Р Е Ш
Е Н И Е
№ 65
Гр. Нови пазар, 24.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от 19.09.2019 г., в състав: районен съдия Петина
Николова, при секретар Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия
Петина Николова АНД № 203 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалба, подадена от „***”
ООД, гр. Ш., с ЕИК ***, представлявано от управителя И.И., срещу
Наказателно постановление № 42 от 05.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Ш., с
което на юридическото лице, в качеството му на оператор на канализационната
система гр. К., стопанисвана от дружеството е допуснало заустване на отпадъчни
води в повърхностен воден обект в несъответствие със заложените индивидуални
емисионни ограничения в издаденото разрешително. В жалбата се излагат твърдения
за допуснати нарушения на материалния закон като се твърди, че титуляр на
разрешителното е Община К.. Нивата на заложените индивидуални емисионни
ограничения били достижими едва след изграждане на пречиствателна станция,
каквато към момента нямало изградена. Твърдят, че това не било задължение на оператора,
а на титуляря по смисъла на чл. 3.6. от Договора между Община К. и ВиК
оператора. Освен това счита, че в случая административно-наказателното
производство следва да се проведе в сроковете по Наредбата за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда
и/или неспазване на определените емисионни норми и ограничения, в която
сроковете са много по-кратки от тези по ЗАНН и не са спазени в случая. Счита,
че е налице разминаване между текста на описаното нарушение и цифровото
означение – последното било по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а според описанието
в НП нарушението се отнася към това по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Твърди се,
че неправилно е посочена и датата на извършване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя представител поддържат тези твърдения и молят наказателното постановление да бъде отменено.
Административно-наказващият орган редовно призован, изпраща представител, който оспорва твърденията в жалбата. Противопоставя се на твърденията за антидатиране на НП. Счита, че отношенията между ВиК операторът и Община К. по договора са вътрешни взаимоотношения, които не касаят РИОСВ. Излагат се аргументи за правилното определяне на правната квалификация на нарушението и на датата на нарушението. Аргументира се и неприложимостта на по-кратките срокове по цитираната по-горе наредба.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:
На Община К. от Б. за управление на водите в Черноморски район било издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0024/26.01.2012 г., с което е разрешено ползването на воден обект р. К., заустването на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град К.. С разрешението били определени индивидуалните емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане, а именно 31.12.2014 г. С решение № 1399 от 26.06.2014 г. срокът за достигане на тези индивидуални емисионни ограничения бил удължен до 6 месеца от въвеждане на експлоатация на пречиствателна станция, но не по-късно от 31.12.2015 г. Ново удължаване на срока за достигане на индивидуалните емисионни ограничения не е имало
Установява се по делото, че битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. К. се отвеждали и зауствали в р. К., поречие на р. П.. Пречиствателна станция за отпадъчни води не била изградена, нямало и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води. Изрично се установи, че няма друг начин, по който отпадъчните води могат да бъдат пречиствани.
Въз основа на договор от 08.03.2016 г., сключен на основание чл. 198п от ЗВ, с „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „***” ООД, гр. Ш., на същото дружество било възложено да стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град К..
На 06.03.2019 г. служители на РИОСВ – Ш. извършили проверка на канализационната мрежа на гр. К. и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с четири протокол за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с протоколи от изпитване било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по следните показатели: азот амониев, азот нитратен, нефтопродукти, екстрахируеми вещества, БПК, ХПК, ПАВ, общ фосфор и неразтворени вещества. За резултатите бил съставен Констативен протокол № ВВ-02-1/29.03.2019 г.
Въз основа на установените превишения на индивидуалните емисионни ограничения А.Н. – старши експерт при РИОСВ – Ш. съставила Акт за установяване на административно нарушение № АН-02/15.04.2019 г. на „***” ООД, гр. Ш., за това, че като оператор на канализационната система на гр. К. на 06.03.2019 г., е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект р. К., в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. Посочено е, че с описаното деяние дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и пописан от същия на 15.04.2019 година.
Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката е издадено впоследствие наказателно постановление № 42 от 05.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Ш.. В наказателното постановление като нарушени са цитирани отново разпоредбите на нарушило чл. 48, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. На жалбоподателя е наложена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и устни. Спорът между страните не е по фактите, а по приложението на правото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът не споделя мотивите в жалбата за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.
Вмененото на жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, като отговорността на дружеството е правилно ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. В чл. 38, ал. 2 на цитираната по-горе наредба е указано кое поведение се възприема за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В НП наказващият орган изрично е обвързал правната квалификация на поведението на дружеството и приложения наказателен състав с позоваването на чл. 38, ал. 3 от Наредбата, който еднозначно регламентира, че за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Изразът в наказателното постановление и в текстовата част и в цифровото изражение налагат извод за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Така че няма допуснато процесуално нарушение, както се твърди в жалбата.
Неприложими са в случая и кратките срокове по Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда и/или неспазване на определените емисионни норми и ограничения, тъй като там е уредено съвсем различно производство по установяване на замърсявания на околната среда по параметри, което е извън обсега на настоящото производство.
Правилно е посочена и датата на нарушението – това е датата на извършване на проверката. Именно на тази дата са взети пробите, поради което нарушенията на ИЕО се установяват към тази дата. Фактът, че самите изследвания са отнели време и констатациите дали на 06.03.2019 г. е имало такова нарушение на ИЕО са станали в един по-късен момент след извършването на лабораторните изследвания, не променя факта, че нарушението е допуснато от нарушителя именно на 06.03.2019 г.
При това положение настоящата инстанция достига до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което налага обжалваното наказателно постановление да бъде разгледано по същество.
Безспорно установено е качеството на санкционираното лице – водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е ВиК оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗВ ответникът е бил длъжен да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Този извод следва и от прочита на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги от 08.03.2016г., сключен между „Асоциация по ВиК“ на обособената територия, обслужвана от „***” ООД, гр. Ш.. По несъмнен начин е доказано и превишението индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по шест различни показатели. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват по категоричен начин признаците от състава на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
Тук следва изрично да се коментира, че доколкото става дума за имуществена санкция, а не за глоба в административно-наказателния аспект, то и за вина в наказателно правния смисъл на думата не следва да се говори. Следва обаче наказаното лице да има определена връзка или съпричастност към допуснатото нарушение. Тази съпричастност в случая идва от неизпълнение на поети задължения, съгласно цитирания по-горе Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги и съгласно волята на законодателя, че въз основа на такъв договор задълженията за спазване на ЕИО се поемат от съответния ВиК оператор. Не може с такъв договор да се ограничи произлизащата от закона отговорност на ВиК оператора. Това са уговорки между страни по договор, които не засягат контролиращите органи. Ако едната страна по такъв договор не е изпълнила свои законови задължения, които са довели до вреди, понесени от другата страна по този договор, тези отношения, страните си ги уреждат. Ако ВиК оперторът е считал, че не може да изпълнява задълженията си по спазване на индивидуалните емисионни ограничения, е имал възможността да се откаже от договора. Това обаче не е направено – задължението е поето и не е изпълнено. Следователно „***” ООД, гр. Ш. носи отговорността за това. С оглед на това и нарушението се
При определянето на размера на имуществената санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Водим от което, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42 от 05.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Ш..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова