Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.
при
секретаря Теодора Димова, като
разгледа докладваното от съдия П. гражданско
дело № 2772 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от
Й.В.Х. с ЕГН ********** , с която срещу А.Г.Д. с ЕГН ********** са предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
Сумата
от 600 евро – главница по неформален
договор за заем от 05.06.2020г.;
Сумата
от 600 евро – главница по неформален
договор за заем от 15.06.2020г.;
Сумата
от 800 евро – главница по неформален
договор за заем от 01.07.2020г.;
Ведно
със законната лихва върху описаните суми от датата на подаване на исковата
молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане;
Сумата
от 300 лева – сбор от обезщетенията за забавено изпълнение , изчислено в размер на законната лихва за периода от
06.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба /13.10.2020г./ върху
сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 05.06.2020г./; за
периода от 15.06.2020г. до датата на подаване
на исковата молба /13.10.2020г./ върху сумата от 600 евро /предоставена по
договора за заем от 15.06.2020г./ и за периода от 01.07.2020г. до датата на
подаване на исковата молба /13.10.2020г./ върху сумата от 800 евро /предоставена
по договора за заем от 01.07.2020г./.
Претендират
се сторените по делото разноски.
Исковата
молба се основава на следните обстоятелства: Между страните са сключени
неформални договори за заем , както следва:
За сумата
от 600 евро на дата 05.06.2020г.;
За сумата
от 600 евро на дата 15.06.2020г.;
За сумата
от 800 евро на дата 01.07.2020г.;
Горепосочените
суми били предадени на ответника с парични преводи чрез Уестърн Юнион. С
последваща молба вх. рег.№ 265040/24.03.2021г. ищцата пояснява, че падежът за
връщане на заетите суми е бил до 31.08.2020г.
Заемополучателят не е върнал сумите на уговорения
падеж, поради което се претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за
забава върху всяка от главниците, считано от датата на сключване на всеки
договор за заем до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез назначения от съда особен представител – адв. И.М. ***, депозира отговор на исковата молба, с който настоява
за отхвърляне в цялост на предявените искове като неоснователни и
недоказани по следните съображения: от представените от ищцата писмени
доказателства не може да се установи, че страните са обвързани от договори за
заем, по силата на които ответникът да се е задължил да върне заетите суми,
ведно с уговорената мораторна лихва.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на исковете е по
чл.79, ал.1,предл. 1 във вр. с чл.240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума.
Договорът за заем е реален договор. Той се счита сключен от момента, в който
заемодателят реално предостави в собственост и фактическа власт на заемателя
определената парична сума или вещ срещу задължение за връщане. Договорът не е
формален. Простото съгласие, придружено с предаване на пари е достатъчно за
действителността на договора. Законът не изисква специална писмена форма за
неговата валидност.
Основателността на предявен иск по чл.
240 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора,
настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца,
който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение,
като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на
договорното задължение.
Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.2
от ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Чл. 240, ал.4
от ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен
договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая, парични суми в посочените
размери на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие -
независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора,
т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
По делото се установя, че ищцата е
изпратила на ответника чрез Уестърн Юнион парични преводи, както следва: сумата
от 600 евро на дата 05.06.2020г.; сумата от 600 евро на дата 15.06.2020г. и сумата от 800 евро – на дата 01.07.2020г. По делото не са ангажирани
доказателства, че посочените суми са реално получени от ответника.
По искане на ищцата по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на нейния съпруг В. Д. Д., който
споделя, че не знае дали Й.Х., която от дълги години живее в ** е изпращала
пари на ответника. Свидетелят обаче е ходил няколо пъти до дома на А. Д. , за
да търси сумата от 2000 евро. Ответникът
му казал при един от техните разговори „нямам, теб не те интересува“. На въпрос
на съда свидетелят отговаря, че не е питал съпругата си защо е дала пари на
ответника. Парите били на децата им.
Показанията на свидетеля са непоследователни и схематични, като не
установяват релевантни за спора факти.
Въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, съдът не може
да приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, имащо
характеристиките на договор за заем. В действителност се установява, че описаните
суми са изпратени на ответника с парични преводи чрез Уестърн Юнион, но
доказателства за реалното получаване на сумите не са ангажирани.
Изпращането на суми с Уестърн Юнион не
доказва съдържанието и размера на заемното правоотношение между страните. Не са
налице данни ответникът да е получил,
респ да е поел задължение да връща някаква сума, респ. срока на връщането на получените
суми.
Константна е съдебната практика, че не
може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз
основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с
погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен
друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско
дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не
може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се
презумира че страните сключват договор за заем.
Не може от самия факт на изпращане на сума, при липса на други данни, да се
презумира, че страните сключват договор за заем. В посочения смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решения: № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г на
ОСГК, решение № 218/14.02.2003 г. по гр. д. № 2451/2002 г. на ВКС, V г. о.
и решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК.
След като няма установена договорна
връзка от вида на твърдяната в исковата молба за общата сума от 2000 лева, то
не може да възникне и задължение за връщането й.
Изложеното обуславя извод за
неоснователност на предявените главни и акцесорни искове в цялост. Исковете подлежат на
отвхърляне.
Доколкото ответникът е представляван от
особен представител, разноски не следва да му присъждат.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.В.Х. с ЕГН **********
***, срещу А.Г.Д. с ЕГН ********** *** кумулативно
обективно съединените искове по чл. 79, ал.1, предл. 1 във връзка с чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
следните суми:
Сумата
от 600 евро – главница по неформален
договор за заем от 05.06.2020г.;
Сумата
от 600 евро – главница по неформален
договор за заем от 15.06.2020г.;
Сумата
от 800 евро – главница по неформален
договор за заем от 01.07.2020г.;
Ведно
със законната лихва върху описаните суми от датата на подаване на исковата
молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане;
Сумата
от 300 лева – сбор от обезщетенията за забавено ипълнение , изчислено в размер на законната лихва за периода от
06.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба /13.10.2020г./ върху
сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 05.06.2020г./; за
периода от 15.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба /13.10.2020г./
върху сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 15.06.2020г./ и
за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба
/13.10.2020г./ върху сумата от 800 евро /предоставена по договора за заем от
01.07.2020г./.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с въззивна жалба пред
Добричкия районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: