О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260575/15.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.,15.04.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ...................... гражданска колегия в публично
заседание на .......15.04.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ................................................
.....….........................................и в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………… ...гр.дело N
158…..…... по описа
за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид следното................................................................
По делото е депозирана молба от пълномощника на
ответниците, с която молят да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В дадения срок ищецът е подал молба в която възразява
против искането и моли молбата да се остави без уважение, респективно с оглед
направеното възражение за прекомерност разноските да бъдат намалени.
Съдът намира молбата за основателна.
С определение № 260410/05.03.2021г. производството по
делото е прекратено на осн.чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска. В същото
няма произнасяне за разноските направени от ответната страна.
При прекратяване на производството
законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е
ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от
основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се
изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва,
поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат
разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.
Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от
исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква
правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма
значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено. Ответникът
е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба,
предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал
адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото,
се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с
указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
делото.
В конкретния случай ответниците са получили препис от исковата молба, като
с срока по чл.131,ал.1 от ГПК на 09.07.2020г. са депозирали писмен отговор вх.№
9393/09.07.2020г., в който са оспорили исковете и са направили искане за
присъждане на сторените разноски. С молба вх.№ 7420/09.06.2020г. са представили
два броя адвокатски пълномощни за всички ищци , едното подписано от М.П.М., в
което не е посочен изплатено адв.възнаграждение и договорен такъв размер, и
второто подписано от К.И.А. и А.И.А. за договорени и изплатено в брой
адв.възнаграждение от 800лв. При тези доказателства съдът приема, че единствено
ответниците К.И.А. и А.И.А. са направили разноски от 800лв. за
адв.възнаграждение.
Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в
случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт
следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство
за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на
ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г., II г. о., Опр. №
203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представените
пълномощни е видно, че ответниците К.И.А. и А.И.А. са платили адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Договорът е подписан от сключилите го
страни и е с предмет: „защита по ГД № 158/2020 на ЯРС“. Съдържащото се в
договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за
доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на
подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на
плащането, подписи/, ето защо искането на ответниците К.И.А. и А.И.А. за присъждане на реално сторени разноски
следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр.
410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Разноски за ответника М.П.М. не следва да се присъждат, т.к. съдът приема,
че такива не са сторени.
Воден от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
Допълва определение № 260410/ 05.03.2021г. постановено по гр.д. №
158/2020г. по описа на ЯРС, като
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ“ЯМБОЛСКА ПОПУЛАРНА КАСА“ с адрес: гр.Ямбол,
ул.“Г.С.Раковски“ №1А, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Бою И. Боев, със
съдебен адресат адв.Силвия Атанасова от АК-Ямбол и адрес: гр.Ямбол, ул.“Жорж
Папазов“ 14, офис 206 да заплати на А.И.А., ЕГН ********** *** и К.И.А., ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 800лв.
Оставя без уважение молбата на М.П. Маринова за присъждане на разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: