Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4835 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
М.П.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу
ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК *със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 иск с
правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 1447,11лева /след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 06.01.2021г./, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско Стандарт», клауза „Пълно Каско“ полица №4704190800002049 /05.06.2019г.
за претърпените имуществени вреди на л.а „Пежо 307“ с рег. № *, настъпили на
20.12.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ул.„С.“ и изразяващи
се в увреждане на следните детайли: странично огледало дясно, задна врата
дясна, панел заден десен, облицовка задна броня, лайсна задна броня дясна и
десен стоп, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а.„Пежо 307“ с рег. № *. С ответника е сключен договор
за имуществена застраховка «Каско Стандарт», клауза „Пълно каско“ полица
№4704190800002049/05.06.2019г., със срок на действие на застрахователното
покритие 06.06.2019г.-05.06.2020г. и размер на застрахователната премия
274,29лева, платена еднократно. На
20.12.2019г. ищецът установил, че паркираният му автомобил на ул.С. в
гр. В. е увреден. Констатирал увреждания
по странично огледало дясно, задна врата дясна, панел заден десен, облицовка
задна броня, лайсна задна броня дясна и десен стоп. Веднага уведомил
застрахователя за събитието, който образувал щета №
50-04000-05911/19/20.12.2019г. и изготвил опис- претенция. Във връзка с
настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
264,91лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност
е 2011,57лева, като след приспадане на заплатената до момента сумата която
следва да му бъде изплатена възлизала в размер на исковата претенция. Ето защо,
понастоящем претендира застрахователно обезщетение в размер на заявената
сумата, действително необходима по възстановяване автомобила в състоянието от
преди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва настъпилото увреждане, да съставлява покрит иск по
застраховка «Каско Стандарт». Оспорва уврежданията по процесния автомобил да са
настъпили по твърдения начин, вкл. вида и характера на уврежданията, както и
причинно – следствената връзка между твърдения деликт и претърпените вреди.
Оспорва, че е налице застрахователно събитие, както и че е извършен и заплатен
ремонт от ищеца. В условията на евентуалност оспорва стойността на причинените
вреди, както и необходимостта от подмяна на елементи и детайли, претендирани от
ищеца. Твърди, че за друго застр.събитие на 28.05.2020г. е образувана щета
№470419202023598, по която на ищеца е заплатена сума от 71,99лева, с която
следвало да се намали застрахователната сума. Прави се възражение за наличие на
подзастраховане. Твърди се, че е налице тотална щета, тъй като действителната
стойност на процесния автомобил към датата на увредата била по – ниска от
ищцовата претенция. Твърди се, че във връзка с предходни увреждания по
процесния автомобил са платени обезщетения от дружеството, но ищецът не ги
отремонтирал, което следвало да бъде взето предвид при определяне на
застрахователното обезщетение. Оспорва се началната дата, от която се
претендира законна лихва. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се
поддържа, а ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора по повод определяне и плащане на дължимото застрахователно
обезщетение, в т.ч. че е налице тотална щета, подзастраховане, респ. размер на
обезщетението съгласно правилата на подзатраховането.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на
л.а.„Пежо 307“ с рег. № *, «Каско Стандарт», клауза „Пълно каско“ полица
4704190800002049/05.06.2019г, със срок на действие на застрахователното
покритие 06.06.2019г.-05.06.2020г.; че по повод настъпило застрахователно събитие
на 20.12.2019г. ответникът е образувал щета №50-04000-05911/19; че по
образуваната щета застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 264,91лева.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е собственик на л.а.„Пежо 307“ с рег. №
*, т.е. активната му
легитимация е установена.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства -
уведомление и опис по щета, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
събитие на 20.12.2019г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е
бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция №50-04000-05911/19/20.12.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: странично огледало дясно, задна врата дясна,
панел заден десен, облицовка задна броня, лайсна задна броня дясна и десен
стоп. Въз основа на извършена калкулация по претенцията от застрахователят е
определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 264,91лева.
Спорният между страните въпрос касае размера
на исковата претенция, т.е. каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид подписания между страните застрахователен договор.
За доказване механизма и размер на претенцията, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива кредитирано
от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед характера на
уврежданията, е възможно същите да са получени докато автомобилът е в паркирано
състояние и да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Експертът е
категоричен, че не е налице „тотална щета“, предвид, че стойността на разходите
за необходимия ремонт възлиза на 1712,02лева
/експертът коригира стойността след направено уточнение в о.с.з. от
06.01.2021г./ и същите не надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Не е налице и твърдяното от ответника „подзастраховне“, доколкото л.а. е
застрахован за сумата от 3400лева, а експертът е приел, че средната пазарна
стойността на л.а. към момента на застрахователното събитие с намаляване на
офертната цена е в размер на 3000лева.
Нужната стойност по отстраняване на увреждането на
база средни пазарни цени на труд и
материали е 1712,02лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза се установи, че не е налице. От заключението на
в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на
вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е
1712,02лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет
от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази
връзка следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, т.е това е сумата от
1712,02лева. От тази сума обаче следва да бъде приспадната сумата от
264,91лева, представляваща размер на определеното и заплатено от застрахователя
обезщетение. По делото не се събраха доказателства за изплащане и на сума в
размер на 71.99лева, поради което твърдението на ответника в тази насока остана
недоказано. В заключение искът е доказан в своето основание. Сумата от 1447,11лева следва да се присъди, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива от 60,48лева- платена ДТ, 100лева- депозит на вещо лице и 400лева
платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ
от 04.01.2021г. или общо 560,48лева. Предвид изхода на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 560,48лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК *със седалище
и адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ
на М.П.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1447,11лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско Стандарт», клауза „Пълно каско“ полица
№4704190800002049 /05.06.2019г. за претърпените имуществени вреди на л.а „Пежо
307“ с рег. № *, настъпили на 20.12.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в
гр. В., ул.„С.“ и изразяващи се в увреждане на следните детайли: странично
огледало дясно, задна врата дясна, панел заден десен, облицовка задна броня,
лайсна задна броня дясна и десен стоп, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК *със седалище и
адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ
на М.П.П., ЕГН ********** сумата от 560,48лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: