№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 17.09.
2019 г., в състав :
Административен
съдия : К. Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия К.
Кипров
адм.дело
№ 626 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на С.Г.П. ***,срещу удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. на главен
архитект на район „Одесос”- Варна за приложимост на пар.6 от ПЗР на Наредба
№2/31.07.2003 г. по отношение на описаният в него строеж.
Жалбата
съдържа доводи за нищожност на оспореното удостоверение,поради липсата на
компетентност за издалия го адм.орган и допуснати несъвместими с правния ред
нарушения на материалния закон. Иска
се постановяване на съдебно решение за прогласяване нищожността на оспореното
удостоверение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощените
адвокати С. и Т.,включително с искане за присъждане на съдебни разноски
съобразно приложен по делото списък на
разноските. В предоставения от съда срок не е представена поисканата от адв.Т.
писмена защита.
Ответникът Главен архитект на Район „Одесос”,чрез упълномощения юрисконсулт
М. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото се поддържа и с
представената писмена защита с.д. 14135/20.09.2019 г.
Заинтересованите
страни И.А.К., Я.П.Б., Н.А.К., С.Г.Д., И.М.Б., Ж.К. Ж. , Ю.Т.К. – К. , А.К.С. , К.И.Г. , С.С.С. и Т.Д.К.,чрез упълномощения адвокат К.
изразяват становище за недопустимост на жалбата,а в условията на евентуалност
претендират отхвърляне на същата като неоснователна с присъждане на сторените
по делото разноски. В предоставения от съда срок не е представена поисканата от
адв.К. писмена защита.
Заинтересованите
страни К.Г.З. , В.Н.С. , П.Г.З. , Р.М.Д. , К.З.Р. и Т.Г.Т. не изразяват становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Съгласно
представеният по делото нотар.акт № 71,том ХХІV,дело № 7409/24.07.1995 г. за
договор за отстъпено право на строеж върху чужда земя, С.Г.П. получава в дял
при съставяне на разделителния протокол ап.№ 7 на четвърти етаж, във вх.А от
жилищна сграда,за построяването на която е издадено от главния архитект
на район „Одесос” разрешение за строеж № 155/22.09.1994 г. На 30.10.2003 г. е съставен акт за приемане
конструкцията на същата жил.сграда,с който е дадено заключение,че носещата
конструкция на строежа е в състояние да понесе при последващото изпълнение на
СМР ,както и при експлоатация му ,всички постоянни,временни и особени
натоварвания ,съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се разрешава
изпълнението на довършителните работи. Посочено е в акта,че грубият
строеж,включително и покривната плоча са завършени през 1997 г.,а допълнително
през лятото на 2000 г. е завършено изпълнението на всички изолации и покриване
с керемиди на покрива. Така изпълненият строеж е такъв от трета категория по
смисъла на чл.137,ал.1,т.3 от ЗУТ. На
15.01.2016 г. възложителят К.И.Г. *** заявление за издаване на удостоверение за
факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство и по ЗКИР ,което е
прието с рег.№ АУ004415ОД/15.01.2016 г.
Със същото е поискано да се
удостовери готовността за въвеждане в експлоатация на вход „А” от въпросната
жилищна сграда. По повод на това заявление, от главния архитект на район
„Одесос” е издадено удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. по пар.6 от ПЗР на Наредба №2 /ДВ бр.72 от
2003 г., изм. ДВ бр.98 от 2012 г./ за
строеж „ Жилищна сграда – вход А,
сградни отклонения, сградно ел.захранване от ШК-4А до ТЕПО „ , с което
адм.орган е направил волеизявление за наличие на условията за приложимост на пар.6
от ПЗР на Наредба № 2, т.е. че строежът е заварен по смисъла на пар.21 от ПЗР
на ЗУТ,но неприет по установения ред,поради което не подлежи на регистрация. Удостоверението е
било представено и прието на 28.09.2016 г. като писмено доказателство по
гр.дело № 13031/2014 г. по описа на ВРС,ответник по което е била С.Г.П..
Жалбата на П. срещу удостоверението е подадена през 2018 г. и е приета в район
„Одесос” с рег.№ АГУП
18000248ОД/15.02.2018 г.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. Възражението за просроченост на жалбата е неоснователно
– съгл.149,ал.5 от АПК, адм.актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес от
оспорването е констатирано с определение № 6284/15.05.2018 г. по адм.дело №
4822/2018 г. на ВАС,с което е било отменено определението на първоинстанционния
съд за прекратяване на съдебното производство – акта на касационната инстанция
е задължителен при продължаване на съдопроизводствените действия,поради
което разрешеният с него въпрос за
правния интерес не подлежи на нов коментар.
Разгледана
по същество,съдът намира жалбата за основателна – оспореното удостоверение е
издадено от некомпетентен орган,т.е. налице е основанието за оспорване по
чл.146,т.1 от АПК.
Материалната
компетентност на адм.орган за издаване на удостоверение от вида на оспореното,се
определя от действащото право към
момента на издаване на оспореният
адм.акт, т.е. действащо към
датата 20.01.2016 г. Същността на
волеизявлението в оспореното удостоверение касае въпросът за въвеждане в
експлоатация на строежите – позовавайки се
на пар.6 от ПЗР на Наредба № 2 , адм.орган е приел,че строежът не подлежи на
регистрация,т.е. не подлежи на въвеждане в експлоатация по действащия към момента на издаване на
удостоверението нормативен ред. Към
20.01.2016 г. този ред е определен от нормите на чл.177,ал.2 и ал.3 от ЗУТ,съгласно които строежите от първа,втора и
трета категория се въвеждат в
експлоатация въз основа на разрешение за ползване,издадено от органите на
ДНСК,а строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз
основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа,издал разрешението за
строеж. Относимо към казуса е второто изречение
от разпоредбата на чл.177,ал.3 от ЗУТ ,която регламентира че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория се
издава,включително след регистриране въвеждането на строежа в експлоатация –
според съдържащото се в оспореното
удостоверение волеизявление,такава
регистрация не е необходима. Същевременно, не е спорен по делото въпросът за
категорията на процесният строеж - в
самото оспорено удостоверение изрично е отбелязано,че строежът е трета
категория съгласно чл.6,ал.3,т.2 от Наредба № 1. Съобразно този безспорен факт
и предвид нормата на чл.177,ал.2 от ЗУТ, въпросът по въвеждането в експлоатация на процесният строеж е от
материална компетентност на
органите на ДНСК - именно пред тези органи
възложителят подава заявлението по ал.1. Доколкото,прилагането на пар.6 от ПЗР на
Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и
минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР,съоръжения и строителни обекти е
пряко свързано с материята за въвеждане
на строежите в експлоатация,то при липсата на изричен регламент относно
компетентния по прилагането орган и противно на представеното от
заинтересованите страни и приложено на л.138 от делото становище на МРРБ по
писмо № 08-Д-16/14.04.2004 г.,съдът счита че компетентен по прилагането на
пар.6 е този адм.орган,който е материално компетентен по въвеждането на
строежите в експлоатация съобразно тяхната категория. Тъй като за строежите от
трета категория,какъвто е процесният,компетентността съгласно чл.177,ал.2 от ЗУТ принадлежи на органите на ДНСК ,то същите органи в случая са материално компетентни по прилагането на
пар.6 за процесният строеж – главният архитект в качеството му на орган издал
разрешението за строеж,съгласно чл.177,ал.3 от ЗУТ е компетентен само за строежите
от четвърта и пета категории, от които не е строежът по оспореното
удостоверение. Обратното би означавало,органът който е компетентен по
въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория, да може да решава въпроси пряко свързани с въвеждането
в експлоатация на строежите от
първа,втора и трета категории,само и единствено по причина определена от
времето на завършване и приемането на
строежите – съдът счита,че не такъв е точният смисъл на разпоредбата на
пар.6,тъй като подобен регламент не е съществувал и преди датата 31.03.2001 г.
По тези
съображения за липсата на материална компетентност за главният архитект на район „Одесос”,оспореното удостоверение
следва да бъде обявено за нищожно,като съгласно чл.173,ал.2 от АПК,преписката
следва да бъде изпратена от съда на компетентния адм.орган,а именно началникът
на РДНСК-Североизточен район. Доколкото същата норма задължава съда да даде на
компетентния адм.орган задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона,то такива са наложителни с оглед съществуващият между страните спор по завършеността на
процесния строеж. Спорният пар.6 не дава дефиниция за използваното в нормативния текст понятие
за завършеност на строежите – такава съществува в пар.21 от ПЗР на ЗУТ единствено относно понятието за
заварените строежи. Позовавайки се на
представения по делото акт от 30.10.2003 г. за приемане на конструкцията и на
посочените в него факти за завършване на грубия строеж към релевантната дата
31.03.2001 г. ,заинтересованите страни застъпват становището,че пар.6 от ПЗР на
Наредба № 2 има предвид именно завършеност
в степен на груб строеж по
смисъла на пар.5,т.46 от ДР на ЗУТ – аргумента е изведен от нормата на чл.181,ал.2
от ЗУТ. Тъй като нормативният смисъл на пар.6 от ПЗР на
Наредбата е изцяло насочен към
материята по въвеждане на строежите в експлоатация,то съдът намира за приложимо
систематичното тълкуване на нормата, т.е. че
употребеното в нея понятие за завършеност на строежите следва да бъде
тълкувано с оглед целите по въвеждането
им в експлоатация,или завършени до
31.03.2001г. са строежите завършени в степен годна за въвеждането им
експлоатация – такива не са грубите строежи. Съобразявайки това тълкуване на
закона, компетентният адм.орган следва да го приложи при новото разглеждане на
преписката спрямо релевантните факти, самостоятелно установени
от него въз основа на събраните доказателства.
При този
изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК,ответникът дължи
на жалбоподателя възстановяване на сторените от него разноски по
делото,съответно сторените от заинтересованите страни разноски следва да
останат за тяхна сметка. Представеният и приложен на л.321 от делото списък на
разноските съответства на наличните по делото писмени доказателства относно размерът
им,който е общо 660 лв. и включва: 10 лв. платена държавна такса , платен в
брой на адвокат Зв.С. адвокатски хонорар
от 600 лв. /договори на л. 121 гръб и л.320 /, платени депозити за свидетели
2 х 20 лв. и платени 2 х 5 лв. такси за 2 бр. съдебни удостоверения.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО издаденото от Главния архитект на
Район „Одесос”- Варна удостоверение №
0-1/20.01.2016 г. по пар.6 от ПЗР на Наредба № 2 / ДВ бр.72 от 2003 г. , изм.
ДВ бр.98 от 2012г./ за строеж : „Жилищна сграда – вход А ; сградни ВиК
отклонения; сградно ел.захранване от ШК-4А до ТЕПО”, находящ се в УПИ Х-11,
11а,12, ХІ-13, кв.133 по плана на 7 м.р. на гр. Варна с адм.адрес : ул.”****** „ № ***
и ИЗПРАЩА преписката по компетентност
на началника на РДНСК –Североизточен район за произнасяне съобразно дадените в
мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Главния
архитект на Район „Одесос” ДА ЗАПЛАТИ на
С.Г.П., ЕГН **********, адрес *** сумата
от 660 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на горепосочените
заинтересовани страни и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на всички страни по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :