Решение по дело №1943/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1122/25.07.2023 година на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110201377 по описа на съда за 2023 година, с което е отменено Наказателно постановление № 03-014205/11.08.2021 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя за недокументиране на проведен начален инструктаж при безопасност и здраве при работа. Оспорват се изводите на районния съд относно тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2/16 декември 2009 година), като се счита, че именно документирането доказва провеждането на съответния инструктаж. Сочи се, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, доколкото е възникнало задължение за провеждане и документиране на начален инструктаж, което не е сторено от работодателя. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Ултими“ ЕООД – гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-014205/11.08.2021 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Ултими“ ЕООД, гр. Варна, за нарушение на чл. 11, ал. 1 и ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07-2/16 декември 2009 година, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че при извършена на 22.07.2021 година от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – комплекс „Детски кът“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, е установено, че „Ултими“ ЕООД, гр. Варна, в качеството му на работодател, не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Е. И. Д., ЕГН **********, изпълняващо трудови функции на „сервитьор“, при постъпването й на работа. За констатираното срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който описаните обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07-2/16 декември 2009 година. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, районният съд приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според районния съд наказателното постановление е материално незаконосъобразно, тъй като за работодателя липсва задължение да документира провеждането на инструктажа. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че задължение на работодателя е да осигури провеждането на съответния инструктаж съгласно Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година като определи длъжностно лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги документира, т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Освен това задължението за документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че такъв е бил проведен, а от събраните по делото доказателства е установено, че инструктаж на лицето Е. И. Д. не е бил провеждан. Посочено е също така, че неправилно административнонаказващият орган е определил възникналите между посоченото лице и санкционираното дружество отношения като трудовоправни.

Правният извод на районния съд за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и се споделя изцяло от настоящия тричленен съдебен състав.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. След като съгласно действащата правна уредба работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на това задължение. Следователно, юридическото лице-работодател не може да бъде субект на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение – недокументиране на инструктаж, и съответно не може да носи отговорност за това. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението, води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилни са и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен начален инструктаж на лицето Е. И. Д., който не е бил документиран, и ако да – на коя дата. Горното е от съществено значение, тъй като, както правилно е посочил въззивният съд в мотивите към обжалваното решение, при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.

Касационната инстанция възприема изцяло правните изводи на районния съд относно изпълняване от страна на работодателя на вмененото му задължение за определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, както и относно неправилното определяне на датата на извършеното нарушение, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, макар своевременно направена, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, а предвид липсата на заявено от ответника по касация искане в тази насока такива не следва да му се присъждат независимо от благоприятния за него резултат от обжалването.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

ОСТАВЯ в сила Решение № 1122/25.07.2023 година на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110201377 по описа на съда за 2023 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: