Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
гр. Велико Търново, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М. Н., изслуша докл***ано от съдия Банев Адм. д. № 308 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 205, ал. 5 от Закона
за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.
Образувано е по жалба, подадена от В.И.П., като майка и законен представител на В.Г.Г. с ЕГН **********, с посочен адрес ***, офис 1, срещу Заповед № РД 07-750/ 14.05.2019 г., издадена от директора на Средно училище „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново. С оспорената заповед, на основание чл. 259, ал. 1, чл. 204, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12/ 01.09.2016 г. на МОН, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 80, т. 3, т. 9 и т. 11 от Правилника за дейността на Средно училище „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, на В.Г.Г., ученичка в *** клас на СУ „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ от 15.09.2019 г. до края на учебната 2019/2020 година. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби на закона и несъответствие с неговите цели. Счита, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията към нейното съдържание по чл. 205, ал. 2 от ЗПУО. Развива доводи, че при провеждането на производството не са спазени разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗПУО и съответните текстове от Наредбата за приобщаващото образование – липсва надлежно уведомяване за започналото производство, като в писмото от 07.05.2019 г. не са отразени конкретни нарушения и е посочено, че ще бъде наложена санкция по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, не е проведено изслушване на ученика в присъствие на родителя, или изискване на писмено обяснение. По същество твърди, че не са изчерпани всички възможности и подходи за преодоляване на проблемното поведение на ученика В.Г., че такова поведение не е характерно за детето извън училище и може да е проява на противодействие, както и че учителите също следва да търсят подход към изграждане на уважение и доверие от страна на учениците.
С тези доводи се иска заповедта на
директора на Средно училище „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, да бъде
отменена. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си по делото ***
Х. от ВТАК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и с аргументи
развити в хода на устните състезания. Пълномощникът претендира присъждане по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на ***окатско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника такова.
Ответникът - директорът на Средно
училище „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, чрез пълномощника си *** Т. от
ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и
процесуална законосъобразност на оспорената заповед, доводи в тази насока
излага в хода на устните състезания. Счита, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, по предложение на педагогическия съвет на
училището, съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗПУО и при спазване на
срока по чл. 205 от същия закон. Твърди, че са спазени изискванията на закона
относно мотивирането на акта и при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на администротивнопроизводствени правила. По същество
намира за доказано и наличието на материалноправните предпоставки за налагането
на оспорената санкция, установени в чл.
199, ал. 1 от ЗПУО, подробни доводи за което излага в хода на устните
състезания. Акцентира и на обстоятелството, че в хода на настоящото
производство, В.Г. по своя инициатива се е преместила в друго училище. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя ***окатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От
административната преписка се установява, че със Заповед № РД 07-439/
20.02.2019 г. на директора на Средно училище „Емилиян Станев“ /СУ „Емилиян
Станев“/ - гр. В. Търново, по предложение на класния ръководител на ***, е определен екип за подкрепа на В.Г.Г., ученик от
същия клас /л. 82 от делото/. Съгласно мотивите на заповедта, причина за
определянето на екипа е системно нарушаване на дисциплината в часовете, при
което ученикът е получил много забележки, включително и за неуважение към учител. За членове на
екипа за подкрепа са определени С.С. – класен ръководител, А.М. – педагогически
съветник и М.Д. – учител по музика. Със същата заповед е определен срок за
общата подкрепа две седмици, като на екипа е възложено до 10.03.2019 г. да
изготви доклад за извършените дейности и резултата от предприетите мерки за
преодоляване проблемното поведение на детето, който да представи на заместник
директора по учебната дейност. От директора на СУ „Емилиян Станев“ - гр. В.
Търново е утвърден план за обща подкрепа по чл. 189, т. 3 от ЗПУО и чл. 129 от
Наредбата за приобщаващото образование, за личностно развитие на ученика В.Г.Г..
Планът е за обща подкрепа за личностно развитие на ученика за 2018/2019 учебна
година, като е входиран в деловодството на училището на 21.02.2019 година. В
плана като цели на общата подкрепа са посочени преодоляване на проблемно
поведение, инцидент с учител и много забележки в дневника, свързани с
дисциплината, а като задачи – изясняване на причината за поведението на
ученика, разговори с родителите за да се подпомогне процеса, търсене на силните
страни на ученика. Съгласно отбелязаното в плана /л. 29 и сл. от делото/, е
определен срок на обща подкрепа две седмици /от 21.02.2019 г. до 01.03.2019
г./, дейности по отделни специалисти /психолог, класния ръководител и доверено
лице – учителят по музика/, и честота на тези дейности /един или два пъти за
периода/. Съгласно разпечатките от електронния бележник на ученика В.Г., в края на първоначално определения
срок за подкрепа, единият от членовете на екипа /класният ръководител/ е
преценил, че не са постигнати очакваните резултати, един /учителят по музика/ е
отбелязал постигането на напредък, а третият /педагогическият съветник/, не е
отбелязал становище по резултатите от плана /л. 67 – л. 74 от делото/. Пак
според отбелязаното от класния ръководител, планът се удължава с две седмици,
до 07.03.2019 г., като самото отбелязване е извършено на 23.02.2019 г. /л. 69
от делото/. От представената административна преписка не се установява дали от
екипа за подкрепа е изготвян доклад на посочената в Заповед № РД 07-439/ 20.02.2019
г. дата и какво е било неговото съдържание, нито писмени доказателства за
допълнителни действия, предприети през удължения срок на плана и за резултатите
от тях. От представената от жалбоподателя Заповед № РД07-545/ 18.03.2019 г. на
директора на СУ „Емилиян Станев“ се установява, че с посочената заповед на В.Г.Г.
е наложено наказание „забележка“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО,
поради нарушаване чл. 80, т. 3, т. 9 и т. 11 – незачитане правата, честта и
достойнството на другите, системно нарушаване на дисциплината в часовете и
влизане в конфликт с преподаватели. Определен е срок на наказанието до края на
учебната 2018/2019 година. Заповедта е доведена до знанието на майката на
ученика, като в преписката няма данни кога е извършено това. С писмо изх. № УВД
04.-295/ 07.05.2019 г. на директора на училището, на основание чл. 204 от ЗПУО,
майката на В.Г. е била уведомена за открита процедура по налагане на санкции по
чл. 199, ал. 1 т. 1 от същия закон. В писмото е посочено, че ученичката е
нарушила чл. 80, т. 3, т. 9 и т. 11 от правилника за дейността на училището,
като систечно не зачита правата, честта и достойнството на другите /учители и
ученици/, системно нарушава дисциплината в часовете, влиза в конфликт с
преподавателите. Със същото писмо родителят е поканен на разговор в
присъствието на класния ръководител на 07.05.2019 г., от 12:00 часа. В
преписката се съдържа и Протокол № 12/ 13.05.2019 г. от редовно заседание на
педагогическия съвет при СУ „Емилиян Станев“, от който се установява, че по т.
4 от дневния ред е бил поставен на обсъждане въпросът за налагане на ученика В.Г.Г..
Бил е направен доклад от класния ръководител относно поведението на ученика,
като са посочени предприетите мерки /като видове и продължителност те не
съответстват на тези, установяващи се от доказателствата по делото/, след което
класният ръководител е предложил В.Г. да бъде санкционирана по чл. 199, ал. 1,
т. 3 от ЗПУО и чл. 86 от Правилника за дейността на СУ „Емилиян Станев“, с „предупреждение за
преместване в друго училище“. Съгласно отразеното в протокола на заседанието е
присъствала майката на ученика, която отказала коментар. Последвало е изказване
на становища от трима учители в подкрепа на предложението на класния ръководител
и от присъстващия на заседанието представител на Дирекция „Социално
подпомагане“ – В. Търново, отдел „Закрила на детето“, която е изразила
становище за проявена загриженост от родителя и подсигурена подкрепа от страна
на отдела, където вече са изградени екипи за работа с ученика. Съгласно
отразеното в протокола, поради липса на други мнения и предложения,
педагогическият съвет е гласувал и решил В.Г. от *** да бъде санкционирана по
чл. 86, ал. 1, т. 3 от Правилника за дейността на СУ „Емилиян Станев“ с
„Предупреждение за преместване в друго училище“. Последвало е издаването на
Заповед № РД 07-750/ 14.05.2019 г. на директора на СУ „Емилиян Станев“, с която е наложена предлаганата от
педагогическия съвет санкция. Съгласно съдържащата се в нея разписка, заповедта
е връчена на В.П. – майка и законен представител на В.Г., на 15.05.2019 година.
Жалбата срещу нея е подадена пред АСВТ на дата 27.05.2019 година.
В съдебната фаза
на производството са приети като доказателства представените от ответника
документите от административната преписка,коментирани по-горе, както и
екземпляр от Правилника за дейността на СУ „Емилиян Станев“, в действащата към
процесния период редакция, а освен това заявление от 12.06.2018 г. от В.П., за
включване на В.Г. в целодневна организация на учебния ден през учебната
2018/2019 г. и Удостоверение изх. № УВД 11-61/ 22.11.2019 г., издадено от СУ
„Емилиян Станев“, за преместване на ученика В.Г. в СУ „Вела Благоева“ – гр. В.
Търново, по желание на родителя. От жалбоподателя също са представени
доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и посочените
по-горе Заповед № РД 07-439/ 20.02.2019 г. и Заповед № РД07-545/ 18.03.2019 г.,
и двете на директора на СУ „Емилиян Станев“.
По искане на ответника като свидетели по
делото са разпитани членовете на екипа за подкрепа С.К.С., А. К. М. и М.И.Д., и
А.А. П.– заместник директор в СУ „Емилиян Станев“ през процесния период. По
искане на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания на В. Д.П. –
социален работник в Д „СП“ – гр. В. Търново, отдел „Закрила на детето“,
работеща с ученика. На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е
изслушана В.Г.Г..
В показанията си С.С. /учител по
български език и литература и класен ръководител на Г./ заявява, че последната
е постъпила в СУ „Емилиян Станев“ преди 2 години и от V
клас е имала наказание „Предупреждение за преместване“, поради проблемно
поведение, а през учебната 2018/2019 г. е имала наказание „забележка“. Когато
ученичката е била в V клас са били
проведени тренинги и други мерки, препоръчани от педагогическия съветник. Като
проблемно поведение свидетелката сочи прояви на ученика, провалящи учебните
часове - загъване с дрехите си в час, вдигане краката на чина, вадене на
играчки, липса на промяна в поведението при направени забележки. При покана да
напусне съответния час В.Г. отказвала. По този начин се разсейвали останалите
ученици, пречи им се и те започвали да подражават, освен това се оплаквали от В.
ежедневно. Свидетелката конкретно посочва три случая - носене на охлюви в час,
носене на камъни за които ученичката казвала, че им е направена някаква магия,
вадене на играчки в час по български език и литература. Твърди, че оплаквания
от подобни или други прояви е имало от проподавателите по физическо възпитание,
английски език, музика, технологии, изобразително изкуство. По други предмети
/напр. „човекът и природата“/ ученичката не е имала такова поведение, защото
смятала, че трябва да учи по този предмет. Не е получавала данни за физическа
агресия на ученичката, но е имало вербална такава спрямо други ученици. Заявява
и че едно момче от класа се е преместило в друга паралелка, като една от
причините за това е прекалено дружелюното поведение на В., което не е било
желано. Свидетелката не е виждала случаи, в които самата В.Г. да е ставала
жертва на непровокирана агресия от други ученици. Не изключва такава
агресия, но като отговор на действията
на ученичката, като твърди, че е
провеждала разговори с други ученици за въздържане от подобно прояви. С.
провеждала разговори с ученичката, при възникване на проблемни ситуации
уведомявала майка й, разговаряла е с нея по телефона почти ежеседмично. Майката
се е отзовавала, според свидетеля са вземани мерки от нейна страна с ефект от
около една седмица, след което В.Г. се връщала към първоначалното си поведение.
Това наложило провеждането на плана за подкрепа, който според свидетелката е
продължил общо около два месеца, но не е довел до промяна, включително след
удължаването му. При проведените срещи с класния ръководител момичето
проявявало привидно разбиране, но не последвала реална промяна. Психологът
/става въпрос за педагогическия съветник, бел. моя/, също давал съвети какво да
прави родителят и как да се мотивира ученичката към повече усилия. Самата
ученичка не посещавала насрочените персонални срещи с педагогическия съветник.
След приключването на плана екипът е обсъдил резултатите, решил е че са
назадоволителни и че следва да бъде наложена следващата санкция. За това е била
уведомена майката на В.Г., проведена е среща с нея, с участието на
педагогическия съветник и заместник-директора, изпратено е и уведомление до
отдел „Закрила на детето”. От отдела реагирали и изпратили представител, който
провел разговори с членове на екипа за подпомагане и зам. директора.
Впоследствие представител на отдела присъствал и на заседанието на
педагогическия съвет и е заявил, че е изготвен план за подобряване поведението
на момичето. Според свидетеля на ПС не е имало изказване в защита на
ученичката, гласуването на наказанието било явно и единодушно. На въпрос
променила ли е В.Г. поведението си след налагането на процесното наказание,
свидетелят отговаря утвърдително с уточнение, че става въпрос за учебния период
след издаване на заповедта до края на предходната учебна година и първата
седмица от новата учебна година. Като класен ръководител С. заявява, че в класа
й няма други ученици с поведение като на наказаната, има около 10 деца от общо
24, с поведение, което определя като проблемно. Някои от тях са наказвани, но
не и с предупреждение зя преместване в друго учебно заведение.
При разпита му свидетелят А.К.М. –
педагогически съветник в СУ „Емилиян Станев“, заявява че му е възложено да
работи с В.Г. по план за подкрепа, като по спомен отнася периода на тази работа
към средата на първия учебен срок на учебната 2018-2019 година. Била е
проведена първоначална среща с родителя, каквато е задължителна, на тази среща
ученичката не е присъствала. На следващите срещи с педагогическия съветник не
се е явявала, включително след удължаване на срока за обща подкрепа. Еднократно
е имал среща с В. в извънработно време /16:30 часа/, по нейно желание, поради
което тази среща не е отразена в плана за подкрепа и свидетелят не може да
посочи датата. Според М. въпросната среща е проведена по-скоро случайно
/ученичката е мислела, че го няма в кабинета му/, но независимо от това е
проведен разговор с нея. Свидетелят заявява, че няма практика да издирва
ученици, които знаят къде е кабинетът му, както и че всеки един план за
подкрепа е съобразен с часовете на съответния ученик, а срещите с
педагогическият съветник са задължителни за посещаване. По отношение на
конкретния случай твърди, че самата ученичка е уведомявана редовно за графика
на срещите, чрез класния ръководител и чрез родителя. Счита, че отрицателният
резултат от плана за подкрепа се дължи на липсата на срещи с В., независимо от
търсеното от майка й съдействие. Относно единствения проведен разговор с
ученичката заявява, че не е успял да изгради мнение, но е останал с положителни
впечатления за позитивно настроено и контактно дете, общително и с широк
мироглед. Независимо от това не е видял краен резултат при изтичането на плана
както от родителя, така и от ученика, няма информация за външни фактори за
поведението на В.Г., като отношение от съученици или учители. Твърди, че по
извънредни планове за подкрепа работи средно с по 40-60 ученика годишно, почти
всички са били с положителен резултат, рядкост е удължаването на срока на плана
и налагането на наказание.
В показанията си свидетелят М.И.Д.
/учител по музика и член на екипа по подпомагане/, като цяло потвърждава
заявеното от Ветлана С. относно поведението на В.Г., конкретно в нейните
часове. Твърди, че ученичката системно изваждала в час модерни играчки, с което
провокирала вниманието на съучениците си и е пречела на занятията, а през месец
май 2019 г., след провеждането на ПС за налагане на наказание, е донесла в час охлюв. Описва и инцидент с
разпиляване на играчки /100-200 кламери/, и последващото им събиране от
ученичката, с което е провалена работата в часа. След въпрос свидетелят Д.
уточнява, че кламерите са били разпилени от нея, но ученичката не се е вслушала
в съвета й да ги събере след часа. Не дали резултат и предприетите мерки чрез
поставянето на В.Г. да сяда на първия чин заедно с най-добрата ученичка в
класа, а при разговори с класния ръководител Д. установила, че има ученичката
аналогично държание в часовете по български език и литература. Заявява, че не
знае да има учител, към който ученичката да проявява различно отношение, няма
наблюдения в тази насока. И този свидетел, като участник в екипа за подкрепа,
дава оценка за липсата на положителен ефект и за необходимостта от налагане на
наказание, за да не се загуби контрол върху учениците. Сочи, че е включена в
екипа по нейно желание. Не дава някаква преценка дали поведението на Г. се е
променило слад налагането на оспореното наказание.
В аналогичен на цитираните показания
смисъл са и показанията на свидетеля А.А.П., през процесния период заместник
директор по учебната дейност в СУ „Емилиян Станев”. В допълнение този свидетел
твърди, че още с постъпването й в това в училище В.Г. е проявила поведение,
което излиза от общо приетите норми и правила, попадала в конфликт с учители и
със съученици. В рамките на учебната 2018 /2019 г. някои от проявите са се
повторили, което наложило уведомяване на майката и провеждане на разговори с
нея, няколко от които в присъствието на заместник директора. Първоначално е
била наложена „забележка“ и са били взети мерки по Наредбата за приобщаващо
образование, с изготвяне плана за подкрепа. Свидетелят П.твърди, че неформално
са имали подкрепа и от учителя по природни науки /“човекът и природата“/, като
въпросният учител и предметът, който преподава са били харесвани от Г.. Тъй
като първият етап от подкрепата не дал необходимите резултати, планът бил
удължен, ученикът не посещавал педагогическия съветник. Нещата ескалирали около
месеците март - април 2019 г., когато от В. е провален открит урок по английски
език, тъй като седяла в часа неприлично, след забележки не е коригирала
поведението си и при покана не напуснала часа. Свидетелят твърди, че преди
налагане на санкцията ученичката е била прикрепена към Ателие по керамика, с
цел да попадне в по-спокойна среда с по-малко ученици. Момичето посешавало това
ателие около месец и половина, но след това се отказало, тъй като не й допадали
дейностите. Тъй като В.Г. била на целодневно обучение, не е била предприето
налагане на санкция „труд в полза на институцията“, доколкото предполагала
извършването на дейност в периодите на обедна почивка и би породила подигравки
и присмех от други ученици. Не е било предприето и преместване в друга
паралелка, тъй като ученичката не е била до IV
клас в това училище и не може да се премести в някоя от специализираните
паралелки, а общообразователните паралелки са само две и другата вече н***ишавала
допустимия брой ученици. Според свидетеля П.първоначално санкцията е дала
резултати, имало е голяма промяна в поведението на ученика, изграждана е
подкрепяща среда /прикрепяне на две от добрите по успех ученички/, резултатите
на ученичката по някои предмети се подобрявали, но не е било изследвано на
какво се дължи това. В момента, в който се установило, че нещата не се
подобряват е потърсено съдействие от социалните служби. Свидетелят не изключва
възможни провокации от страна на други ученици през междучасията, както и
конфликт със заварените лидери на паралелката, но заявява че не е бил очевидец
на такива и не са му докл***ани от класния ръководител. Акцентира върху
обстоятелството, че притеснителното в поведението на В. е държанието по време
на часове, с което се нарушава учебния процес. Като непосредствени впечатления
свидетелят П.заявява, че при нейно присъствие в часове /един или два пъти/, В.Г.,
както и всички останали ученици са се държали перфектно, като са съобразявали
поведението си с проверката, извършване от зместник директора.
В противовес на цитираните дотук
свидетелски показания разпитаната като свидетел В. Д.П. - служител в отдел
„Закрила на детето“ при Д „СП“ – В. Търново твърди, че В.Г. е с типични за
възрастта си прояви, възпитана и зачитаща авторитета на другия. Уточнява, че
самата тя е провела с ученичката един разговор с продължителност около половин
час, като с нея работят основно колегите й от Центъра за обществена подкрепа.
Работата е започнала по искане на майката в края на месец май 2019 г., като
същевременно е постъпила и информация от СУ „Емилиян Станев”, че по отношение
на В.Г. ще бъде предложена санкция по Закона за предучилищното и училищното
образование. Този свидетел твърди, че по информация на колегите му от ЦОП,
получавана на всеки 3 месеца, ученичката се чувства добре по време на
консултацията, свикнала е с екипа на центъра и предоставената социална услуга
допринася в положителна насока за нея и за родителя й. Заявява, че знае за
поведението на В. и за наличието на множество забележки, но също така, че от
страна на майката се проявява загриженост и желание за съдействие, и постигане
на резултати в промяна поведението на ученика. Счита, че проблемните прояви в
поведението на ученика се дължат на свръхобгрижване в семейна среда и са
типични за такива деца, не ги одобрява, но изразява мнение за прибързаност при налагане
на санкцията, без да да предприети всички други възможни мерки. Заявява, че
познава психолозите /педагогическите съветници/, които са работили с ученика,
оценява ги като добри професионалисти, но не може да направи преценка дали в
конкретния случай санкцията „предупреждение за преместване в друго училище“ би
могла да предизвика подобрение в поведението или обратно. П. е присъствала на педагогическия съвет с
гласуването на предложение за налагане на процесната санкция, след обсъждането
гласуването е било явно, не се сеща с какво мнозинство е прието решението на
ПС. Самата тя изразила мнение в подкрепа на ученика, като заявява, че не е
направила това по задължение като социален работник, а според убеждението си.
Счита, че предприетата мярка е крайна, тя не знае за друг случай на налагане на
този вид санкция за поведенчески проблем, а единствено в случай на много
неоправдани отсъствия.
Съдът цени изслушаните свидетелски
показания съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка
отбелязва явното противоречие между показанията на членовете на екипа за
подкрепа и наличните в делото документи, относно продължителността на
проведената процедура по подкрепа и извършените действия, както и липсата на
писмени доказателства за наложени през предходната учебна година санкции на
ученичката. Съобразява се и възможна заинтересованост от изхода на спора, на
свидетелите С., М., Д. и П., предвид пряката им служебна зависимост от
ответника, а при първите трима и предвид качеството им на членове на екипа за
подкрепа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорената заповед, срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт /чл. 205, ал. 5 от ЗПУО/ и пред компетентния да я разгледа съд.
От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорването е извършено в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, което обуславя
процесуалната допустимост на същото за разглеждане в настоящото
производство.
При извършената на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК служебна проверка съдът установи, че оспорваната заповед е
издадена от оправомощено за това длъжностно лице – директорът на СУ „Емилиян
Станев” и в рамките на компетентността му, определена с чл. 203, ал. 1 от ЗПУО
и чл. 90, ал. 1 от Правилника за дейността на СУ „Емилиян Станев“. В преписката
не се съдържа договорът за заемането на длъжността от К.Д.К., но
обстоятелството, че същата е заемала въпросната длъжност към момента на
издаването не се оспорвало от жалбоподателя на нито един етап от
производството.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но съдът намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че при издаването й не са спазени изискванията към съдържанието й, въведени с чл. 205, ал. 2 от ЗПУО. Съгласно посочената разпоредба, в заповедта за налагане на санкция се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. В случая са изпълнени първите две изисквания, но липсва надлежна мотивировка на административния акт. В чл. 199, ал. 1 от ЗПУО е предвидено, ча за неизпълнение на задълженията определени в този закон, в нормативни актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, могат да бъдат налагани санкции, една от които е и „предупреждение за преместване в друго училище“ /чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО/, като цитираната законова разпоредба е възпроизведена и в чл. 86, ал. 1 от Правилника за дейността на СУ „Емилиян Станев“. Задълженията, които имат учениците, са регламентиран в чл. 172, ал. 1, т. 1 - т. 12, респ. в цитирания в заповедта чл. 80 от ПД на СУ „Емилиян Станев“, вр. с делегацията по чл. 172, ал. 2 от ЗПУО.
В конкретния случай, като фактическо основание за налагане на санкцията, са посочени следните обстоятелства: „1. допуснати 71 забележки относно неизпълнение на задълженията; 2. незачитане правата, честта и достойнството на другите - учители и съученици; 3. влизане в конфликт с преподавателите и съучениците; 4. системно възпрепятстване с поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове; 5. ученичката не посещава редовно насрочените консултации с педагогическия съветник по изготвен план за подкрепа с вх. № УВД04-791/ 21.02.2019 г. и удължен с анекс до 18.03.2019 г. Промяната в поведението е незадоволителна“. Видно от дословно цитираните мотиви, извън броя на допуснатите забележки и индивидуализацията на плана за подкрепа, в заповедта липсва каквато и да е конкретика по отношение проявите на проблемно поведение от страна на ученика, които са мотивирали директора на училището към налагане на санкцията. Смисълът на чл. 205, ал. 2 от ЗПУО, е при налагане на санкция, поведението на ученика да бъде описано по начин, индивидуализиращ съдържанието или проявлението на конкретното действие/бездействие, време място и обстоятелства при които то е извършено, с посочване на фактите, квалифициращи го като неизпълнение на задължение, определено в ЗПУО, в нормативен акт по прилагането му или в ПД на СУ „Емилиян Станев“. Ето защо заповедта за налагането на санкция следва да съдържа описание на всички релевантни за ангажиране отговорността на ученика факти и обстоятелства, обосноваващи неизпълнението на задължение по смисъла на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО. Това изискуемо от закона съдържание е необходимо от една страна с цел осигуряването на възможност за съдебен контрол относно материалната законосъобразност на административния акт, а от друга – за реализиране правото на защита на неговия адресат.
В оспорената Заповед № РД
07-750/ 14.05.2019 г. на директора на СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново
липсва конкретизация на сочените 71 забележки „относно неизпълнение на
задълженията“, вкл. относно това какви задължения на ученика не са изпълнени и
датите на които това е станало. Всъщност в заповедта не е конкретизиран дори
времевия период на забележките, като при справка от разпечатките
от електронния бележник на ученика се
установява, че се касае за цялата учебна 2018/2019 г., до налагане на
санкцията. Пак от същата справка е видно, че една немалка част от забележките
са свързани с подготовката на ученика за или усвояване на материала по време на
съответния учебен час, а не с нарушаване на дисциплината и проблемно поведение
/така 22 забележки „Без домашна работа“, 4 „Без подготовка“, 4 „Не
записва в тетрадката“, 3 „Слабо представяне“, 1 „Без учебни пособия“, 1 „Без
екип по физ.възпитание“/. От съществено значение е и обстоятелството, че
преобладаващата част от тези забележки /55 броя/, касаят периода до 18.03.2019
г., когато на В.Г. е наложена санкция „забележка“. Предвид съдържанието на Заповед № РД07-545/ 18.03.2019 г. на директора на СУ
„Емилиян Станев“ и по аргумент от чл. 201, ал. 1 от ЗПУО, не би следвало
коментираните 55 забележки да представляват основание на процесната санкция.
Дали е така обаче не може да бъде установено от съдържащите се в делото писмени
доказателства, а изслушаните свидетелски показания на учителите и
педагогическия съветник в СУ „Емилиян Станев“, сочат по-скоро на обратното -
при налагането на процесната санкция не е съобразено правилото, че за едно
нарушение не може да бъде налагана повече от едно наказание. Този извод се
налага и от факта, че в обжалваната заповед е посочена общият брой на всички
получени от Г. забележки от началото на учебната 2018/2019
г., до налагане на санкцията. Съобразно горното съдът намира, че
бланкетното позоваване на вписаните забележки на ученика, не изпълва
изискването на чл. 205, ал. 2 от ЗПУО за мотивиране основанието за налагане на
санкция. В заповедта не е извършено и изрично позоваване на обсъдените по-горе
данни от електронния бележник на ученика или на други документи, предхождащи
нейното издаване, за да намери приложение ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК. Освен
това мотиви относно получените забележки за наложената санкция не могат да
бъдат извлечени от съдържащите се в приложената преписка документи, предхождащи
издаването на обжалваната заповед, вкл. от плана за обща подкрепа и заповедта
за определяне на екип, както и от протокола от заседанието на педагогическия
съвет, в който също не е конкретизирано за кои провинения в лоша дисциплина се предлага санкцията и кога са извършени
те. На последно място, формулировката на самите забележки в електронния
бележник на ученика – „Лоша дисциплина“, „Липса на внимание“, „Обща забележка“,
„Официална забележка“ и т.н., също не съдържа конкретика относно поведението на
ученика, мотивирало вписването им. Изключение правят шест случая, касаещи
провинения в час по физическо възпитание в периода 04.10.2018 г. – 20.12.2018
г., но съобразно изложеното по-горе, те не би следвало да представляват
основание за издаването на процесната заповед.
Посоченото важи и за останалите отразени в заповедта основания за налагане на санкцията – не е посочено в какво се изразява незачитането правата, честта и достойнството на учители и съученици, кога, с кого и по какъв начин В.Г. е влизала в конфликти, как конкретно и кога е възпрепятствала нормалното протичане на учебни часове и по кои предмети. На практика е в административния акт е извършено частично възпроизвеждане на текстовете по чл. 172, ал. 1, т. 3 и т. 11 от ЗПУО, без посочването на конкретни провинения на ученика. Конкретни прояви на проблемно поведение не са посочени и в доклада и предложението на класния ръководител пред педагогическия съвет, индивидуализиращи данни за тях не могат да се извлекат и от останалите съдържащи се в преписката документи. Всъщност с голяма степен на вероятност може да се предположи, че проявите, формулирани в заповедта по цитирания начин са същите, които са мотивирали съответните преподаватели към вписване на забележките на ученика, но изведени като самостоятелни основания. В тази връзка изцяло важат изложените по-горе съображения относно липсата на надлежно описание на извършените от ученика нарушения на дисциплината и съответно на мотиви за наличието на отразените в заповедта основания за налагане на санкция. Последното посочено обстоятелство - ученичката не посещава редовно насрочените консултации с педагогическия съветник по изготвен план за подкрепа, не съставлява неизпълнение на задължения по смисъла на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, респ. не може да представлява основание за санкция по същия текст.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че в придружителното си становище, с което е изпратил административната преписка, ответникът е посочил някои конкретни прояви на ученика, като мотивирали го да наложи санкцията. На първо място, мотивите на административния акт не могат да се допълват или тепърва да се изясняват от административния орган, едва след съдебното обжалване на акта му, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Освен това сочените в становище прояви на В.Г. отново не са установени по време, а при съпоставка с вписаните забележки /тези които са конкретни/ и свидетелските показания се оказва, че повечето от тях касаят нарушения извършени преди датата на налагането на наказанието „забележка“ /18.03.2019 г./ или този след издаване на процесната заповед /случаят с донесения в час охлюв, според показанията на свидетеля М.Д./.
Липсата на индивидуализация и описание на извършени от ученика нарушения на дисциплината в час, затрудняване на учебния процес и останалите посочени в заповедта прояви на проблемно поведение, вкл. влизане в конфликти, налага извод за липса на мотиви за обосноваване на наложената на В.Г. санкция. Разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗПУО, въвеждаща изискването за такава мотивировка, е императивна и неспазването й представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед на директора на СУ „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново.
Извън горното следва да се отбележи, че в заповедта е извършено позоваване на предложение за налагане на санкция, прието от педагогическия съвет на заседание, съгласно Протокол № 12/ 14.05.2019 година. По делото не бе представен такъв протокол, а Протокол № 12/ 13.05.2019 г., като от пълномощника на ответника изрично се заяви, че именно това е протоколът от заседанието, на което е прието от ПС е прието предложението за налагане на санкция. Последното обстоятелство се установява по несъмнен начин от съдържанието на самия протокол, но това не променя факта, че посредством погрешното посочване датата на заседанието допълнително се внася неяснота относно основанията за налагане на наказанието и проведената процедура.
На следващо място, в хода на
административното производство по налагането на оспорената санкция, са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 204, ал. 1 от ЗПУО, за
откриването на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от
директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т.
3 – т. 5 – и съответните териториални структури за закрила на детето. В случая
в преписката се съдържа писмо изх. № УВД
04.-295/ 07.05.2019 г. до майката на ученика, с което на основание цитираната
норма, същата е уведомена за открита процедура по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО
и е поканена на разговор на 07.05.2019 г., в 12:00 часа, в присъствието на
класния ръководител. Няма данни това писмо да е връчено на майката на В.Г., но
по-същественото е, че с него фактически не е извършено изискваното от закона
уведомяване. Дори да не се държи сметка за въведените с чл. 64, ал. 2 от Наредбата
за приобщаващото образование /НПО/, вр. с чл. 64, ал. 5 от ЗПУО изисквания към
съдържанието на уведомлението, не може да се подмине обстоятелството, че започналата процедура не е такава по налагане на
санкция по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО – „забележка“, а за налагане на санкция
по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО. Поради това, дори да се приеме за доказано,
уведомяването на родителя с посоченото писмо е най-малкото безполезно. Всъщност
с цитираното си съдържание писмото е заблуждаващо родителя относно вида на
производството, за което го уведомяват, а от там и за възможните резултати от
него като вид санкция. Същевременно, при извеждане на писмото с дата 07.05.2019
г., неизвестно в кой час, родителят е поканен на среща с директора на същата
дата, в 12:00 часа. Така описаните действия на ответника и липсата на
доказателства за връчването на писмото налагат извод за неизпълнение на
цитираното по-горе изискване за уведомяване. Това представлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на заинтересованото лице да участва
в административната процедура.
Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от ЗПУО, ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. В чл. 204, ал. 5 от ЗПУО е посочено, че конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Този ред е регламентиран в Наредбата за приобщаващото образование, с която е определен държавния образователен стандарт за приобщаващото образование /чл. 1, ал. 1 от наредбата/. В чл. 65 от НПО е разписана процедурата по изслушване на ученика, чрез частично преповтаряне на цитираните по-горе законови норми и изрично посочване като задължение на директора на учебното заведение /лично или чрез пълномощник/, преди налагането на санкция да проведе изслушване на ученика или да предостави на същия възможност да даде писмени обяснения по фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Съгласно чл. 65, ал. 1 от НПО, изслушването следва да се извърши в присъствието на психолог или на педагогически съветник, и на социален работник в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, а според алинея втора на същия член, родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение. От доказателствата по делото не се установява да са спазени цитираните изисквания на закона. Липсва нарочно съставен документ за провеждането на изслушване на ученика /напр. протокол/, такова не е посочено и в издадената заповед. Единствена индикация, за изслушване на ученичката се съдържа в протокола от заседанието на ПС на 13.05.2019 г., когато такова изслушване е докл***ано от класния ръководител. Пак съгласно отразеното в протокола обаче, става въпрос не за еднократно изслушване, а за няколко проведени разговора между ученика и класния ръководител, в присъствието педагогическия съветник и заместник директор, като по никакъв начин не става ясно дали това изслушване е извършено в хода на административната процедура по налагане на процесната санкция /ако се приеме, че началото на тази процедура е на 07.05.2019 година/. Останалите събрани по делото доказателства, вкл. гласните такива налагат извод, че под изслушване класният ръководител е имал предвид по-скоро отделните срещи на ученика, проведени преди, по време и евентуално след плана за подкрепа. Така в показанията си свидетелят М. категорично сочи една единствена среща с ученичката, проведена в рамките на плана за подкрепа, т.е. преди налагането на санкцията „забележка“ със Заповед № РД07-545/ 18.03.2019 година. Самият класен ръководител - свидетелят С., при разпита му също не твърди да е провеждана среща с В.Г., а с майка й, с участието на педагогическия съветник и заместник-директора. Среща само с родителя не може да се възприеме като изпълнение на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО, доколкото законът изрично изисква на предоставянето възможност на ученика лично /устно или писмено/, да изрази становището си относно фактите и обстоятелствата, свързани с конкретните нарушения, на които се основава санкционирането му. При така обсъдените доказателства и обратно на изразеното от ответника становище, съдът намира за недоказано спазването на въпросното изискване. Друг краен извод не се налага и при хипотетично цялостно кредитиране на докл***аното от класния ръководител за протокола от 13.05.2019 г., доколкото и в този случай изслушването не би отговаряло на цитираните по-горе законови изисквания – не е проведено в присъствието на социален работник, липсват доказателства за упълномощаването на някой от заместник директорите на СУ „Емилиян Станев“ за участие в такова изслушване, както и за уведомяване на родителя относно възможността да присъства на него. Както се посочи, в делото липсват доказателства В.Г. да е канена да даде писмени обяснения относно извършени от нея нарушения на дисциплината.
Неотносимо към законосъобразността на проведената процедура е обстоятелството, че според твърденията на ответника, ученичката е била поканена да присъства на заседанието на педагогическия съвет на 13.05.2019 г. и евентуално да бъде изслушана. Доказателства за такава покана, извън съдържанието на коментирания по-горе протокол липсват по делото. По-същественото обаче е, че законът /чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от ЗПУО и чл. 65, ал. 1 от НПО/ лимитативно определя лицата, които следва да участват/присъстват при изслушването и едно евентуално изслушване от ПС не може да има заместващо значение. Отделно от това, съмнително е доколко ученикът би могъл относително спокойно да изложи становището си при такова изслушване, съобразно числения състав на съвета, възрастта на изслушваното лице и положението му на зависимост спрямо членовете на ПС.
Извън факта, че не са спазени изискванията на специалния закон, описаният начин на процедиране на оспорената санкция сочи, че от административния орган са нарушени и разпоредбите на чл. 26, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК. Нарушенията са съществени, тъй като са засегнали правото на участие на заинтересованото лице в производството и представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Както вече се посочи, допуснатите нарушения във формата на оспорената заповед, фактически препятстват съда да извърши проверка за материална законосъобразност на същата, тъй като не могат да бъдат установени конкретните прояви на проблемно поведение на ученика, обосновали издаването й. В тази връзка следва само да се посочи, че от вписаните в електронния бележник на ученика забележки, само 15 са в периода между 18.03.2019 г. и 14.05.2019 г., те са общо по 5 учебни предмета, като 8 от тези забележки касаят подготовката за съответния учебен час и 7 – дисциплината на ученика, но без конкретно описание на поведението му. Индивидуализирани като време и фактически състав, неизпълнения през същия период, на задължения на В.Г. по ЗПУО и нормативните актове по прилагането му, не бяха доказани на никой етап от производството, до приключване на устните състезания.
Следва да се отбележи също, че отрицателните резултати от плана за подкрепа, с които ответникът се силеше да обоснове акта си в хода на съдебното производство, поначало не могат да съставляват самостоятелно основание за налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО. Освен това този план, съгласно отразеното в него и останалите писмени доказателства по делото, вкл. Заповед № РД07-439/ 20.02.2019 г. на директора на СУ, следва да приключил на 07.03.2019 г., т.е. преди налагането на В.Г. на наказанието „забележка“. Разпитаните свидетели сочат планът да е бил с продължителност около 2 месеца, но съдът не кредитира тези техни показания, тъй като са в пряко противоречие с коментираните документи. Всъщност от доказателствата по делото се установява определяне на относително кратки срокове за изпълнение на плана за подкрепа /общо около 2 седмици, с удължаването му/, малък брой предвидени срещи между ученика и членовете на екипа, заявяване становище за липса на постигнати резултати от класния ръководител на втория ден от началото на изпълнението на плана. Като цяло наличните в преписката документи сочат за известна припряност при възлагането и изпълнението на плана за подкрепа и по-скоро формално отношение от страна на част от членовете на екипа, а не стремеж към действително оказване на подкрепа за личностно развитие на ученика. Въпросните припряност и формално отношение явстват и в процедурата по налагане на процесното наказание /продължила 7 дни от издаването на уведомителното писмо/ и са възможна причина за допуснатите процесуални и формални нарушения при издаване на финализиращия тази процедура административен акт. Независимо от причината за допускането им, тези нарушения са обусловили и материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, като в крайна сметка по делото остават недоказани относимите измежду посочените в нея основания за налагането на процесната санкция, като конкретни проявления на проблемно поведение на ученика В.Г.. Съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на тези основания се носи административния орган, в случая – от директора на СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново. Независимо от указанията на съда относно това разпределение, съответно доказване не бе проведено от ответника в настоящото производство.
По
изложените мотиви съдът намира за основателна жалбата на В.И.П., като
майка и законен представител на В.Г.Г., срещу Заповед № РД 07-750/ 14.05.2019
г., издадена от директора на СУ „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново. Обжалваната заповед за
налагане на санкция е незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на нормативно установените изисквания за
форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, и следва да бъде отменена.
При този изход на спора не следва да се
присъждат разноски в полза на ответника. При своевременно заявеното искане за
това, СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя направените разноски по делото, в размер на 10,00 лв. – държавна
такса за образуване и разглеждане на делото.
Отделно от това, предвид изрично направеното от пълномощника на жалбоподателката искане, СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново дължи заплащане на ***окатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за ***окатурата в размер на 500,00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендирания от пълномощника на жалбоподателя ***окатски хонорар. Същият е съответен на определения в в посочената по-горе разпоредба на Наредба № 1/ 09.07.2004 година. Делото не се отличава с по-малка фактическа, и с правна сложност от други дела със сходен предмет и претендираното ***окатско възнаграждение не е прекомерно с оглед извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа - изготвянето и подаването на жалба, участие в съдебни заседания с разпит на свидетели и изслушване на детето, ангажиране на писмени доказателства.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на В.И.П., като майка и законен представител на В.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, офис 1, Заповед № РД 07-750/ 14.05.2019 г., издадена от директора
на Средно училище „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, с която на В.Г.Г.,
ученичка в *** клас на СУ „Емилиян Станев“ – гр. Велико Търново, е
наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ от 15.09.2019
г. до края на учебната 2019/2020 година.
Осъжда Средно училище
„Емилиян Станев“ с ЕИК *********, адрес гр. Велико Търново, ул. „М. Габровска“ № 1, да заплати на В.И.П.,
като майка и законен представител на В.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, офис
1, разноски по делото в размер на 10,00 лева.
Осъжда Средно училище
„Емилиян Станев“ с ЕИК *********, адрес гр. Велико Търново, ул. „М. Габровска“ № 1, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за ***окатурата, да заплати на *** М.Х.Х. вписана в ***окатска
колегия – Велико Търново, личен ***окатски номер **********, адрес на кантората
***, ***окатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :