Решение по дело №1050/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 70
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Тоньо Мирчев Тонев
Дело: 20195500601050
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №   70       /10 май            Година 2019                Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесети март две и хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар  М.Д.

Прокурор  МИТКО ИГНАТОВ,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД  №1050 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХІ от НПК.

Обжалвана  е от адв.П.К. ***, защитник на подсъдимия С.Г.М., присъда №21/04.02.2019 год. по НОХД №2119/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд, с която Ст. М. е признат за виновен в това, че  на 13.08.2014 г., в гр.Стара Загора, потвърдил неистина в писмена декларация с входящ номер ДК 54007308БЦ/13.08.2014г., която по силата на закон - чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, се дава пред орган на властта - служител на отдел “Местни Данъци и такси“ в „Дирекция Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че собственият му лек автомобил марка /модел „ Мерцедес Г 320 “, с Рег. № СТ 0100 ВА, е с мощност на двигателя 74 kw, при действителни 155 kw, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължимия данък върху превозното средство - престъпление по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева по бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ст.Загора.

Със същата присъда подс.С.Г.М. е осъден да заплати на ОД на МВР направените по делото разноски в размер на 32,18 лв., а на РС-Ст.Загора разноски в размер на 228,23 лв.

С въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваната присъда.  В допълнение към жалбата се излагат аргументи за необоснованост на фактическата обстановка и за несъставомерност на деянието на подсъдимия и от обективна, и от субективна страна.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда и признаване на подсъдимия С. М. за невиновен и оправдан по обвинението, а алтернативно присъдата да се измени като се намали размера на административното наказание глоба от 1500 лева на 1000 лева.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия С. М., тъй като действията на подсъдимия са продиктувани от желанието да избегне плащане на дължимия данък върху превозното средство и затова е подадена декларация с невярно съдържание по ЗМДТ.

Защитата на подсъдимия С. М. в лицето на адв.П.К.  поддържа искането за признаване на подсъдимия за невинен и оправдан по обвинението, поставено с въззивната жалба. Отправната точка на адв.П. К. е, че неверните данни в процесната декларация   не са попълнени от подсъдимия, а от трето лице и в тази връзка С. М. не е съзнавал това. След като подсъдимият не е внесъл лично неверни данни в декларацията пред данъчните органи не може да му се вмени авторството на престъплението(обективната страна) и умисълът и специалната цел(субективната страна) на престъплението по чл.313,ал.2,вр. с  ал.1 НК.

От друга страна, при приемане от въззивната инстнция неоснователност на съображенията за несъставомерност на деянието, присъдата следва да се измени като се намали размера на административното наказание глоба до законовия минимум.Основанията за това са няколко обстоятелства- чисто съдебно минало на подсъдимия, същият е родител на две деца, трудова заетост и добри характеристични данни.

 

Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

През 2014 год. подсъдимият С.Г.М. закупил МПС – лек автомобил, м.Мерцедес Г 320“ с рег.№ СТ0100 ВА.

При регистрацията на лекия автомобил в сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-Стара Загора на 12.08.2014 год. подсъдимият получил от служител на сектор „ПП“ двата регистрационни талона, изискуеми по закон. В големия регистрационен талон на автомобила(Свидетелство за регистрация Част I с №*********/12.08.2014 год.)  се отразявала мощността на автомобила- 155 kW(киловатчаса), която съответствала на отразеното в придружаващите документи на автомобила при неговата регистрация.

Собствениците на придобити превозни средства по закон са длъжни да декларират пред общината по постоянен адрес превозното си средство отдел „Местни данъци и такси“  към Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора за да му се открие партида и ежегодно да заплаща местен данък /чл.54, ал.4 във вр. ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Подсъдимият С.М. решил да декларира по-ниска мощност на двигателя на автомобила в декларацията, която следва да подаде, като целта му била да заплаща значително по-малък размер на годишния данък за автомобила си. На следващия ден – 13.08.2014г. подсъдимия С.М. отишъл в офис на отдел „Местни данъци и такси“ към Община Стара Загора и попълнил на съответното гише изискуемата декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес Г 320“, с рег. № СТ0100 ВА. Въпреки, че от предния ден при регистрацията на автомобила е получил регистрационен талон на автомобила (свидетелство за регистрация част 1), в което изрично е отразено, че мощността на новопридобития лек автомобил е 155 kW(киловатчаса) подсъдимият попълнил в декларацията, че мощността му е 74 kW. Това подсъдимият направил с цел занапред всяка година да си спести значителни данъчни задължения към Община гр.Стара Загора. Попълнената и подписана лично от него декларация подсъдимият Ст.М. подал пред длъжностното лице в отдел „Местни данъци и такси“, към Община-Стара Загора – старши инспектор по приходите свид.М. Г., която я приела и входирала под №  ДК 54007308БЦ с дата 13.08.2014г. Към декларацията били приложени изискуемите по закон документи.

При това положение подсъдимия С.М. вместо дължимите за превозното средство с мощност 155kW данъчни задължения в размер на 143,38лв. се задължавал да заплаща годишен данък за л.а. с мощност 74 kW, който е в размер на 17,98лв.

Въззивният съд споделя изводите на районния съд и намира, че същите са обосновани, правилни и направени в съответствие със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Основната теза развита от защитата е, че процесната декларация не е изготвена от подсъдимия като последният е попълнил в нея единствено личните си данни и е положил подпис, но в съдържателната част, която е и базата за определяне на дължимия данък данните са попълнени от трето лице и в тази връзка деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Този извод произтича от изискването на закона -  деецът лично да е потвърдил неистината декларация, която е задължен да даде пред орган на властта и същият съзнателно да е положил подписа под невярното съдържание.

При хронологическо проследяване на процедурата свързана с регистрация на закупено превозно средство е видно, че първия задължителен етап е регистрация на автомобила в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора. Видно е, че на 12.08.2014г. подсъдимият С.М. лично е регистрирал автомобила и получил така нар. голям регистрационен талон на автомобила (л.131 от ДП), представляващо Свидетелство за регистрация Част 1, в която ясно е записано, че мощността на двигателя л.а. „Мерцедес Г 320“ с рег. № СТ 0100 ВА е 155kW. В този момент вече подсъдимият е знаел действителната мощност на автомобила. 

При подаването на декларацията по чл.54 от ЗМДТ, което е станало на следващия ден – 13.08.2014г., в т.5 е записана мощност на двигателя 74 kW. Нещо повече, към декларацията е приложено и копие от  Свидетелство за регистрация Част 1, което е с вписана мощност 74 kW.

От една страна подсъдимият е знаел действителната мощност на двигателя на автомобила, а от друга страна при подаване на декларацията съзнателно е вписал, че мощността е  74 kW и него повече е приложил и подправено Свидетелство за регистрация част 1. При условие, че вещото лице е дало еднозначен отговор досежно авторството на цялото съдържание на декларацията по чл.54 от ЗМДТ (вкл. и положения подпис)законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието на подс.С. М..

 Видно от приложената  по делото справка за платения данък на превозното средство л.126 от ДП за годините от 2014-2018 година подс.С. М. е изплащал данък  за лек автомобил с мощност на двигателя от 74kW, което обективира и постигането на специалната цел ( да се избегне заплащане на дължим данък МПС в реален размер), с която декларацията е попълнена и подадена пред отдел „Местни данъци и такси“  към Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора.

Заслужава внимание становището на защитата за липса на престъпен състав в поведението на подс.С. М.. Тезисът на адв.П. К. е, че подсъдимият лично не е попълнил данните в п.5 от декларацията, които са попълнени от трето лице и за които той не е бил в течение. Това от своя страна изключва умисълът(субективната страна), а от там и специалната цел. Това, според обяснението на подсъдимия и показанията на св.П. П. е извършено от лицето „Георги“.

Въззивната инстанция намира за неоснователен, необоснован и неправилен такъв „прочит“ на доказателствата по делото, който би могъл да се обсъжда при недоказаност на авторството на писменото съдържание на процесната декларация с единствения обективен способ – графологическа експертиза.

Дори по делото да нямаше заключение на експертизата, позицията на защитата не издържа на опровержението от останалите  доказателства.

Факт е, че подсъдимият е бил наясно за действителната мощност на новозакупения лек автомобил. Дори да се приеме достоверно, че „Георги“ е движил регистрацията на автомобила в с-р „ПП“ на датата 12.08.2014 година подсъдимият в с.з. на 10.12.2018 год. е заявил, „че след като мине канала аз да отида да подпиша документите“(л.43). Следователно в момента, в който е подписал и получил документите за регистрация на лекия автомобил(вкл. и свидетелство за регистрация част 1) подс.С. М. е знаел, че реалната мощност на двигателя е 155 kW.

Показанията на св.П. П., а и обясненията на подсъдимия са, че лицето „Георги“ е предложило на подсъдимия да подправи „големия талон“ така, че автомобила „да има друга категория за по малък данък, С. се съгласи и му даде декларация“ с имената и подпис. Ако се приемат за достоверни показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия в тази им част, се налага извод, че подправката в представеното копие от „големия талон“ пред отдел „Местни данъци и такси“  на Община Стара Загора е станало със знанието и по волята на подсъдимия. Ако беше достоверно, че процесната декларация е подадена пред данъчния орган от лицето „Георги“, а не от подсъдимия, наказателната отговорност на последния не може да отпадне.

В такъв случай ще сме изправени пред института на „посредствено извършителство“. Деецът(в случая подсъдимия С. М.) подписва декларацията лично, но по негово желание и съгласие, лицето „Георги“ вписва неверни данни за мощността на двигателя на лек автомобил л.а. „Мерцедес Г 320“ с рег. № СТ 0100 ВА е 155kW в декларацията по чл.54 от ЗМДТ, която в последствие е представена пред данъчните органи.

 В коментираната хипотеза по отношение на подсъдимия са налице всички съставообразуващи признаци на престъплението-деяние, което е общественоопасно, извършено виновно и което е противоправно(обявено от закона за наказуемо). Деянието(вписването на неверни обстоятелства в данъчна декларация) не е извършено  лично от подсъдимия, а той е използвал за това друго лице(„Георги“). Декларацията с неверните данни е подадена пред данъчен орган по задължение от ЗМДТ, т.е. с невярното деклариране са настъпили общественоопасните последици от деянието, а това е направено с ясното съзнание на подсъдимия С. М., че този акт е противоправен и общественоопасен, но той е искал настъпването на общественоопасните последици. Наред с това е преследвал и постигнал специалната цел – избягване плащането на дължими данъци, което е видно от справка за платения данък на превозното средство л.126 от ДП.

Окръжният съд, още веднъж уточнява, че изложеното на с.5 от настоящите мотиви е в отговор на поставените въпроси с въззивната жалба и това изложение по никакъв начин не подлага на съмнение изводите на първоинстанционния съд и тяхната правилност, обоснованост и законосъобразност относно вината на подсъдимия. Не би могло да промени тези изводи и ако подсъдимият беше призовал за разпит като свидетел „лицето Георги“. Това „лице“ на първо място би уличило себе си в извършване на престъпление, същото не е посочено и пред разследващите органи за неговото издирване,  разпит или привличане в друго процесуално качество-евентуално съучастие с подсъдимия при внасянето на неверни данни в декларацията и представеното копие от „големия талон“ пред отдел „Местни данъци и такси“  на Община Стара Загора.

                   При установеното по делото от фактическа страна и заявеното от подсъдимия С. М., че „имам фирма и имам много автомобили“ определения размер на административното наказание „гроба“ в размер на 1500 лева в никакъв случай не може да се приеме, че е несправедливо. При граници на това наказание от 1000 до 5000 лева, определения размер на наказанието от първоинстанционния съд тангира към законовия минимум, което го прави напълно справедлив и законосъобразен,т.е. и в тази част присъдата е правилна и не следва да се изменя.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

 

При цялостната ревизия на обжалваната присъда въззивният съд не намира основания за нейната отмяна или изменение.

Водим от това и на основание чл.338,вр.чл.334,т.6 НПК,                                                    съдът

 

                                               Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №21/04.02.2019 год. по НОХД №2119/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       1.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        2.