Мотиви към Присъда № 9/ 23.04.2019г.
постановена по НОХД № 188/ 2018г.
по описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – Исперих е
обвинила Т.Т. ***
в това, че през периода 01.01.2013г.
до 31.05.2016г. в град Исперих, област
Разград след като е бил осъден да издържа свой низходящ с Решение № 76/
18.06.2012г. по гр.дело № 96/ 2012г. по описа на Районен съд – Исперих, влязло
в сила на 06.07.2012г. – малолетното си дете У.Т.Т.
на 10 години, чрез неговата майка и законен представител Г.М. ***, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно – 29
вноски и за още 5 дни в общ размер на 2333.20 /две хиляди триста тридесет
и три лева и двадесет стотинки/, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна
страна като моли съда да наложи на подсъдимото лице наказание „Лишаване от
свобода” в средния предвиден от закона размер, чието изтърпяване предвид
чистото съдебно минало на лицето да бъде отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от Три години.
Защитата на подсъдимият в лицето на
адвокат С.Д. се солидаризира с представителя на държавното обвинение за
налагане на наказание „Лишаване от свобода“, но моли същото да бъде в
минималният установен от закона размер.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание, като делото е разгледано в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди на основание чл.14
и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото – показанията на разпитаните
свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено следното :
Подсъдимият Т.Т.Т. е роден на *** ***, живущ
***, български гражданин, с основно, неосъждан, ЕГН – **********.
Подсъдимият и свидетелката Г.М.И. съжителствали на семейни начала около 8
години. От съвместния им живот се родило детето У.Т.Т.
роден на ***г. Т.Т. и Г.И. се разделили през 2011 година,
като грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети от майката. С Решение
№ 76/ 18.06.2012г. по гр.дело
№ 96/ 2012г. по описа на Районен съд
– Исперих, влязло в сила на 06.07.2012г. подсъдимото лице било осъдено да изплаща на своето дете ежемесечна издръжка
в размер на 80.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
16.02.2012г. След влизане в сила на решението Т.Т. не
заплащал присъдената издръжка. Г.И. образувала изп.дело
№ 47/ 2012г. по описа на СИС при РС – Исперих. По това дело на 21.03.2013г. подсъдимият
внесъл сумата от 1230.00лв., като 930.00лв. от тях били преведени на Г.И.. От
него момент до настоящето подсъдимият спрял да изплаща ежемесечните издръжки на
детето, не го търсел, не контактувал с него по никакъв повод. Така в периода 01.01.2014г.
до 31.05.2016г. той натрупал задължение
в следният размер – 29 вноски по 80.00лв. в общ размер на 2320.00 /две хиляди триста
и двадесет лева/. В хода на проведеното досъдебно производство било установено, че в инкреминирания период подсъдимото лице не е реализирано
каквито и да било доходи – от
трудови възнаграждения, от обезщетения, от суми за продажби на движими вещи или
недвижими имоти.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на
съдебното и досъдебно производство № 275 ЗМ №100/16г. на РУ Исперих гласни и писмени доказателства -
постановление за образуване на ДП лист 1, справка лист 2-3, постановление за възлагане на
проверка лист 7, жалба от Г.М.И. лист 8,
копие на съдебно решение лист 9-10, удостоверение за семейно
положение и членове на семейството лист 11, извлечение от банкова
сметка ***-38, постановление за назначаване на експертиза лист 39, заключение на
съдебно-счетоводна експертиза лист 40-41, писмо от Д“БТ“ гр.Исперих лист 45,
писмо на съдебен изпълнител лист 47, копие
на изпълнителен лист лист 48, копие на
разписка на съдебен изпълнител лист 49, копие
на платежно нареждане в полза на
Г. И.
по изпълнителен лист за внесени суми за издръжка от Т.Т. лист 50, писмо от НАП лист 52, справка от НАП за действащи трудови
договори лист 53, писмо от НОИ
лист 55, писмо от АСП лист 57, писмо от ОД на МВР гр.Разград лист 59,
писмо от ОСЗ гр.Исперих лист 61,
писмо от СВ при РС-Исперих лист 63,
справка за съдимост лист 65,
постановление за спиране на наказателно производство лист 70-72, справка за пътуване на лице
лист 75, докладна записка лист 78, заключително постановление с мнение за спиране на
наказателно производство лист 82,
постановление за спиране на наказателно
производство лист 83, постановление за възобновяване на
наказателно производство лист 84,
постановление за предоставяне на правна помощ
лист 86 уведомително писмо за
определяне на служебен защитник лист 87,
постановление за назначаване на
защитник лист 88, постановление за
привличане на обвиняем лист 89, справка от РУ гр.Исперих лист 92, справка за пътуване на лице лист 93, докладна записка
лист 94-101, протокол за предявяване на разследване лист 102, постановление с обвинително мнение лист 104. Всички те носят информация за времето, мястото
и начина на осъществяване на престъпното деяние, както и за авторството на
същото в лицето на подсъдимия.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи : От обективна страна с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.183,
ал. 1 от НК, тъй като през
периода 01.01.2014г. до
31.05.2016г. в град
Исперих, област Разград след като
е бил осъден да издържа свой
низходящ с Решение № 76/
18.06.2012г. по гр.дело №
96/ 2012г. по описа на Районен съд
– Исперих, влязло в сила на 06.07.2012г. – малолетното си дете У.Т.Т. на 10 години, чрез неговата
майка и законен представител Г.М. ***, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две вноски,
а именно – 29 вноски по 80.00лв. в общ размер на 2320.00 /две хиляди триста
и двадесет лева/.
Авторството на деянията настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено в лицето на подсъдимия Т.Т. с оглед
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
изявленията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
От обективна страна доказателствата за съставомерността
на деянието по чл.183, ал. 1 от НК осъществено от подсъдимия са безспорни. В
хода на досъдебното производство е приложено официално копие на Решение
№ 76/ 18.06.2012г. по гр.дело
№ 96/ 2012г. по описа на Районен съд
– Исперих, влязло в сила на 06.07.2012г., с което Т.Т. е осъден да издържа свой низходящ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Гергана Йосифова и Светлозар Т. като
логични, последователни и кореспондиращи с писмения доказателствен
материал приложен по делото досежно въпроса заплащало
ли е дължимите суми за издръжка подсъдимото лице през инкриминирания период.
Показанията кореспондират с данните от заключението по назначената
съдебно-оценъчна експертиза. Съдът, счита че изкреминираният
период е малко по-различен от определеният от обвинението, тъй като подсъдимото
лице в началото на 2013 година е заплатило сума в размер на 930.00лв., която е
покрила дължимите суми за издръжка през цялата 2013 година. Твърдените от
обвинението 29 неплатени вноски в общ размер на
2320.00 /две хиляди триста и двадесет лева/ се формират в
периода 01.01.2014г. до
31.05.2016г. По тази причина за
периода 01.01.2013г. до
31.12.2013г. подсъдимият бе признат за невиновен да е извършил
деянието.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл – деецът е
съзнавал, че има задължение въз основа на влязъл в сила съдебен акт да издържа
свой низходящ, бил е запознат със съдържанието на визирания съдебен акт и
въпреки това се е самоосвободил от изпълнение на това
свое задължение.
Касае се до хипотеза на трайно продължено престъпление при което се
осъществява само едно деяние изразяващо се в бездействие , при което субектът е
осъществявал непрекъснато съставът на престъплението по чл.183, ал.1 от НК през
определен период от време, като по този начин е създал едно трайно престъпно състояние
, което е продължило до неговото прекратяване.
При определяне на наказанието наложено на подсъдимия Т.Т.
съдът съобрази, обстоятелството, че лицето е с чисто съдебно минало, но също
така отчете високият размер на дължимите издръжки, дългият период в който е
установено трайното престъпно състояние, поради което прецени че целите на
личната индивидуална и общата генерална превенция на наказателната санкция ще
бъдат постигнати чрез налагане на наказание в алтернативата визирана от закона
– “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА. С оглед необремененото съдебно минало на подсъдимият съдът отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В тежест на подсъдимият на осн. чл.189, ал.3 от НПК бяха възложени реализираните в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 67.62
/шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ и реализираните в хода на съдебното
производство разноски в размер на 20.00 /двадесет лева/.
Мотивиран така, съдът се произнесе със своя краен съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :