О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……326……/20.07.2020г.,гр.П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №275 по описа на
Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
С определение №722 постановено на 16.03.2020г. по
гр.дело № 736 по описа на Пазарджишкият районен съд за 2020г. ,ПРС е прекратил производството по
делото,образувано от П.В.Л.,*** против
“МБАЛ П.” АД – гр. П., ЕИК *********.
В мотивите си ПРС е
приел,че оспорваната с исковата молба заповед не подлежала на самостоятелно
оспорване пред съда. Районният съд е приел,че за да е допустим, един такъв иск
/ с какъвто е сезиран/ следва да
отговаря на общите условия за допустимост – да е изрично предвиден в закона,
ако е конститутивен, или да се отнася до установяване на едно право или
правоотношение, от чието установяване ищецът има правен интерес, ако е
установителен. Ясно било, че законът не предвижда изрично възможност за
предявяване на конститутивен иск за отмяна на подобна заповед, независимо дали
тя ще бъде квалифицирана като заповед по чл. 199 от КТ, или не. Не би могло да
се приеме и че става дума за установителен иск с предмет съществуване или
несъществуване на право или правоотношение – например правото на работодателя
да отстрани ищеца от работа или да не му възлага определени задачи, тъй като не
би могло да се смята, че ищецът има правен интерес от подобно самостоятелно
установяване. Дори той да твърди, че атакуваната заповед не поражда действие,
тъй като работодателят не е имал право да я издаде, това би имало значение само
във връзка със защитата на други негови права, например по иск за присъждане на
трудово възнаграждение (което всъщност е основното самостоятелно право на
работника или служителя) за времето, през което е неправомерно отстранен от
работа, иск за отмяна на дисциплинарно наказание за неизпълнение на издадената
заповед и пр. Сама по себе си заповедта на работодателя, уреждаща начина на
изпълнение на работата, не се отразявала на правната сфера на работника по
такъв начин, че да може да се твърди, че тя поражда самостоятелни права и
задължения между страните, и да се обоснове извод за правен интерес от
установяване на незаконосъобразността й. По тези си съображения, районният съд
е прекратил производството.
Жалбоподателят П.Л.
изразява несъгласие с така изложените от първоинстанционният съд съображения и
с частна жалба обжалва прекратителното определение. Твърди,че предявения от
него против „МБАЛ-П.“АД иск е конститутивен с правно основание чл.199,ал.1 от КТ и е допустим. Посочва,че предпоставките,обосноваващи допустимост на така
предявения иск са следните:
1. Наличие на съществуващо
трудово правоотношение към момента на предявяване на иска;
2. Временно отстраняване от работодателя на
служителя по чл.199 от КТ.
Твърди,че в
конкретният казус тези предпоставки са налице и формулира искане за отмяна на
обжалваното определение.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид доводите и
съображенията,изложени в частната жалба и като разгледа,и прецени приложените
доказателства по делото приема ,че частната жалба e подадена по реда на чл.274,ал.І,т.1 от ГПК-срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,от процесуално легитимирано за това
лице,имащо интерес от обжалването,в преклузивният едноседмичен срок.Частната жалба
е процесуално допустима .Разгледана по същество е основателна.
Относимите обстоятелства са следните:
Производството пред Пазарджишкият районен съд е
инициирано въз основа на искова молба от П.Л. ***АД. В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: между страните съществува трудово правоотношение възникнало на
основание сключен трудов договор № 49/13.02.1998г., по силата на който ищецът
заема длъжността : „лекар вътрешни болести, старши“ в ответната болница,с
уговорено и място на работа/: ангиографска лаборатория към Кардиологично
отделение на болницата. На 20.09.2019г. изп.директор на болницата е издал заповед
№ 532,с която му е забранил да осъществява дейност като инвазивен кардиолог до
окончателното приключване на всички проверки от контролните органи на ИАМН,АДФИ
и др. по повод излъчения на 15.09.2019г. телевизионен материал в предаването „
Неделята“ по Нова телевизия. Ищецът твърди,че посочената заповед има за
последица отстраняването му от работа, тъй като със същата е възпрепятствана
възможността му да изпълнява основните и най-съществените трудови
задължения,като не е допускан до мястото си на работа. Посочва,че всички
проверки от органите,посочени в заповедта са извършени и същите не показват
извършени от него нарушения при или пък по повод изпълнение на трудовите му
задължения. Искането е да се признае за незаконна заповед № 532/20.09.2019г.
След като се е запознал с изложените обстоятелства в
исковата молба, първоинстанционният съд с обжалваното определение и по
изложените в същото и възпроизведени по-горе съображения е прекратил производството
по делото.
Определението е неправилно.
Оспорената в настоящото производство заповед №
532/20.09.2019г. на изп.директор на „МБАЛ-П.“АД е издадена на основание
чл.199,ал.1 от КТ. Според разпоредбата на чл.357,ал.1 от КТ, споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, са трудови. Спорът
за законността на заповедта за временно отстраняване от работа на д-р Л. : „до
приключване на проверките“ е трудовоправен,поради което при разглеждането му се
прилага редът на ГПК.
Съгласно чл. 199 от КТ работодателят или
непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или
служител при една от следните две хипотези:
1.работникът се явява в състояние, което
не му позволява да изпълнява трудовите си задължения;
2. употребява през работно време алкохол
или друго силно упойващо средство (лекарства, наркотици и др. п.)Отстраняването
продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да
изпълнява определената му работа. Т.е. преценката за времето на отстраняване принадлежи
единствено на работодателя. И именно поради това, тази преценка подлежи на
контрол от съда.
Временното отстраняване от работа е акт на
работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото
правоотношение, но без същото да се прекратява. Предявяването на искове по чл.
344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ относно заповед по чл.199 от КТ е недопустимо.
Посочените искове предполагат прекратяване на трудовото правоотношение на някое
от посочените в КТ основания, а заповедта по чл.199 от КТ не води до уволнение.
Незаконосъобразността на такава заповед за временно отстраняване произтича от
липса на основания за издаването й се свързва с други правни последици -
обезщетение по чл.214 от КТ. Т.е. работникът може да заведе дело в съда и по
пътя на установителния иск да поиска отмяната на заповедта като
незаконосъобразна. Последното означава да бъдат оборени твърденията на
работодателя за състоянието на работника през периода на неговото насилствено
дистанциране от работното място.Законодателят е предвидил и обезщетение при
временно отстраняване от работа. Работник или служител, който е бил незаконно
отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има
право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето
на незаконното отстраняване. Ето защо, най-често в практиката на съдилищата
исковете са съединени : чл.357 от КТ във
вр.с чл.199, ал.1 от КТ и чл.214 от КТ.
В конкретната хипотеза, в процесната заповед за
отстраняване не са релевирани посочените в правната норма обстоятелства за
отстраняване от длъжност, но по същество ефектът ,според изложените
обстоятелства в исковата молба ,е същият- работникът/служителят временно е
отстранен от работа. В този случай ,за съда възниква задължението да прецени
редовността на исковата молба, на основание чл.7,ал.1 от ГПК евентуално при
неяснота за съда да укаже на ищеца да конкретизира искането си – дали
претендира единствено установяване на незаконосъобразност на заповедта или / и присъждане
на обезщетение по чл. 214 от КТ. Но, не и да прекратява производството поради
недопустимост на претенцията, тъй като по изложените по-горе съображения искът
по чл.357 във вр. с чл.199, ал.1 от КТ е процесуално допустим.
Постоянна и последователна е практиката на ВКС,че
работодателят разполага с правомощието да отстранява работника/служителя от
работа, когато състоянието му обективно не му позволява да изпълнява трудовите
си задължения, като без значение дали това състояние се дължи на виновно или
невиновно поведение на работника/служителя,но преценката за законосъобразността
на това правомощие на работодателя принадлежи единствено на съда, и същата не е
обвързана от реализиране на други права на работника или служителя,произтичащи
от трудовото правоотношение пред съд –напр. както е посочил първоинстанционният
съд за заплащане на трудово възнаграждение, отмяна на дисциплинарно
наказание и пр.
По изложените съображения,настоящият
съдебен състав намира,че обжалваното определение като неправилно следва да се
отмени, а делото се върне на първоинстанционният съд за продължаване на
следващите се съдопроизводствени действия.
На основание чл.278 от ГПК,Пазарджишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №722 постановено на 16.03.2020г. по гр.дело
№ 736 по описа на Пазарджишкият районен съд за 2020г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове: