Определение по дело №200/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

 

гр.Пловдив, 11.06.2018г.

 

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито заседание на 11.06.2018г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 200 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство на осн.чл.278 във вр. с чл 274, ал.2  ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 4500/21.05.2020, подадена от ОДМВР - Х., чрез гл.юрисконсулт С.С., против Определение № 547/12.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 231/2020г. по описа на ОС - Х., с което въззивното производство е спряно, на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по тълк.д.№ 1/20г. по описа на ВКС, Гражданска колегия. Оплакванията са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на ОС - Х. за продължаване на процесуалните действия.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 4917/01.06.2020г., от насрещната въззиваема страна С.Д.С., ЕГН**********, чрез процесуален представител адв.Т.Н., частната жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за присъждането на разноски.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК на окръжен съд от съдебния район, действащ като въззивна инстанция, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

С обжалваното определение е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по възз.гр.д.№  231/2020г. по описа на ОС - Х., образувано по подадената от ОДМВР - Х. въззивна жалба против Решение № 902/31.12.2019г., постановено по гр.д. № 2561/2019г. по описа на РС -Х., с което се осъжда ОДМВР - Х. да заплати на С.С. сумата1781.36лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за извънреден труд за периода 02.09.2016г.- 02.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото, до приключване на производството по тълк.д.№ 1/2020г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, образувано с Разпореждане от 26.03.2020г. на и.ф. Председател на ВКС, понастоящем висящо, за приемане на тълкувателно решение по въпроса:„При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на М.В.Р. приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за М.В.Р. и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.

Въз основа на оплакването в жалбата и при служебната проверка се констатира, че обжалваното определение е постановено в противоречие с даденото по реда на чл.124 Закона за съдебната власт нормативно, юридически задължително на осн. чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкуване в т.1 Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. В мотивите към т.1 на тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на осн.на чл.292 ГПК вр. чл.229, ал.1, т.7 ГПК, като разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 е неприложима, спирането може да извърши само тричленен състав на ВКС на етапа преди да се вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, а в случаите, когато противоречивата практика е формирана или е станала известна след постановяване на определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване- във втората фаза на касационното производство, най-късно до постановяване на решението по чл.290 ГПК.

Следователно, в случая, въззивният съд не е имал правомощия да спре делото в посочената хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която разпоредба е неприложима.

При несъвпадане с крайните изводи, обжалваното определение за спиране, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от това, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 547/12.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 231/2020г. по описа на ОС - Х., с което въззивното производство е спряно, на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по тълк.д.№ 1/20г. по описа на ВКС, Гражданска колегия и

ВРЪЩА делото на ОС - Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото да се върне на ОС - Х..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: