РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Русе, 03.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 116 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда” - Русе против Решение № 260180 от 29.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2123/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 18-001517 от 30.10.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, с което на „Марибор-Строй“
ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1, във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с
чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева и е осъдена ДИТ – Русе да заплати на
„Марибор-Строй“ ЕООД сумата от 350 лева за направени в производството разноски.
Като касационни основания жалбоподателят релевира неправилност на решението
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени
решението на РС - Русе и да постанови ново решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител адв. П. И. в депозиран по делото писмен отговор
вх. № 268957 от 19.04.2021г. по описа на РС – Русе оспорва основателността на
същата. Претендира и присъждането на разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е приел, че предвид допуснати съществени пропуски в
процедурата по установяване на административното нарушение не биха могли да се формират
ясни и категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че лицето, посочено в
наказателното постановление Н.Н. е престирало работната си сила в трудово
правоотношение с работодател – санкционираното лице.
Решението на въззивния съд е
правилно.
Касационната инстанция споделя заключението на
въззивната инстанция, според което не би могло да се приеме обосновано по
същество, че ответникът по касационната жалба е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в,
ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. За
да е налице нарушението, вменено на санкционираното лице, на първо място следва
да се даде отговор на въпроса съществувало ли е трудово правоотношение между лицето,
посочено в наказателното постановление Н.Н. като работник и наказаното лице
като работодател. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Контролният орган на
инспекцията следва безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови
задължения от страна на работника на определено работно място, с определено
работно време, трудово възнаграждение и пр., т.е. да установи наличие на всички
елементи, определящи правоотношението като трудово. В случая обаче тези обстоятелства
не са безспорно установени, предвид наведените от страна на санкционираното
дружество твърдения, че посоченото в НП лице Н.Н. никога не е упражнявало
трудова дейност, възлагана му от „Марибор-Строй“ ЕООД, като това лице не било
известно както на техническия ръководител на обекта, така и на строителните
работници, работещи на същия обект. Тези твърдения се подкрепят както от
представената още в хода на проверката декларация от лицето, посочено в НП – Н.Н.
(л. л. 35 – 37 от делото на РС – Русе), така и от събраните в хода на съдебното
дирене от въззивния съд гласни доказателства – св. показания на посоченото в НП
лице Н.Н. и на М.М., който е работил на процесния обект и е присъствал на
обекта в деня, когато е била извършена проверката (л. л. 41 – 45 от делото на
РС – Русе). В цитираната по-горе декларация, лицето Н.Н. заявява, че никога не
му е била възлагана работа от санкционираното дружество, като на процесната
дата минавал покрай обекта и решил да попита за работа. Докато чакал
техническия ръководител, за да разговаря с него, решил да вдигне една кофа,
която била закачена на макарата, за да види дали ще може. В този момент дошли и
проверяващите. При разпита му в съдебно заседание Н. Н. изцяло потвърждава
изложеното в тази декларация. Св. М. също заявява, че Н. Н. не е работил на
обекта, като не го е видял и по време на проверката. Изложените от посоченото в
НП лице Н. Н. факти и обстоятелства всъщност се подкрепят и от св. показания на
актосъставителя, който заявява, че когато пристигнали на обекта, това лице било
пред блока, седяло на парчета стиропор и после го видели да дърпа въже. Освен
това по делото не е спорно, че лицето не е попълнило самостоятелно
предоставената му от проверяващите на основание чл. 399 от КТ, вр. с чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1
от АПК декларация. При тези данни по делото, вмененото на дружеството деяние се
явява недоказано, а оспореното пред районния съд наказателно постановление –
необосновано и незаконосъобразно.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид липсата на доказателства за
направени разноски в производството пред касационната инстанция, на ответника
по касация не се присъждат такива.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260180 от 29.03.2021 г., постановено по АНД № 2123/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.