Решение по дело №8292/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4273
Дата: 3 юли 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100508292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4273
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Б., чрез процесуален
представител адв. Я. Я. срещу решение № 20104255/30.09.2023 г. по гр.д. №
28 361/2020 г. по описа на СРС, 142 състав, с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателя срещу М. М. Т. за сумата от 2 786 лв. – неоснователно
получена рента за стопанската 2018/2019 г. по аренден договор 143/08.202018
г., както и за сумата от 118, 41 лв. – лихва за забава като недоказани. Във
въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност на постановения
съдебен акт. Поддържат се възражения, че изводът на СРС, с който е
отхвърлил заявената претенция касателно липсата на уведомяването на
арендатора от страна на приобретателя за настъпилото заместване по реда на
чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ са необосновани. Заявени са твърдения, че тълкуването на
сочената разпоредба в смисъла, възприето от СРС и обвързването й с липсата
на вина от страна на ответника за неоснователното обогатяване е в разрез с
буквалния смисъл на разпоредбата, вложен от законодателя. Заявени са
твърдения, че института на неоснователното обогатяване цели да отстрани
съществуващото фактическо разместване на имуществени блага, довело до
1
обогатяване на едно лице за сметка на обедняването на друго без да се държи
сметка за вината на обогатилия се. Поддържат се твърдения и за
основателност на заявения акцесорен иск с оглед отправената покана до
длъжника за заплащане на претендираната сума. При тези твърдения в
жалбата е заявено искане до съда да отмени първоинстанционното решение и
постанови ново, с което заявените искове да бъдат уважени. Претендират се и
сторените в производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна М. М. Т. не е депозирал отговор в срока по чл. 263
от ГПК. Депозирани са писмени бележки с нарочно становище от 10.06.2025
г., в които се поддържат твърдения за правилност на обжалваното съдебно
решение и искане същото да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 59 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с акцесорен иск по
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че ищецът –
въззивник е придобил право на собственост върху два недвижими поземлени
имота от ответника – въззиваема страна по силата на два разпоредителни
договора за покупко-продажба, сключени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма. Това обстоятелство се потвърждава и от представените два
нотариални акта №№10, дело 171/2019 г. 12, дело 173/2019 г. и двата по описа
на помощник –нотариус по заместване Г.И., при нотариус П.М. с район на
действие – РС – Каварна.
Не е част от спора и обстоятелството, че по отношение на недвижимите
имоти, предмет на двата разпоредителни договора, е бил сключен договор за
аренда № 143/08.02.2018 г. с арендатор „Агроспектър“ ООД и арендодател М.
М. Т..
2
Страните не спорят и относно обстоятелството, че арендодателя по
договора е подписал две нотариално заверени декларации, с които е
декларирал съгласие ищецът – приобретател на имотите, предмет на арендния
договор, да получи рентата за стопанската 2018/2019 г.
По делото е приложено и платежно нареждане от 08.11.2019 г., от което
се установява, че М. М. Т. е получил от „Агроспектър“ ООД сумата от 2 786
лв. като основанието за превод е „договор 134, 34 825 дка – Каварна“.
Съобразно правилата, установени в нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи
увеличено имущество на даден правен субект, намалено имущество на друг
правен субект, връзка между обогатяването и обедняването на двете лица,
липса на основание за обогатяването. В тежест на ответника е да установи
факта на изпълнение – че е изплатил на ищеца процесните суми /изцяло или
частично/, респ. възраженията си срещу вземането на ищеца.
Фактът на получаване на процесната сума от страна на ответника е
установена по делото с оглед представеното платежно нареждане от
08.11.2019 г., с която сума същият се е обогатил.
Видно от данните по делото, ищецът – въззивник е приобретател на
недвижими имоти, които са били и предмет на сключен договор за аренда от
предишния техен собственик – ответник по делото. Съгласно нормата на чл.
17 ал.2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект замества арендодателя
като страна по договора за аренда, ако договорът е бил вписан, дори и обектът
на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има
сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината
на придобиването. Нормата на ал. 3 от същата разпоредба установява
задължение за приобретателя да уведоми незабавно арендатора за
настъпилото заместване респ. установява санкция при неизпълнение на това
задължение – приобретателят не може да иска от арендатора да изпълни към
него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за заместването. Няма спор между страните, че
приобретателят - ищец не е изпълнил това свое задължение спрямо
арендатора по арендния договор, поради което същият е изпълнил
задължението си по заплащане на рентата по договора в полза на бившия
собственик на имота /ответник по делото/. Обстоятелството, че
3
приобретателят на имота е бил лишен от получаване на граждански плод под
формата на рента като краен правен резултат е довело до намаляване на
неговото имущество. С оглед цитираната норма на чл. 17 ал.2 от ЗАЗ и
установеното заместване в договора, същият е имал право да я получи респ.
получаването й от страна на бившия собственик на арендувания имот е
лишено от основание.
Насрещно доказване, насочено към установяване изпълнение на
задължението по връщане на сумата от страна на бившия собственик на
арендувания имот по делото не е проведено, нито са заявени твърдения за
осъществено изпълнение на това задължение /изцяло или частично/.
Установени са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 59
ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира обоснования извод от СРС, че не
било доказано виновно поведение от страна на бившия собственик на имота за
неправилен. Субективен елемент под формата на вина или недобросъвестност,
фактическият състав на чл. 59 ал.1 от ЗЗД не предвижда, защото институтът на
неоснователното обогатяване цели възстановяване на имущественото
равновесие, което е нарушено, когато едно лице е получило имуществена
облага без правно основание. В тази връзка, наведените възражения във
въззивната жалба са основателни.
Възраженията на ответника, поддържани в първоинстанционното
производство и в писмената му защита, касаещи неуведомяване на арендатора
от страна на приобретателя в срока по чл. 17 ал.3 от ЗАЗ, касаят техни
вътрешни отношения респ. такава е и санкцията при неизпълнение на
задължението за уведомяване, но по никакъв начин не засягат правната сфера
на ответника, нито могат да обосноват наличие на основание за получената от
него парична сума.
За да стане изискуемо вземането по чл. 59 ал.1 от ЗЗД не е необходима
покана, предвид постановката на ППВС 1/28.05.1979 г., съгласно което
изискуемостта на вземането при общия фактически състав възниква от деня на
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго,
а не в някакъв последващ момент. Връчване на покана е релевантно по иск с
правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД с оглед обстоятелството, че
изискуемостта и забавата са различни качества на задължението т.е.
4
изискуемостта е правна възможност на кредитора да иска изпълнение, а
забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговоря като
дължи обезщетение. Видно от доказателствата по делото, такава е била
отправена до ответника. Фактът на нейното получаване се признава от същия
в отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Не е заявено оснорване
досежно датата на получаване на поканата – 30.12.2019 г. В същата е
предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, който съобразно
правилата за броене на срокове е изтекъл на 13.01.2020 г. Изпълнение на
задължението по делото, както бе посочено не е установено, поради което,
считано от 14.01.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. Процесният период на
претенцията е от 14.01.2020 г. до 01.07.2020 г. като при съблюдаване
правилото на чл. 162 от ГПК, дължимото обезщетение за забава е в размер на
131, 56 лв. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, следва да
се присъди претендираната сума в размер на 118, 41 лв.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде изцяло отменено като бъде постановено
ново, с което заявените искове да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 666, 44 лв. –
съдебни разноски пред СРС, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Посочената сума от 34 лв. – пътни разходи, не съставлява съдебен разход по
смисъла на ГПК, поради което не следва да се възлага в тежест на ответника.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следва и сумата от
580, 72 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция, съобразно
депозирания списък по чл. 80 от ГПК респ. при липса на заявено възражение,
попадащо в приложното поле на чл. 78 ал.5 от ГПК.

Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20104255/30.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 28 361/2020 г. по описа на СРС, 142 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кракра“
5
№ 24 да заплати на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД на Д. Х. Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „*********, офис 1 – АД „Я.“ сумата от
2 786 лв. - неоснователно получена рента за стопанската 2018/2019 г. по
аренден договор 143/08.202018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 118, 41 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 14.01.2020 г. – 01.07.2020 г., както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 666, 44 лв. – съдебни разноски в производството
пред СРС и сумата от 580, 72 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6