Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 740
29.10.2019г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динков и в
присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 712 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Й.М.Г., подадена чрез пълномощник, против Решение №56/15.04.2019г.,
постановено по АНД №182 по описа на Свиленградския районен съд за 2019г.
В
касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
противоречало, както на закона, така и на справедливостта. Не отговаряло на
истината приетото от районния съд, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата жалбоподателят Г. управлявал мотоциклет. Последният само бил
бутан от него, но не и управляван по смисъла на ЗДвП. Неоснователно съдът не се
доверил на разпитаната по искане на жалбоподателя свидетелка и на неговите
обяснения, които били логични, ясни и житейски обясними. Неправилно съдът бил
приел, че за едно от твърдените в НП нарушения лицето трябвало да носи
административнонаказателна отговорност, вместо по отношение на това нарушение
приложение да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
– РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира отхвърляне на жалбата, респ. оставяне
в сила на оспореното съдебно решение.
Административен
съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените
в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Свиленград потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №18-0351-000599
от 01.08.2018г., издадено от Началник група в РУ Свиленград към ОДМВР –
Хасково, в частта, с която на Й.М.Г. ***, за нарушение на
чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева, и отменил
наказателното постановление, в частта,
с която на същото лице за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление били издадени от
компетентни органи. При издаването им били спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3.
АУАН и НП, в частта им по пункт 1, били законосъобразни от формална и
процесуална страна, като същите, отново по отношение на пункт 1, отговаряли на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил мотиви в насока правилно
определена от наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, описано в пункт 1 от НП, като посочил, че управление е всяко
действие по упражняване на контрол върху МПС-то – мотоциклет с двигател, и
именно наказаното лице Г. бил водач на този вид МПС на посочените в АУАН и НП
дата. Налице бил и субективният момент от състава на нарушението. Определил
като правилна преценката на наказващия орган за налагане на наказание на
нарушителя в максимално предвидения в закона размер от 300 за нарушението по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като отбелязал, че обществената опасност на дееца била
завишена, предвид наличието на над 40 наказателни постановления и фишове.
Обществената опасност на деянието също определил като завишена и поради това,
че не били спазени правилата за движение по пътищата и мотоциклетът не бил
регистриран в Република България. Отчел и липса на смекчаващи вината
обстоятелства, които да обосноват налагането на по-леко наказание. Посочил и,
че не са налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, по отношение нарушението на чл.150а, ал.1, пункт 1 от НП, и
преценката на наказващия орган в тази насока била правилна.
По
отношение нарушението на чл.100, ал.1 от ЗДвП, описано в пункт 2 от
наказателното постановление, съдът приел, че в обстоятелствената част на АУАН и
в НП било посочено, че Г. не е
представил контролен талон към СУ на МПС, такова нещо обаче не било установено
по делото. Посочил, че свидетелите – полицейски служители, били категорични, че
Г. не представил СУ на МПС, но нищо не споменали по отношение на КТ. Отбелязал,
че като установено нарушение, както в АУАН, така и в НП, било вписано, че не
представя КТ, но в НП било посочено, че санкцията по пункт 2 се налагала за
това, че нарушителят не представил не само КТ, но и СУ на МПС и била посочена
като санкционна нормата на чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, които касаели
неносене на СУ и на КТ към него. Съдът определил като очевидно противоречието с
установените по делото фактически обстоятелства на конкретното нарушение по
пункт 2. От една страна било налице несъответствие между обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение и нарушената законова разпоредба, което било
съществено нарушение на процесуалните правила, предвид факта, че се ограничавало
правото на защита на жалбоподателя да научи точно какво му се вменява като
извършено нарушение. От друга страна, не било установено по делото, че лицето Г.
действително не е носило КТ.
Решението
е правилно.
Не
установи при постановяване на оспорения съдебен акт да са допуснати нарушения
на материалния и на процесуалния закон, като правилно съдът е достигнал до
крайния извод за потвърждаване на наказателното постановление в частта му по
пункт 1 и отмяната му в частта по пункт 2. Решението е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Правилни
са изводите на районният съд за липса на допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените в частта на НП по пункт 1. Съставеният АУАН
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. АУАН е предявен и връчен надлежно на нарушителя, като отказът на
последния да го подпише е удостоверен от свидетел. Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на възложените им правомощия.
От фактическите
изводи, направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът правилно е достигнал до извода, че лицето Й.М.Г. е
осъществил нарушението чл.150а, ал.1 от ЗДвП, описано в пункт 1 от НП. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на деянието и
фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което липсва
съмнение относно вмененото на лицето противоправно деяние, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем, що се отнася до нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението, от фактическа страна, и нарушената
законова разпоредба, а приложената от наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното деяние.
Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при
наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т. е. да удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява
МПС от съответната категория. След като в случая по безспорен начин се
установява, че касаторът Г. е управлявал МПС, без да притежава съответното
свидетелство за управление, то несъмнено същият е осъществил фактическия състав
на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Правилно
съдът определил за законосъобразно наложения от АНО максимален размер на
административното наказание за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като е
отчел, че същият е обоснован, предвид, съставените на касатора над 40 фиша и
наказателни постановление по ЗДвП. Последния факт, доказан от наличната по
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на Й.М.Г., е
основание да се приеме високата обществена опасност на дееца, що се отнася до
нарушения на правилата за движение. Явно е, че нарушителят не се е поправил и в
тази връзка налагането на максимално предвидения в закона размер на санкцията
не е необосновано, а точно обратното.
Не се
споделя оплакването на касатора, изразено в касационната жалба, че на посочената
в акта и наказателното постановление дата същият не управлявал мотоциклет по
смисъла на ЗДвП, а само го бутал. Както правилно е посочил в акта си районният
съд, управлението на МПС по смисъла на ЗДвП представлява упражняването на
контрол върху него. В тази връзка, дали ПМС-то е било бутано или същото се е
движило, чрез задействане от страна на водача на моторната му тяга, е без
значение.
Оспореното
решение е правилно и в частта му, с която е отменен пункт 2 от наказателното постановление, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изводите на районния съд в тази насока
са ясни, точни, последователни, обективни и изчерпателни. Настоящата инстанция
счита, че не е нужно приповтаряното им, поради което, на основание чл.221,
ал.2, изр. второ, изр. последно от АПК, препраща към тях.
Правилно
районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката С.Я. В., като лице,
живеещо на семейни начала с касатора, тъй като показанията ѝ са в
противоречие, както с останалите гласни доказателства, така и с писмените такива.
Същите действително остават изолирани от останалия доказателствен материал по
делото и не следва да бъдат взимани предвид.
Ето защо,
проверяваното решение се явява валидно и допустимо, както и постановено изцяло
в съответствие с приложимия закон. Поради това, проверяваният съдебен акт, като
незасегнат от твърдените от
касатора основания за отмяна,
следва да бъде оставен в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №56/15.04.2019г., постановено по АНД №182 по описа на
Свиленградския районен съд за 2019година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.