№ 11466
гр. София, 25.03.*3 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110141188 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от К. Г.
М., ЕГН **********, срещу „ОТП ***“ ЕАД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на
суми, както следва: 1297,67 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
банков кредит за текущо потребление от 05.12.2005 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 132,39 лева –
договорна лихва за периода от 08.06.2011 г. до 08.12.2011 г., както и 28,60 лева – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.01.2012 г. по ч. гр. д. №
54974/2011 г. по описа на СРС, 40 състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2012 г.,
издаден по ч. гр. д. № 54974/2011 г. по описа на СРС, 40 състав на 09.02.2012 г. е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие
СГС по молба на първоначалния взискател „*** ЕАД. Посочва се, че на 14.02.2012 г. до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорни съобщения до
няколко банкови институции. Твърди, че на 29.05.2013 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба за конституиране като взискател от „ОТП ***“ ЕАД, на основание сключен
на същата дата между ответника и първоначалния взискател договор за прехвърляне на
вземания (цесия). Посочва, че на 26.04.2016 г. по изпълнителното дело постъпила молба от
взискателя с искане за спиране на производството спрямо лицето П.Ас., отговарящ за
задължението в условията на солидарност с ищеца, предвид сключено между Ас. и
взискателя споразумение от 20.04.2016 г. за разсрочено плащане на дължимите по
изпълнителния лист суми. Твърди, че на 08.02.2021 г. взискателят подал молба за
прекратяване на изпълнителното производство до съдебния изпълнител. Посочва, че на
13.05.2021 г. до ищеца е изпратено уведомление за образувано единствено срещу него ново
изпълнително производство № ****0* по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие СГС въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден по ч. гр. д. №
54974/2011 г. по описа на СРС, 40 състав, както и покана за доброволно изпълнение. Счита,
че давностният срок е прекъснат на 14.02.2012 г. с налагането на запор по банковите сметки
на солидарните длъжници, както и на 20.04.2016 г. Поддържа, че между посочените
изпълнителни действия са изминали повече от две години, поради което е настъпила
предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК перемпция. Твърди, че извършеното на 08.02.2021 г.
изпълнително действие е незаконосъобразно като извършено извън рамките на
1
изпълнителния процес, независимо от липсата на изрично постановление на ЧСИ за
прекратяване на производството. Предвид изложеното счита, че погасителната давност за
вземането на ответника изтича на 20.04.2021 г., поради което същото не може да бъде
предмет на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Твърди, че на 05.12.2005 г. бил сключен Договор за кредит
за текущо потребление между „*** ЕАД и П.Ас. Атанасов като кредитополучател и К. Г. М.
като поръчител, а на 19.02.2007 г. с допълнително споразумение за предоговаряне на кредит
бил удължен срокът за издължаване на кредита от 48 на 84 месеца. Посочва, че поради
допусната забава кредитът станал изискуем, кредиторът се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело
№ 350/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС.
Поддържа, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2012 г. „***
ЕАД цедирало вземането си срещу ищеца на ответното дружество, което подало молба до
ЧСИ от 29.05.2013 г. за конституиране в качеството на взискател по образуваното
изпълнително дело. Сочи, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия на
26.07.2012 г. Оспорва твърдението за погасяване на вземането по давност. Посочва, че с
оглед твърденията на ищеца за прекъсване на давността със сключване на извънсъдебно
споразумение между „ОТП ***“ ЕАД и други солидарен длъжник на 20.04.2016 г. давността
не е изтекла на твърдяната дата 20.04.2021 г. предвид приложение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, с който са спрени всички давностни
срокове от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Твърди, че с образуването на изпълнително дело №
1000/2021 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС и
искането за извършване на валидни изпълнителни действия, давността била прекъсната
преди да е изтекла. Излага твърдения, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила
по отношение на ищеца на 19.03.2012 г., поради неподаване на възражение в срок,
доколкото поканата за доброволно изпълнение била получена на 05.03.2012 г., поради което
по отношение на вземането на ответника следвало да се прилага общият петгодишен
давностен срок. Счита, че на 26.04.2016 г. давността е прекъсната отново с молбата на
ответника до ЧСИ за спиране на изпълнителното производство спрямо Петър Атанасов, като
с резолюция на ЧСИ било разпоредено пристъпването към принудително изпълнение
спрямо ищеца. Поддържа, че искането за нов способ на изпълнение след настъпване на
перемпция прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело. Сочи и че с молба до ответника от 16.06.2020 г. ищецът признал извънсъдебно
процесното вземане, поради което давността била прекъсната отново. В условията на
евентуалност твърди, че дори и към този момент давността да е била изтекла, то е налице
отказ от изтекла давност и от тази дата е започнала да тече нова давност. Позовава се на
ППВС № 3/18.11.1980 г. Твърди, че изпълнително дело № 1000/2021 г. по описа на ЧСИ
Р.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС е прекратено на основание чл. 433, ал.
2 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 30.06.2021 г., тъй като задължението по изпълнителното
дело е събрано.
С молба – уточнение с вх. №19.07.2022 г. ищецът изрично поддържа, че има правен
интерес от предявения иск, тъй като изпълнителното производство не е прекратено и
висящо. Поддържа и че предявеният от него иск е допустим, тъй като дори и при
принудително събрани суми от съдебния изпълнител и предадени на взискателя в
изпълнителното производство, за длъжника съществува правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
намира следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
2
Правнолегитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване по
давност изцяло или частично на правото на принудително изпълнение на вземането,
предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя
характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че
не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили
след приключване на съдебното дирене факти. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът
трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото.
При съобразяване посоченото в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК съдът намира, че е
необходимо да е налице започнало и висящо изпълнително производство, по което именно
длъжникът и ответникът да са страни. Този извод се налага както от систематичното място
на посочената разпоредба в ГПК, така и от текста , в ал. 1 на който се посочва изрично, че
длъжникът може да оспори именно изпълнението. Едновременно с това съгласно чл. 433, ал.
1 ,т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440. При съобразяване цитираните
разпоредби в тяхната взаимовръзка ясни са смисълът и приложимостта на уредената по чл.
439, ал. 1 ГПК защита, а именно длъжникът в едно висящо изпълнително производство да
препятства реализиране на принудително изпълнение, правото за което е вече погасено.
В случая видно от постъпилите преписи на изп. д. №2012***** и изп. д. № ****** по
описа на ЧСИ Р.М., рег. №*** на КЧСИ и от допълнително постъпилата справка от ЧСИ
Р.М. изх. № 13425/20.03.2023 г., издадена по изп. д. ****** изпълнителното производство
срещу ищеца е приключило на 20.07.2021 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК – поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Видно от
отбелязванията върху изпълнителен лист от 06.01.2012 г. по ч. гр. д. № 54974/2011 г. по
описа на СРС, 40 състав и от посочената справка от ЧСИ М. в полза на взискателя е
изплатена обща сума в размер на 1965,99 лева на 01.07.2021 г. Исковата молба по
настоящото дело е депозирана на 15.07.2021 г. Следователно искът по чл. 439 ГПК ищецът
предявява и поддържа впоследствие в хода на производството при вече реализирано срещу
него изпълнение.
При вече събрани суми и прекратено изпълнително производство, съдебна защита в
търсената от ищеца форма е недопустима, тъй като не е налице правен интерес именно от
признаване за установено, че към настоящия момент не съществува реализирано вече право.
Следва да се отбележи, че ищецът разполага с адекватна защита и би могъл да претендира
връщане на събраните суми, респ. обезщетение за събраните разноски, в рамките на която
подлежи на преценка и повдигнатото от него възражение за погасяване по давност, но не
към настоящия момент, а към момента на събирането на вземанията. Именно и поради
различието в момента, към който следва да се преценява изтекъл ли е давностния срок,
установителният иск в случая не е адекватната защита за ищеца.
Правният интерес на ищеца да търси защита срещу принудително събиране на едно
вземане, за което правото да бъде принудително изпълнено се е погасило по давност,
настоящият състав намира за изначално свързан с установяването на такива действия на
кредитора, с които същият да претендира, че разполага с подобно право, изразени в
конкретно поведение, било то и в бездействие по започнало и висящо изпълнително
производство, без предприемане на действия по прекратяването му след изтичане на
погасителната давност. Ищецът няма интерес да бъде признато, че правото на принудително
изпълнение е погасено по давност след като вече е „погасено чрез изпълнение“ и поради
това, че евентуално решение, с което се уважи искът, не би имало нито изпълнителна сила,
нито би осигурило на ищеца възможност да иска прекратяване на изпълнението по чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като то вече приключило. В този ред допълнителен аргумент за липсата
3
на интерес за длъжника е и че с предявяването на отрицателен установителен иск той не
прекъсва течаща погастелна давност за евентуални негови вземания за неоснователно
обогатяване /ако такива са възникнали/.
С оглед посоченото съдът намира предявения иск за недопустим, поради което и
исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски. Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лева. С оглед фактическата и правна сложност на производството, както и с оглед обема
на реализираната защита в производството, по което не е проведено открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 26803/14.07.2021 г., депозирана от К. Г. М., ЕГН
**********, срещу „ОТП ***“ ЕАД, ЕИК ***, по която е образувано № 41188/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 118 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41188/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК К. Г. М., ЕГН ********** и адрес: гр.
*** да заплати на „ОТП ***“ ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 100 лева – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4