Решение по дело №31/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2018 г.
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20173530100031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    

 

 103                                                           06.03.2018 г.                          гр. Търговище

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Районен съд - Търговище                                                                Девети състав

На седми февруари                                                                          2018 година

В открито  заседание в следния състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова  

Като разгледа докладваното от  Председателя

Гр. дело  31 по описа за 2017 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е за делба  на останали в наследство земеделски земи, в първа фаза – по допускане на  делбата.

Ищецът - А.А.К., твърди в исковата си молба, че  е син, първата ответница Б.А.М. е дъщеря, втората ответница – Ф.Р.Х., както и И.Р.И. и В.  Р.А. са внуци /деца на  дъщеря му Ф. А.А., поч. на 15.07.2001г./  на общия наследодател  А.А. А., поч. на 08.05.1993г.  С решение № Л / 15.12.1993г. по преписка  № 6685 на ОСЗ-Търговище  е възстановено право на собственост на А.А. А. , съгласно план за земеразделяне в землището на с. Баячево, общ. Търговище на четири земеделски земи: 1. Използв. ливада с площ от 2.002 дка, м. „Без местност“, имот № 006060;  2. Нива с площ от 10.198 дка, м. „Без местност“, имот № 006092;  3. Нива с площ от 34.604 дка, м. „Без местност“, имот № 008044  и   4. Нива с площ от 15.496 дка, м. „Без местност“, имот № 012020, при конкретно посочени граници и съседи.   С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.08.1993г. майката на ищеца и първата ответница,   му прехвърлила на ищеца своята идеална част от  посочените по-горе земеделски земи. След смъртта на майка им   на 08.11.1993г., ищецът  и двете му сестри /първата ответница Б. и майката на  Ф., И. и В.  – Ф./ се разбрали той да ползва 4/6 ид.ч., а за всяка от тях – по 1/6 ид.ч., тъй като той полагал грижи приживе за майка им. От тогава ищецът така е ползвал имотите, владял ги спокойно, като е демонстрирал намерението си, че те са негови и това е било известно на другите наследници, тъй като доброволно се били разбрали. Сега не могат  доброволно да  извършат делба  с останалите наследници.     С нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 09.01.2017г. И. и В. дарили  своите идеални части от четирите ниви на  Ф.И.К. – последната ответница.  Ищецът счита, че освен полагащата му се 1/3 ид.ч. по закон е придобил другата 1/3 ид.ч. въз основа на алеаторния договор и  по давност от 1994г. до момента.   Ищецът моли съдът да допусне делба на въпросните 4 бр. земеделски земи, при квоти:  4/6 ид.ч. за него; 1/6 ид.ч. за Б. ; 1/18 ид.ч. – за Ф.   и  2/18 ид.ч. за Ф.И. К. /на която  И. и В.  са си прехвърлили  собствените ид.части  от по 1/18 ид.ч. /за всеки от тях двамата. Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител –а..***, който поддържа иска  така, както е предявен при посочените квоти. Представени са писмени бележки, както от пълномощника, така и лично от ищеца.

Ответницата - Б.А.М., подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор /лист 73 по делото/, видно от който  няма възражения и е съгласна да се допусне делба при посочените от ищеца квоти. Редовно призована не се яви лично и се представлява в открито заседание от пълномощника – а..***, който подвържа писмения отговор , като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответницата – Ф.Р.Х., редовно уведомена за исковата молба ,   е подала на 21.04.2017г. писмен отговор след изтичане /на 16.02.2017г./ на едномесечния срок по  чл.131 от ГПК /виж лист  104/, видно от който няма възражение за допускане на делбата  при квотите, посочени от ищеца. Редовно призована се явява лично в открито заседание и се присъединява към казаното от а.. Ц..

Ответницата – Ф.И.К. , конституирана  в открито заседание  на 03.05.2017г., на осн. чл.228 ал.3 от ГПК /лист 115 по делото/, редовно уведомена за исковата молба против нея, в  едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, считано от 18.05.2017г. /л.171-172/  подаде писмен отговор,  действаща чрез пълномощник – а.. К. ***.  Прави възражение, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.08.1993г. няма никаква правна стойност; ищецът никога  не е показвал на останалите наследници   и никога не се е позовавал на него, за да иска по-голям дял от  възстановените ниви на прадядото.  Тримата наследници на общия наследодател  А.А. А. /ищецът А.; ответницата  Б. – живее в Турция и Ф.- баба на последната ответница Ф./  се съгласили всеки да получи по 20 дка. по-късно ищецът се разбрал с Б., която е в Турция да ползва и нейните 20 дка. След смъртта на баба Ф. – И. и В. /баща и чичо на последната ответница Ф./  и прехвърлили  техните общо 2/9 ид.ч.  Ищецът никога не е ползвал повече от неговата 1/3 ид.ч. от  наследствените ниви на прадядо и на ответницата Ф.. Искането за делба при посочените от ищеца квоти е неоснователно.  Редовно призована  последната ответница не се яви и в открито заседание се представлява от а.. К.. Представена е писмена защита от пълномощника, с която се поддържа искането при допускане на делбата да се съобрази, че тя е собственик на 2/9 ид.ч. и че  ищецът не е придобил по давност  повече от   наследената по закон 1/3 ид.част от съсобствените земеделски земи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото писмени  доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

            Видно от удостоверение за наследници изх.№ 9901/01.09.2016г., изд. от Община Търговище, общият наследодател А.А. А., род. 1917г.  и  починал на 08.05.1993г. е оставил след смъртта си следните законни наследници: 1. Ю.А. А.а-съпруга, която е починала точно 6 месеца след него - на 08.11.1993г.;     2. Б.А.М. – дъщеря /първата ответница/,  3. А.А.К.-син /ищецът/,4. Ф. А.А., дъщеря, поч. на 15.07.2001г. , която от своя страна има трима законни наследници: 4.1. Ф.Р.Х.-дъщеря/втората ответница/; 4.2.И.Р.И.-син и 4.3. В.Р.А. – син. Последните двама са праводатели на Ф.И.К. /третата ответница/, която е дъщеря на И.Р.И..     С  решение № Л от 15.12.1993г. по преписка № 6685 ,   Общинска служба по земеделие /ОСЗ/-Търговище,  възстановява  правото на собственост на А.А. ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Баячево, общ. Търговище, както следва: 1. Използв. ливада от 2.002 дка, м. „Без местност“, имот № 006060 по плана за земеразделяне;  2. Нива от 10.198 дка , м. „Без местност“, имот № 006092 по ПЗ;  3. Нива от 34.604 дка, м. „Без местност“, имот № 008044 по ПЗ  и 4. Нива от 15.496 дка, м. „Без местност“, имот № 012020 по ПЗ, при  изчерпателно посочени граници и съседи, които са отразени в приложените към исковата молба скици /л.6-9/. В представените  удостоверения за данъчна оценка /л.10-13/ за  четирите имота е посочен за собственик ищеца А.А.К., като няма твърдения и писмени доказателства от кога той е декларирал целите имота за свои собствени. 

Няма спор между страните по делото, че въпросните четири  поземлени имота – една използваема ливада и три ниви, са съсобствени , следва да се допусне делба между съделителите. Единственият спорен момент е, че ищецът претендира за себе си по-голям дял, формиран от собствената му ид.част по наследство от баща му-А.А. А. и прехвърлената от майка му – Ю.А. А.а нейна собствена ид.част, като се позовава на давностно владение, считано от 30.08.1993г. когато майка му му прехвърлила собствените си земи срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от представения от ищеца, сключен в обикновена писмена форма на 30.08.1993г., договор за прехвърляне на недвижим имот  срещу задължение за гледане, в него е записано: Ю.А. А.а прехвърля на сина си А.А. А. собствените си земеделски земи признати с протокол № 10705 на поземлена комисия гр. Търговище, находящи се в землището на с. Баячево, срещу задължението на приобретателя да полага за прехвърлителката нужните грижи, като и осигури спокоен и нормален живот, докато е жива. Визираният договор от 30.08.1993г. като договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е нищожен на осн. чл.26 ал.2 предлож.3-то от ЗЗД във вр. чл.18 от ЗЗД, доколкото липсва предписаната от закона форма за действителност – нотариален акт. Но той няма и  предмет , за да се възприеме   както предварителен договор, доколкото в него не е ясно и недвусмислено индивидуализиран  имота/имотите  или поне определяем имота/имотите на прехвърлителката. Посочено е, че прехъврлителката  прехвърля „ собствените си земеделски земи, признати с протокол № 10705 на поземлена комисия гр.Търговище, находящи се в с. Баячево“.   Съгласно  протокол № 10705 от 03.11.1992г. на ПК-търговище  за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстанови чрез план за земеразделяне в землището на с. Баячево , постановен по преписка по заявление Вх.№ 6685 /16.02.1992г. от А. *** признава за възстановяване правото на собственост чрез план за земеразделяне  - общо следва да бъдат възстановени 62.3 дка. В този протокол № 10705 решението е за размера общо 62.3 дка за възстановяване с план за земеразделяне по преписка на името на А.А. А., без да са посочени имоти – по местоположение/местности,   на имота,  площ, граници. Към момента на сключване на договора на ищеца с майка му от 30.08.1993г.  собствеността на земеделските земи по преписката  на баща му А.А. А.  не е възстановена – това става по-късно  с цитираното по-горе решение № Л от 15.12.1993г. на наследниците на А.А. А. и към него момент те са само трите му деца : Б.А.М., А.А.К. и Ф. А.А..  Собствеността е възстановена на трите деца, като законни наследници към него момент на  А.А. А.. Ю.А. А.а е починала  на 08.11.1993г. т.е. един месец преди възстановяване на собствеността на 15.12.1993г. , така че тя няма какво да прехвърля  или  да обещава да прехвърля на ищеца.  Отделно от това, както твърди последната ответница и ищецът не го опроверга, той никога не е споменавал , не е показвал въпросния договор с майка му от 30.08.1993г. и не се е позовавал на него пред  останалите  наследници.

От представените писмени доказателства от ищеца се установи, че той е бил регистриран като земеделски производител в ОДЗ-Варна, от 2004 то 2008г.  В подкрепа на своите твърдения, че владял и ползвал имотите и демонстрирал пред другите наследници намерението да владее по-голяма част от имотите като свои собствени, ищецът представи като писмени доказателства  два договора за аренда с два различни арендатора и анекс към единия договор. Видно от договор за аренда от 06.12.2011г. и  вписан на 06.12.2011г. в СВ-Търговище,  /л.22/, И.С.Т. *** от една страна като арендатор и А.А.К., от друга страна, като арендодател, от друга страна, се споразумели за срок от 10 стопански години, арендодателят предоставя на арендатора, земеделската земя, собственост на арендатора, находяща се в с. Баячево, а именно: имот № 012020 , декари : 15.496 , като  документ за собственост посочено – решение на ППЗСПЗЗ; и след това  е записано: имот –А. ,декари: 10320; имот Б., декари : 2589 и имот-Ф., декари 2589. Вторият представен договор за аренда на земеделска земя  е  сключен на 05.12.2011г. /л.37/ за срок от 5 стопански години –до 01.10.2016г. , между ЕТ „М.Х.-***, представляван от М.Х. М., като арендатор, от една страна А.А.К., като арендодател, от друга страна , по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване собствената си земя, както следва:  имот № 006092 с площ 10.198, в землището на с. Баячево и 2. Имот № 008044, с площ 34.604, в землището на с . Баячево. Към този  договор страните са сключили на 24.06.2016г. анекс за продължавана на срока на договора до 01.10.2026г.  И двата писмени и вписани договори за аренда са от 2011г. Видно от служебна бележка за рентни плащания на земеделска земя /л.39/ , издадена от  ЕТ „М.Х.-***  на  лицето А.А.К., същият е получил рентни плащания за имот № 006092 с площ 10.198, изплатени суми за 6800 дка,   и за имот № 008044, с площ 34.604, изплатени суми за 23060 дка, за периода от  2007г. до 2016г.  Съгласно служебна бележка, изх.№ 1/14.04.2017г.  от ЕТ „Атомик-93-О.Х.“***/, издадена на А.А.К.,  ЕТ е обработвал в периода от 2007г. до 2016г. имот № 006092 с обща площ 10.198 дка и  имот № 008044 с обща площ 34.604 дка, като на двете наследнички на А.А. А. – Ф. А.А. и Б.А.М. обработвал по /6 части на всяко по отделно от дете ниви. Съгласно служебна бележка Изх.№ 2/01.11.2017г. от същия  ЕТ „Атомик-93-О.Х.“***. до момента е изплащал рента за Б.А.М. по 1/6 ид.ч., а за Ф.Р.Х. – по 1/18 ид.ч. от двете ниви - имот № 006092 с площ 10.198 и за имот № 008044, с площ 34.604.  Междувременно в периода между издаването на двете  посочени служебни бележки същият ЕТ „Атомик-93-О.Х.“ издал служебна бележка с Изх.№ 103/09.06.2017г.  на И. ***, съгласно която  обработва  от 2007г. до момента от същите два имота: имот № 006092 с площ 10.198 дка и имот № 008044, с площ 34.604 дка   по  1/3 ид.част. Данните по трети служебни бележки са противоречиви, издадени от ЕТ „Атомик-93-О.Х.“***, за който няма  писмен договор за аренда или наем на земеделски земи от наследниците на А.А. А..   Съгласно декларация от 03.11.2017г. /лист 200/ с нотариална заверка на подписа, Б.А.М. декларира, че  през м. 08.1993г. направила нотариално заверено пълномощно от свое име  за сестра си Ф. А.А., с което я е упълномощила да извършва всякакви действия по управление, без сделки по разпореждане на собствените и  земеделски земи в землището на с. Баячево, а след нейната смърт направила  пълномощно нотариално заверено на 24.08.2001г. на  Ф.Р.Х. за същото – да извършва всякакви действия по управление , без сделки по разпореждане със собствените и земеделски земи в с .Баячево, като полагащата и се рента за 2.589 дка от имот № 012020 целия с площ от 15.596 дка е предоставила на племенника си И.Р.И., а рентата  за 1.700 дка от имот № 006092  и рентата за 5.772 дка  от имот № 008004 от ЕТ „Атомик-93-О.Х.“ я получава Ф.Р.Х..

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита  в о.з. на 08.11.2017г.  по искане на ищеца свидетелите: Н.А.К., съпруга на ищеца; М.Х. М.-б.р.д.  и  по искане на ответницата Ф. И. К. свидетелите: И.Р.И. – баща и  и А. Ю.М.– б.р.д.  Първата свидетелка каза, че след смъртта на  родителите на съпруга и, той се разбрал с двете си сестри да  разделят земята така: 4/6 на  А. ,  1/6 на Б. и  1/6 на Ф. и всичко така започнали да обработват. В началото съпруга и като земеделски производител се регистрирал и я обработвал, а после я дали на арендатори, от 2007г. официално я дали на  М.и на И. като арендатори да я обработват. Св.  Кючукова каза, че  нейния мъж сключил договорите за целите земи, защото нотариалната заверка се прави така, а  те наследниците как  ще си разпределят земята е техен проблем – казали арендаторите.  След подписването на договорите мъжът и А.К. е вземал рента за 4/6 ид.ч., а за Б. и за Ф. по 1/6 ид.ч. на всяка. За този период от време  вече 24 години до сега  никога не е имало проблем между наследниците.  От показанията на св. М. се установи, че той е арендатор от 2000 г. и почнал да обработва нивите, дето са собственост на баща му на ищеца А.,  а от  2007г. официално сключили договорите за аренда. Договорите  ги сключвал А.. Договорите се сключвали за целите земи – за двете ниви.  Св. М.  обработвал от голямата нива, която е от около 30 декара само 11 декара, това работил той.  В землището работят четири арендатори и те сключват споразумение помежду си кои ниви да работят.  Само А.  ходил да взема рентата от арендатора М., друг не е идвал и никой не е спорил защо А. взема рентата. Св. И.Р., който е внук на дядо А. и баба  Ю. , каза че не чувал за прехвърляне, не е чувал баба му да е сключвала договор Отначало  той И. и баща му работили нивите, след като починал баща му ги дали на арендатори – О. и И.С.. Показанията на св. А. Мустафов се изчерпват с това, че баба Ю. била болна, на легло, нейния син А. дошъл с колата в селото и я закарал в града да я гледа. В открито заседание на 07.02.2018г. са разпитани  свидетелите : О.Х.А. и И.С.Т., двама арендатори в с. Баячево.  Св. А. подчерта, че той няма сключен договор за аренда за процесните земеделски земи.  Такъв договор за аренда на въпросните  земеделски  земи имал сключен колегата му  ЕТ „М.Х.“. Двамата арендатори  се споразумявали и св. А.  работел  само по  1/3  част от всяка от двете ниви -  тази от 10 и нещо декари и  голямата  от около 34 декари. О.А. работел така  нивите от десетина години и така давал рентите – 1/3 давал на И.Р.И. и на Ф.Р.  Х. / двете деца на Ф., починала 2001г., която заедно с ищеца А. и с ответницата Б. са тримата наследници на дядо А. и баба Ю./. Св. И.Т.  каза, че работил  от 2008г. спорните ниви. Договор има за аренда на цялата нива от 15.300 дка като за 10.300 давал рента на А., а за 5 декара давал рента на И. и той се оправя със сестра си Ф. за рентата. Св. Т.   изпадна в противоречие като каза, че е сключил договора с А., защото той имал повече като площ от нивата, а договорът бил сключен  въз основа на удостоверение за наследници  и рентата на А. плащал въз основа на удостоверение за наследници и след това каза, че така плаща – за 10 дка на А. и за 5 дка на И., който трябва да дели със сестра си Ф..  Доколкото знаел последния свидетел имало документи И. да дава рентата на Б., която е в Турция. Така получавали рентата за тази нива от около 10 дка и никога не е имало спорове.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  Съгласно чл.344 ал.1 от ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Несъмнено делба следва да се допусне между четиримата съделители: 1. Б.А.М.; 2. А.А.К., като първите двама са преки наследници на общия наследодател;  3. Ф.Р.Х. и 4. Ф.И.К., които са  дъщеря и внучка на Ф. А.А., починала 2001г. и съответно са внучка и правнучка на  общия наследодател А.А. А.. Недвижимите имоти, за които следва да се допусне и извърши делба са  4 бр. поземлени имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. Баячево, общ. Търговище, собствеността върху които е възстановена с план за земеразделяне на наследниците на А.А. А. с решение № Л от 15.12.1993г. на ОСЗ-Търговище по преписка  № 6685/1992г.  Дяловете, при които следва да се допусне делбата са: за Б.А.М. – 3/9 ид.ч.; за А.А.К. – 3/9 ид.ч.; за Ф.Р.Х. – 1/9 ид.ч. и за Ф.И.К. – 2/9 ид.ч. Собствената 1/3 ид.ч. , която  е имала по наследство  Ф. А.А.  се дели на трите и  деца – Ф.Р.Х., И.  Р.И. и В.Р.А., като последните двама  са прехвърлили собствените си  по 1/9 или общо 2/9 ид.части от прецесните имоти на Ф.И.К., дъщеря на И. и племенница на В.,  с нотариален акт за дарение на недвижим имот /лист 119 по делото/  -   № 26, том І, рег.№ 200, дело № 8 от 09.01.2017г. по описа на нотариус П. А.-рег.№ 496 на НК /съответно акт № 12, том І, дело № 10, вх.рег.№ 59 от 09.01.2012г. на СВ-Търговище/.  От представените по делото писмени и гласни доказателства съдът не може да приеме за безспорно установено и доказано, че  ищецът е установил фактическа власт върху по-голяма ид.част от полагащата му се по закон върху въпросните четири  земеделски имота, по начин, изключващ владението на другите съсобственици, за да претендира той по-голям дял.  Ирелевантен  за настоящия спор е подробно обсъдения по-горе  сключения от ищеца с майка му договор от 30.08.1993г.  Гласните доказателства – показанията на св. О.А. и св. И.Т.  специално по отношения на  обработването на земеделските земи, предоставянето им за обработка под аренда са откъслечни, противоречиви помежду си и с оглед представените писмени доказателства за  начало на сключване на договорите , за даване на рентите. Няма представени по делото договори за аренда или наем на земеделски земи от преди м.12.2011г. От двамата свидетели, които са арендатори в с. Баячево се установи, че единият изобщо няма договорни отношения с наследници, а има споразумение със свой колега и по него работи , а другият имал договор и работил само една от нивите, като сключил договора и давал рента въз основа на удостоверение за наследници, а същевременно раздавал рента при други квоти. ЕТ „Атомик-93-ОрханХ.ов“ издал 3 бр. различни служебни бележки на получавана рента от А.К. и от И.  Р.И., а всъщност той не им е арендатор или наемател, тъй като няма сключен договор. От показанията на св.Кючукова, св. М. и св. И.Р. доколкото можа да се установи отначало всеки ги е работил – А. като ЗП, И. заедно с баща си и след известно време  някъде към 2007г. ги дали на арендатори , като в т.ч. изброяват М., О. и И.. Договорите ги сключвал А.  с арендаторите, а  след това си било техен проблем на наследниците как ще си разпределят земята.  Независимо от всичко това сключването но договори за аренда или наем на земеделски земи и получаването на рента за тях не обуславя по-голям дял от имотите за някой от  съсобствениците. Ако има някакви облигационни отношения между съсобствениците, това все още не доказва, че някой от тях е променил намерението си  да владее за себе си по-голям дял, напр. съсобственик отдава земите под аренда и получава плодовете, но дължи на останалите съсобственици съответните им части от рентата, както и плащането на данъци  не доказва  промяна на намерение да владее за себе си.  След смъртта на родителите си  техните деца като наследници са се разбрали как да разпределят ползването на имотите. Но ползването, сключване на договори за аренда или наем на земеделска земя, получаването на плодовете от земята или на рента, са действия по управление на съсобствен имот. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че следва да допусне делба на съсобствените  4 бр. земеделски имоти между четиримата съделители при посочените по-горе дялове.

 

 

 

 

 

            Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            ДОПУСКА ДЕЛБА  между   А.А.К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез съдебен адрес ***, офис 3; а..***     Б.А.М.,       ЕГН **********,***, с настоящ адрес в република Турция, чрез съдебен адрес ***, офис 3, а..***;  Ф.Р.Х., ЕГН **********,*** и  Ф.И.К., ЕГН **********,***, чрез съдебен адрес ***, а.. Д.К. ***, на съсобствени земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено с решение № Л от 15.12.1993г. по преписка № 6685/1992г. на ОСЗ-Търговище , на наследниците на А.А. А., б.ж. на с. Баячево, общ. Търговище, починал на 08.05.1993г., съгласно план за земеразделяне в землището на с. Баячево, общ. Търговище , а именно:

 

            1.ИЗПОЛЗВАЕМА  ЛИВАДА  от 2.002 дка, местност –Без местност, представляваща имот № 006060 по  ПЗ на с. Баячево, при граници/съседи/: № 006059-използв. ливада на насл. На Х. Х. В. и др.; № 006131-нива на И.С.Т.; № 006132-нива на И.С.Т.; № 006061-използв. Ливада на М.А. М.; № 007010-полски път на Община Търговище.;

 

            2.НИВА от 10.198 дка , местност –Без местност, представляваща имот № 006092 по ПЗ на с. Баячево, при граници и съседи:№ 006091-нива на С.Г.А.;***№ 006112 –нива на Б.Б.Н.; № 006095-нива на М.Х. М.; № 006094-нива на М.Х. М. и др.; № 006093 – нива на С. А. СА..;

 

            3.НИВА от 34.604 дка , местност – Без местност, представляваща имот №  008044 по ПЗ на с. Баячево, при граници и съседи: № 008043-нива на Д. М.Х.; № 008011-полски път на Община Търговище; № 000137-полски път на Община Търговище; № 008055-нива на М.Х. М.; № 0080450нива на М.Х. М..;

 

            4.НИВА от 15.496 дка, местност – Без местност , представляваща имот № 012020 по ПЗ на с. Баячево, при граници и съседи: № 012019-нива на М.Н.М.; № 012021-нива на С.Г.А.; № 012064 – нива на К.С.Д.; № 012029- нива на М.Х. М.; № 012030-нива на  И.С.Т. ***.

 

При ДЯЛОВЕ,  както следва:

 

-А.А.К.  -  3/9 ид.ч.;

-Б.А.М. – 3/9 ид.ч.;

-Ф.Р.Х. – 1/9 ид.ч.;

-Ф.И.К. – 2/9 ид.ч.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред  Окръжен съд - Търговище.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: