Решение по дело №2103/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 88
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20191520102103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

88

гр.Кюстендил,30.01.2020 год.

                            В   И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебния секретар         ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр. д. № 2103/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В.Й.М., ЕГН ********** и В.В.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес-***, чрез адвокат Е.Й. ***, са предявили против ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес-пл. “Велбъжд“ №1, искове да бъде осъдена последната да заплати на първия от ищците обезщетение от 1000.00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживени силен стрес, уплаха, психически болки и страдания в резултат на преживяно ПТП на 29.07.2018 год. в гр. Кюстендил, причина за което е неизпълнение на законово изискване на чл.31 от ЗП от страна на ответната Община, ведно със законната лихва върху същата, считано от 29.07.2018 год. до окончателното й изплащане, а на втория - сумата от 97.00-деветдесет и седем лева /срвн.пр.определение от 22.01.2020 г./,представляваща обезщетение за причинените на същия от ПТП  повреди, изразяващи  се в разходите за подмяна и монтаж на две автомобилни гуми на л.а марка „Сузуки“, модел „Алто“ с ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2018 год. до окончателното изплащане. Процесуалният представител на ищците моли за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.36, ал.1 ЗА.

 

В срока по чл.131 ГПК в съда е постъпил отговор на исковата молба от Кмета на Община Кюстендил, съгласно който предявените искове са допустими, но неоснователни, оспорват се фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, поради което се моли за отхвърлянето й, а при условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вреди от ищците, съответно за прекомерност на част от исковата претенция. Ответникът прави доказателствени искания.

     КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

 

      На 29.07.2018 год. ищецът В.М. управлявал л.а. марка „Сузуки“, модел „Алто“, с ******, собственост, видно от контролния талон /л.10/ на ищеца В.М.,*** в посока към с. Лозно, когато преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на която автомобилът спукал двете десни гуми-предна и задна. Ищецът В.М. се обадил на органите на КАТ, както и на св. Г. М., когото помолил за помощ. Свидетелят М. отишъл на място и се убедил лично за съществуването на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, като помогнал на полицейските служители да измерят същата. Свидетелят В.В. - служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил, констатирайки наличието на дупката и повредите по  автомобила - спукани десни гуми на същия, съставил на място протокол за ПТП № 1583778 /л.8/. Против ищеца В.М. бил изготвен и АУАН за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което силно го притеснило, защото споделил пред св. Младенов, че от една страна са нанесени повреди на автомобила на сина му, а от втора - без да е виновен няма да може да управлява лек автомобил, тъй като с изготвянето на АУАН временно било иззеето и свидетелството му за правоуправление. Установява се от Наказателно постановление  № 18-1139-001243/09.08.2018 год./л.7/, изд. от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, че на В.М. за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП - поради това, че не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия /мокър асфалт/ на кръстовището, образувано от пресичането на улиците „Чаталджа“ и ул.“20-и април“ е преминал през дупка с размери 90 х 140 см., същата необезопасена, вследствие на което спукал двете гуми, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон да движение по пътищата му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200-двеста лева, като видно от решение № 240/03.10.2019 год./л.6/ на АС-Кюстендил по КНАХД № 146/2019 год. е това, че горното било отменено като незаконосъобразно. Според свидетеля М. се наложило неколкократно да вози ищеца В.М. до административната сграда на КАТ в гр. Кюстендил във връзка с временното отнемане на СУМПС, за което последният се притеснявал и изживявал негативни емоции, тъй като не се чувствал виновен за случилото се, което му състояние продължило повече от един месец.

Според експ. З - ние вх. №28786/27.12.2019 год. /л.33/,изп.от в.л. инж. Н.В., механизмът на ПТП е идентичен с този, описан в ИМ, щетите по лекия автомобил, който е бил технически изправен по времеизвършване на ПТП, са сведени до спуканите две десни предна и задна гуми,спукването не е резултат на износеност или изхабеност на гумите, нанесените вреди са на стойност 97.00 лв., налице е причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите имуществени вреди, настъпването на ПТП е било преодолимо, ако е бил поставен пътен знак А12 на разстояние между 50 до 100 м. от дупката, а такъв е липсвал, скоростта на движение на автомобила е била 45 км/час и същата е била съобразена с пътните условия, доколкото е липсвал горният знак.

      Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

      Съобразявайки горното съдът счете, че искът за имуществени вреди е основателен за пълният му размер, а този за неимуществени-за размер от 500.00 лв., за който ще се уважи, а за разликата ще се отхвърли.Мотивите на съда са следните:

При горната фактическа обстановка спорът по делото по иска срещу общината с правно основание чл. 49 ЗЗД се концентрира върху това дали е  доказан механизмът на ПТП - попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС,както и до неимуществени вреди за водача на МПС, за които се претендира обезщетение.

Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищецът се позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП,показанията на свидетелите и приетата единична автотехническа експертиза, както и на показанията на цитирания по-горе свидетел Георги Младенов, пристегнал на място след катастрофата и помогнал на ищеца В.М. да намери резервни гуми, за да се придвижи автомобила на собствен ход, както и на полицейските служители за установяване на обстоятелства, свързани с ПТП, конкретно при установяване размерите на дупката.Съставения по делото протокол за ПТП не е съставен само по данни на водача на увреденото МПС, тъй като от съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията непосредствено след инцидента. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор "не".

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр.  чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата /и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

По делото представеният протокол за ПТП от 29.07.2018 год. е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.Част от констатациите по протокола се покриват и със свидетелските показания на св. Г. М.. Въз основа на установените в протокола за ПТП обстоятелства, вещото лице е дало заключение, че вредите, нанесени на автомобила, е възможно да са причинени вследствие на попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка при движението му на 29.07.2018 год. по посочената улица в гр. Кюстендил, като стойността на имуществените вреди - стойността на двете гуми, поставени в дясната част на автомобила, възлиза на сумата от 97.00 лв., за колкото е предявен искът за имуществени вреди. Налага се изводът, че имуществените вреди са причинени в резултат на реализираното ПТП - спукване гуми при преминаване през необезопасена и необозначена дупка на платното за движение. Съдът не намира за основателно възражението за съпричиняване на  ПТП от водача му, поради несъобразена скорост, тъй като наложеното с издаване на наказателно постановление административно наказание на ищеца В.М. за такова нарушение е отменено по съдебен път. Съдът не намира подкрепа в доказателствата по делото, че скоростта на автомобила е била несъобразена с оглед пътните условия. Установената по делото скорост от 45 км/част във всички случай е позволената от закона /ЗДвПътищата/ за населено място,спорно е дали е била съобразена. Ищецът В.М. е управлявал автомобилът по улица в гр.Кюстендил /“Чаталджа“/, след паднал дъжд и при наличието на мокра пътна настилка и локви по пътя. Пътната обстановка –локви по пътя след паднал дъжд е изисквала по-голямо внимание при управлението на МПС, съответно и избирането на по-ниска скорост на движение,което обаче само по себе си не би му дало възможност да предотврати ПТП, поради изложеното по-долу.

 Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Кюстендил е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в града, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е ответната Община, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.Според експертното заключение на инж.В., прието като обективно,безпристрастно и неоспорено от страните, ответната Община е следвало да постави обезопасителен знак на разстояние между между 50 до 100 м. преди необезопасената дупка в пътното платно, което си задължение тя не е изпълнила,поради което и съобразено с горното водачът на МПС не е имало начин да избегне и предодврати ПТП и избраната от него скорост за движение е била съобразена с пътните условия.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно. Затова направените в тази насока съждения са само в сферата на догадките и не са подкрепени с никакви доказателства.

Доколкото въз основа на протокола за ПТП, приетата автотехническа експертиза и свидетелските показания е доказан механизма на ПТП, противоправното бездействие на служители на общината - неотстранили, съответно необезопасили дупка върху общинския път, наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в действителен размер, установен от вещото лице, за вредата по автобила на ищеца следва да отговаря ответника, заедно с обезщетението за забава в размер на законната лихва от увреждането до предявяване на иска.

 

Съдът счита, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от ищеца В.М. е основателен за сумата от 500.00 лева, като до пълния предявен размер от 1000 лева същият ще бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съображенията на съда за това са следните: с оглед съвкупната преценка на приложения по делото доказателствен материал, и както бе установено, предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране  отговорността на ответната община в качеството й на юридическо лице, са налични. Несъмнено общината отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и /в случая/ бездействията на своите служители или на други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. В конкретния казус претендираните от единия от ищците неимуществени вреди, се намират в причинно-следствена връзка с неизпълненото законово задължение на служители на ответника да стопанисват и по-конкретно - да поддържат в изправно състояние улиците в гр. Кюстендил, както и да сигнализират препятствия по тях. Виновното поведение на служителите на ответника е проявено под формата на небрежност, която е могла да бъде избегната, ако би била положена дължимата грижа. Това е което обосновава дължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Досежно размера на същото: неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения и др. В конкретиката на казуса, от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Г. Младенов, които съдът възприема като логични, последователни и безпротиворечиви, се установи, че ищецът В.М., като резултат от претърпяното пътнотранспортно произшествие, изпитал силни тревога и притеснение, дължащи се от една страна на обстоятелството, че управляваният от него автомобил не е негова собственост, а на сина му, който щял да му се кара, и от друга – на неоснователно воденото срещу него административнонаказателно производство, чийто резултат е, наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 - двеста лева, както и временното отнемане на СУМПС, които наказания впоследствие, по данни от делото, се установи, че са били отменени по надлежния ред като незаконосъобразни. Ищецът не се чувствал виновен за инцидента, което довело до негативна промяна на общото му психическо състояние, безпокойство и стрес, които градирали като му попречили да ходи и на работа за известно време докато се възстанови. Притесненията му, както и негативните преживявания, които изпитал, продължили повече от месец. Отделно, неудобство за него представлявало и обстоятелството, че поради отнемането на СУМПС същият с оглед придвижването си, вкл. до КАТ във връзка с процесното ПТП, бил зависим от други лица. От друга страна, за редуциране претендирания размер на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че липсват данни по делото за причинени травматични увреждания на водача на МПС и настоящ ищец. В тази връзка не се установи същият да е бил в състояние на нетрудоспособност; периодът на възстановяване от причинените уплаха и безпокойство не е дълъг като към настоящия момент обичайният негов начин на живот се е възстановил напълно, в т.ч. и чрез отмяната по надлежния ред на предприетите спрямо него административнонаказателни мерки, изразяващи се в налагане на наказание „Глоба“ и временно лишаване от СУМПС, за които е установено, че са предприети незаконосъобразно. Липсват и данни в хода на възстановяването да са настъпили каквито и да било усложнения, като понастоящем съдът счита, че неврологичният статус на ищеца е в норма. Така, съдът като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характера на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, счита, че за уплахата, притесненията и цялостният дискомфорт, причинени на ищеца в резултат на процесното ПТП, както и с оглед общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, последният следва да бъде определен на 500 лв. По отношение направеното възражение за съпричиняване, важи изложеното от съда по-горе.

 

По разноските:

 

По делото ищецът В.М. е сторил разноски за държавна такса от 50.00 лв. и същата сума за вещо лице, или общо разноски от 100.00 лв., която сума съдът ще осъди ответникa да му заплати.Такъв размер разноски,а именно 100.00 лв.е сторил и ищецът В.М. по предявения от него иск, който съдът уважава за 50 %, поради което такъв процент, или конкретно сумата от 50.00 лв. ще му бъдат присъдени.

На ответната Община се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, или сумата от   50.00 лв., представляваща платеното възнаграждение на вещото лице инж. В.. Процесуалният представител на всеки един от ищците е сторил претенция да бъде осъдена ответната Община да му заплати възнаграждение за осъщественото при усл. на чл. 38 ал. 2 от ЗА процесуално представителство на всеки един от ищците.Това искане е основателно, като съдът ще му присъди разноски съобразно уважените напълно и частично искови претенции. Адвокатското възнагражедние се определя по реда на Наредба № 1/2004 год. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата при цена на иска до 1000.00-хиляда лева, минималното възнаграждение е в размер на 300.00 лева.

 

Водим от горното и на осн.чл.49 ЗЗД,съдът,

 

                              Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1 да заплати на В.Й.М., ЕГН **********,*** сумата от 500.00лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени негативни емоции, стрес, уплаха, психически болки и страдания в резултат на ПТП, възникнало на 29.07.2018г.,  в гр. Кюстендил, на ул. „Чаталджа“, при управление на МПС  марка „Сузуки“, модел „Алто“ с *********, собственост на В.В.М., ЕГН **********, управляван от В.Й.М., ЕГН **********,***, по ул. „Чаталджа“, в посока към с. Лозно при преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като за сумата от 500.00 лв., представляваща разликата между уважената част на иска до пълния му предявен размер за сумата от 1000.00 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1 да заплати на В.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 97.00 /деветдесет и седем/лева, представляваща обезщетение за причинените на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Алто“ с ДК№ КН2202ВР, собственост на ищеца, имуществени вреди - спукани две гуми от дясната страна на този автомобил, причинени от ПТП, възникнало на ул. „Чаталджа“, при управлението на автомобила от В.Й.М., ЕГН ********** *** в посока към с. Лозно   и преминаването през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1  да заплати на В.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1  да заплати на В.Й.М., ЕГН **********,*** сумата от 50.00 /петдесет лева/ представляваща разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1   да заплати на адв. Е.Й. ***, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300.00 лева /триста лева/, за осъщественото процесуално представителство на В.Й.М., ЕГН **********,***, адрес - пл. “Велбъжд“ №1   да заплати на адв. Е.Й. ***, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300.00 лева /триста лева/, за осъщественото процесуално представителство на В.В.М., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА В.Й.М., ЕГН **********,*** да заплати на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес-пл.“Велбъжд“ №1 сумата от  50,00 /петдесет лева/, представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото съобразно отхвърлената част от исковата претенция на ищеца В.Й.М., с посочени по-горе данни.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: