№ 88
гр. гр. Добрич, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253200500116 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 17 от ЗЗДН въз
основа на въззивна жалба с вх. рег. № 23660/10.12.2024 г., уточнена с
последващи молби с вх. рег. №№ 599/10.01.2025г. и 1724/27.01.2025г.,
подадени от К. М. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Б.“, бл. 30, вх. Б,
ап. 15, чрез адвокат М. М. - ДАК, срещу решение № 994/28.11.2024 г. на
Добричкия районен съд по гр. дело № 2465/2024 г., с което са наложени мерки
за защита от домашно насилие, упражнено от К. М. П. спрямо малолетната й
дъщеря М. С. К. с ЕГН **********, като е постановено въззивницата да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на посоченото
малолетно дете.
Добричкият районен съд е осъдил въззивницата да заплати в полза на
Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и да заплати на М. С. К., ЕГН
**********, чрез нейния баща и законен представител С. И. К. с ЕГН
**********, сумата от 600 лева - адвокатско възнаграждение.
Жалбата е редовна и е подадена в срок.
Според жалбата решението на Добричкия районен съд е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
1
доказателства. Представената по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН не може
да послужи като самостоятелно като доказателствено средство за пълно и
главно доказване на изложените в молбата за защита факти и обстоятелства за
осъществено домашно насилие. Сочи се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил в пълнота оспорванията и възраженията на ответната страна. На
първо място детето М. не е била оставена без надзор, затворена в стая с
възрастен, болен и гол мъж (неин дядо). Напротив грижите спрямо детето по
времето на отсъствие на майката, са осъществявани от вуйчото на М. /брат на
майката/, което само по себе си не е укоримо деяние и не би могло да се
квалифицира като проява на домашно насилие или като акт на такова. На
следващо място се отрича детето да е било заставено да се грижи за своя
болен дядо. Сочи се наличието на съществуващи противоречие в показанията
на свидетелите, ангажирани от молителя, което противоречие не е съобразено
и коментирано от районния съд. Районният съд е допуснал нарушение на
закона, тъй като не е взел предвид липсата на доказателства за упражнявано
психическо или физическо насилие, упражнявано от майката спрямо детето М.
по време на тяхното съвместно съжителство. Оспорва се извода на съда за
съществуването на доказателства, сочещи наличието на упражнено домашно
насилие спрямо въззивницата. Настоява се първоинстанционното решение да
бъде отменено като се постанови друго решение, с което молбата да бъде
отхвърлена.
На осн. чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН препис от жалбата е връчен на другата
страна, като в законоустановения срок е представен писмен отговор, според
който решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Спорни по делото са въпросите във връзка с твърденията за извършени
от страна на ответницата актове на домашно насилие, вида на тези актове,
тяхната интензивност и продължителност, както и дали са налице
предвидените от закона предпоставки за налагане на мерки за закрила спрямо
молителката, респ. за вида на тези мерки.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките
2
на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите
на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано,
а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното
съдържание.
Производството по гр. дело № 2465/2024 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по реда на Закона за защита от домашното насилие,
/обн. ДВ бр. 27/2005 г./ по молба на М. С. К. с ЕГН **********, чрез нейния
баща и законен представител С. И. К. с ЕГН **********, и двамата от гр.
Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап 18, с искане за налагане на мерки за
защита от домашно насилие /психическо/, упражнено от ответницата К. М. П.
с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап 10 на **** г.
Според изложените в молбата твърдения, поддържани и в съдебно
заседание, чрез упълномощения адвокат, детето М. К. произхожда от
родители С. И. К. и К. М. П.. От месец декември 2023 г. родителите, които се
намират в брак, са разделени. С. К. живее в жилище под наем, първоначално с
адрес в гр. Добрич, ул. „К.“ 54, 3А, ап. 1, а впоследствие на адрес в гр. Добрич,
ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап. 18. След раздялата на родителите детето М. К.
останало да живее при своята майка. В началото на месец юли 2024 г. бащата
отишъл в дома на К., заварил детето само, което му обяснило, че майка му е на
работа. На ****г. около 21,00 часа бащата отново отишъл в дома на
ответницата, за да види детето. Заварил бащата на К. П. чисто гол в стаята, в
която била и малолетната М.. Попитал детето къде е майка му, то отговорило,
че тя е на работа, въпреки, че било около 21 часа. В това време детето се
разплакало, прегърнало своя баща и му казало, че не е виждало майка си от
няколко дни. През цялото това време бащата на К. П., който е болен и с
психически проблеми, стоял гол. Цялата стая, в която били дядото и детето
била в мръсотия и в боклуци, по пода имало останки от засъхнала храна.
Банята на апартамента също била мръсна. Бащата казал на детето да вземе
своите вещи, обадил се на брата на К., който живеел в същия вход в
апартамент 15, за да полага той грижи за болния им баща. Ищецът уведомил
брата на К., че ще вземе детето, попитал го откога майката я няма и защо не са
3
му дали да гледа детето, а са го оставили само при психично болен човек като
М. била заставена да се грижи за болния си дядо. От брата на К. С. К. разбрал,
че К. я нямало от една-две седмици. Сочи се, че бащата не контактувал с К. по
телефона, от детето разбрал, че на него му било забранено да му звъни и да му
каже, че майката я няма. Според бащата детето изпитвало неудобство да гледа
голия си дядо. Компютърът на детето бил в стаята, където било леглото на
дядото. Сочи се, че детето се чувствало добре и спокойно при своя баща, който
имал подходящи битови условия за неговото отглеждане.
По искова молба на С. К. срещу К. П. било образувано гр. дело №
2269/2024 г. по описа на ДРС, за прекратяване на сключения между тях развод
и предоставяне на бащата на упражняването на родителски права по
отношение на детето М. К..
Във връзка с бракоразводното дело на 06.08.2024г. С. К. се свързал със
социален работник, на който обяснил, че посетил дома на майката, но не я
открил. Социалният работник, след разговор с брата на К. разяснил на ищеца,
че майката работи извън гр. Добрич. От 06.08.2024 г. майката започнала да
звъни по телефона на детето и да го кара да се връща при нея и при болния си
дядо. Детето не желаело да отиде в жилището на своята майка. Страхувало се,
че ще бъде принудено да остане само с болния си дядо, който стоял чисто гол
пред нея.
Предвид изложените обстоятелства и формулираните аргументи
молителят настоява, че са налице условията за издаване на заповед за защита,
като се наложат следните мерки за защита: забрана на ответницата да
приближава пострадалата М. К. в жилището й в гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25,
вх. А, ет. 7, ап. 18, както и местата за социални контакти и отдих на по-малко
от 50 метра, за срок от 18 месеца, както и ответницата да се въздържа от
упражняване на домашно насилие.
По реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН ответницата е депозирала отговор на
молбата по ЗЗДН, според който изложение в исковата молба факти и
обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като същите
са изопачени. Действително С. К. и К. П. са разделени, предвид установената
извънбрачна връзка на съпруга. Съпругът многократно напускал семейното
жилище, което се е отразило изключително негативно на психическото
състояние на детето – наложило се М. в рамките на една година да посещава
4
училищния психолог за консултации. Сочи се, че майката винаги е полагала
грижи за малолетното дете, като бащата бил крайно дезинтересиран. Твърди
се, че съпругата осигурявала всичко необходимо за нуждите на М.,
включително посещавала и родителски срещи.
Според ответната страна съпрузите съвместно живеели в нейно жилище,
находящо се в гр. Добрич, ж.к. „Б.“, като от 2020 г. К. заедно със своя брат св.
П. П., който живеел в същия жилищен блок и в същия вход, започнали да
полагали грижи за своя баща, който бил с влошено здравословно състояние и
лежащо болен. В отговора подробно се излагат факти и обстоятелства, довели
до влошаване отношенията между К. П. и С. К.. Сочи се, че след раздялата на
родителите, майката била принудена да замине в чужбина, за да работи.
Пояснява се, че в периода от 26.06.2024 г. до 03.08.2024 г. К. П. била извън
страната, като работила в И.. Детето било оставено на грижите на нейния брат,
т.е. на вуйчото по майчина линия. Поради влошените отношения между
родителите, ответницата не уведомила бащата за заминаването си в чужбина,
като отсъствала от страната за времето от 26.06.2024 г. до 03.08.2024 г.
Майката твърди, че бащата не разполагал с условия, в които да се грижи за
дето, тъй като той живеел в гараж, без баня и тоалетна.
Според ответницата на **** г. бащата на М. К., без ничие разрешение,
влязъл в нейния апартамент, като същият съблякъл лежащо болния баща на
К., както и че нарочно замърсил с къна (боя за коса) стаята, където било
леглото на бащата, както и банята. Той разхвърлил боклуци в стаята, за да
направи приложените към молбата снимки. Целта на настоящото
производство била освен да се дискредитира майката, също така да се
подпомогне процесуалната позиция на бащата във връзка с образуваното дело
за развод и предоставянето на родителските права спрямо детето М..
Ответната страна отрича детето да е било задължено да се грижи за дядо си по
майчина линия, както и твърденията, че майката отглежда детето в лоши
битови условия.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Детето М. С. К. с ЕГН **********, родена на **** г., произхожда от
съпрузите С. И. К. и К. М. П., според представеното по делото удостоверение
за раждане от 04.01.2011 г., издадено от Община гр. Добрич въз основа на акт
5
за раждане № **** г. Не се спори между страните по делото, че между
родителите на М. е налице висящо бракоразводно производство – гр. дело №
2269/2024 г. по описа на Добричкия районен съд. С определение №
2327/28.08.2024 г. по посоченото брачно дело са определени следните
привременни мерки, считано от 28.08.2024г. до изменението им от съда или до
приключване на производството по гр. дело № 2269/2024г. на ДРС с влязъл в
сила акт, а именно: упражняването на родителските права по отношение на
детето М. С. К., ЕГН **********, е предоставено на нейния баща – С. И. К.,
ЕГН **********, при когото е определено местоживеенето на детето на адрес:
гр. Добрич, ул. „К.“ № 54, вх. 3А, ап. 1; определен е следния режим на лични
отношения на майката К. М. П., ЕГН ********** с детето М. С. К., ЕГН
**********, както следва: - всяка първа и трета седмица от месеца, за времето
от 17, 00 часа в петък до 17, 00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката,
като майката следва да взима детето от дома на бащата в гр. Добрич, ул. „К.“
№ 54, вх. 3А, ап. 1 и да го връща там; майката е осъдена да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 233,25 лева.
По гр. дело № 2465/2024 г. е издадена заповед за незабавна защита от
09.08.2024г. със следните мерки: ответницата К. П. е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетната
си дъщеря М. С. К., ЕГН **********, временното местоживеене на детето е
определено при родителя, който не е извършил насилието С. И. К., на адрес
.гр. Добрич, ж.к. 6 „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап. 18 . Молителката е представила
декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По делото не е спорно, че ответницата е
била извън страната в периода 26.06.2024г. - 03.08.2024 г.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на водените от тях свидетели. Първият свидетел Й. Р. И. /без родство
със страните/, воден от молителката, пояснява, че е приятел със С. К.. През м.
юли 2024 г. гостувал на своя приятелка Р. Г.. Свидетелят присъствал на
проведен разговор на Г. с М. с видео-чат. Р. попитала детето защо цялото е в
пъпки, които свидетелят също забелязал. По време на разговора М. била в
една стая с дядо си, който лежал на леглото чисто гол. Пояснява, че Р. се
обадила на М., защото разбрала, че майката е в И.. Според свидетеля пъпките
по лицето на детето били поради липсата на хигиена. Р. Г. Г. /без родство със
страните/, водена от молителката, решила да се обади по „Месинджър“ с
видео-чат на М., за да види как е детето, то имало пъпки на лицето, които
6
приличали на шарка.
По време на разговора на Г. присъствал и св. Й. Р. И., който забелязал, че
М. стои в една стая (компютърът на детето бил в стаята, където било леглото
на възрастния човек) с дядо си, който бил гол. Детето прекъснало разговора,
след което свидетелката споделила за случилото се с друга нейна приятелка,
която се обадила на С. К.. Г. си спомня, че няколкократно е приканвала
родителите на М. да преместят компютъра й в хола. Два месеца преди да
замине за И. К. П. споделила на свидетелката, че баща й (на ответницата) я е
одрал, дърпал я, защото искал да излиза. Свидетелката видяла, че ответницата
е одрана. Друг случай се описва, при който Г. чула как К. се развикала по
телефона на баща си да не посяга на детето.
Н. С. Ш. /без родство със страните/, водена от ответницата, споделя, че
бащата на К. П. е болен от около две години, като К. и брат й се грижили за
него. След раздялата на родителите на М., С. живеел в гараж без баня и
тоалетна. Свидетелката е посещавала дома на К., като условията за живеене в
него били нормални. С. често обиждал К., не й давал пари за М..
П. М. П. /брат на ответницата/ споделя, че заедно с К. се редували да
гледат болния си баща, който живеел на адрес: гр. Добрич, ж.к. „Б.“, бл. 30, вх.
Б, ап. 10, а свидетелят живеел в същия вход, но на горния етаж в апартамент
15. Лятото на 2024 г. К. заминала в И. за един месец, за да изкара пари.
Двамата се разбрали той да се грижи за баща им и за М.. Детето нямало
ангажимент да чисти и да обслужва дядо си. Понякога му носела вода и храна.
Детето решавало в кой апартамент да спи. Баща му не бил агресивен.
Компютърът на детето бил в стаята на дядото, тъй като в хола нямало място,
поради поставения огромен аквариум на С.. Когато последният разбрал, че К.
е в чужбина, взел М. със себе си, като свидетелят помогнал да вземе
компютъра на детето. Когото дошъл С. при баща си, стаята, в който той е
настанен била в нормално състояние – не е имало следи от мръсотия или
зацапвания, така както е изобразено на представените по делото три броя
снимки, изготвени и представени от С. К..
По делото е представен социален доклад с изх. № ПР/Д-
ТХ/**/16.08.2024 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Добрич, според който основните грижи за детето М. К. са полагани от нейната
майка. Майката е осигурявала здравните и физическите потребности на
7
детето, безопасна среда за живот в дома, в който се отглеждала малолетната
М., поддържала е позитивна връзка на детето с неговия баща, след раздялата
на родителите, както и с другите роднините на детето по бащина и по майчина
линия. По данни от класния ръководител на М. майката е подпомагала
образованите на детето, като е посещавала родителските срещи и е
осигурявала нужните учебни помагала. Детето било старателен ученик,
справяло се с учебния материал.
На 29.07.2024 г. социални работници от Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Добрич посетили адреса на
местоживеене на К. П., а именно: гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап.
10, като същата не е намерена на адреса. По информация от съсед П. се
намира в чужбина, а живеещият в апартамента възрастен човек е „болен на
легло“.
На 06.08.2024 г. социален работник е посетил жилището на С. К.,
находящо се в гр. Добрич, ул. „К.“ № 54, вх. 3А, ап. 1, като е проведен
разговор с бащата и с детето М.. К. споделил, че в началото на м. юли 2024 г.
отишъл в жилището на К. П., за да се види с дъщеря си. Установил, че детето е
само с дядо си, който бил с психични проблеми. На **** г. К. отново посетил
същия адрес (гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап. 10) като майката на
М. отново отсъствала, както и при посещението в началото на м. юли, детето
пак било оставено само да се грижи за дядо си, а възрастният мъж бил гол.
Детето споделило на баща си, че вуйчо й (св. П. П.) посещавал два-три пъти на
ден жилището, за да храни дядо й. На същата дата (**** г.) М. заживяла в дома
на своя баща, находящ се на посочения по-горе адрес.
На 08.08.2024 г. К. П. посетила Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Добрич като информирала служителите, че на
25.06.2024 г. напуснала Република България като се установила в К. И., за да
работи в земеделския сектор. Била принудена да стори това поради липсата на
парични средства за детето, тъй като бащата не осигурявал финансова
подкрепа за издръжката и отглеждането на М..
На 09.08.2024 г. служители на ОЗД при ДСП гр. Добрич провели среща
с М. К., на която детето споделило, че семейството й пребивавало в жилището,
находящо се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап. 10, където се
грижили за нейния дядо. След раздялата на раздялата на родителите си баща й
8
давал всяка седмица „джобни пари“ от 25 лв. По данни на малолетната след
като майка й заминала за И. вуйчо й посещавал жилището 2-3 пъти на ден, за
да храни баща си, без да остава да спи в жилището (ап. 10). М. оставала само с
дядо си, като сама приготвяла храната си, перяла дрехите си, като имала
задължение да дава вода на дядо си. Майката на детето му оставила пари, като
покупките извършвал вуйчото на М.. Същата ходела на гости в дома на вуйчо
си (ап. 15), но не оставала да преспива там.
На 13.08.2024 г. представителите на ДСП гр. Добрич са посетили двата
адреса, посочени като местоживеене на К. П., а именно: гр. Добрич, ж.к. „Б.“
бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап. 10 и гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 5, ап. 15.
Констатирано е, че възрастният човек – дядото на М. по майчина линия, живее
в жилището на четвъртия етаж, ап. 10, като и в двете жилища са констатирани
добри хигиенно-битови условия.
При изслушването си, в присъствието на социален работник, М.
споделя, че живее с баща си в близост до училище „Л. К.“ и се чувства добре.
Пояснява, че от няколко месеца живее с баща си, а преди това е живяла с
майка си. През лятото, за един - два месеца майка й била И.. Детето останало
един месец само с дято си. Грижило се за него. Вуйчо му, който живеел на
горния етаж, идвал при тях. М. спяла в апартамента с дядо си, а вуйчо й - на
горния етаж. Когато баща й разбрал, я взел при себе си. Детето споделя, че
майка му не му разрешила да каже на баща си, че е само с дядо си.
Според отправеното до съда искане налице са актове на извършено
домашно психическо насилие от страна на майката К. М. П. спрямо
малолетната й дъщеря М. С. К., изразяващи с в оставяне на **** г. на
посоченото дете само, без надзор с психично болния й дядо по майчина линия,
и заставяне на детето да се грижи за него, както и, че в периода 03.07.2024г. -
**** г. К. М. П. забранила на М. С. К. да се обажда на своя баща С. И. К. и да
го информира, че П. е в чужбина.
Молбата до съда е подадена на 08.08.2024 г., т.е. в рамките на
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Доколкото страните са съпрузи и
имат общо дете, то ответницата П. е лице, попадащо съответно в кръга на
посочените в чл. 3, т. 4 от ЗЗДН, респ. последната притежава материално -
правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане.
9
Молбата за защита е подадена от пострадалото лице съгласно чл. 8, т. 2
от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. Ответницата притежават материално - правна
легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. С
оглед изложеното молбата се явява процесуално допустима. Обстоятелствата,
които се излагат в приложената към молбата декларация, могат да бъдат
квалифицирани като такива по чл. 2 от ЗЗДН.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Целта на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/
на домашно насилие, като съдът следва да преценява единствено конкретния
случай. Съобразно общите правила в ГПК, приложими и в производствата по
ЗЗДН, доказателствената тежест е на молителя да установи обстоятелствата,
на които се основа молбата. Обстоятелствата, които се излагат в молбата, са
квалифицирани като такива по чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие.
Твърденията са за извършено домашно психическо и физическо насилие от
лице, намиращо се с пострадалия в определена от закона връзка. По смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на психическо и/или физическо
насилие, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка. Законът осигурява възможност за защита на всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от намиращо се с него в семейна
и родствена връзка.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъдат установени осъществени спрямо молителите актове на домашно
насилие, от страна на ответника, на посочените в молбата дати. Във връзка с
твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане са само
актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на л. живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2
10
от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място,
начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на
молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да
бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие
следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между
страните, техните физически и психически особености и съответните следи,
останали в съзнанието на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по
молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съгласно процесуалното правило на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в
производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по ГПК. Според чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН
доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и: 1.
протоколите, докладите, оценката на риска и други актове, издадени от
дирекциите „Социално подпомагане“ от Министерството на вътрешните
работи, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; 2.
документите, издадени от доставчици на специализирани услуги за защита от
домашното насилие; 3. декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН гласи, когато няма други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение и в случай на липси на други доказателства, съдът
следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
11
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание като посочване на датата, мястото и времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от страна на ответника, че е извършил акт на
домашно насилие, в негова тежест е да проведе насрещно доказване, което да
обори изложеното в декларацията и да разколебае доказателствената й сила.
От информацията, съдържаща се в нарочната декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН и от събраните по делото доказателства, се налага извода за преживян от
М. С. К. стрес, емоционално разстройство, несигурност, като източникът на
това смущение е било поведението на нейната майка, изразяващо се в
оставянето на малолетната си дъщеря за времето от 26.06.2024 г. до 03.08.2024
г., когато ответницата е отсъствала от страната и е пребивала в чужбина – К.
И., без постоянен надзор на пълнолетен възрастен близък родственик, през
което време детето М. е била натоварена да полага грижи за своя болен и
неподвижен дядо по майчина линия, включително и детето да нощува само
заедно със своя дядо в жилище, находящо се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл.
30, вх. Б, ет. 4, ап. 10. Всички тези действия, включително и неимформирането
на бащата за отсъствието на майката от страната за посочения период, в своята
съвкупност и с оглед на резултата може да бъде възприето именно като
проявна форма на психическо насилие.
С. И. К., в качеството му на баща и законен представител на детето М. С.
К., е ангажирал допустими, относими и необходими доказателства, като е
представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от които доказателства може
да се обоснове извод, че на посочената в молбата дата, ответницата е
осъществила спрямо детето акт на домашно физическо насилие по чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН.
Според трайната съдебна практика на ВКС съдът следва да извърши
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които носят информация относно релевантните по делото
факти и доколко свидетелите имат преки впечатления от събитията, за които
свидетелства. В този смисъл може да се приеме, че районният съд е отчел
евентуалната заинтересованост на част от свидетелите, като е коментирал
липсата на съдържащи се вътрешни противоречия в показанията на някои от
тях, с което не е допуснал нарушение на чл. 172 от ГПК, след извършена
съпоставка с всички останали значими обстоятелства, установени с другите
12
доказателства по делото. С оглед на изложените обстоятелства районният съд
правилно е преценил, че през периода от 26.06.2024 г. до 03.08.2024 г., и в
частност на **** г., по отношение на М. С. К. е бил осъществен акт на
емоционално домашно насилие,
В доказателствена тежест на ответницата при направеното от нейна
страна оспорване /което в случая е сторено бланкетно и общо/, че не е
извършила актовете на домашно насилие, предмет на съдебното производство,
е последната да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната
доказателствена сила, а в случая и на останалите обсъдени доказателства,
представени от молителката.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че може да се
формира стабилен извод относно наличието на актове на домашно насилие,
осъществени от К. М. на посочените дати по описания в молба начин, чрез
оставяне на малолетната (към процесния период) М. сама, без надзор, и чрез
отправяне на забрана към нея да уведомява баща си, че К. М. й е в чужбина,
съответно че тя е сама. Декларацията на пострадалото лице следва да бъде
изцяло кредитирана, защото съдържа всички индивидуализиращи признаци на
актовете на домашно насилие и защото изложеното в нея е потвърдено от
разпитаните по делото свидетели. Ответницата не е ангажирала доказателства,
които да оборят доказателствения ефект на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Следва да се заключи, че тя не е провела успешно насрещно доказване
на твърденията си, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията
и разколебаване на нейната доказателствена сила. За времето, през което
ответницата е била в чужбина, същата е следвало да прояви отговорно
отношение и да повери грижите за М. на близък отговорен пълнолетен
родственик – обстоятелството, че К. М. П. имала уговорка със своя брат /св. П.
М. П./ да се грижи за детето М., дори и да се приеме за доказан този факт, не е
удовлетворително да се обоснова категоричен извод, че ответницата е
обезпечила в рамките на своето отсъствие от страната осигуряването на
адекватни, перманентни и всеобхватни грижи за малолетната си дъщеря.
Достатъчно е да се посочи в тази връзка, че през обсъждания период от време
малолетното дете М. е нощувало само в жилището с болен, възрастен
(вероятно с психично заболяване) мъж, за който има данни в определен период
от време да е бил без дрехи. При условие, че вуйчото на детето /св. П. П./ е
13
имал ангажимента да полага грижи за М. е следвало тя да нощува в
жилището, което той обитава / с адрес: гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 5,
ап. 15/.
На следващо място на детето са били вменени и определени задължения:
да дава вода на своя дядо и да изхвърля урината му (според изнесените данни
от изслушването на детето по реда на чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на
детето в о.с.з. на 28.10.2024 г.). Също така М. е следвало да полага грижи се за
своята хигиена и бит – детето само е перяло своите дрехи и си е приготвяло
храна си (съобразно доклада на социалните работници, извършили
съответното проучване).
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В случая са установени извършени актове на психическо
насилие, чийто интензитет не е висок. Касае се за проява от страна на
ответницата, съществена в контекста на развиващи се конфликтни отношения
в семейството.
Съдът счита, че в случая съответна на деянието се явява единствено
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие“. Постановяването на друга
мярка не би било оправдано, с оглед обстоятелствата по делото, а и не би било
съответно на обществената опасност на актовете на домашно насилие.
Поради изложените от въззивния съд съображения от фактическа и
правна страна, и доколкото изводите на настоящия състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, във връзка
с чл. 271 от ГПК, обжалваното решение на Районен съд - Добрич, следва да
бъде потвърдено, като правилно и обосновано от събраните доказателства. В
допълнение съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които
препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Относно отговорността за разноски:
Доказаният размер на претърпените от въззиваемата страна разноски
14
под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на 600 лв. –
адвокатско възнаграждение, изплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие № 3265/12.03.2025 г., серия Д № **********, приложен на лист
34-ти от делото на ДОС.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 994/28.11.2024 г. на Районен съд – Добрич
по гр. дело № 2465/2024 г.
ОСЪЖДА К. М. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Б.“, бл. 30, вх.
Б, ап. 15 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. К. с ЕГН **********, със съгласието на
нейния баща и законен представител С. И. К. с ЕГН **********, и двамата от
гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап. 18, сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15