Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.07.2022
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.ОКРЪЖЕН СЪД, II
ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИНА ИВ. ТОДОРОВА АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при участието на секретаря Христина Боровинова
и прокурора Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията Николова
в.н.о.х. дело № 136 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от подсъдимия Б.А.А.,
подадена чрез защитниците му - адв. Хр. Н. и адв. Т. Т. от САК, срещу
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 36/2020 г. по описа на Районен съд – К..
С
атакуваната присъда подсъдимият Б.А.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 18.01.2020 г.,
около 06,50 ч. в гр. Г., обл. Софийска, с посока на движение от с. Ш. към
центъра на града е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *****,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда,
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на моторни превозни средства – с техническо средство
„Алкотест Дрегер -7510“, с фабр. № ARDM 0178, след като е осъден с влязло в
сила на 06.12.2018 г. определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
371/2018 г. по описа на РС – К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което
на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което да се изтърпи
при първоначален „общ“ режим и наказание „глоба“ в размер на 750 лв.
С присъдата
на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено да се изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „общ“ режим, наложено по
н.о.х.д. № 371/2018 г. по описа на РС – К..
На подсъдимия са възложени разноските по
наказателното производство: сумата в размер 324,30 лв., платима по сметка на
РС-К..
Недоволни
от присъдата, постановена от първоинстанционния съд, са останали двамата
защитници на подсъдимия, които с обща жалба, подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, предявяват искане да се отмени атакуваната присъда, като се постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение и оправдан. В писмено допълнение към жалбата, депозирано по реда на
чл. 320, ал. 3 НПК, се аргументира заявеното искане с твърдения, че
фактическата обстановка, изложена от първия съд, не се доказва от събраните по
делото доказателства. Твърди се, че решаващият извод за виновността на
подсъдимия се основава на невярно установени от първия съд факти. В тази насока
се твърди да е установено, че полицейските служители не са подали сигнал за
спиране със стоп-палка към автомобила, управляван от подсъдимия в района на
бензиностанция „П.“ – гр. Г. и не са разпознали подсъдимия, който е управлявал
автомобила, а фактическите констатации на първия съд в обратния смисъл са опровергани
от приобщения към доказателствената маса видеоматериал. Твърди се да не е
доказано, че подсъдимият е управлявал л.а.м. „Фолксваген Голф” с рег. № *****
пред магазин „М.“, тъй като показанията на полицейските служители относно този
факт са противоречиви, но и двамата твърдят, че автомобилът е бил в покой, с
изключен двигател и изгасени фарове, а подсъдимият е седял на седалката до
шофьорската. Твърди се, че показанията на полицейските служители са
дискредитирани от видеотехническата експертиза, извършена по делото. Твърди се,
че фактът, че подсъдимият е бил изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол в полицейското управление, а не на място, обосновава извод, че
първоначално двамата полицейски служители не са го третирали като водач на МПС.
Представителят
на С.о.п. в съдебно заседание оспорва жалбата срещу първоинстанционната
присъда. Счита, че претенциите за недоказаност на обвинението са неоснователни,
а приетата и изложена от съда фактическа обстановка изцяло съответства на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Намира, че
съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, пълно и
всестранно изследване на събрания доказателствен материал, вкл. и по отношение
на представения от защитата видеозапис и изготвената във връзка с него
експертиза, като е достигнал до правилен и обоснован извод за съставомерност на
деянието. Констатира липса на нарушения при индивидуализиране на наказателната
отговорност, режима на изтърпяване на наказанието и приложението на чл. 68 НК.
Моли присъдата на РС-К. да бъде потвърдена.
Защитникът
адв. Т. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея и моли подс. А. да бъде
оправдан изцяло. Оспорва фактическите констатации на първоинстанционния съд – намира,
че не е доказано по категоричен начин свидетелите – служители на РУ на МВР - Г.,
да са направили опит за спиране на подсъдимия със стоп-палка; да са разпознали
подсъдимия, управляващ автомобила, предвид, че събитията са се развили в
тъмната част на денонощието; да са тръгнали веднага след проверявания автомобил
и да са имали постоянно пряка видимост към него. Оспорва авторството на
деянието под аргумент, че автомобилът е бил паркиран пред магазин „М.“ в гр. Г.
с изключен двигател и угасени светлини и при липса на доказателства подсъдимият
да е бил в състояние на управление на МПС. Като аргумент изтъква, че
автомобилът не е собственост на подс. А., нито на негов роднина или близък.
Моли съда да оправдае изцяло подсъдимия и алтернативно – да върне делото за
ново разглеждане.
Подсъдимият
А. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли присъдата да
бъде отменена.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство,
първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи
по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително
доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.
От събраните и надлежно проверени
в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е
установил достоверно и подробно фактическата обстановка, която се споделя от
настоящата съдебна инстанция.
От фактическа страна настоящият
съдебен състав намира за установено следното:
На 18.01.2020 г. около 06:50 ч.
свидетелите М. Г. Г. и С. Т. С. – служители на РУ на МВР - Г., сектор
„Охранителна полиция“, изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред в гр. Г., като смяната им протичала в периода от 19:00 ч. на
17.01.2020 г. до 07:00 ч. на 18.01.2020 г.
Към края на работната си смяна,
след 06:00 ч., в тъмната част на денонощието, свидетелите патрулирали в района
на бензиностанция на ул. „*******“ в гр. Г., в посока от входа на града към центъра,
където пътният участък бил осветен. Покрай тях преминал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, движещ се в посока към центъра на
града, управляван от подс. Б.А., като в автомобила не се намирали други лица.
Поради наличието на улично осветление подсъдимият бил разпознат от свидетеля С.,
който познавал него и семейството му от години и знаел, че подсъдимият няма
правоспособност за управление на МПС.
Свидетелите Г. и С. последвали
подс. А. със служебния автомобил, като включили светлинен и звуков сигнал и не
губили визуален контакт с автомобила. Не след дълго, след като изминали
разстояние около 50-100 метра, подсъдимият А. отбил наляво и спрял на паркинг
пред магазин „М.“ в гр. Г., като до него спрели и свидетелите. Непосредствено
след спиране на автомобила подс. А. изключил двигателя и светлините му и без да
слиза, се преместил на предната дясна седалка, както бил заварен от
свидетелите.
Полицейските служители пристъпили
към извършване на проверка, като подс. А. не представил документи за
самоличност, поради което бил отведен в РУ на МВР за установяване на
самоличността му. Тъй като се усъмнили, че подсъдимият може да е употребил
алкохол, свидетелите поискали съдействие от служители на сектор „КАТ“. При
извършена от свид. П. – младши автоконтрольор, проверка в РУ на МВР Г.
посредством техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0178, било отчетено
съдържание 1,97‰ алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Свид. П. издал талон
за медицински преглед, в който било отразено изявление на подсъдимия, че приема
показанията на техническото средство с положен от негова страна подпис, поради
което и не се явил да даде кръвна проба за медицинско и химическо лабораторно
изследване. Били съставени и два акта за установяване на административни
нарушения – съответно за нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и за нарушаване
на чл. 150, чл. 100, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6, пр. 2 ЗДвП.
Установява се, че техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0178,
с което е извършена проверка на подсъдимия за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, е надлежно одобрено, проверено и калибрирано на 12.11.2019 г.
със срок на валидност 6 месеца, видно от приложени по делото писмени
доказателства /л.21 и сл. от ДП/.
Подсъдимият Б.А.А. с ЕГН **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, месторабота – „*****“ АД, длъжност „машинен оператор“, осъждан, не
притежава правоспособност за управление на МПС /справка – л.16 от ДП/,
санкциониран е многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата
/л. 17 от ДП/.
Подсъдимият А. е осъждан: с
определение от 06.12.2018 г., постановено по н.о.х.д. №371/2018 г. по описа на
РС-К., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение за решаване
на делото, същият е признат за виновен за това, че на 18.11.2018 г. в гр. Г. е
извършил престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК, като му е
наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 НК за срок от три
години. Деянието по настоящето дело е извършено в определения изпитателен срок
– на 18.01.2020 г.
Първоинстанционният съд, в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствата
и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Първоинстанционният
съд е изложил изключително подробни съображения в аргументацията на своите
изводи, с които настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира. Съдът е
анализирал със задоволително ниво на убедителност целия събран по делото
доказателствен материал – показанията на свидетелите, приложените по делото
писмени доказателства (АУАН, талон за изследване, справка за водач, справка за
техническо средство – протокол за последваща проверка и разпечатка от памет,
справка за съдимост, приложено към справка от РУ – гр. Г., пълномощно и
останалите приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства), както и
приетата видеотехническа експертиза /ВТЕ/.
Правилно съдът е кредитирал
показанията на свидетелите, които са достоверни, вътрешно последователни и без
съществени противоречия помежду си. Правилно първият съд е оценил съществуващите
противоречия между гласните доказателствени източници като несъществени,
обясними с динамиката на събитията и изминалия период от време, които обаче не внасят
съмнение по въпроса за доказаността на главния факт – извършването на деянието,
времето и мястото на извършването му и авторството на подсъдимия. Досежно тези
обстоятелства показанията на свидетелите Г. и С. са еднопосочни, конкретни и неопровергани
от други данни по делото.
Авторството на подсъдимия на
деянието се установява по несъмнен и убедителен начин от показанията на двамата свидетели очевидци –Г.
и С.. Двамата са категорични, че именно подсъдимият, който им бил познат, е
управлявал автомобила в момента, в който е преминал покрай тях и до
окончателното му спиране на паркинга пред магазин „М.”, през което време те са
имали непрекъснат визуален контакт с автомобила, и че единствено той се е
намирал в автомобила. Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил възражението на защитата, с което по същество се оспорва
доказаността на авторството на деянието от подсъдимия с твърдението, че липсва
връзка между лекия автомобил (в който е установен подсъдимия от полицейските
служители) и подсъдимия, поддържано и пред настоящата съдебна инстанция. В
подкрепа се сочи обстоятелството, че бащата на подсъдимия е бил упълномощен от
собственика на автомобила да го управлява. Това обстоятелство е установено по
делото, но то по никакъв начин не опровергава показанията на свидетелите
очевидци Г. и С., че именно подсъдимият е управлявал автомобила, а и косвено го
потвърждава.
Първоинстанционният съд е изложил
убедителни съображения защо не приема заключението на ВТЕ – поради установената
обективна невъзможност да бъдат идентифицирани преминаващите автомобили, което препятства
възможността да се черпят каквито и да било фактически данни от ВТЕ.
В отговор на наведения довод в
хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, с който се отрича да е
направен опит от страна на полицейските служители за спиране на подсъдимия чрез
стоп-палка в района на бензиностанция „П.“, настоящият състав намира, че това
обстоятелство не е от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, както правилно е посочил и районният съд в мотивите си. Позоваването от
защитата на данните от видеоматериала, обект на ВТЕ по делото, с доводи за
недоказаност на обвинителната теза, не разколебава възприетите от съда
фактически констатации и изводи. Освен това, както беше посочено по-горе, ВТЕ
не може да бъде ползвана, доколкото не могат да бъдат идентифицирани заснетите
автомобили, и поради това не допринася за изясняването на обстоятелства, които
са от значение за правилното решаване на делото.
Правилен е и извода на първия
съд, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (за краткост Наредба № 1/2017 г.). При извършената
проверка на подсъдимия от контролните органи не се констатират нарушения на
посочената наредба. По аргумент от разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/2017
г., доколкото подсъдимият е приел показанията на техническото средство, не е било
необходимо и не е извършено изследване на концентрацията на алкохол в кръвта посредством
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо лабораторно изследване
на проба кръв. В този случай, отново по аргумент от разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба №
1/2017 г., се приемат показанията на техническото средство – 1,97 на хиляда.
В обобщение, въззивната инстанция
не констатира пропуски в аналитичната дейност на първоинстанционният съд, който
в пълнота и обосновано е изградил своите изводи от фактическа и правна страна след
извършен от него доказателствен анализ.
При установената фактическа обстановка крайният извод на
първоинстанционният съд относно правната ѝ квалификация е правилен и се
споделя изцяло от настоящата инстанция.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като при описаните
обстоятелства на 18.01.2020 г., около 06,50 ч. в гр. Г., обл. Софийска, с
посока на движение от с. Ш. към центъра на града е управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген Голф” с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства
– с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDM 0178, след като
е осъден с влязло в сила на 06.12.2018 г. определение за одобряване на
споразумение по н.о.х.д. № 371/2018 г. по описа на РС – К. за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК.
Обстоятелствата, покриващи от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, са доказани по несъмнен начин.
Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за
съставомерност на извършеното от подсъдимия А. деяние по чл. 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
Доказано е при липса на всякакво съмнение обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираната дата с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 1,97 на хиляда, което е установено по надлежния ред, предвиден в
горепосочената наредба, при наличие на законовите основания за приемане на показанията
на техническото средство. При извършването на проверката с техническо средство са спазени разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а от
Наредбата - подсъдимият е заявил изрично и писмено, че приема резултатите от
показанията на техническото средство и е положил подписа си. Това дава
основание на въззивният съд да се съгласи изцяло с изводите на първата
инстанция, че подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираната дата с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда
Установено е, че подсъдимият е извършил деянието, след като е бил
осъден със споразумение по н.о.х.д. № 371/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
одобрено и влязло в сила на 06.12.2018 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като последиците от осъждането не са заличени. Със споразумението на
подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, а настоящото деяние е
извършено в определения изпитателен срок.
От субективна страна е налице изискуемата форма на вина – пряк умисъл.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, но въпреки това е употребил
алкохол и е привел в движение МПС, осъществявайки елементите от състава на
престъплението.
За извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до пет години и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева, като първият съд е наложил на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца и
глоба в размер на 750 лв.
При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“
първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелствата, че
деянието е извършено в рамките на изпитателния срок на наложеното му наказание
лишаване от свобода за идентично престъпление по транспорта, извършените множество
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е
санкциониран по административен ред (най-вече управление без притежавана
правоспособност), които го характеризират като недисциплиниран водач и
установеното значително превишаване на допустимото алкохолно съдържание в
кръвта в инкриминирания случай.
Като смекчаващо обстоятелство правилно е отчетена младата възраст на
дееца – на 20 години към момента на деянието, като първият съд очевидно не е
отдал необходимото значение на това обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието, определяйки и налагайки на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в размер на една година и три месеца.
При индивидуализацията на наказанието е необходимо да се отчетат всички
значими за решаването на този въпрос обстоятелствата – отегчаващи и смекчаващи
– така че отмереното наказание да е съответно на извършеното и годно да
постигне целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В случая първият съд
при отмерване на наказанието не е дооценил и отчел с необходимата тежест житейската
незрялост на подсъдимия, произтичаща от младата му възраст и проявеното от него
лекомислие. Въззивната инстанция счита, че именно изключително младата възраст
на подсъдимия следва да бъде отчетена като изключително смекчаващо
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко, което пък въвежда основание за приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
Съвкупната оценка на установените релевантни към индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия факти и при съблюдаване целите на личната превенция,
въззивната инстанция счита, че наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца ще бъде напълно достатъчно да въздейства поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия към спазване на законите, да въздейства предупредително върху
него да се въздържа от подобни действия занапред, като същевременно това
наказание удовлетворява и целите на генералната превенция - да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Въззивният
съд счете, че това наказание се явява справедливо и съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца.
Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за изменение
на обжалваната присъда като се намали размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода” с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на шест месеца, което
следва да се изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, правилно определен от първия съд.
По отношение на наложеното наказание глоба в размер на 750 лв.,
предвидено наред с наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление,
не са налице основания за изменението му. Същото правилно е определено по
размер и е съответно на тежестта на извършеното деяние. При определянето му
първият съд е отчел и материалното положение на обвиняемия и младата му
възраст.
Правилно първоинстанционният съд
е приложил императивната норма на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановил да се
изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено със
споразумение по н.о.х.д. № 371/2018 г. по описа на Районен съд – К., одобрено и
влязло в сила на 06.12.2018 г., тъй като престъплението по настоящето дело, за
което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода, е извършено в
изпитателния срок на предходното му осъждане. Първоинстанционният съд правилно
е определил първоначалния режим за изтърпяване на това наказание – „общ“ – при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Присъдата е правилна и в частта
за разноските, като първият съд на основание 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия
да заплати по сметка на РС – К. сумата в размер на 324,30 лв. за направени
разноски по делото в съдебната фаза.
При
изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен в частта относно
наказанието и потвърден в останалата част като правилен.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1 и чл. 338 НПК С.окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 260156/30.09.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 36/2020 г. по описа на РС-К.,
като намалява наказанието лишаване от свобода на шест месеца на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, наложено за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2,
вр. ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.