Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260016/16.2.2022г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети февруари 2022 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 367/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на ***, ЕИК : *********,  с адрес – ***, срещу П.Л.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 79 от ЗЗД и цена от 1461,65 лева главница и 49,51 лева лихви.

Ищецът сочи, че по договор № 119/10.12.2019г. сключен с ОП „***“ ответникът дължал сумата от 1511,16  лева, представляваща 1458,80 лева неплатен наем за ползване на недвижим имот, по договор за наем, за периода 01.05.2020г. – 31.01.2021г., 2,85 лева за разходи свързани с ползване на вещта, за същия периода, 49,51 лева лихва за забава, за периода от падежа на всяко месечно плащане до 09.02.2021г. и законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното плащане. Поради неплащане, ищецът претендира осъждане на ответника да заплати посочените суми и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител поддържа исковата молба, а ответникът не се явява.

Така предявените искове се явяват допустими, разгледани по същество са  частично основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 10.12.2019г., между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот – павилион П2 на ***, за сумата от 162,93 лева месечно/без ДДС/ платими до 15 число на текущият месец – л. 16. Договора бил сключен за срок от пет години, но бил прекратен от ищеца, поради неплащане на уговорения наем, по реда на чл. 26 и 27 от уговорките. За периода, от спиране на плащанията, до прекратяване на договора ответникът дължал сумата от 1458,80 лева наем и 49,51 лева лихва за забава, от падежа на всяко месечно плащане, до предявяване на иска. На 17.06.2021г., дни преди първото по делото заседание, ответникът заплатил на ищеца сумата от 1000 лева, с която според изявления на последния била погасена част от дължимата главница.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо да се налице следните предпоставки – валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки от месеците на исковият период; ищецът, е предоставил на ответника вещ, за временно ползване; че вещта се използва от ответника през исковият период. В случая посочените са налични – с плащането на част от претендираните суми, в хода на производството, ответникът е признал вземанията на ищеца, чийто иск следва да се уважи за сумата от 461,65 лева – наем по договор № 119/10.12.2019г., за периода 01.05.2020г. – 31.01.2021г., а за сумата от 1000 лева следва да се отхвърли, но поради погасяване вземането, с плащане, съобразно избрания от кредитора ред за прихващане на задълженията.   

Искът, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед изхода по главния, е основателен, за сумата от 49,51 лева, определена по реда на чл. 162 от ГПК, законна лихва върху всяко от дължимите месечни наемни плащания, считано от деня следващ определения в договора падеж, съобразно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, до 09.02.2021г..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 208,46 лева – разноски в производството – 108,46 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК : *********,  с адрес – ***, сумата от 461,65 лева, представляваща наем, за периода 01.05.2020г. – 31.01.2021г., по договор за наем № 119/10.12.2019г. на недвижим имот в гр. Шумен, *** – павилион П2, и сумата от 49,51 лева, лихва за забава, върху всяко от дължимите месечни наемни плащания, считано от деня следващ определеният в договора падеж, съобразно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, до 09.02.2021г., в едно със законната лихва върху главницата от 461,65 лева, считано от 09.02.2021г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК : *********,  с адрес – ***, срещу П.Л.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, с правно основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1000 лева, поради погасяване вземането за наем, по договор № 119/10.12.2019г., за недвижим имот в гр. Шумен, *** – павилион П2, с плащане.

 

ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК : *********,  с адрес – ***, сумата от 208,46 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :