Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 104

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 135 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 18-0344-000617 от 18.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник група към ОДМВР София, РУ- Сливница, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева и в размер на 10,00 (десет) лева, за това, че на 10.07.2018 г., около 06.20 часа, в гр. Б., на ул. „Р.К.“, като водач на лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, рег. № ********, собственост на Н.Б.С., ЕГН **********, с посока на движение към бул. „Е.“, управлява лекия автомобил, който е технически неизправен- десен фар не работи на къса светлина и не неоси контролен талон към СУМПС, с което виновно извършила: 1. Движи се с незначителна техническа неизправност на ППС- нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2. Не носи контролния талон към свидетелството за управление- нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление административно и процесуално недопустимо, тъй като обжалвания от жалбоподателката АУАН № 642/10.07.2018 г. е на етап на образувана пр.пр. от прокурор С.при РП- гр. К.. С оглед на горното се иска съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В последното проведено публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпило писмено становище, с което подробно аргументира доводи за извършено спрямо нея психологическо насилие с цел рекет от страна на контролните органи. Моли наказателното постановление да бъде анулирано, като служителите М. и С. бъдат подведени под наказателна отговорност, а разходите в производството бъдат присъдени на въззиваемата страна- РУ- Сливница.

 Въззиваемата страна- РУ МВР- Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (22.02.2019 г., видно от разписката, а жалбата е подадена на същата дата), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 10.07.2018 г., около 6.00 часа, жалбоподателката Б.Н.С., която работела като охранител в индустриалната зона на гр. Б., приключила смяната си, натоварила багажа си в лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, рег. № ********, собственост на Н.Б.С., ЕГН **********, и привела автомобила в работен режим, като и двата фара на автомобила били технически изправни. След това жалбоподателката се отправила към дома си в гр. П..

На същата дата, около 6.20 часа, на смяна били свидетелите А.Л.М.- мл. автоконтрольор при РУ- Сливница, и М.В.С.-***, които изпълнявали служебните си задължения по контрол движението по пътищата по ул. „Р.К.“.

Жалбоподателката С. се движела с управлявания от нея лек автомобил от индустриалната зона на гр. Б. към бул. „Е.“, когато свидетелят М. я забелязал и й подал сигнал да спре със стоп палка, тъй като забелязал техническа неизправност, а именно- десният фар на управлявания от жалбоподателката автомобил не работел. Жалбоподателката спряла след около 10-15 метра, след което свидетелят М. се насочил към нея заедно със свидетеля С.. Свидетелят М. поискал за проверка документите на жалбоподателката, като тя му представила всички документи, с изключение на контролния талон към СУМПС.

За констатираните нарушения свидетелят А.Л.М.- мл. автоконтрольор при РУ- Сливница, в присъствието на свидетеля очевидец- М.В.С., съставил на жалбоподателката АУАН № 642/10.07.2018 г. за това, че на 10.07.2018 г., около 06.20 часа, в гр. Б., на ул. „Р.К.“, като водач на лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, рег. № ********, собственост на Н.Б.С., ЕГН **********, с посока на движение към бул. „Е.“, управлява лекия автомобил, който е технически неизправен- десен фар не работи на къса светлина и не неоси контролен талон към СУМПС, с което виновно нарушила чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

При идентичност на фактическата обстановка Е.С.С.- началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, издал атакуваното наказателно постановление № 18-0344-000617 от 18.07.2018 г., с което на жалбоподателката за нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, били наложени на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП административни наказания „Глоба” съответно в размер на 50,00 (петдесет) лева и в размер на 10,00 (десет) лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Л.М. и М.В.С. и частично обясненията на жалбоподателката С., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 642/10.07.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на Вътрешните работи за преназначаване на Е.С.С., акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г. на Е.С.С., Заповед № 517з-1403/10.05.2016 г. на директора на ОДМВР- София за преназначаване на А.Л.М., акт за встъпване в длъжност от 17.05.2016 г, на А.Л.М., информационна карта за дейността н наряда № 231120 от 09.07.2018 г., часови график за работа на нарядите от ПК-АП-200 при РУ – Сливница, извлечение от ежедневна ведомост на личния състав от ОП и КАТ при РУ- Сливница, започната на 06.07.2018 г., завършена на 23.08.2018 г.,  и справка за нарушител/водач. Останалите писмени доказателства касаят твърдения на жалбоподателката за злоупотреба със служебното положение на свидетелите полицейски служители, във връзка с които понастоящем е постановена проверка по реда на ЗСВ от прокурор при РП- К., която не е приключила, с оглед което се явява недопустимо същите да бъдат обсъждани от съда при произнасянето му по атакуваното наказателно постановление. Наред с това тези материали по същество представляват свидетелски показания в писмена форма, респ. обяснения на жалбоподателката също в писмена форма, които са недопустими доказателствени средства съобразно разпоредбите на НПК, касаещи доказването в наказателния процес, към които препраща и чл. 84 ЗАНН.

 

 

 

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели полицейски служители, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че същите изложиха подробно, логично и непротиворечиво възприетите от тях факти. Съдът, при изграждане на изводите си, се позова частично и на обясненията на жалбоподателката, като отчете тяхната двойствена природа- от една страна доказателствено средство, а друга- средство за защита. В този смисъл и доколкото обясненията на жалбоподателката в частта относно случилото се преди проверката не се оборват от останалия събран в хода на делото доказателствен материал вкл. показанията на свидетелите М. и С., съдът даде вяра на заявеното от жалбоподателката, че при тръгването й към дома й фаровете са работели, но не даде вяра на показанията й в частта относно обстоятелството, че десният фар е работел при спирането й и неоснователно й е бил съставен АУАН. Няма основание за съда приеме, че свидетелите полицейски служители имат интерес от това да изопачат фактите по делото, доколкото за нито един от двамата няма данни да е лично заинтересован от санкционирането на жалбоподателката. Обстоятелството, че същата е подала сигнал срещу тях не изключва тяхната добросъвестност като свидетели още повече, че АУАН е бил съставен преди подаването на сигнала и в него фактите, касаещи извършените от жалбоподателката нарушения, са закрепени ясно и точно и съответстват на заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Съдът приема, че акта за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Както от обясненията на жалбоподателката, в частта, в която съдът им даде вяра, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че жалбоподателката не е знаела, че не работи десният й фар. Безспорно е установено, че е констатирано нарушение и водачът на МПС може да бъде санкциониран. Посоченото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е формално извършено и жалбоподателката може да бъде санкционирана на основание по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДП, който предвижда глоба във фиксиран размер от 50,00 лева. Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл. 101 ЗДвП и чл. 9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство принципно е забранено и осъществяването му представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 ЗДвП и чл. 11 ППЗДвП, обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила.

Неизправността на светлините, по време на движението на автомобила е техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗДвП, тъй като съгласно последната разпоредба-при възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1, букви „г“ и „д“, т. 2, буква „г“, т. 3, букви „а“ и „в“, т. 5, буква „в“, т. 6, буква „е“, буква „ж“ – по време на дъжд или снеговалеж, и буква „м“, т. 7, букви „а“, „в“ и „г“, т. 9, буква „в“, т. 10, буква „в“ и т. 12, буква „в“ (процесната неизправност) през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността, което безспорно не е сторено от жалбоподателката, но и което не е било изискуемото от нея поведение, доколкото няма данни по делото, че видимостта е била намалена, а нарушението е установено през лятно време, рано сутринта, когато навън вече е светло.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е налице, когато придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение. В случая АНО е приел, че е налице незначителна неизправност, като е установено, че не е създаден риск за останалите участници в движението. Но в случая се установява, че нарушението е установено в светлата част на деня при ясно време, с оглед което жалбоподателката е разполагала с възможността да придвижи МПС за отстраняване на неизправността.

На следващо място съдът намира, че не е налице и субективният елемент от състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото не е извършено виновно, тъй като липсва съзнанието, за общественоопасния характер на деянието, а липсва и задължение за жалбоподателката да спира през определен период, за да проверява дали управляваното от нея МПС е с изправни светлини. Т. е. жалбоподателката не е знаела за възникналата повреда, не е могла и не е била длъжна да знае, че повредата е възникнала, доколкото се касае до нарушение, изразяващо се в неизправност на късата светлина на десния фар, която е трудно мислимо да бъде забелязана през светлата част от денонощието. Безспорно се касае за неизправност на десния фар, но в същото време е възможно тази техническа неизправност да възникне при движението на автомобила и за водача е невъзможно своевременно да я установи, тъй като крушката би могла да се повреди непредвидимо във всеки един момент, поради което без доказано наличие на виновно поведение от страна на въззивника, в конкретният случай не би могла да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че е извършено от субективна страна, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Освен всичко гореизложено, в конкретният случай АНО е следвало да прецени и възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съдът намира, че управление на МПС с една несветеща къса светлина, в светлата част на денонощието, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Поради изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Административнонаказващият орган неправилно е наложил административното наказание, тъй като същото се явява несъобразено с целите на административнонаказателната отговорност. От приложената по делото справка за нарушител.водач се установява, че последното наложено на жалбоподателя наказание с влязло в сила наказателно постановление е още от 2013 г. Установеното формално нарушение е извършено за първи път, като всички установени обстоятелства за случая, за който е санкционирана жалбоподателката предпоставят маловажност на случая. От същото не са произлезли каквито и да било вредоносни последици и е нямало опасност да настъпят, тъй като нарушението е извършено през деня, при ясно време. Ако има извършеното нарушение, то е с пълна липса на обществена опасност и наказващият орган е следвало да приеме, че се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иначе казано, е следвало да не налага наказание за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а да предупреди нарушителя устно или писмено, както намери за целесъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващият орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства. Обществената важност на регулираните от ЗДвП обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното действие и на конкретния извършител. В НП не е посочено, обсъждан ли е въпросът дали случаят е маловажен, както и не е посочено ако е прието, че не е, то кои са причините за това. В случая не може да се приеме, че има предварително определени обстоятелства със задължителна сила и да се игнорира или омаловажи задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното действие и на конкретния извършител. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 ЗАНН и чл. 93, т. 9 НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което е санкционирано лицето, следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. В процесният случай в НП не са посочени какви са били съображенията и мотивите на наказващият орган да не приложи посочената привилегия на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Не така стои въпросът обаче с формалното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото изводите на съда относно „липсата на субективната страна“ и „маловажността на случа“ са неотносими към това нарушение. Нарушението е безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна, като същото не се отличава от другите административни нарушения от този вид, а се явява типично такова. В този смисъл съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е била законосъобразно ангажирана, като й е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева, което именно е предвиденото за това нарушение наказание съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По искането за присъждане на сторените от жалбоподателката разноски, съдът намира същото за неоснователно. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда (мотиви към Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.). С оглед на горното искането следва да бъде оставено без уважение, като бъде указано на жалбоподателя, че отговорността на държавата за сторените от него разноски в производството, в който е бил отменен санкционният акт, би могла да се реализира по реда на ЗОДОВ.

Що се отнася до искането служителите М. и С. бъдат подведени под наказателна отговорност, поизнасянето по същото не е от компетентността на съда, разглеждащ жалбата срещу наказателно постановление, поради което съдът не разполага с правомощия да се произнесе по него.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0344-000617 от 18.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник група към ОДМВР София, РУ- Сливница, в частта с която на Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на Б.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: