РЕШЕНИЕ
Номер
121 16.01.2014 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: шестнадесети октомври
Година: две хиляди и тринадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Анелия
Такова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер 8350
по описа за 2012 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Обединена Българска Банка” АД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И.
Тончева, със съдебен адрес *** – чрез
адв.Н.В., против Р.Ж. ***, и
К.С.А. ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищцовото дружество сумата
от 4 947.08 лв.,
представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.12.2008 г.,
сключен между „ОББ” АД и кредитополучателя Р.Ж.Ж., обезпечен с поръчителството
на К.С.А. и х.к.х., сумата от 513.68 лв., представляваща договорна лихва по чл.4 от договора за кредит за периода от
28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., и
сумата от 50.76 лв.,
представляваща наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора за кредит за периода
от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК –
23.11.2010 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски от 478.16 лв., за което в полза на банката е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№ 9765/2010 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че на
23.11.2008 г. между ищеца-кредитодател и ответника Р.Ж.-кредитополучател е
сключен Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителството на ответника К.А. и х.к.х.. Съгласно договора,
ищецът е
предоставил на ответника банков кредит в размер на 6 000 лв. със срок на
погасяване до 28.12.2016 г., като задълженията по кредита следвало да бъдат
погасявани на 96 месечни анюитетни вноски. Твърди се, че кредитополучателят е изплащал
редовно вноските по кредита в уговорените падежи до 12.01.2010 г., като след
тази дата същият е преустановил изплащането на вноските, поради което и на
основание чл.21 от договора всички вземания по кредита са станали автоматично
предсрочно изискуеми, без да е необходимо кредитополучателят и поръчителите да
бъдат изрично уведомявани. Предвид неизпълнението от страна на ответника, по
ч.гр.д.№ 9765/2010 г. по описа на БРС е издадена в полза на банката заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против кредитополучателя
Ж. и поръчителите А. и Х. за заплащане на дължимите суми, но последните не са
изплатени. Тъй като против издадената заповед за изпълнение е депозирано от
длъжника Р.Ж. и от поръчителя К.А. писмено възражение, ищецът моли съда на
основание чл.422 ГПК да приеме за установено между страните, че посочените ответници
дължат на банката сумите, присъдени с издадената по ч.гр.д.№ 9765/2010 г. по
описа на БРС заповед за изпълнение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Ангажира писмени
доказателства и експертиза. Претендират се направените по делото съдебни
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Р.Ж., с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен с твърдението, че процесният договор за кредит е порочен,
тъй като е изцяло едностранен и в полза само на „ОББ” АД, без да съдържа
каквито и да е неустойки за банката в случай на неизпълнение от нейна страна,
като смисълът на целия договор е в аспект, спекулиращ с острата нужда на човек
от пари. Твърди се, че воденото от ищеца счетоводство е порочно, незаконно и
неотговарящо на необходимите критерии, като се излагат съображения за
некоректност на счетоводството на ищцовото дружество, тъй като са налице
съществени разминавания между намиращото се у ответника извлечение по кредита и
банковото извлечение, представено към исковата молба. Ответникът твърди също
така, че след образуване на заповедното производство е извършил вноска по
кредита в размер на 1 800 лв., която не е отразена и осчетоводена от ищеца
за погасяване на задълженията по договора, а след това е извършил вноска и от
2 500 лв., която първоначално била приета на касата и извършена касовата
операция, но веднага след това от банката банката му казали, че не могат да
приемат парите и му ги върнали. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Ангажира
писмени доказателства. Претендират се направените разноски.
По делото е постъпил писмен отговор и
от ответника К.А., като съдът констатира, че отговорът не е депозиран в
едномесечния срок по чл.131 ГПК. От данните по делото е видно, че
разпореждането на съда по чл.131 ГПК е връчено на ответника А. на 16.11.2012
г., като едномедечният срок за подаване на писмен отговор е изтекъл на
17.12.2012 г. Видно от отбелязването върху писмения отговор, същият е депозиран
в съда на 20.12.2012 г., т.е. отговорът не е подаден в срока по чл.131 ГПК,
поради което на основание разпоредбата на чл.133 ГПК съдът не следва да взема
предвид изложените в него възражения на ответника К.А., както и заяваните
такива от същия в съдебното заседание, предвид настъпилата законова преклузия
за това.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.141 ЗЗД – за установяване на вземането на
ищеца срещу кредитополучателя и поръчителя по
издадена в полза на банката заповед за изпълнение.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 9765/2010
г. по описа на БРС е видно, че по повод подадено от ищцовото дружество „ОББ” АД заявление от 23.11.2010 г. съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК с № 6344/24.11.2010 г., с която е разпоредил длъжниците Р.Ж.Ж., К.С.А.
и х.к.х. да заплатят солидарно на кредитора „ОББ” АД следните суми: 4 947.08 лв. – главница по
Договор за банков кредит от 23.12.2008 г., по
койюто предсрочната изискуемост е настъпила, предвид неплащане на повече от две
погасителни вноски по кредита, 513.68
лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., и 50.76 лв.
– наказателна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.11.2010 г. до
окончателното плащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски от 478.16 лв. (110.77 лв. за платена държавна такса и
367.39 лв. за платено адвокатско възнаграждение).
По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 23.12.2008 г., сключен между „Обединена Българска Банка” АД в качеството на кредитодател, от една страна, и Р.Ж.Ж. в
качеството на кредитополучател, от друга страна. С договора за кредит банката е
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6 000
лв. за покриване на потребителски нужди, който следва да бъде издължаван на 96
месечни анюитетни вноски в размер на по 147.37 лв., включващи главница и
договорена лихва по чл.4, с дати на падежи 28-мо число на всеки месец и с краен
срок на погасяване на кредита – 28.12.2016 г. (чл.9 от договора). Съгласно чл.4
от договора, редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на
15,25 % годишно, а в чл.7, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че
при забава на плащането на главница по кредита от страна на кредитополучателя,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения
по чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5
пункта. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя Ж. по договора за
подребителски кредит е обезпечено с поръчителството на ответника К.С.А. и х.к.х.,
като същите са се задължили пред кредитора в случай, че кредитополучателят не
изпълни своите задължения, да отговарят за същите така, както са уговорени в
договора за кредит, в т.ч. и за разноските по събиране на вземането (чл.17 от
договора). Отговорността за неизпълнение на задълженията на ответниците е
уредена в чл.21 от договора, съгласно който при пълно или частично неплащане на
две поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем,
без да е необходимо кредитополучателят и поръчителите да бъдат уведомяване.
Договорът е подписан от представител на банката, от кредитополучателя Р.Ж.Ж. и
от поръчителите К.С.А. и х.к.х..
По делото не се спори, че кредитът е
усвоен от ответника Ж., като договорената сума в размер на 6 000 лв. е
преведена по негова сметка на 29.12.2008 г. Между страните не се спори също
така, че кредитополучателят Ж. редовно е погасявал дължимите по кредита
погасителни вноски, като след м.януари 2010 г. е преустановил плащанията по
договора. Не се спори и относно обстоятелството, че на 27.12.2010 г. ответникът
Ж. е внесъл в банката сумата от 1 800 лв. за погасяване на задълженията по
договора за кредит.
От заключението на извършената по
делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява,
че към 22.11.2010 г. размерът на задълженията по договора за кредит възлиза на
обща сума от 5 538.52 лв., от които: 4 974.08 лв. – главница, 513.68
лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г. и 50.76 лв.
– наказателна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г. Експертизата е
констатирала, че на 27.12.2010 г. (след издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист) от страна на ответника Ж. е извършена касова
вноска в размер на 1 800 лв., с която на 01.03.2011 г. са погасени от
кредитора следните дължими суми по пера от изпълнителния лист: погасяване на
съдебни разноски – 478.16 лв., погасяване на съдебни лихви – 513.68 лв.,
погасяване на законови лихви – 11.24 лв. и погасяване на наказателна лихва –
50.76 лв., или общо погасената сума е в размер на 1 053.84 лв. Според
вещото лице Г. остатъкът от 746.26 лв. (1 800 лв. – 1 053.84 лв.)
остава за погасяване на главницата, поради което дължимата и неплатена главница
е в размер на 4 227.82 лв. (4 974.08 лв. – 746.26 лв.). В този
смисъл, експертизата е дала заключение в два варианта: І-ви вариант – размер на дълга към 22.11.2010 г. по изпълнителния
лист възлиза на сумата общо от 5 538.52 лв., от които: 4 974.08 лв. –
главница, 513.68 лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до
22.11.2010 г. и 50.76 лв. – наказателна лихва за периода от 28.03.2010 г. до
22.11.2010 г., както и ІІ-ри вариант
– размер на дълга към 11.03.2011 г. (след извършеното плащане на 1 800
лв.) възлиза на сумата от 4 227.82 лв. – главница, като погасени изцяло са
съдебни разноски + лихви + законови лихви + наказателна лихва. В съдебно
заседание, вещото лице заявява, че в счетоводните записвания на банката няма
отразено плащане на сума от 2 500 лв., като има плащане само на сумата от
1 800 лв. Според експерта, ако е имало плащане на 2 500 лв. и това е
било регистрирано на касата, каквито са твърденията на ответника Ж., би
трябвало в програмата на гишето, на което е внесена сумата, да има кредитна
операция от 2 500 лв. и след секунди или минути трябва да има дебитна
операция, защото плащането е отказано и на касата се прави сторно операция. В
случая, такива записвания няма в програмата, нито има коригираща операция за
сторно.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
За да бъдат
уважени настоящите установителни искове,
ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му, а именно – съществуване между страните на
договорни отношения с източник договор за потребителски кредит, обезпечен с
договор за поръчителство, наличие на предсрочна изискуемост на кредита и възникнало задължение на длъжника и
поръчителя за заплащане на процесните суми, както и спазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и изготвената експертиза
се установява, че между ищеца „ОББ” АД и ответника Р.Ж. е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на ответника К.А., като договорът е
породил целените правни последици. Безспорно установено е и наличието на неизпълнение на поетите от кредитополучателя договорни задължения. В случая, кредитополучателят Ж. е
погасявал регулярно задълженията
си кредита, като е изплащал редовно
дължимите месечни вноски. От неоспореното заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че последното плащане на вноски по кредита е на
28.02.2010 г., с което е
погасена вноската за
м.януари 2010 г. (дължима на падежа 28.01.2010 г.),
след което не са извършвани плащания до 27.12.2010 г., когато са внесени
1 800 лв. Предвид това и с оглед уговорките в договора, че погасителните вноски са дължими до 28-мо число на
всеки месец, следва да се приеме, че първата неплатена вноска е за м.февруари
2010 г. с падеж на 28.02.2010 г., от когато е установено и неизпълнение на
задълженията по договора, което е довело до натрупване
на нови дължими вноски. Съгласно
чл.21 от договора за кредит, при пълно или частично неплащане на две поредни
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят и поръчителите да бъдат уведомяване. С оглед на
това и предвид констатираното неплащане на погасителните вноски по кредита на
уговорения падеж – не са платени две поредни вноски с падежи на 28.02.2010 г. и
28.03.2010 г., следва да се приеме, че считано
от 29.03.2010 г. цялата неизплатена главница по договора за кредит е станала
автоматично предсрочно изискуема на основание чл.21 от договора, без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Ето защо и предвид събраните
по делото доказателства, настоящият състав приема, че ответникът Р.Ж. не е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което е настъпила
предсрочната изискуемост на всички вземания по кредита и банката може да иска от кредитополучателя изпълнение на цялото задължение по
договора. По
делото са налице предпоставките за уважаване на иска – налице е валидно
облигационно правоотношение по сключен между договор за банков кредит,
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и неизпълнение от страна на кредитополучателя.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че към 22.11.2010 г. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение размерът на задълженията по
договора за кредит възлиза на обща сума от 5 538.52 лв., от които:
4 974.08 лв. – изискуема главница, 513.68 лв. – договорна лихва за периода
от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г. и 50.76 лв. – наказателна лихва за периода от
28.03.2010 г. до 22.11.2010 г. От експертизата е безспорно установено, че на
27.12.2010 г. (след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист) от страна на ответника Ж. е заплатена вноска по договора в
размер на 1 800 лв. В този смисъл, следва извършеното от
ответника плащане в размер на 535 лв. да се приспадне от задължението му към
ищцовото дружество, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно експертизата, на 01.03.2011
г. със заплатените от Ж. 1 800 лв. са погасени от кредитора следните
дължими суми от изпълнителния лист: погасяване на съдебни разноски – 478.16
лв., погасяване на съдебни лихви – 513.68 лв., погасяване на законови лихви –
11.24 лв. и погасяване на наказателна лихва – 50.76 лв., като остатъкът от
746.26 лв. остава за погасяване на главницата и същата става 4 227.82 лв. Съдът
намира, че ищецът неоснователно е погасил със
заплатената от кредитополучателя сума съдебните разноски от 478.16 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9765/2010 г. по
описа на БРС. При
положение, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение не е влязла в
сила е недопустимо предварително да се събират направените в заповедното
производство разноски, които не са предмет на дълга по договора за кредит. На
същото основание е недопустимо събирането и на законните лихви върху
главницата, тъй като това акцесорно вземане е поставено в зависимост от
дължимостта на главното задължение, за което се спори към настоящия момент. При
това положение, съдът приема, че на основание чл.76, ал.3 ЗЗД със заплатените
1 800 лв. са погасени вземанията на
банката по договора за кредит за договорна лихва в размер на 513.68 лв. за
периода 28.03.2010 г. – 22.11.2010 г., за наказателна
лихва в размер на 50.76 лв. за периода 23.08.2010 г. – 22.11.2010 г., както
и за главница в размер на 1 235.56
лв. С оглед на това, следва извода, че претендираните от ищеца договорни и
наказателни лихви в посочените размери са недължими, поради погасяването им чрез
плащане от кредитополучателя след образуване на заповедното производство.
Недължима, поради плащане, е и част от главницата в размер на 1 235.56 лв.
като остава непогасено задължението за плащане на главница в размер на
3 738.52 лв.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да
вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото се установи, че след образуване на делото кредитополучателят е изплатил изцяло дължимите договорни лихви от
513.68 лв., наказателни лихви от 50.76 лв. и част от дължимата на ищеца главница по договора за кредит в размер на 1 235.56
лв., то за тези вземания с посочените размери исковата
претенция е неоснователна. За останалата част от задължението в размер от 3 738.52
лв., представляваща непогасена част от просрочена главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит
от 23.12.2008 г., претенцията е основателна и доказана.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният
иск по чл.422 ГПК против ответника Р.Ж. е
основателен и доказан за сумата от 3 738.52 лв. – непогасена част от просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
от 23.12.2008 г., поради което следва да бъде уважен в този размер, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. В останалата част за разликата над установената главница от
3 738.52 лв. до претендираната главница от 4 974.08 лв., ведно със
законната лихва върху разликата, както и в частта за претендираната договорна
лихва от 513.68
лв. за периода 28.03.2010 г. – 22.11.2010 г. и наказателна лихва в размер на
50.76 лв. за периода 23.08.2010 г. – 22.11.2010 г., предявеният иск против
ответника Ж. следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.
По отношение на предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл.138 и сл. ЗЗД за солидарно осъждане на поръчителя К.А.
да заплати посочените по-горе суми, съдът намира претенцията за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.147 ГПК, поръчителя остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредитора е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Предвиденият в чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен срок е преклузивен и за него съдът следи служебно, като в случая съдът намира, че този срок не е спазен. Отговорността на поръчителя зависи от задължението на прекия
длъжник, т.е. тази отговорност е акцесорна и съществува само доколкото е налице
главното задължение. Съгласно практиката
на ВКС, поръчителят остава задължен към кредитора, само при условие,
че в шестмесечния срок от падежа кредиторът е предявил иска си против главния
длъжник и ако в
този срок такъв иск не бъде предявен, отговорността на поръчителя се погасява и
същият повече не е обвързан от задължението. Настоящият
казус е точно такъв.
По делото няма спор, че ответникът К.А. е станал поръчител по сключения между кредитополучателя Р.Ж. и „ОББ” АД договор
за потребителски кредит. Предвид установената по делото фактическа
обстановка, както и настъпилата на 29.03.2010 г.
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, за да
е валидно задължението на поръчителя по договора, кредиторът е следвало да предяви иск срещу
длъжника-кредитополучател в срок от шест месеца,
считано от същата дата. По
силата на чл.147, ал.1 ГПК шестмесечният срок за завеждане на иск против основния длъжник е
изтекъл на 29.09.2010 г. По делото не са налице данни в
този срок да е предявяван такъв
иск против кредитополучателя, поради което съдът приема, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 23.11.2010 г. задължението на поръчителя е погасено, поради изтичане на предвидения в закона
шестмесечен преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. С оглед на това, поръчителят вече
не е
длъжник по
договора за кредит наравно с кредитополучателя и ищецът е загубил правата си
против него. Ето
защо,
искът против поръчителя К.С.А. за осъждането му да заплати солидарно с главния длъжник
процесните главници и лихви е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за установяване дължимостта на направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 9765/2010 г. по описа
на БРС съдебни разноски в размер на 478.16 лв., съдът намира, че настоящото производство в тази му част следва да
бъде прекратено. С оглед практиката
на ВКС (Решение № 40/05.06.2012
г. по т.д.№ 148/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о.
и Определение № 10/05.01.2011
г. по ч.т.д.№ 879/2010 г. на ВКС, ТК, II
т.о.), предмет
на исковете почл.422, ал.1 ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.417, респ. чл.410 ГПК,
като направените разноски в заповедното производство
са извън така очертания предмет. Разноските съставляват акцесорно вземане,
обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното
право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния
обхват на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Последният цели да установи със сила на присъдено нещо наличието на конкретно
облигационно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от
процесуалното, обуславящо отговорността за разноски. Ето защо, въпросът за дължимостта на направените в заповедното производство разноските не следва да се
разглежда по настоящото дело и същото следва да бъде прекратено в тази му част.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и направените
от страните искания за разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът Р.Ж. следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 507.72 лв.,
за направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 367.39 лв., тъй като е видно, че възнаграждението попада под
установения минимум по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника Ж. сумата от
162.50 лв. за направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а на ответника А. разноски не му се следват, поради
липсата на доказателства за направени разходи по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8350/2012 г. по описа на БРС В ЧАСТТА по отношение на иска за признаване за установено по отношение на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И.
Тончева, и по отношение на Р.Ж. ***,
ЕГН ********** и на К.С.А. ***, ЕГН **********, че Р.Ж.Ж.,
ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН ********** дължат солидарно на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* сумата от 478.16 лв., представляваща
направените разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9765/2010 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано от
изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, и по
отношение на Р.Ж. ***, ЕГН **********,
че Р.Ж.Ж., ЕГН ********** дължи на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********,
сумата
от 3 738.52 лв. (три
хиляди седемстотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща непогасена част от просрочена
главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.12.2008 г., сключен между
„ОББ” АД и кредитополучателя Р.Ж.Ж., обезпечен с поръчителството на К.С.А. и х.к.х.,
ведно
със законната лихва
върху главницата от 3 738.52 лв. от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.11.2010 г. до окончателното плащане на
вземането, за което в полза на банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 6344/24.11.2010 г. по
ч.гр.д.№ 9765/2010 г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”,
ул.”Света София” № 5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков
Вътев и Радка И. Тончева, против Р.Ж. ***, ЕГН **********, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, В ЧАСТТА за разликата над присъдената главница
от 3 738.52 лв. до претендираната главница от 4 974.08 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и В ЧАСТТА за
установяване дължимост на сумата от 513.68 лв., представляваща договорна
лихва по чл.4 от договора за кредит за
периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., и на сумата от 50.76 лв.,
представляваща наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора за кредит за периода
от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., като погасен
чрез плащане от ответника след образуване на делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано
от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, против К.С.А. ***, ЕГН **********, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.138 и сл. ЗЗД, за приемане за установено по
делото, че ответникът К.С.А. дължи солидарно с Р.Ж.Ж. на ищеца „Обединена
Българска Банка” АД сумата от 4 947.08 лв., представляваща
просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
23.12.2008 г., сключен между „ОББ” АД и кредитополучателя Р.Ж.Ж., обезпечен с
поръчителството на К.С.А. и х.к.х.,
сумата от 513.68 лв., представляваща
договорна лихва по чл.4 от договора за
кредит за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., и сумата от 50.76 лв., представляваща наказателна лихва по чл.7,
ал.1 от договора за кредит за периода от 28.03.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.11.2010 г. до окончателното плащане на
вземането, за което в полза на банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 6344/24.11.2010 г. по
ч.гр.д.№ 9765/2010 г. на БРС.
ОСЪЖДА Р.Ж. ***, ЕГН **********, да заплати на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано
от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, сумата
от 507.72 лв. (петстотин и седем лева и седемдесет и две стотинки) за направените по
делото съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”,
ул.”Света София” № 5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков
Вътев и Радка И. Тончева, да заплати на Р.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 162.50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки), за направените
по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.