съществува задължение за заплащане на възнаграждение по трудово
правоотношение от страна на „Денс Стил 96“ ЕООД гр.
Шумен към Б.Б.Х.- престъпление по чл.309 ал.1 от НК във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като и налага административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 3 000 /
три хиляди лева/.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА
Д.Д.К. да заплати направените в досъдебното
производство разноски по делото в размер на 231,36 /двеста тридесет и един лева
и тридесет и шест стотинки/ по сметка на ОДМВР гр. Шумен, както и 5 / пет/ лв.,
при издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК в 15 - дневен срок
от днес пред ШОС.
Районен съдия:
Мотиви към решение
по НАХД № 362 по описа
за 2020г. на ШРС
Производство по глава 28 от НПК.
С постановление от 14.02.2020г. на ШРП е предложено на
ШРС да бъде прекратено наказателното производството против Д.Д.К. за извършено от нея престъпление по чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като е прието, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК и се предлага да и бъде наложено административно
наказание.
Обвиняемата К., редовно призована се явява, като заявява,
че съжалява за ситуацията която се е получила, но няма спомени да е извършила
това за което е призована пред съда. Иначе се съгласява с внесеното от страна
на прокуратурата предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание. За нея също така се явява редовно упълномощен
защитник, като преповтаря изразеното от К. и моли за минимално наказание.
За ШРП се явява представител, който пледира за налагане
на наказание около средния размер, предвид продължителността и завишената
обществена опасност на деянието извършено от К..
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемата Д.К.
се занимавала с шивашка дейност от 2015г. чрез „Б.-Стил“ ЕООД гр. Шумен, на
което била собственик и управител. Тъй като през втората половина на 2016г.
посоченото дружество изпаднало в неплатежоспособност, в началото на 2017г. К.
решила да развива дейността си чрез чуждо юридическо лице. Тогава помолила една
от служителките си - св. А.М.А. от гр.
Шумен да регистрира търговско дружество на свое име, без да има други
ангажименти към него. Така на 27.02.2017г. св. А. регистрирала „Денс стил 96“ ЕООД, на което била формално едноличен
собственик на капитала и управител. А. предоставила на обвиняемата К.
нотариално заверено пълномощно с всички права, необходими за управление на
дружеството и К., подпомагана от съпруга си св. Т.Г.К., продължила дейността си
чрез новообразуваната фирма. Денс стил 96“ ЕООД имало
сключени трудови договори с множество работници, сред които и със св. Б.Б.Х.от с. Мокреш, общ. Велики Преслав. Дружеството се
справяло финансово до края на 2017г., когато започнало да изпитва затруднения.
От началото на 2018г. работниците в дружеството започнали да не получават
пълните си възнаграждения, като за някои месеци дори липсвали такива, поради
това много от тях започнали да напускат. Свид. Б.Х.получил
последно цяла заплата за месец декември 2017г. В месеците след това до началото
на април 2018г., когато той напуснал получил само 100 лева. Много други
работници като него, също не получили полагащите им се възнаграждения и през
месец април 2018г. сезирали Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен. В тази
връзка започнала проверка от служители на Инспекцията – св. С.Р.К.и св. М.М.М.. По време на проверката проверяващите контактували с обв. К.. Тъй като на свид. Б.Х.не
било изплатено трудово възнаграждение от началото на 2018г., а именно този факт
бил предмет на проверката, обвиняемата решила да положи подписи на разчетно-платежните ведомости за заплати вместо Х.. Така К.
целяла да докаже пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, че не
съществува задължение за заплащане на трудовото възнаграждение от страна на „Денс стил 96“ ЕООД гр. Шумен към Б.Х..
В изпълнение
на намерението си в периода 14.05.2018г. – 15.05.2018г. обвиняемата положила
подпис в разчетно-платежната ведомост за заплата за
месец февруари 2018г., на който придала вид , че е положен от св. Бейхан Бекир
и на 15.05.2018г. и на 18.06.2018г. представила ведомостта пред Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Шумен. На 14.05.2018г. К. положила подпис в разчетно-разплащателната ведомост за месец март 2018г., на
който придала вид, че е положен от Б.Б.Х.и на
14.05.2018г. и на 18.06.2018г. представила ведомостта пред Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Шумен. В периода
14.05.2018г. – 18.06.2018г. К. положила подпис в разчетно-платежната
ведомост за заплата за месец април 2018г., на който придала вид, че е положен
от св. Б.Х.и на 18.06.2018г. представила ведомостта пред Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Шумен.
В хода
на проведеното разследване е изготвена съдебно-графическа експертиза, от
заключението на която е видно, че почеркът, с който са положени подписите срещу
„подпис“ от името на Б.Б.Х.в съответните графи на разчетно-платежните ведомости за заплати на „Денс стил 96“ ЕООД гр. Шумен за месеците февруари, март и
април 2018г. принадлежи на обвиняемата К..
С оглед
изложеното, съдът прави правния извод, че Д.Д.К. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл. 309 ал1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
За
престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание лишаване
от свобода до две години. Същевременно се установи, че нарушителя е пълнолетен и към момента на
извършване на деянията не е осъждан за престъпление и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат
на деянието няма нанесени преки и съставомерни
имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност
при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание,
съдът съобрази, че обществената опасност на деянието в настоящия случай не е
малка, касае се за продължавано престъпление и завишена обществена опасност и
счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като и бъде наложено
административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в средния
размер предвиден по тогава действащото законодателство, а именно в размер на 3000
лв.
По този
начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи на обвиняемата и направените в
досъдебното производство разноски.
Водим
от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: