Решение по дело №5211/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 11.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5211 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 1.02.2014 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

            Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си е полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.

            „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството си на цедент е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

            По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/517903 от 09.01.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 25.09.2018 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/1740371 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върна в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.

            Към настоящата искова молба представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1740371/25.09.2018 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на съдебна практика за връчването на уведомлението.

            Вземането по Договора за цесия се основавало на сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.Ю.С. /Заемател/ Договор за паричен заем с № 1740371, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

            С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума е размер на 2 400.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно Договора за потребителски кредит Заемателя следвало да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 993.76 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 593.76 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до 09.02.2013 г. на 8 равни седмични погасителни вноски в размер на 374.22 лева всяка.

            На основание уговореното в Договора за кредит и на основание реално извършени разходи за изпращане на напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни обаждания и др. на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.

            На основание Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.01.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 439.70 лева -  съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

            Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента е следната: 2 308.00 лв., с която били погасени такса разходи: 45.00 лв., договорна лихва: 593.76 лв., главница: 1 669.24 лв.

            Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 9.02.2013 г. и не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

            Искането е да се признаете за установено по отношение на ответника Издеин Ю.С., ЕГН **********,***. Отец Паисий, № 50, ет. 4, ап. 15, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, следните суми:

                   730.76 лв. (седемстотин и тридесет лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012г.

                   439.70 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет стотинки) - представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от 31.01.2018 г. (датата на входиране на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.

            Претендирани са разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – Договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012 г. ведно с Предложение за сключване на договор за паричен заем и Общи условия на договор за паричен заем; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.02.2014 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД за извършената цесия; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/517903 от 09.01.2018 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писма до длъжника; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх,№ УПЦ-С-ИАМ/1740371 от 25.09.2018 г. за извършената цесия, ведно с товарителница и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до длъжника - може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

По иска за 730, 76 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията има действие спрямо длъжника

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

По иска за 439, 70 лева –по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.

С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

Водим от горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца сумата от 100 лева разноски за заповедното производство. По настоящото производство следва да бъде осъден длъжника да заплати още 25 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Ю. (Абдала) С., ЕГН **********,***. Отец Паисий, № 50, ет. 4, ап. 15, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Д-р Петко Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, следните суми:

            - 730.76 лв. (седемстотин и тридесет лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012г.

            - 439.70 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет стотинки) - представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 667/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

ОСЪЖДА И.Ю. (Абдала) С., ЕГН **********,***. Отец Паисий, № 50, ет. 4, ап. 15 да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Д-р Петко Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2, офис 4 разноски, както следва: 100 лева разноски за заповедното производство и 100 лева по настоящото производство, от които 25 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Районен съдия: