Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260665 04.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Петя
Карабиберова
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 17432 по
описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Г.А.Я., ЕГН ********** ***/18, с правно
основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 1263.75
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, за периода
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.07.2017 г. -21.04.2019г., в размер на 135.11 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 6485/2019г. по
описа на ПРС, ХІV гр.с..
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в *****. Твърди, че
за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово
разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на
стойност от 1 263.75 лева, представляваща топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване. Твърди, че при ежемесечно отчитане на водомерите
в сградата, извършено от „Нелбо“ АД до процесния имот не е осигуряван достъп,
поради което топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване е разпределена
при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л. за един обитател за
едно денонощие. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена,
поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със
силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната
страна Г.А.Я. е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения му от съда
особен представител адв. В.В.. Твърди, че в исковата молба са изложени
съображения единствено за разпределена топлинна енергия, но не и за реално
доставена и потребена топлинна енергия. Поддържа, че не се сочат факти, които
да установяват твърдението, че до имота не е осигурен достъп. Сочи, че липсва
фактическо и правно основание да се приеме, че единственият критерий за
основателността на предявения иск е разпределената топлинна енергия, която не
съответства на консумираната и доставена топлинна енергия. Оспорва, приложените
към исковата молба частни документи, за които счита, че нямат достоверна дата.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6485/2019
г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.04.2019 г. срещу ответника за следните суми за
начислена топлинна енергия: 1263.75 лева – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, с ИТН ****,
за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., както и сумата от 135.11 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. до 21.04.2019
г., ведно със законна лихва от 22.04.2019 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със
събрани сведения, поради което и съдът е дал указания за предявяването на
установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за
това е подадена настоящата искова молба.
Ето
защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно
тяхната основателност, съдът приема следното:
Представени са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в
гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от
24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г.
В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия
за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
По делото като писмени доказателства
са приети: Заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия,
подадено на 10.01.2015 г. от Г.А.Я. до ищцовото дружество, за получаване на
топлинна енергия на обект: апартамент, находящ се в ****, с ИТН **** и
приложени към него: Нотариален акт № **** г. на Нотариус при ПРС, с който е
призната за собственик Е.Г.Г.и Удостоверение за наследници на Е.Г.Г.(поч. на ****
г.) и оставила за свои наследници: Г.А.Я. (син), З.К.Г.(дъщеря) и В.Я.Я.
(внучка); както и Спогодба от 20.01.2015 г., сключена между ищцовото дружество
и ответника Г.А.Я., с която страните се съгласяват, че ответникът е съсобственик
на присъединения към топлопреносната мрежа обект, с ИТН ****, а именно: обект,
находящ в ****, както и, че ответникът реално ще ползва и управлява обекта,
респ. ще консумира доставяната топлинна енергия в същия, независимо от
обстоятелството, че ответникът не представял документ, от който да е видно
съгласието на останалите собственици за това.
Ето защо и съдът приема, за
неоснователно възражението на ответника, че Г.А.Я. не е собственик, респ. че не
е единствен собственик на процесния имот.
Без значение за изхода на спора е, че имотът е
съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита
партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/,
дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между
съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на
който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от
другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед
изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на
собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има
качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална
дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е
възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните.
Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Достатъчно е да се установи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са
произвели действие.
Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото
са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че
продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна
енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за
енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се
изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено,
че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните
сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35
от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1,
купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация, отопление, битова гореща вода и за услуга
разпределение.
Основният спорен между страните по делото
въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено
претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период,
съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми. Въпросът произтича
от възраженията на ответника, че в процесния случай, не е оказван достъп до
имота, поради което и счита, че липсва фактическо и правно основание да се
приеме, че разпределената топлинна енергия съответства на консумираната и
доставена такава.
Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото
дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на
съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В.Ш. по назначената
съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2017 г. –
30.09.2018 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *****, където се
намира процесния апартамент № ****, е работила през целия процесен период, като
е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на включените в съответната мрежа
абонати, т.е. сградата
– етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана.
Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички
два броя отоплителни тела тип радиатор са били присъединени към топлопреносната
мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, но за отчитането им
не осигуряван достъп. Установява също, че през имота на ответника преминава
щранг лира с мощност 334 W, както и че същата не е снабдена с ИРУ и потребената от нея
топлинна енергия е начислявана по маскимална нормативна мощност на
отоплителното тяло. Вещото лице установява още, че в имота на ответника има
монтирано едни брой водомерно устройство за топла вода, като начисляванията за
изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база едни брой лица по 140
л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството.
Според вещото лице, за имота на
ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ –
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването за два броя отоплителни тела тип радиатори и лира – по
максимална нормативна мощност, както и за БГВ – на един брой лица по 140
л./денонощие, поради неосигурен достъп за монтаж и отчет на измервателните
устройства. Вещото лице установява, че за имота през процесния период,
разпределеното количество топлинна енергия е общо 15,21623 МWh, в т.ч. 0,84401 МWh за отдадена сградна инсталация, 4,46569
МWh
за отопление и 9,90653 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената
ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в
Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Съдът кредитира
изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. От
страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на
разпределителя. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в
представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното
количество енергия.
Съгласно чл. 25 от Общите
условия, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на
достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се
извършва от търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1
от НТ). Според чл. 30, ал. 2, купувачите, неосигурили достъп до имотите си за
отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане
съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 30,
ал. 2. Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва да е възразил по
количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че
той се е съгласил със същите. Следователно за него е възникнало задължение да
заплати доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил потребител.
От техническата експертиза, се
установява, безспорно, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на ТЕ.
Изготвената от вещото лице С.К. и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от
страните, дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените
количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията
на вещото лице размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 1263.75
лева, а обезщетението за забавеното й плащане – на сумата от 135.11 лева, които
суми съответстват изцяло на претендираните от ответника вземания. Вещото лице
установява също, че не са установени плащания по партидата на ответника.
Изложеното
дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 22.04.2019 г. до окончателното й
заплащане.
Ето
защо предявените искове следва да се
уважат, като основателни и доказани.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100.55 лева, която
следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Следва да се присъдят изцяло
в тежест на ответника и заплатени депозити за експертизи в общ размер на 300
лева, както и заплатеното възнаграждение за особен представител в общ размер на
224 лева. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково
производство претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на
чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който
определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да
е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.
26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150
лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания,
произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от
юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко
бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и
искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото
производство, общо 150 лева.
Така общият размер на разноските за
двете производства, дължими в полза на ищеца, е 774.55 лева, от които 77.98
лева за заповедното производство и 696.57 лева за исковото производство, който
следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.А.Я., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите,
както следва: сумата от 1263.75 лева
/хиляда двеста шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки / – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в ****, с ИТН ****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018
г. и сумата от 135.11 лева /сто
тридесет и пет лева и единадесет стотинки/- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.07.2017 г. до 21.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 22.04.2019 г. – дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № **** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6485/2019 г. по
описа на ПРС, ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата
от 774.55 лева /седемстотин седемдесет
и четири лева и петдесет и пет стотинки/
- разноски, от които сумата от 77.98 лева – деловодни разноски за
производството по частно гр. дело №
6485/2019 г. по описа на ПРС, ХІV гр.
състав и сумата от 696.57 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 17432
по описа за 2019 г. на ПРС, ІХ гр.с. състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ КР. ТАБАКОВА
Вярно
с оригинала.
Р.М.