Решение по дело №415/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.256, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по иск с правно основание чл.256, ал.2 АПК от М.К.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Н., за предоставяне на защита срещу фактически бездействия на служители на КАТ-Варна, изразяващи се в неприемане на документите му за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.

Ищецът сочи, че през месец април 2021г. завършил курс за водач на МПС категория „В“, след което отишъл в КАТ и представил всички документи, необходими за издаване на СУМПС. Служителката на гишето не приела документите му, т.к. дипломата му била издадена на 25.09.2018г., а след 26.09.2017г., според изменението на закона, се изисквала диплома за завършен десети клас. Посетил КАТ още веднъж за да подаде документите, ведно със служебна бележка от СУ „Св. Св. К.И.М.“ - гр. И., според която е завършил основното си образование преди месец юли 2017г., но отново не приели документите му. Не получил никакъв документ за отказ.

С молба С.д. № 3529/07.03.2023г. във връзка с Разпореждане № 2446/22.02.2023г. ищецът уточнява, че търси защита срещу фактически бездействия на служители на КАТ, но не може да посочи имена на лица, нито конкретни дати, на които е правил опит за издаване на СУМПС. Посочва само, че това се е случило през м.май 2021г., м.август 2021г. и м.септември 2022г. Моли съдът да постанови решение, с което служителите на КАТ да му издадат СУМПС.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Н., който поддържа претенцията и моли да бъде уважена. В пледоария по същество сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че Д. е завършил успешно курса за шофьори – категория В, като му е признато завършено основно образование, поради което има право да получи шофьорска книжка.

Ответната страна – длъжностно лице в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, чрез юрк.Й., оспорва иска. Счита, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че ищецът е посещавал Сектор „Пътна полиция“ и е подавал документи, и заявление за издаване на СУМПС, като такова заявление не е регистрирано. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от Служебна бележка № 2392/03.11.2021г. издадена от директора на СУ „Св. Св. К.И.М.“, гр. И., общ. Аксаково, обл. Варна, М.К.Д., ЕГН: ********** е завършил 8-ми клас (основно образование) преди м.юли 2017г. – 30.06.2017г. и има издадено свидетелство за завършено основно образование серия **, № 00423.

Видно от Свидетелство за основно образование Серия **, № ***, рег. № ***-1/25.09.2018г., М.К.Д., през учебната 2016/2017г. е завършил основно образование (8-ми клас).

Видно от отговор С.д. № 7062/10.05.2023г. от н-ка на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, на 24.03.2021г. М.К.Д. е положил успешно практически изпит за категория В, Протокол № 463. Протоколът от изпита е изпратен до началника на Сектор КАТ на ОДМВР-Варна с писмо рег. № 16-00-51-1574/24.03.2021г.

Видно от отговор на н-ка на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Варна със С.д. № 7194/12.05.2023г., Протокол № 463/24.03.2021г. е получен на 29.03.2021г. В същия било отразено и че Д. е положил успешно и теоретичен изпит по Протокол № 1977/14.12.2020г.

Видно от отговори С.д. № 4927/30.03.2023г. и С.д. № 7194/12.05.2023г. на н-ка на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, в АИС „Управление на административно-наказателната дейност“, не са регистрирани заявления за издаване на СУМПС от М.К.Д.. При извършена проверка не са установени данни и за посещения на лицето в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна през м.май 2021г., м.август 2021г. и м.септември 2021г.

Ищецът твърди, че при негови посещения в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна - който е компетентното звено за издаване на СУМПС съгласно чл.7, ал.1, т.6, буква „а“ и чл.33, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/ - в периода м.май – м.септември 2021г., служители в същия извършили незаконосъобразни фактически бездействия, изразяващи се в неприемане на заявленията му за издаване на СУМПС, по съображения че дипломата му за завършено основно образование е издадена на 25.09.2018г., а след 26.09.2017г. се изисква завършен 10-ти клас.

Съгласно чл.256, ал.1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно чл.256, ал.2 АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Правомощията на съда са регламентирани в ал.3 на с.р., като когато съдът установи, че административният орган е задължен по силата на нормативен акт да извърши определени фактически действия, които създават за ищеца права/облага или други полезни за него последици, осъжда органа да извърши действията, като му определя срок за изпълнение. Ако се установи, че не е налице произтичащо от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа, което да създава за ищеца определена облага, съдът отхвърля искането.

За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС (чл.150а, ал.1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152 ЗДвП). Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС според легалната дефиниция на чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. В този смисъл правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежанието на СУМПС, а от наличието на осъществили се юридически факти, уредени в Закона за движение по пътищата, а СУМПС само удостоверява това обстоятелство.

В този смисъл СУМПС е документ от значение за упражняване на правото да се управлява МПС, като при неговото издаване е налице волеизявление по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, защото чрез изготвяне на документа /СУМПС/ се материализира волята на властническия орган, че съответното лице има право да управлява МПС, тоест това е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

Условията и редът за издаване на СУМПС са регламентирани с Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и в Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/, приет с ПМС № 13/08.02.2010г., обн., ДВ, бр.12/12.02.2010г.

Съгласно чл.12, ал.1, т.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г., относима към процесния казус, СУМПС се издава при първоначално придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена категория.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г., първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като съгласно т.1, 3, 5, 6 и 7 от с.р., при придобита категория „В“, лицето представя: заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД; карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); копие на удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС; декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава-членка на Европейския съюз; копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл.110, ал.2 от Наредба № 11 от 1 септември 2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

Съгласно чл.13, ал.3 от Наредба № I-157/01.10.2002г., копията на документите по ал.1 се сверяват с оригинала от служителя, приел документите. Представените документи по ал.1 се прилагат към заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС - чл.13, ал.4.

Съгласно чл.5, ал.1 ПИБЛД, български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец, съгласно приложения № 2, 2а (за СУМПС), 3, 4 или 8. Съгласно чл.7, ал.1, т.6, буква „а“ ПИБЛД, заявлението за издаване на СУМПС се подава в звената „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес. Съгласно чл.11 ПИБЛД, заявление за издаване на български личен документ не се приема в следните случаи: 1/ когато не е попълнено съгласно изискванията на чл.5 и 6 или е с поправки, зачертаване или изтриване; 2/ в случаите по чл.7, ал.3 – при установена липса или несъответствие с ЕГН, ЛНЧ, ЛН, имена и/или месторождение с данните в НАИФ „НРБЛД“; 3/ когато приложената снимка не отговаря на изискванията; 4/ при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката. Съгласно чл.16, ал.1 ПИБЛД, при приемане на заявление за издаване на БЛД длъжностното лице го завежда в регистър. На заявителя се връчва талон за приетото заявление.

Издаването на СУМПС във връзка със заявлението по чл.13, ал.1 от Наредбата и чл.5, ал.1 от ПИБЛД, е административна услуга, която административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт.

Издаването на СУМПС следва да се разграничава от приемането на документите за издаване на СУМПС. В първия случай, при прието заявление, бездействието на административния орган (в случая по арг. от чл.7, ал.1, т.6, буква „а“ и чл.33, ал.1 ПИБЛД това е н-кът на съответното звено „ПП“ при ОДМВР) в нормативно установените срокове по чл.51, ал.6 от ЗБЛД и чл.39 ПИБЛД, формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.

Приемането обаче на самото заявление, ведно с изискуемите от Наредба № I-157/01.10.2002г. и ПИБЛД документи към него, е фактическо действие, което съгласно чл.13, ал.3 от Наредбата, съответният служител е длъжен да извърши.

Неизвършването на това фактическо действие поражда правото на защита по реда на чл.256, ал.2 АПК, поради което в контекста на твърденията на ищеца, искът му се явява ДОПУСТИМ.

Разгледан по същество, искът е недоказан и съответно НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Целта на защитата по чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административният орган/действащото от негово име длъжностно лице, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се признават определени права, предоставя се определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Липсата на твърдяното бездействие от страна на ответника, обуславя неоснователност на предявения иск, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – чл.256, ал.3 от АПК.

В тази връзка с Определение № 714/09.03.2023г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да сочи доказателства за твърдените обстоятелства - че е завършил успешно курс за водач на МПС категория „В“, както и за удостоверяване на датите, на които твърди, че е посещавал КАТ - Варна, и е представял документи за издаване на СУМПС, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства.

От страна на ищеца не се ангажираха доказателства, които да обосновават изпълнение на условията за предоставяне на търсената от него защита по чл.256, ал.2 АПК.

По делото е безспорно установено, че М.Д. е положил успешно практически изпит за категория „В“ по Протокол № 463/24.03.2021г., че този протокол в изпълнение на изискванията на чл.11 от Наредба № I-157/01.10.2002г. е изпратен до началника на Сектор КАТ на ОДМВР-Варна с писмо рег. № 16-00-51-1574/24.03.2021г., както и че е получен от него 29.03.2021г. Липсват обаче доказателства, от които да се обоснове безспорен и категоричен извод, че в твърдяния от ищеца период м.май – м.септември 2021г., същият неколкократно е посещавал КАТ – Варна за подаване на заявление за първоначално издаване на СУМПС, както и че служители на КАТ-Варна са бездействали - не са приемали документите му.

Недоказването на твърдяното бездействие от страна на ответника, обуславя неоснователност на предявения иск.

Независимо от изложеното настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че практиката на служителите на звената „Пътна полиция“, натоварени със задълженията да приемат заявления за издаване на СУМПС, да не приемат същите извън изрично регламентираните хипотези, е незаконосъобразна, не намира опора в закона и е в нарушение на принципите на законност по чл.4, ал.1 АПК и на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 АПК, които задължават административните органи да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, да упражняват тези правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел.

Както следва от разпоредбите на чл.11 от ПИБЛД и чл.13, ал.3 от Наредбата, длъжностните лица, приемащи заявленията извършават единствено проверка за това дали същите отговарят на утвърдените образци, дали са попълнени съгласно установените изисквания, дали има съответствие в ЕГН и месторождение, дали снимката към заявлението отговоря на изискванията и съответства на образа на лицето, както и дали приложените към заявленията копия на документите, съответстват на техните оригинали.

Преценката обаче за изпълнение на материалноправните изисквания за издаване на СУМПС, каквото е и това по чл.151, ал.2 ЗДвП за удостоверяване на завършена образователна степен, е в правомощията на органа, компетентен да се произнесе по искането, а в случая това е н-кът на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна.

Така, отказвайки да приемат формално редовните заявления на придобилите правоспособност лица, служителите ограничават правата им, вкл. ги лишават от възможността да получат надлежно обективиран отказ, който впоследствие да обжалват пред съд.

Отделно следва да се посочи и че независимо от разписаните специални изисквания в Наредба № I-157 и в ПИБЛД относно формата на заявлението и изискуемите към него приложения, предвид това че СУМПС е документ по чл.21, ал.3 АПК, за него се прилагат и общите правила за издаване на индивидуални административни актове по АПК, вкл. тези по чл.30 АПК за даване на указания и срок за отстраняване на нередовности в исканията.

В този контекст и предвид изрично манифестираната от ищеца воля в молбата по чл.256 АПК с вх.№ 2676/21.02.2023г. - да му бъде издадено СУМПС, същата следва да се интерпретира като искане да му бъде извършена административна услуга по чл.13, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. – първоначално издаване на СУМПС, по което компетентен да се произнесе е н-кът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. Ето защо и на основание чл.130, ар.4 АПК, искането, ведно с приложенията към него - Служебна бележка № 2392/03.11.2021г. издадена от СУ „Св.Св. К.И.М.“, гр. И., общ. Аксаково, обл. Варна и Свидетелство за основно образование Серия **, № ***, рег. № ***-1/25.09.2018г., следва да се изпратят на н-ка на Сектор „ПП“ – Варна за разглеждане и произнасяне.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.24 от НПЗПП, в размер на 100,00лв. (сто лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.256, ал.2 АПК на М.К.Д., ЕГН: **********,***, за защита срещу фактически бездействия на служители на КАТ-Варна, изразяващи се в неприемане на документите му за издаване на СУМПС.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).

ИЗПРАЩА на основание чл.130, ал.4 АПК по компетентност на н-ка на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, молбата с вх.№ 2676/21.02.2023г. на М.К.Д., ЕГН: **********,***, ведно с приложените към нея Служебна бележка № 2392/03.11.2021г. издадена от СУ „Св.Св. К.И.М.“, гр. И., общ. Аксаково, обл. Варна и Свидетелство за основно образование Серия **, № ***, рег. № ***-1/25.09.2018г. - за разглеждане и произнасяне.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

	Председател: