Решение по дело №2127/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 526
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640102127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  526 / 31.07.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На първи юли през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2127 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя Р. Т. Р.; против Я.Г.С. с ЕГН ********** ***; с постоянен и настоящ адрес ***.

Ищецът твърди, че ответникът е титуляр на партида № 60526 при ищеца за посочения му адрес в ******. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчна такава до и от имота на абоната, който пък се задължавал за заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. При закъснение се начислявали лихви, съгласно чл.40 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Партидата се водела на името на наследодателя на ответника , който не предприел действия за промяната й след смъртта му. Ответникът имал неизплатени в срок задължения към ищеца в общ размер на 291,06 лева, произтичащи от предоставени ВиК-услуги за периода 17.06.2016 г. - 22.06.2017 г., за което били издадени квитанции, както и лихва за забавено плащане в размер на 35,52 лв. за периода 01.08.2016 г. – 26.03.2018 г. За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на потребителя, като отчетените количества били записвани в карнета, водена за партидата му – 60526. За отчетените количества доставена и отведена вода били издадени платежни документи – 12 броя квитанции, със срок за заплащане 30 дни от датата на издаването им – чл.33 ал.2 от действащите ОУ и чл.31 ал.2 от предходната редакция на ОУ, вр. чл.40 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Сумите по тези квитанции не били платени, при което ищецът подал против ответника заявление по чл.410 от ГПК. Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение №426/25.04.2018г. по ч.гр.дело № 990/2018 г. на ХРС, с която било разпоредено, ответникът да заплати на ищеца освен горните суми за главница и обезщетение за забава и законната лихва от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и 387 лв. за държавна такса. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи всички гореописани суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, като му присъди деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска постановяване на решение при признание на иска, като претенцията му се уважи изцяло. Сочи, че след спиране производството по делото, ответникът му заплатил еднократно единствено сумата от 200 лв., с която погасени били деловодни разноски.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като изцяло признава предявения иск и всички изложени от ищеца фактически обстоятелства. Възразява единствено, че е в затруднено финансово положение, бил безработен, и поради тази причина не успявал да заплаща задълженията си. Иска да му бъде дадена възможност, да сключи съдебна спогодба с ищеца, като разсрочат плащанията по процесните вземания на равни месечни вноски за период от 6 месеца. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като дава съгласието си за спиране производството по делото по взаимно съгласие за период от 6 месеца, през който да се опита да се издължи на ищеца.

Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, предвид следните съображения:

Ответникът призна изцяло предявения против него иск, а ищецът чрез пълномощника си в открито съдебно заседание поиска произнасяне на съда при условията на чл.237 от ГПК. Ето защо, са налице положителните процесуални предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и визираните от закона пречки за постановяване на такова решение по чл.237 ал.3 от ГПК, а именно -  признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави; и не е признато право, с което ответникът не може да се разпорежда. Предвид изложеното, предявеният иск следва да се уважи изцяло, съобразно признанието на иска, като извършеното в хода на настоящото производство частично плащане на сумата от 200 лв. следва да се отнесе към дължимите деловодни разноски.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 622 лв., включващи направените както в заповедното от общо 387 лв., така и в настоящото производство от общо 435 лв., всичко общо 822 лв., намалени с платената в хода на настоящото производство сума от 200 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 237 ал.1 и 2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Г.С. с ЕГН ********** ***; с постоянен и настоящ адрес ***; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя Р. Т. Р.; сумите, както следва: 291,06 лв. главница и 35,52 лв. обезщетение за забава за периода 01.08.2016 г. – 26.03.2018 г.; представляващи неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги за периода 17.06.2016 г. – 22.06.2017 г., предоставени за имот на горепосочения адрес на ответника в ********; за който е била открита партида с номер 060526; ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане;

за които суми е издадена заповед № 426 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.04.2018 г. по ч.гр.дело № 990/2018 г. на ХРС.

ОСЪЖДА Я.Г.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, гр. Стара Загора; СУМАТА от общо 622 лв. деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.