Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 19.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                    СЪДИЯ: Илиана С.

при секретаря Диана Б., като разгледа гр.д. № 213/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Е.Т.Д. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 31.01.2018 г. в гр. София, в следствие противоправното поведение на Б.К.П., който при движение по бул. „д-р П. Дертлиев“ в района на бл. 143, при управление на л.а. „Форд”, с рег. № ********, преминал на червен светофар и я блъснал. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, както от констатираните непосредствено след произшествието телесни увреждания на дясно коляно и дясна подбедрица, контузия на гръдния кош и повърхностна травма в областта на окосмената част на главата, така и от в последствие констатираните и отключили се такива – сътресение на мозъка, посттравматично стресово разстройство, депресия, вестибуларни нарушения, синдром на хронична замаяност, постоянни псевдоепилептични припадъци, болестно затлъстяване, метаболитен синдром и тиреоидит на Пашимото-субклиничен хипотиреоидизъм. Сочи, че в следствие тежкото й психологично и емоционално състояние съществено отрицателно се засегнало качеството й на живот, било прекратено трудовото й правоотношение, била освидетелствена с ТЕЛК с 50% трайно намалена неработоспособност. От амбициозен, активен, успешен млад човек, се превърнала в постоянно тревожен човек с тежко увредено психично и емоционално състояние. Твърди, че предявила пред ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, застрахователна претенция за сумата от 150 000,00 лева, като той й изплатил обезщетение за сумата от 60 000,00 лева и предявява иск за разликата от 90 000,00 лева, както и за лихва за забава върху незаплатената сума – от 07.02.2018 г. до окончателното плащане, а върху изплатеното обезщетение от 60 000,00 лева – за периода 07.02.2018 г. до датата на плащането – 21.10.2020 г., в размер на 16 466,67 лева. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „Д.з.” АД оспорва исковете. Оспорва наличието на причинна връзка между процесния деликт и част от посочените в исковата молба увреждания на здравето при ищцата, а именно: загуба на съзнание при ПТП, припадъци, установени приблизително 6 месеца след инцидента, посттравматично стресово разстройство, синдром на хронична замаяност тип ПППД, гърчове и т.н. Твърди, че в следствие на ПТП ищцата е получила само лекостепенни увреждания, изразяващи се в натъртвания и охлузвания, а останалите увреждания са констатирани в период отдалечен от датата на застрахователното събитие и не отговарят на първоначално констатираната симптоматика. Прави възражение за погасителна давност на иска за лихва за забава.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 31.01.2018 г., около 13.45 ч. в гр. София, на бул. „Д-р П. Дертлиев“, в района на бл. 143, при управление на л.а. „Форд Фокус“, с рег. № ********, водачът Б.К.П. нарушил правилата за движение по пътищата като преминава на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, не пропуска и реализира ПТП с пресичащата пътното платно на пешеходна пътека тип М8.1, сигнализирана с пътен знак Д-17 и хоризонтална маркировка, пешеходка Е.Т.Д.. Не е спорно също така, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Спорни между страните са настъпването в причинна връзка с произшествието на сътресение на мозъка, увреждания на вестибуларния апарат, посттравматично стресово разстройство и псевдоепилептични гърчове.

Установява се, че от констативен протокол за ПТП и лист за преглед на пациент, че след произшествието ищцата е закарана са екип на ЦСМП във ВМА, където е прегледана от лекар в клиника по Неврохирургия, като е констатирано, че тя е била с ясно съзнание, контактна и адекватна, описани са болки без травматична увреда на дясна коляно и дясна подбедрица.  На 07.02.2018 г. Е.Д. е посетила лекар с оплаквания за главоболие, отпадналост, болки във врата и гадене без повръщане, предписано е провеждането на МРТ на главен мозък, а след така направеното изследване е предписано домашно лечение.

Ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за периода 15.02.2018 г. – 25.04.2018 г.

Със заповед от 26.04.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата като юрисконсулта е прекратено от работодателя в срока за изпитване, уговорен в негова полза.

На 03.09.2018 г. ищцата постъпва в болница „Св.Наум“ с окончателна диагноза „други неуточнени гърчове“ и придружаващо заболяване „посттравматично стресово растройство“, като не е приета епилептична генеза на гърчовете и е предписано домашно лечение. 

Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ периода 05-08.03.2019 г. ищцата е постъпила в клиниката за уточняване на диагнозата, поради персистиращи пристъпи, като отново е установено, че припадъците нямат епилептичен генезис и са констатирани 7 такива.

Ищцата е била на лечение в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ и периода 23.04.2019 г. – 31.05.2019 г.

На 22.10.2020 г. ищцата е получила плащане на застрахователно обезщетение от „Д.з.” АД за неимуществени вреди от процесния деликт в размер на 60 000,00 лева.

С експертно решение от 31.07.2019 г. при Е.Д. е приета 50% намалена работоспособност за срок от 1 година поради общо заболяване -посттравматично стресово разстройство с преобладаваща диссоциативна симптоматика и диссоциативни псевдоепилептични припадъци с честота 2-3 пъти седмично, като в експертното решение е посочено, че лицето може да изпълнява длъжността юрисконсулт. Във връзка с последващо освидетелстване ищцата е постъпила в МБАЛ „Св.Наум“, където й е поставена окончателна диагноза „трайна промяна на личността и посттравматично стресово разстройство“, а с експертно решение от 30.06.2020  г. отново е приета, поради същите заболявания, трайно намалена работоспособност при ищцата от 50% и е констатирана възможност да изпълнява заеманата длъжност „юрисконсулт“.

Установява се от представените сертификати, че Е.Д. преди произшествието е спортувала активно карате.

Според показанията на свидетеля Е.Д. - майка на ищцата, когато след произшествието видяла дъщеря си в болницата тя била страшно изплашена. Свидетелката сочи, че лечението продължило дълго, като ищцата ползвала болнични 40 дни и трудовото й правоотношение бил прекратено, като за дълго дъщеря й живеела при тях в гр. Самоков. Припадъците започнали април 2018 г., като в началото били по-рядко, но с течение на времето, въпреки приеманите лекарства, те зачестили. Според Д., когато започне припадък при дъщеря й тя сяда или ляга, става неадекватна, обръща очите и прави некоординирани движения с ръцете, след което се сковава цялата и това можело да продължи до 20-30 минути. След като приключи припадъкът започва да се отпуска от сковаването, да се съвзема и отначало е неориентирана и не знае къде е, като често след това заспива. Имало периоди, в което припадъците били ежедневни и викали често „Бърза помощ“, а напоследък били веднъж седмично. Според Д., от както са започнали припадъците, дъщеря й посещава ежеседмично психолог. Свидетелката сочи, че преди инцидента дъщеря й била жизнена, спортувала, ходела по семинари, пътувала в чужбина, искала да стане съдия, но след произшествието станала подтисната, песимистична, не виждала перспектива, често имала лоши мисли, станала затворена, не излиза, има дни, в които лежи по цял ден в леглото и нищо не прави. Според показанията на свидетелката Д., в край на лятото на 2018 г. приятелка на Е. й предложила да започне работа при нея, като поела ангажимент да се грижи за нея и да я наглежда. Тогава Е. се върнала в гр. София и работила до скоро преди момента на депозиране на показанията, тъй като ръководството се сменило и я уволнили заради заболяването й. С партньора си Е. се запознала след произшествието, когато започнала работа в гр. София, като двамата искат да имат деца, но се притесняват дали с оглед големия брой лекарства, които пие Е. ще може да забременее, както и дали с оглед психичното й състояние може да се справи с отглеждането на едно бебе.

Според показанията на свидетелката Ц.Ц.-Н.тя е приятелка на Е.Д. от 15-16 години, като били колежки в университета. Свидетелката сочи, че знае за претърпяното от Е.Д. ПТП като за състоянието й си пишели по телефона и основно информация за здравословното състояние на Е. получавала от майка й. През лятото на 2018 г. Д. й споделила, че иска да започне работа и свидетелката й предложила да работят заедно в един кабинет, за да й помага и наглежда. Свидетелката сочи, че в периода, в който работили заедно е имало моменти, в които всеки ден Е. имала припадъци, понякога 2-3 пъти седмично, като припадъците били съпроводени с конвулсии, неадекватни движения на главата и крайниците, падане на главата на бюрото и след приключване на припадъка й трябвало също толкова време да се съвземе и да се ориентира, тъй като обичайно след припадък не знае къде се намира. Според свидетелката Ц.-Н.в работата Е. вършела задачи, които не са свързани с контакт с други лица, тъй като се притеснявала да не получи припадък в тяхно присъствие. Често на свидетелката се налагало да довършва задачите й, като с това обстоятелство предишното ръководство се съгласявало, но настоящето ръководство не и от преди месец преди момента на депозиране на показанията трудовото правоотношение на Е. било прекратено. Свидетелката сочи, че преди инцидента Е. била абициозна, енергична, целеустремена, треньор по карате и тае бо, а в момента й е споделяла, че не й се живее, станала затворена. Свидетелката питала Е. защо нямат деца и тя й споделила, че се притеснява да има с оглед психичното й заболяването и приема на лекарства.

Според заключението на първоначалната съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното ПТП ищцата е получила повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на гръдния кош и контузия на дясно коляно, както и лекостепенна черепно-мозъчна травма. Вещите лица сочат, че обичайният периода на възстановяване от една лекостепенна черепно-мозъчна травма е 20 до 30 дни, но при ищцата оздравителният период е значително удължен, поради развилите се усложнения – продължително главоболие, скованост във врата, паметови нарушения, персистираща замаяност. Вещите лица сочат, че процесното ПТП от психиатрична гледна точка за ищцата представлява сериозна психотравма, довела до психични последствия. Според заключението по отношение на травматичните увреждания е проведена локална криотерапия, обезболяващи средства и витамини, като ищцата е била в отпуск за времена неработоспособност до 25.04.2018 г. с диагноза „повърхностни травми на главата и др. посттравматично стресово разстройство“. Вещите лица сочат, че по отношение на посттравматичното стресово разстройство ищцата и до настоящия момент провежда лечение с антидепресанти и антиконвулсанти и многократно е хоспитализирана. Според експертизата, посттравматичното стресово разстройство е специфично психично заболяване, което възниква като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха. Тази реакция възниква по-често у хора с по-изразени характерови черти като например компулсивни, астенични или е налице предходно неврологично състояние, но тези фактори нито са необходими, нито достатъчни, за да породят възникването на това заболяване.  Типичните симптоми на това заболяване са повтарящо се изживяване на травмата – т.н. „флашбек“, кошмари на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от хората, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анфхедония, избягване на действия и ситуации, които напомнят на травмата. Понякога се наблюдава чувство на страх и избягване на сигнали предизвикали травмата, рядко – драматични пристъпи на страх, паника или агресия при такива ситуации. Често се получават симптоми на повишена възбуда, безсъние, тревожност, депресивно настроение и понякога суицидни идеи. Вещите лица сочат, че много от посочените симптоми са налице при ищцата, като ходът на заболяването е типичен. Атипичното е появата на диссоциативни гърчове и конверзивни симптоми, което е възможно да се дължи на преморбидните характерови особености на освидетелстваната. Според вещите лица, поставената при ищцата при последната й хоспитализация диагноза „трайна промяна на личността“ представлява тежко психично разстройство, което не е налице при освидетелстваното лице. Експертите сочат, че това заболяване се предизвиква от екстремни, катастрофални стресови преживявания като пребиваване през концентрационен лагер, мъчения, тежки природни бедствия, жертви на тероризъм, заложничество, пленничество. Вещите лица сочат, че събития като автомобилна катастрофа не се включват в тази категория събития. При лица с тази диагноза се наблюдава враждебна нагласа и недоверие към света, социално оттегляне, чувство на празнота и безнадеждност, хронично чувство на постоянна заплаха, отчужденост. При ищцата, въпреки провежданото лечение не е налице възстановяване на психичното състояние и състоянието на посттравматичен стрес се е хронифицирало, но може да бъде преодоляно с интензивни благоприятни въздействия под формата на психотерапевтичи въздействия. Вещите лица сочат, че предвид личностовите особености на ищцата това въздействие е с очаквана голяма продължителност и необходимост от подкрепа от близкото социално обкръжение, както и медикаментозно лечение. Вещите лица сочат, че известен период след травмата Е.Д. започва да има припадъци, които първоначално са преценени като епилептични, но след множество изследвания е изключена епилептичата генеза и поради характерната клинична картина е преценено, че се касае за дисоциативни /психогенни/ припадъци. Вещите лица сочат, че при тези припадъци съзнанието е замъглено, но не се наблюдава пълната му загуба, лице с такъв припадък възприема, макар и затруднено околната му действителност и може да реагира на външни стимули. При епилептичните пристъпи лицето може да се нарани, докато при тези гърчове няма такава опасност, както и няма опасност от това по време на гърч лицето да падне, да се изгори или нещо подобно. Според това заключение и при настъпване на ремисия на психогенните припадъци е възможно същите да се възобновят при спиране на лечението или нова психотравмена ситуация, която напомня на първичната.  

В открито съдебно заседание, проведено на 21.12.2021 г. вещите лица сочат, че под характерни особености на личността визират това, че ищцата преди произшествието най-вероятно е била и доста ранима, чувствителна към външни въздействия. Вещите лица сочат, че диссоциативните припадъци при ищцата могат да настъпят спонтанно, без конкретен дразнител, като  при престой на ищцата в болница „Св.Иван Рилски“ в рамките на една седмица са документирани няколко такива припадъка. При настъпване на такъв припадък той е с различна продължителност, като винаги при тези гърчове човек не губи напълно съзнание за разлика от епилептичните припадъци, при които болният пада като талпа и винаги са свързани с наранявания по тялото, най-често главата и лицето. Вещите лица сочат, че описания в медицинската документация припадък като „наподобяващ гранд мал“ или голям епилептичен припадък не е описан достатъчно точно, за да се приеме, че е такъв. Според експертите провежданото медикаментозно лечение на ищцата не би й попречило на бременността, като през първите три месеца на бременността се избягва ползването на такива медикаменти, а след това лечението продължава, като самото раждане е събитие, което би благоприятствало оздравителния процес.

Според заключението на приетата повторна комплексна медицинска и психиатрична експертиза черепно-мозъчната травма при ищцата, претърпяна в следствие на произшествието се изразява в мозъчно сътресение, контузия на главата, световъртеж от централен произход като усложнение от тази травма; постоянно постуларно-перцептуална замаяност; посттравматично стресово разстройство; псевдоепилептични - дисоциативни припадъци. Постоянно постуларно-перцептуална замаяност – PPPD, представлява новодефиниран диагностичен синдром, който се описва като хронична дисфункция на вестибуларната система, която причинява постоянна замаяност, световъртеж без въртене или нестабилност. Това разстройство представлява дългосрочна дезадаптация към невро-отологично или психологично събитие, което е предизвикало вестибуларните симптоми. Синдромът представлява хронично функционално разстройство, характеризиращо се с невъртящ световъртеж и възприемане на нестабилност и често се изостря в изправено положение и в ситуация с движещи зрителни ситуации. Според тази експертиза от проведено изследване с електроенцефалографии и 48 часово видео ЕЕГ са описани в престоя на ищцата в болница „Св. Иван Рилски“ седем типични псевдоепилептични припадъка, при което няма никакви епилептиформени промени. Вещото лице невролог сочи, че от неврохирургична гледна точка лечението от черепо-мозъчната травма е приключило. При ищцата е налице посттравматично стресово разстройство с преобладаване на дисоциативни симптоми, за което провежда медикаментозно лечение. При обективно изследване е установена емоционална нестабилност в посока тревожност и потиснатост. Ищцата съобщава за дисоциативни припадъци, отбягващо поведение, очаквателна тревожност и симптоми на посттравматичен стрес. Прогнозата за отзвучаване на тези оплаквания е несигурна и зависи освен от провежданото комплексно лечение и от психологични фактори, които не могат да бъдат идентифицирани. Възможно е както пълно възстановяване, така и хронифициране или тяхното отзвучаване и поява на симптомите при нови стресогенни ситуации. Проведените от вещото лице психиатър изследвания не потвърждават диагнозата „трайна промяна на личността след катастрофални преживявания“. Според експертизата продължаващите психични оплаквания причиняват субективен дискомфорт и влошават качеството на живот на ищцата, нейната работоспособност и социално функциониране, като по експертна оценка, нейната работоспособност е намалена с 50%. Вещите лица сочат, че предвид характера на припадъците на ищцата като психогенни липсва опасност от нараняване, тъй като тези припадъци не променят съзнанието на болния и той не пада внезапно. Според това заключение психичното разстройство повишава риска за нормално протичане на бременността, като е препоръчително планиране и екипно проследяване при добра координация между психиатър и гинеколог. При дисоциативните гърчове, както е в конкретния случай, значението на психотерапията излиза на преден план, както и психосоциалната подкрепа от микросредата. Два от приеманите от ищцата препарата – невротоп и феварин не следва да се приемат при бременност и кърмене.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2022 г. вещото лице невролог сочи, че синдромът PPPD е следствие на черепно-мозъчната травма, както и че за лечението му е проведено медикаментозно лечение и са предписани вестибуларни упражнения и при извършения преглед ищцата не е съобщила за продължаването на тази симптоматика. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че не са намерени данни за предходни психиатрични проблеми при ищцата, а отключването на дисоциативните гърчове може да стане в следствие на ПТП, тъй като това е ситуация, която настъпва внезапно и е с реален риск за здравето и живота на човека.

От събраните по делото доказателства съдът приема за доказано при условията на пълно доказване, освен безспорните лекостепенни телесни увреждания - на дясна коляно, дясна подбедрица, контузия на гръдния кош и повърхностна травма в областта на окосмената част на главата, че в следствие на процесното ПТП ищцата е получила и лекостепенна черепно-мозъчна травма, като усложнение на която се е проявил синдром постоянно постуларно-перцептуална замаяност – PPPD, както и ищцата е получила посттравматично стресово разстройство и диссоциативни гърчове, за които не е налице сигурна прогноза за пълно оздравяване.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Е.Т.Д., болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 150 000,00 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на произшествието – 33 години, обстоятелството, че тя е била активна, работеща, активен спортист. При определяне размера на обезщетението с най-голямо значение са развилите се при ищцата в последствие посттравматично стресово разстройство и диссоциативни припадъци. Същите съществено са засегнали качеството на живот на младата жена. Тя ежедневно е била и е с типичните за посттравматичното разстройство симптоми - повтарящ изживяване на травмата – т.н. „флашбек“, кошмари на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от хората, страх от настоящия момент, безсъние, суицидни мисли. С голяма честота 2-3 пъти седмично, а в определение периоди и ежедневно, получавала диссоциативни припадъци, които към момента на устните състезания са с интензитет веднъж седмично. За лечение на тези последици от настъпилото произшествие ищцата е многократно хоспитализирана и провежда постоянно психотерапевтично и медикаментозно лечение. Ищцата е с трайно намалена работоспособност 50% като липсва сигурна прогноза за оздравяването й. Съдът взема предвид, че ищцата е в детеродна възраст и така развилите са заболявания представляват съществено затруднение при една бъдеща бременност. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя, както и съдебната практика при сходен вид увреждания – решение № 348/09.02.2018 г. по гр.д. № 4216/2017 г., по описа на САС, 8-ми състав. По делото не се установява при условията на пълно главно доказване връзката на настъпилото произшествие с отключените в последствие при ищцата ендокринни заболявания, но доколкото обезщетението за неимуществени вреди е глобално съдът намира, че искът по своя размер е доказан изцяло.

Предвид изложеното и извършеното от ответника плащане преди предявяване на иска в размер на 60 000,00 лева предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в предявения размер от 90 000,00 лева.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.

В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 15.06.2020 г., като не се установява преди тази датата делинквентът да е уведомил застрахователя на гражданската си отговорност за настъпилото събитие. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 20.06.2020 г. до окончателното плащане, като искът следва да бъде отхвърлен за лихва за забава за периода 07.02.2018 г. – 19.06.2020 г.

Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху полученото от ищцата на 22.10.2020 г. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева за периода 20.06.2020 г. – 21.10.2020 г., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК в размер на 2066, 83 лева, като искът следва да бъде отхвърлен за лихва за забава за периода 07.02.2018 г. – 19.06.2020 г. и за горницата до пълния предявен размер от 16466,67 лева.

По разноските:

Ищецът не е сторил разноски по делото.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л.К.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 3164,39 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3682,67  лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 1200,00 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение /при база 300,00 лева/ съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 40,57 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: *******, да заплати на Е.Т.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 90 000,00 лв. представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 31.01.2018 г., в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Б.К.П., като водач на л.а. „Форд”, с рег. № ********, неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания на дясно коляно, дясна подбедрица, контузия на гръдния кош и повърхностна травма в областта на окосмената част на главата, сътресение на мозъка и отключили се в последствие вестибуларни нарушения, както и посттравматично стресово разстройство и псевдоепилептични /дисоциативни/ припадъци, ведно със законната лихва от 20.06.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 2066, 83 лева – лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер на 60 000,00 лева преди датата на исковата молба за периода 20.06.2020 г. – 21.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като иска за лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до 19.06.2020 г. и за горницата до пълния предявен размер от 16466,67 лева - за лихва за забава на плащането на сумата от 60 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: ******* да заплати на адвокат Л.К.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 3164,39 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 3682,67 лева – държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 1200,00 лева.

ОСЪЖДА Е.Т.Д., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 40,57 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                                                           СЪДИЯ: