Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, в публично заседание на 22.03.2010 г. в състав:
Председател:
Кирил Хаджитанев
при участието на
секретаря М. И. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Кирил Хаджитанев НАХД № 675 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на С.И.М., ЕГН ********** ***
10 против наказателно постановление № 95 от 09.03.2009 г., издадено от Николай
Павлов Терзийски, на длъжност Началник РПУ – гр. Велико Търново, упълномощен с
МЗ № Іs – 189, раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г., с
което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца и за нарушение по чл.100,ал.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева а на основание
Наредба № І – 1959 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
атакуваното постановление. Същото се атакува в частта му за нарушението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. В останалата част не се обжалва. Твърди се, че
ограничението на мястото на установяване на адм. нарушение не е било 40 кмч, а
60 кмч.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, взема становище припокриващо
се с това изложено в жалбата.
Въззиваемата страна – РУ – гр. Велико Търново, не се
явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.
По делото се установява следното:
Атакуваното наказателно постановление № 95 от
09.03.2009 г., е издадено от Николай Павлов Терзийски, на длъжност Началник РПУ
– гр. Велико Търново, упълномощен с МЗ № Іs – 189,
раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г.
Административно – наказателното производство е
започнало чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № 95, бланков № 909746 от 05.01.2008
г., съставен от Е.В.С. на длъжност мл. автоконтрольор при група ПК – РПУ, гр.
Велико Търново, в присъствието на М. Н. Й.,
свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.
В АУАН е отразено, че на 05.01.2009 г. около 16.01 ч.
на път 1 клас № 5 км. 108.800 в посока Габрово жалбоподателят управлява лек
автомобил Мазда- 323 със скорост 86 кмч при ограничение 40 кмч, въведено с
пътен знак В26 по мокър и заснежен път. Скоростта е фиксирана с радар ТР-4Д с
ф.№ 270 и показана на водача. Автомобилът няма залепен в долният десен ъгъл
валиден винетен стикер за ползване на РПМ.
При така установените факти и обстоятелства,
актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и
чл.100, ал.2 от ЗДвП.
Актът е връчен лично на жалбоподателя, като същият не
е направил възражения.
Не е постъпвало е възражение в законоустановения срок.
След запознаване с материалите по административно –
наказателната преписка, административнонаказващият орган е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, взел е предвид постъпилите
възражения, счел е същите за неоснователни, поради което и е издал сега
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното заседание в качеството на
свидетели са разпитани св. С. и Й., които потвърждават в цялост констатациите в
АУАН.
В обясненията си по случая жалбоподателят М. твърди,
че ограничението в района не е било 60 кмч, а 40 кмч. Твърдението му не се
педкрупя от останалите доказателства по делото. Двамата други свидетели
тввърдят, че ограничението към момента на съставяне на акта е било 40 кмч,
въведено със знак В26.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП, се
потвърждава в цялост от събраните в рамките на съдебното следствие
доказателства.
От правна страна, съдът намира, че както АУАН, чрез
който е започнало административно – наказателното производство, така и сега
атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това
лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални
нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство. Правилно са
определени материално – правните норми, определящи състава на извършените
административни нарушения, след което и правилно са определени процесуално –
правните норми, определящи вида и размера на наложените административни
наказания.
По отношение на отнетите на основание Наредба № І –
1959 на МВР общо 10 контролни точки съдът счита, че това не е наказание по
смисъла на ЗАНН, а представлява контролно отчетна дейност на МВР, нямаща
санкционен характер с оглед на което не подлежат на контрол в рамките на
настоящото производство.
В необжалваната част съдът не дължи произнасяне.
С оглед изложеното съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
95 от 09.03.2009 г., издадено от Николай Павлов Терзийски, на длъжност Началник
РПУ – гр. Велико Търново, упълномощен с МЗ № Іs –
189, раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г. с което за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на С.И.М., ЕГН ********** *** 10 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Кирил Хаджитанев/