Решение по дело №7501/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА                                         

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7501 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

           С решение от 18.03.2019 г. по гр.д. №27380/18 г., СРС, ГО, 138 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 225 лв., представляваща разноски по делото за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,поради допуснати нарушения на материалния закон,както и нарушение на процесуалните правила.Излага съображения,че съдът не обсъдил в пълна степен наличните доказателсктва и неправилно приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Касаело се за травма с дълъг оздравителен период и проявили се усложнения,болките в първия месец били непоносими и към момента изпитвал слабост в гръбначния стълб.Възстановяването настъпило след повече от година.Съдът не отчел че се касае за човек в млада възраст,ненадейно променил живота си и поставен в зависимост от чужди грижи.Размерът от 15 000 лв.обезщетение не бил съобразен с икономическите условия към момента на инцидента.Счита,че справедливото обезщетение следва да е в претендирания размер.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи предявения иск за сумата 25 000 лв. С въззивната жалба  се претендират разноски.

   По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Доказани са всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, респ. застрахователя спрямо увреденото лице.

Определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15 000 лв.  е съобразно принципа за справедливост,визиран в чл.52 ЗЗД.

Първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт е съобразил вида и характера на претърпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания, отчел е преживените от него негативни емоции, степента и интензитета на болките, взел е предвид обществената и икономическата конюнктура към момента на настъпване на процесното ПТП.

          При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия / ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2/. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика. В тази връзка съдът е  съобразил указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и е отчел характера и степента на претърпените травматични увреждания, които в случая са тежки и включват болкови симптоми, затруднения при движението, дискомфорт и неудобства в ежедневието, обичайните негативни душевни преживявания и стрес от пътно-транспортно произшествие,  взел предвид и възрастта на ищеца към момента на произшествието, даденото експертно заключение за периода на възстановяване, като, наред с това, съдът взел под внимание, че причинените телесни увреждания не са създали трайна или висока опасност за живота на пострадалия, характера и последиците от лечението - същото е проведено изцяло консервативно, макар и в болнични условия, без да са провеждани оперативни интервенции, като според експертното заключение при благоприятно протичане на оздравителния процес е налице прогноза за пълно възстановяване на ищеца от претърпените травми, доколкото не се установява същите да са довели до усложнения на съпътстващите заболявания или да имат други остатъчни последици за здравето му.Като релевантни съдът е ценил социално-икономическите условия в страната към момента на настъпването на застрахователното събитие, даващи отражение при определяне на застрахователните обезщетения при причинени неимуществени вреди, съответно при съобразяване на всички посочени обстоятелства и правилно приел, че сумата от 15000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди , с който същите да бъдат съразмерно компенсирани, какъкъвто е размерът на изплатеното обезщетение.

             Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

             С оглед този изход на спора на процесуалния представител на въззиваемата страна се дължат разноски,които съдът определя на сумата 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

                Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

    ПОТВЪРЖДАВА решение от18.03.2019 г. по гр.д. №27380/18 г., СРС, ГО, 138 с-в

     ОСЪЖДА А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО    подлежи  на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                      ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.