МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260003/22.07.2020 Г. ПО
НОХД №195/2020 Г. НА НПРС
Подсъдимият
К.И.К. е предаден на съд затова, че
на неустановена дата, през месец май 2018 г. в с. К., обл. Ш., отнел чужди
движими вещи: 1 бр. фуражомелка с трифазен електродвигател, 1 бр. дискова брана
за вадене на картофи и 1 бр. торачка на обща стойност 2045 лв. от владението на
лицата С.С.К. и К.Р.К.,***, съсобственост на последните, без тяхното съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на
чл.371, т.2 от НПК, където като подсъдимият се признава за виновен и заявява,
че признава всички посочени в обвинителния акт факти.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявените по делото граждански
искове от К.Р.К. и С.С.К.,***. Всеки от
тях е предявил граждански иск с
цена от по 895 лв., които суми
представляват обезщетения за причинени на ищците имуществени вреди, като
сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020 г. до
окончателното плащане.
В хода на
съдебните прения прокурорът заявява, че счита обвинението за доказано
категорично. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода между средния и минималния размер, предвиден в закона, което да се
редуцира с една трета. Намира, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, поради което предлага изтърпяването
на наказанието да се отложи с минимален изпитателен срок.
Пострадалият
от престъплението К.Р.К. е конституиран по делото като частен обвинител.
Същият, чрез процесуалния си представител адв. Г. К. от АК – С. изразява
становище, че обвинението е доказано. Изцяло споделя мнението на прокурора,
досежно наказанието, което да се наложи на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия също счита, че обвинението е доказано. Акцентира върху наличието
на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, вкл. и доброто му процесуално
поведение. Предлага на К. да се наложи минимално наказание. Счита, че именно по
този начин могат да се постигнат целите на наказанието. Относно гражданските
искове, намира, че те следва да се уважат.
Подсъдимият заявява, че се
признава за виновен и изцяло споделя изразеното от защитника му становище. Моли
да му бъде наложено справедливо наказание.
Гражданскитe ищци молят за уважаване на предявените
от тях граждански искове.
Като съобрази всички доказателства по
делото, събрани на досъдебното производство, както и направеното от подсъдимия
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, съдът
счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.И.К. ***. В
съседство до неговия имот в селото бил недвижимият имот, собственост на
свидетелите К.Р.К. и С.С.К.. Двата
имота били свързани с междинна врата, през която безпрепятствено можело да се
премине от единия имот в другия. Свидетелите К.К. и С.К. били бивши съпрузи и
по време на брака си живели в този имот, но след прекратяването на гражданския
им брак имотът останал необитаем.
През месец май 2018 г., на неустановена с точност дата подсъдимият
К.И.К. влязъл в имота на двамата свидетели. Нямал пречка за това, тъй като
свободно преминал през вратата, свързваща двата имота. От там той взел и
изнесъл следните движими вещи: 1 бр. фуражомелка с трифазен електродвигател, 1
бр. дискова брана за вадене на картофи и 1 бр. торачка. Отнесъл вещите в дома
си и в по-късен период продал фуражомелката на свидетеля К.В.К. за сумата от
400 лв. Свидетелят не се усъмнил, че вещта може да е крадена, тъй като я взел
лично от дома на подсъдимия и тя се намирала на видно място в двора му, а и
впоследствие свидетелят изрично попитал подсъдимия дали фуражомелката е негова
и последният потвърдил това. Вещта престояла у свидетеля в продължение на около
два години, след което той я продал за желязо. Дисковата брана подсъдимият също
продал, но на непознати лице за скраб. Към момента, в който деянието на К. било
разкрито, торачката се намирала у него и той я върнал на свидетеля М.К.Р. – ***
на свидетелите К.Р.К. и С.С.К..
По делото е назначена оценителна
експертиза в досъдебното производство, чието заключение сочи, че стойността на
отнетите от подсъдимия вещи възлиза на сумата от 2 045 лв.
Гореописаните факти съдът прие за
установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, надлежно събрани по реда на НПК и представляващи годно
доказателствено средство, приложени по ДП №284/2018 г. по описа на РУ гр. Нови
пазар, а именно: протоколи за разпити на свидетелите К.Р.К., С.С.К., М.К.Р. и К.В.К.; заключение по
назначена съдебно-оценителна експертиза; както и от признанията, направени от
страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички доказателства по делото.
Анализът на събрания
доказателствен материал налага извода, че подсъдимият К.И.К. е отнел от
владението на собствениците К.Р.К. и С.С.К.,
без тяхно съгласие горепосочените чужди движими вещи, с намерение
противозаконно да ги присвои. С това деяние подсъдимият е осъществил състава на
престъплението „кражба” по смисъла на чл.194, ал.1 от НК. Намерението на
подсъдимия за своене на вещите е безспорно, предвид факта, че след деянието той
се е разпоредил с две от трите отнети вещи в собствен интерес.
От субективна страна подсъдимият
е извършил това престъпление действайки с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Предвид горните мотиви съдът
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. При определяне на следващото се наказание съдът отчете тежестта на деянието
и дееца. В случая е осъществено тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият не е осъждан (през 2010 г. с решение по НАХД №101/2010 г. му е
било наложено административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК), като чистото му съдебно минало следва да се отчете като
смекчаващо вината му обстоятелство. Направените от подсъдимия признания,
доколкото са основание да се приложи съкратена съдебна процедура, при която е
налице привилегия при определяне на наказанието, не следва да се отчитат като
смекчаващо вината обстоятелство (съгласно и трайно установената практика по
този въпрос). В случая, обаче направените от подсъдимия признания и изразеното
съжаление за стореното, съдът отчита като проява на критичност от негова страна
към деянието му, която следва да се отчете като смекчаващо вината му
обстоятелство. Като такова следва да се отчете и пълното сътрудничество за
разкриване на обективната истина, както на досъдебното, така и на съдебното
производство, а също и обстоятелството, че една от отнетите вещи е върната на
потърпевшите, с което причинената с деянието щета е частично възстановена.
Предвид тези смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и при превеса им,
съдът наложи на подсъдимия за извършеното престъпление кражба наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.58а, ал.1
от НК намали размера на така определеното наказание с една трета и му определи
наказание лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на така наложеното при условията на чл.58а, ал.1 от НК наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
По предявените граждански искове
съдът отчете, че деянието на подсъдимия е доказано безспорно по делото и
несъмнено от него за пострадалите – гражданските ищци са настъпили имуществени
вреди, чийто размер също е с категоричност установен от заключението на
посочената по-горе експертизи. Доказва се, че в резултат на извършената кражба
за гражданските ищци са били налице имуществени вреди в общ размер на 2 045
лв., но част от тях са били възстановени – в размер на 255 лв. (тъй като отнетата
торачка е била върната на собствениците). Така от причинената в общ размер щета
невъзстановени са останали щети в размер на 1790 лв. Двамата ищци са
съсобственици на отнетите от подсъдимия вещи, поради което щетата за всеки от
ищците възлиза на сумата от 895 лв. Ето защо подсъдимият бе осъден да заплати
на пострадалия К.Р.К., ЕГН **********,*** сумата от
895 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият бе осъден да
заплати и на пострадалата С.С.К., ЕГН **********,*** също сумата от 895 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият бе осъден да заплати
на гражданския ищец К.Р.К. направените от последни разноски по делото в размер
на 400 лв. Също така подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове общо от 100 лв. по сметка на РС Н.;
както и да заплати направените по делото разноски в размер на 260 лв., платими
по сметка на ОД на МВР Ш..
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
08.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: