О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 16.12.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 4351
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е
допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
на съдебно-икономическа експертиза с въпроси, подробно посочени в исковата
молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими
специални знания. По същите съображения следва да бъде уважено и искането на
ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза с въпроси, подробно
посочени в исковата молба.
С отговора на исковата молба ответниците са направили
искане за привличане като трето лице - помагач „Застрахователна компания Уника“
АД. Искането е направено в срока по чл.219, ал.1 ГПК, в изискуемата от закона
форма, допустимо е. Основателно е, тъй като е налице правен интерес от
привличането с оглед изложените твърдения за наличие на застрахователно
правоотношение с предмет, свързан с настоящото дело, поради което искането следва
да бъде уважено.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 21.01.2020 год., от 14,30 часа, за
която дата да се призоват страните и вещите лица.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД, както
следва:
„Предявени са субективно съединени, при
условията на евентуалност, искове с правно основание
чл.49 във с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kv,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди, че през периода от 23.09.2014
г. до 22.10.2014 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното
дружество сумата 10 329,86 лв. по фактура № **********/31.10.2014 г.,
представляваща цена на ел.енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
намираща се в Община Тополовград. Сумата 10 329,86 лв. по фактура № **********/31.10.2014
г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20
kv /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по
този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до увреждане
на ищеца, изразяващо се до начисляване на по-големи суми.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
В конкретния случай за помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград” 20 kv, след
която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20 kv.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kv /киловолта/ на помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо
до ЗРУ 20 kv /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И електропровода
„Венеция” 20 kv, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и
помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Тополовград” 20 kv и електропровод „Венеция” 20 kv,
в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Капитан Петков Войвода“.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008
г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за
електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; ВиК - Зимница; ПС „Ханчето“, била
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала
на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било
сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008
г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ №
2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 29390323 „ВиК” с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Капитан Петко Войвода”/ с.
Капитан Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил
писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на
документи за собственост на електропровод 20 kv извод „Венеция”. Искането било
необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на електропровод
„Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на
електропровод „Венеция” 20 kv, на помпена станция „Орешник” с. Орешник, на
помпена станция „Капитан Петко Войвода“ на и на намиращите се в обектите ЗРУ,
като за тези обекти били подписан Акт обр.16 и издадено разрешение за ползване
№ 261/09.09.1995 г. и скица на електропровод „Венеция“.
Ищецът твърди още, че пазарът на електроенергия в
Република България се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и
сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар. На регулирания
сегмент цените на електроенергията се определяли от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужвали от крайните снабдители
(дъщерни дружества на електроразпеделителните компании) разпределени на
териториален принцип. На свободния сегмент клиентите можели да сменят своя
доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на
това. Потребителите продължавали да заплащат цени за пренос и достъп до
мрежата, към която били присъединени (преносна или разпределителна). На
свободния пазар КЕВР не определяла цената на електроенергията. Комисията имала
единствено роля на регулатор, който осъществявал контрол над пазарните
участници. Тя имала правомощията да определя Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към
обществото“. Енергията за свободен пазар, се закупувала от търговците и
крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от
платформите на Българска независима енергийна борса.
Съгласно промените в Закона за енергетиката от
17.07.2012 г. КЕВР не определяла цени за електроенергия за клиенти, чиито
обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да
изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че
клиентите, снабдявани на регулиран пазар от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази
дата се снабдявали от дружеството в качеството му на доставчик от последна
инстанция.
На свободния пазар цените на електрическата енергия се
определяли на пазарен принцип и се договаряли между клиента и неговия
доставчик. КЕВР регулирал само цените на мрежовите услуги, които били едни и
същи както за свободен, така и за регулиран пазар.
Във връзка с промените в Закона за енергетиката от
17.07.2012 г. КЕВР и чл.6 и чл.7, от
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи „ВиК“ ЕООД между страните започвало да се води
кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на
свободния пазар от 01.07.2013 г.
В тази връзка „ВиК“ ЕООД подало заявление за
регистрация на пазара на балансиращата енергия до „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, с което „ВиК“ ЕООД желаел да прехвърли отговорността за
балансиране на обекти: „ВиК“ ЕООД, КЕЦ 40, с ИТН 2117011 с. Зимница ИТН
2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237; пречиствателна станция въвод
Ръжена с. Овощник с ИТН 2011685; пречиствателна станция въвод Черганово с.
Овощник с ИТН 2008269; пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН
4097528; пречиствателна станция за отпадни води изв. радио с ИТН 4097535; помпена
станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С писмо с изх. № 2867/05.06.2013 г. на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ ЕООД било уведомено, че „ВиК“ ЕООД отговаряло на
изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1,
т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизането на обектите на ищеца на
балансирания пазар между „ВиК“ ЕООД, в качеството си на възложител и „Енергийна
финансова група“ АД в качеството си на изпълнител на 28.05.2013 г. бил сключен
Договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно
който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извършва доставка на
определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в
размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх. №
ЦУ-788-3/21.06.2013 г. „ВиК“ ЕООД изпратило писмо до първия ответник „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, с което ги уведомил, че считано от
01.07.2013 г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел.
енергия, като ги уведомил, че новия доставчик на ел. енергия и координатор на
балансиращата група бил „Енергийна финансова група“ АД.
Следвало изрично да се отбележи, че от страна на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД, по отношение на всички останали обекти,
посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно извод „Рила“, ВиК -
Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти „ВиК“
ЕООД заплащала цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно
сключения с „Енергийна финансова група“ АД договор.
Предвид гореизложеното било безспорно доказано, че по
отношение на всички останали обекти на „ВиК“ ЕООД на средно напрежение били
регистрирани на балансиращия пазар и за тях „ВиК“ ЕООД заплащало цена на ел.
енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор между „ВиК“
ЕООД и „Енергийна финансова група АД“ от 28.05.2013 г. цената на ел. енергия
била 73,85лв./ MWh.
В случай, че „ЕВН България Електроразпределение“ АД
било изпълнило законовите си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и
ПС „Капитан Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Тополовград“ 20 kv, „ВиК“ ЕООД и за тези два обекта „ВиК“
ЕООД
щяло да премине на балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на ел. енергия
по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група
АД“ от 28.05.2013 г. По този начин „ВиК“ ЕООД щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния период
дължимата от „ВиК“ ЕООД за цена на ел. енергията за процесния период щяла да
бъде в размер на 7 055,60 лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума
се явявала за ВиК имуществена вреда. В този случай сумата 3 274,26 лв.,
представлявала за „ВиК“ ЕООД имуществена вреда.
Ако се установяло, че мястото на измерване
на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво
ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво средно
напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между „ВиК“ ЕООД и
„Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013 г. се явявала недължимо
платена, като тази сума била в размер на 3 274,26 лв. Тази сума за „ВиК“
ЕООД представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца бил увреден.
Съгласно съдебната практика съдът приемал
за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение /в този см. Решение № 922/07.08.2018 г. по гр. дело № 499/2018 г. по
описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение № 30 от 14.01.2019 г.
постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/.
В случай, че първият ответник бил изпълнил
законовите си задължения и бил уважил искането за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „Капитан Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на подстанция „Тополовград“ 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима щяла да е цената на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на средно напрежение по цени на свободния пазар, собственост на ищеца - помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, съгласно сключения между ВиК
ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013 г.
Посочената сума в размер на 3 274,26 лв.
безспорно представлявала претърпяна от „ВиК“ ЕООД имуществена вреда в резултат
на неизпълнение на законовите си задължения и неуважаване на искането за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Капитан Петко Войвода“, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV като по
този начин „ВиК“ ЕООД било лишено от възможността да премине на свободния пазар
и да заплаща по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на горното ищецът намира за
безспорно, че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
- налице било противоправно поведение - неизпълнение
на законови задължения от страна на първия ответник,
- налице било увреждане - в резултат на
неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник, „ВиК“ ЕООД
заплащало по високи цени на ел. енергия,
- налице било и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че в случай,
че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и бил уважил искането
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Капитан Петко Войвода“, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kv, съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР не определял цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение и „ВиК“ ЕООД щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар.
- налице била и вина, доколкото същата се
предполагала до доказване на противното.
При това положение за дружеството
възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на
платените суми представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда.
Тъй като всички процесии суми били
заплатени от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли иска против
първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да иска вторият ответник
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да бъде осъден да заплати /да върне/
платените суми, представляваща нанесени
на ищеца имуществени вреди, които бил получил от ищеца, като иска против втория
ответник предявяват при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска ни
против първия ответник.
Искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което да осъди
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 3 274,26 лв. /три
хиляди двеста седемдесет и четири лева и 26 стотинки/, представляваща платена
цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода
23.09.2014 г. - 22.10.2014 г., по фактура № **********/31.10.2014 г.,
представляваща претърпени от „ВиК“ ЕООД имуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва от датата на плащане на
съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
Евентуално, в случай че исковата претенция
към първия ответник бъде отхвърлена, искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което да осъди
втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 3 274,26 лв.
/три хиляди двеста седемдесет и четири лева и 26 стотинки/, представляваща
платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.09.2014
г. - 22.10.2014 г., по фактура № **********/31.10.2014 г., представляваща
претърпени от „ВиК“ ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до
датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са подали писмен отговор,
с които считат предявените искове за допустими, но неоснователи, поради което
ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърдят, че сумата, предмет на исковата
претенция била дължима.
Обстоятелствата и фактите, изложени в
исковата молба не правели сумата недължима.
Сочат, че „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли
в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД бил титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия“ (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл.986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използвали електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която били присъединени, при
публично известни общи условия“, а според ал.4 на същия член - „Публикуваните
общи условия влизали в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.“.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с кл. №
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е измервателната
точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите
условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД било доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги било издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлявала исковата сума.
Действително,
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг“ ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Доставената електрическата енергия, описана в
процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.
Съгласно чл.17, ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно
на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало
обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР
цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената към
делото фактура, било видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ или процесната
сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско
напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана
и разпределена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. След като бил сключил договор и бил приел ОУ,
ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД били лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисквали да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия“ (ПТЕЕ) КЕВР била създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл.28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвеждала и утвърждавала правилото, че потребителите на крайните
снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а крайният
снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия
Ответниците твърдят, че обектът на ищеца бил правилно
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на ниво ниско напрежение. Независимо от
становището по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период, по този въпрос се бил произнесъл в
мотивите си PC и ОС - Стара Загора в решенията, постановени по воденото между
ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдебно производство по гр.д. №
449/2018 г. на РС - Стара Загора и в.гр.д. № 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора.
Съобразявайки се с мотивите на тези съдебни решения ответниците заявяват, че не
оспорват твърдението, че за процесния период мястото на измерване на
електрическата енергия следвало да бъде на ниво средно напрежение, вместо на
ниво ниско напрежение.
Независимо от това, считат, че предявените в
настоящото производство искове остават неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
тъй като къде било мястото на измерване на електрическата енергия в обекта
нямало отношение към цената на електрическата енергия. Не били съгласни и
оспорват твърдението, че действията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
„Електроразпределение Юг“ ЕАД били причина за настъпване на твърдените в
исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия,
заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо по свободно договорени
цени, по следните съображения:
Не съществувала норма в българското законодателство,
касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на потребителите,
чийто обекти били присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния
период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия
в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени.
Не им
било известно защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но категорично
твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не било извършвало действия,
които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа
енергия, т.е. твърдят, че не е съществувала и не съществува законова забрана
или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да
сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него
доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност“ АД, стига да
пожелаел това.
Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти били
присъединени на ниво средно напрежение са били задължени да изберат доставчик
на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите
получават доставки от Доставчик от последна инстанция, по никакъв начин не
влечало след себе си правило или извод, че клиентите, чийто обекти били присъединени
на ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на
свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно
договорени цени, каквито множество случаи били налице. Не разбирали, защо
ищецът не е между тях.
Не
разполагали с данни за процесния период ищецът да е
подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033,
нито с данни дружествата да са отказвали да извършат регистрацията.
Заявленията,
които ищецът е правил имали за предмет единствено искане за промяна на мястото
на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение.
Не им било известно и не можели да
предположат, защо ищецът не бил предприел действия за регистрация на свободния
пазар по отношение на обект с ИТН 2939033, но твърдят, че обстоятелството, че
измерването на електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско
напрежение, не била пречка за настъпване на пререгистрацията.
Поради
тази причина твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи
(доколкото можели да разберат) разликата между платената от ищеца цена на
електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена
за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да
заплати, ако се бил регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно
сключени от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група“АД,
касаещ други обекти на ищеца, били последица от собственото му поведение
(непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а не поради
действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.).
Твърдят,
че щетите били настъпили именно поради непредприемането на действия за
регистрация на свободния пазар, а не поради факта, че измерването на
електрическата енергия е било на ниско напрежение, тъй като това обстоятелство
не било пречка за пререгистрация.
Считат, че без значение е бил факта за
колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за регистрация на свободния
пазар, както и какви цени на електрическата енергия бил заплащал по договорите
сключени с доставчиците на електрическа
енергия в тези обекти, тъй като те не касаели обектът, предмет на настоящия
спор - помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН №
2939033.
Релевантни
за настоящия спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния
обект ищецът не бил подал заявление за регистрация на свободния пазар и не бил
сключил друг договор, както и фактът, че не бил получавал отказ за регистрация,
вкл. и такава поради това, че обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение.
В
контекста на гореизложеното не разбирали каква точно отговорност търси ищеца от
ответниците и защо считал процесиите суми за недължими.
Считат, че изложената фактическа и правна обстановка
обосновава неоснователността на предявените искове, поради което молят да съда
да постанови решение, с което да исковете да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже претърпените вреди /вкл. характера и размера им/ и че
същите са причинени в резултат от противоправни действия или бездействия на
лице, натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението на възложената
му работа. Не е необходимо доказване на конкретното лице.
Доколкото вината се предполага до доказване на противното и се
оспорва от ответника, в негова тежест е да обори тази презумпция. (ТР 54 от
23.06.1986г. по гр.д.21/1986,ОСГК).
По-горе разпределената доказателствена
тежест важи както за главния иск, така и за предявения, в условията на
евентуалност, такъв.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: решение №
4486/14.10.1991 г. по ф.дело № 4492/1991 г. по описа на ОС – Стара Загора, разпечатка
от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние
по партидата на ищеца, разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по
вписванията за актуално състояние по партидата на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
електроразпределение“ АД, фактура № **********/31.10.2014 г. обобщена
информация и детайлна информация, извлечение по сметка, платежно нареждане от
01.12.2014 г., писмо изх. № 6053-30/24.09.2008 г., писмо изх. № 1784/23.10.2008
г., писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., писмо изх. № 01/09.01.2009 г., заповед №
135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, Акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис на земя, сгради и съоръжения на ПС
„Капитан Петко Войвода, характеристика на ДМА – Трафопост „Капитан Петко
Войвода“, писмо вх. № 258/30.08.1995 г., протокол на Държавната приемателна
комисия обр.16, разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., договор № ДЗ-14/28.05.2013
г., писмо изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013 г., декларация от инж. Румен Райков,
известие за приемане на заявлението за регистрация вх. № ЦУ-788/13.06.2013 г., писмо
изх. № ЦУ-788/22.04.2013 г., писмо вх. № ЦУ-656/10.06.2013 г., писмо изх. №
ЦУ-959/27.05.2013 г., писмо изх. № 1693/04.04.2013 г., пълномощно от
20.08.20019 г., договор за правна защита и процесуално представителство от 25.07.2019
г., фактура от 20.08.2019 г., списък на разноските, решение от 07.08.2018 г. по
г.д. 499/2018 г., решение от 14.01.2019 г. по втд 1327/2018 г., застрахователна
полица № 14005ZP1001,
пълномощно, списък на разноските, списък на разноските.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза със
задачи, подробно посочени в исковата молба, като НАЗНАЧАВА за
вещо лице Веселина Недялкова, при
депозит от 150 лева, вносими от ищеца в тридневен срок от получаване на
настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачи, подробно посочени в исковата молба, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Денев
Димитров, при депозит от 150 лева,
вносими от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На
основание чл.219, ал.1 ГПК КОНСТИТУИРА „Застрахователна компания Уника“АД като
трето лице - помагач на страната на
ответниците „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение юг“
ЕАД по предявения срещу тях иск от „ВиК“ ЕООД, предмет на разглеждане на
настоящото дело.
ДА СЕ
ПРИЗОВЕ конституираното трето лице за съдебното заседание, като му СЕ ВРЪЧАТ
преписи от отговорите, с които е направено искането за привличане, ведно с
копие от книжата по делото. Да му се укаже, че може да вземе становище
и да направи доказателствени искания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба,
дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата
спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява
изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА преписи от
отговорите на ответниците, ведно с приложенията към него, като му се укаже,
че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в
първото по делото съдебно заседание.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за
насрочване на делото, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: