Разпореждане по дело №1365/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2534
Дата: 7 март 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530101365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

в закрито заседание на 07.03.2019 г., по гр.д. № 1365 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като извърши съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът намери, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 4-5 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК

   

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца П.Т.З., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно:

1). да посочи предявява ли иск за обявяване на нищожността на т. 1-6, т. II, Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата на О. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на о., защото е неясно, а същата Наредба е подзаконов нормативен акт (а не индивидуален административен акт), по чиято валидност поради това съдът не може да се произнася инцидентно съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, защото за това е предвиден специален ред по чл. 185 и сл. АПК (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);

2). да уточни и ответника по исковата си молба (О. или О.), като има предвид, че според чл. 189, ал. 1 АПК, надлежен ответник по същата е само органът, издал тази Наредба, за която твърди, че в посочената й част е издадена в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 6, ал. 2 КРБ – чл. 73 ЗЗДискр (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК);   

3). да отстрани и противоречието между обстоятелствената част на исковата си молба, в която излага твърдения, че имуществените вреди от 37 лева са му причинени пряко от т. 1-6, т. II, Приложение № 3 към чл. 53 на същата Наредба на О. (в която били определени дискриминационни категории и цени на ч.), сочещи на правен интерес само от иск срещу същия О. за обявяване нищожността/отмяната на същата Наредба (защото причинените му от нея вреди/правни последици, се уреждат според чл. 195, ал. 1 АПК служебно от компетентния орган, който я е приел, в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение, а този специален административен ред за обезщетяването му, изключва приложението на общия исков ред за същото – така и ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ВАС), и петитума, с който същите вреди и инцидентното обявяване нищожността на тази Наредба, недопустимо се търсят от ответната О. по общия исков ред на чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр, обуславящо извод, че последната е и ненадлежна страна, чужда на заявеният за разрешаване с тази искова молба правен спор (т. 5 от ТР 1-2013-ОСГТК на ВКС, чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).

 

УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: